Определение по дело №2790/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260708

№

Гр. Пловдив, 07.12.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, V-ти състав, в закрито заседание, на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

           СИЛВИЯ АЛЕКСОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Алексова въззивно гражданско дело № 2790 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

         Образувано е по частна жалба с вх. № 264624/09.10.2020 г., депозирана от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, чрез Адвокатско дружество „А. и Ш.“, против Определение № 260652/08.09.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, II-ри гр. състав, постановено по гр.д. № 17052/2018 г. С атакуваното Определение, районният съд е оставил без уважение молбата на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД за изменение на постановеното по гр.д. № 17052/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд Решение, в частта му за разноските, по отношение на присъденото на адв. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лв. за процесуално представителство на ищеца, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В жалбата се твърди, че съдът не е посочил защо присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лв. Сочи се, че самият иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД съдържа в себе си и установителен елемент и разглеждането на отделен установителен иск било безпредметно. Иска се от съда обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като се намали присъденият на адв. Б. хонорар от 720.00 лв. на 360.00 лв.

         Ответната по жалбата страна – адв. Д.Б.,***, с адрес за кореспонденция: гр. П*******, с писмен отговор оспорва частната жалба. Твърди, че същата е неоснователна, като излага подробни съображения.

         Пловдивски окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и в отговора и като прецени данните по делото, намира за установено следното:

         Депозираната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

         Производството по гр.д. № 17052/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, е образувано по искова молба, депозирана от З.Д.Д., с ЕГН **********, представляван от адв. Б., против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. С Решение № 631/20.02.2020 г., районният съд е уважил предявените искове и е признал за установено в отношенията между страните, че сключеният между Д. и ответното Дружество, Договор за паричен заем № 2708017/20.12.2016 г., е недействителен, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и е осъдил Дружеството да заплати на Д. сумата от 335.10 лв., представляваща получена без основание сума по недействителен договор за паричен заем, описан по-горе.

         С молба с вх. № 19192/19.03.2020 г., с правно основание чл. 248 от ГПК, ответното Дружество е поискало първостепенният съд да измени Решението си в частта му за разноските, като намали присъдения в полза на адв. Б. адвокатски хонорар от 720.00 лв. на 360.00 лв.

         С Определение № 260652/08.09.2020 г., което е и предмет на настоящото обжалване, районният съд е оставил без уважение молбата на ответника, като е приел, че искането му е неоснователно, доколкото разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ № 1 от 09.07.2004 г., предвижда, че по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно и размерът на адвокатското възнаграждение, дължимо на адв. Б., е съобразен с цената на исковете.

          Настоящата инстанция намира релевираните от жалбоподателя възражения за неоснователни.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възнагражденията за процесуално представителство по граждански дела се определят за всеки един иск поотделно, съответно дължи се отделно възнаграждение за всеки разгледан иск. В тази насока е и Определение № 262/01.08.2018 г. по гр.д. № 3381/2017 г. на III г.о. на ВКС. В настоящия случай се касае за два обективно кумулативно съединени иска – по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, поради което за всеки един от тях се дължи адвокатско възнаграждение, така както е определено с Решение № 631/20.02.2020 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 17052/2018 г. в размер на 720.00 лв. В този смисъл, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД съдържа в себе си и установителен елемент. Ищецът е имал правен интерес да предяви и установителен иск, доколкото с прогласяването на Договора за нищожен, той се е освободил от заплащане на редица задължения по Договора, т.е. така е постигната целта потребителят да върне единствено чистата стойност по кредита. Ако претенцията на ищеца се разпростираше единствено до осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, то той единствено би получил даденото от него без основание – сумата от 335.10 лв., без да удовлетвори останалата част от претенцията си.

Ето защо, атакуваното Определение е правилно и законосъобразно и като такова същото ще бъде потвърдено.

        

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260652/08.09.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, II-ри гр. състав, постановено по гр.д. № 17052/2018 г. по описа на съда.

 

         Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: