Р Е Ш Е Н И Е
№ /19.04.2022 год., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година,
в касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша
докладваното от съдия Каменска касационно дело с административно-наказателен характер № 85/2022 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Добрич,
подадена чрез Теменуга Колева - юрисконсулт, срещу Решение № 260082/14.12.2021
г., постановено по нахд № 263/2020 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е отменено Наказателно
постановление № Д-7 от 13.07.2020 г., издадено от инж.И.К., началник на
Регионална дирекция за национален строителен контрол-Добрич.
Касаторът, РДНСК-Добрич оспорва постановеното решение като незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита,
че нарушението е доказано, деянието не е маловажно и моли решението на
въззивния съд да бъде отменено като вместо него бъде постановено решение за
потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание,
представляван от ст.юрисконсулт Маринов, заявява, че поддържа касационната
жалба на изложените основания и моли в полза на РДНСК-Добрич да се присъдят
разноските за юрисконсултско възнаграждение
Ответникът, Е.И. ***, представлявана от
адм.Ю.Х. ***, оспорва касационната жалба като неоснователна, изразява
становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли да
бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и изразява
становище, че не
били посочени конкретно извършените нарушения на материалния закон – Наредба №
4/21.05.2021 г. и Наредба № 7/22.12.2003г., не била посочена дата на
нарушението, а само 2020г., не били анализирани условията за прилагане на чл.28
от АЗНН, поради което решението за отмяна на НП било правилно и законосъобразно
и се пледира то да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в законния срок от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната
жалба е основателна.
С процесното наказателно
постановление е наложено административното наказание «глоба» в размер на
3 000 лв. за нарушение на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ във вр. с чл.232, ал.4,
т.2 от ЗУТ, извършено от Е.И. *** в качеството й на архитект и проектант (с удостоверение
за пълна проектантска правоспособност № 01959 и валидност 2020г., издадено от Камарата
на архитектите в България) на строителен обект, който е проектирала в идейна
фаза част «Архитектура» към инвестиционен проект за строеж на «Обслужващи
търговски обекти – първи етап от застрояване на параклис с обществено
обслужване със ЗП- 165,45 кв.м. и РЗП 165,45 кв.м. в УПИ VІІІ, кв.316 по плана
на гр.Балчик, имот с кад идентификатор 02508.97.91 по КККР на гр.Балчик.»
Нарушението се изразява в това,
че проектантът, арх.И. е изготвила част
«Архитектура» към инвестиционния проект в противоречие с предвижданията на
действащия ПУП за УПИ VІІІ, кв.316 по плана на гр.Балчик. В мотивите на НП е посочено, че действащият ПУП за имота
предвижда свободно едноетажно застрояване с отреждане за параклис, а в частта
«Архитектура» от инвестиционния проект е проектирана едноетажна сграда като етап
от изграждането на двуетажна сграда, която освен това е ситуирана на границата
със съседния УПИ VІІ. Действащият ПУП за УПИ VІІІ, кв.316 по плана на гр.Балчик
предвиждал, че имотът е с предназначение
«за параклис», а в част «Архитектура» е проетирано изграждането на магазини,
което е в противоречие с предвиденото предназначение по ПУП.
От данните по делото във
въззивното производтво е установено, че въз основа на въпросния инвестиционен
проект главният архитект на Община Балчик издал Разрешение за строеж № 5 на
30.01.2020г. Нарушението на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, който определя, че
предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното
проектиране, било установено в процеса на извършваната от органите на ДНСК
служебна проверка по чл.156 от ЗУТ за законосъобразност на издадените
разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти. От писмо с изх. №
24-00-45 от 31.01.2020г. на Община Балчик се установява, че процесното
Разрешение за строеж № 5/30.01.2020 г. на главния архитект и одобрения към него
инвестиционен проект били изпратени по реда на чл.149, ал.5 от ЗУТ и получени в
РДНСК – Добрич на 04.02.2000г.
При осъществяване на служебния
контрол за законосъобразност началникът на РДНСК констатирал несъответствия на
издаденото разрешение за строеж и одобрения към него инвестиционен проект с
предвижданията на ПУП, поради което издал по реда на чл.156, ал.3 от ЗУТ
Заповед № ДК-11-Д-01/18.02.2020г., с която е отменил разрешението за строеж
ведно с одобрения към него инвестиционен проект като незаконосъобразни.
Междувременно главният архитект
на Община Балчик издал Решение от 17.02.2020г., с което оттеглил изцяло РС №
5/30.01.2020 г. като се е позовал на чл.91, ал.1 от АПК
С Констативен протокол от
21.04.2020 г. на служители на РДНСК-Добрич е установено, че няма постъпили жалби срещу Заповед № ДК-11-Д-01/18.02.2020 г. за отмяна на разрешението за строеж
ведно с одобрения към него инвестиционен проект.
На 11.05.2020 г. актосъставител
при РДНСК-Добрич е образувал административно наказателно производство срещу
архитекта-проектант, Е.И., като е съставил Акт за установяване на
административно нарушение № Д-3 въз основа на който на 13.07.2020г. е издадено
оспореното пред Районен съд –Балчик наказателно постановление.
За да отмени наказателното
постановление районният съд е приел, че при издаването му са допуснати
съществени процесуални нарушения на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не била
посочена датата на нарушението а само 2020 г. Приел е, че сочената за нарушена
норма на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ била обща, а нямало посочена конкретно
нарушена разпоредба от Наредба № 4/21.05.2021 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти и на Наредба № 7/22.12.2003г. за правилата и
нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Изложени са и мотиви, че нямало доказателства дали издадената по реда на
чл.156, ал.3 от ЗУТ заповед за отмяна на разрешението за строеж била влязла в
сила. Прието е също, че нарушението било
маловажно, тъй като не били последвали общественоопасни последици от
извършването му и не били съобразени смекчаващите вината обстоятелства.
Въззивното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Касационният
състав не споделя изложените съображения, послужили като основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление.
Не е допуснато нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в НП е посочено, че датата на нарушението е
датата 30.01.2020г., т.е. като дата на нарушението е определен моментът, когато
е издадено разрешението за строеж въз основа на внесения архитектурен проект.
Видно е, че изготвения от арх.Е.И. инвестиционен проект в част „Архитектура“ е
без дата. Посочена е само годината 2020 г. Това не означава, че не може да се
определи датата на евентуално административно нарушение на нормите на ЗУТ. Правилно
административно –наказващия орган е посочил като дата на нарушението датата
30.01.2020г., когато изготвения архитектурен проект е послужил за издаване на
строителното разрешение и е станал неразделна част от него. Липсата на
поставена от проектанта дата на проекта означава единствено, че до момента на
одобряването му и издаване на РС този проект може да се оттегля, изменя, променя
и т.н. В момента обаче, когато проектът част „Архитектура“ става неразделна част
от строително разрешение, неговият автор-проектант извършва административното
нарушение по чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ.
Нарушението е индивидуализирано
от фактическа и правна страна. Самото то се състои в изготвяне на инвестиционен
проект, който е в противоречие с предвижданията на действащия ПУП, затова
правилно е посочено, че е нарушена нормата на чл.108, ал.1, изр.2 във вр. с
чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ. В случая административно-наказаният не е обвинен, че
при изготвяне на архитектурната част от инвестиционния проект не се е съобразил
с правила и нормативи на Наредба № 4/21.05.2021 г. или на Наредба №
7/22.12.2003г., за да се сочи конкретно нарушена норма от тези подзаконови
нормативни актове. Обвинението е, че проектантът не се е съобразил показателите
и предвижданията на действащия конкретен ПУП за УПИ VІІІ, кв.316 по плана на
гр.Балчик. Изрично в мотивите на НП е описано какви са предвижданията на действащия
ПУП за имота и какво е проектирано в противоречия с тях.
Обстоятелството, че визата за
проектиране, издадена от главния архитект, предвиждала ситуиране на
проектираната сграда на границата със съседния УПИ, кактто се твърди от
санкционирания проектант не води до извод за отпадане на
административно-наказателната му отговорност.
Във визата за проектиране изрично
е посочено, че проектната документация трябва да бъде съобразена с параметрите
на действащия ПУП. Съдът не установи представената по делото виза за
проектиране да предвижда ситуиране на сградата на границата със съседния имот,
но дори и да беше представена подобна виза за проектиране, нормите на чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ във връзка с чл.108,
ал.1, изр.2 от ЗУТ категорично определят, че проектирането следва да бъде
съобразено с предвижданията на подробните планове, тъй както последните са
задължителни. Това законово изискване е императивно и безспорно. Проектът,
послужил за издаване на разрешение за строеж, безусловно следва да е съобразен
с предвижданията на действащия конкретен ПУП за имота, което е и главното
условие за законосъобразност на строителното разрешение. Обстоятелството, че
проектът бил идеен, също не е освобождаващо от отговорност, тъй като е видно,
че конкретния проект на архитект И. е послужил за издаване на строително
разрешение и предвиденият строеж е подлежал на изпълнение и реализация така, както е проектиран.
Неотносимо към спора за
законосъобразност на издаденото НП е обстоятелството дали заповедта по чл.156,
ал.3 от ЗУТ за отмяна на издаденото РС била влязла в сила.
Административно-наказателните
производства, вкл. и тези по Глава ХХІІІ на Закона за устройство на
територията, се образуват със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, съгласно чл.36 от ЗАНН. Влизането в сила на
заповедта по чл.156, ал.3 от ЗУТ не е предпоставка за съставянето на АУАН по
чл.108, ал.1, изр.2 във вр. с чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ. Не съществува законова
пречка АУАН да бъде съставен и в момента на издаване на заповедта за отмяна на
строителното разрешение, щом са констатирани нарушения на нормите на ЗУТ.
Нарушението не е маловажно,
понеже засяга обществените отношения, свързани
със законосъобразното застрояване на населените места. Обстоятелството,
че нарушението не е маловажно е видно и от размера на предвиденото за
извършването му наказание „глоба“ от 3000 лв. до 15 000 лева по чл.232,
ал.4 от ЗУТ
Смекчаващите отговорността
обстоятелства са свързани с преценка за справедливост на наложеното наказание,
а не с преценката за маловажност на извършеното деяние. Определяйки наказанието
„глоба“ в минималния размер от 3000 лв.,
наказващият орган се е съобразил със смекчаващите отговорността обстоятелства.
След като е отменил наказателното
постановление, съдът е постановил решение в противоречие с материалния закон,
което следва да бъде отменено. След отмяната на решението спорът за
законосъобразността на наказателното постановление следва да се реши по
същество с неговото потвърждаване като правилно, законосъобразно, издадено при
спазване на правилата на ЗАНН.
Искането на касатора за
присъждане на разноски за юрисконсулткко възнаграждение е основателно и следва
да се уважи с оглед нормите на чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН като в полза на
РДНСК-Добрич се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 80 лева за всяка от двете съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд –Добрич в касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260082/14.12.2021 г., постановено по нахд № 263/2020 г. по описа на Районен съд
– Балчик.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № Д-7 от 13.07.2020 г., издадено от инж.И.К., с което е наложено
административното наказание «глоба» в размер на 3 000 лв. за нарушение на
чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ във вр. с чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ на арх. Е.И. ***
в качеството й на архитект и проектант с удостоверение за пълна проектантска
правоспособност № 01959 и валидност 2020г., издадено от Камарата на архитектите
в България.
ОСЪЖДА Е.И.И. *** да заплати на Регионална
дирекция за национален строителен контрол – Добрич СУМАТА от 160 (сто и
шестдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
две съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: