№ 17212
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110139685 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т. М.
Г., с ЕГН ********** срещу [***], ЕИК [***], с която моли съда да осъди ответникът да му
заплати сумата от 1250 лв., представляваща неплатен остатък от дължимо се
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка
„Пежо“, модел „308“, с рег. № [***], в резултат на ПТП от 14.06.2023 г. по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.07.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и присъждането на деловодни разноски.
Ищецът Т. М. Г. твърди, че на 14.06.2023 г. в гр. София, на кръстовището на ул.
„Славовица“ и бул. „България“, водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег.
№ [***], е извършвал маневра „десен завой“, за да се включи в движението по бул.
„България“, като в този момент е ударен от лек автомобил марка „Шкода“, модел „Камик“,
рег. № [***]. В резултат на удара са настъпили материални вреди за лек автомобил марка
марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № [***] - предна дясна врата, преден десен калник, десен
праг, лайсна и странично огледало. Поддържа, че гражданската отговорност на водача на лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Камик“, рег. № [***], чиято била вината за настъпване на
произшествието, била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника, валидна към датата на ПТП. Навежда твърдения, че
водачът на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Камик“, рег. № [***], не е спазил
1
разпоредбите на ЗДвП. За настъпилото ПТП между страните като участници в него е
съставен и подписан Двустранен констативен протокол без възражения. Ищецът поддържа,
че е подал уведомление до ответника относно настъпилото ПТП, за което било образувана
щета № [***]/14.06.2023 г., по която застрахователят е изплатил обезщетение в размер на
512,68 лв. Твърди, че на 27.06.2023 г. ищецът е възразил срещу размера на заплатеното
обезщетение, като с писмо от 04.07.2023 г. застрахователят е отказал да доплати остатъка от
претенцията. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат
приети по делото. Моли за допускането на съдебно-автотехническа експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба въпроси. Прави искане по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи цялата преписка по щета № [***]/14.06.2023 г.,
ведно със снимковия материал към нея. Направено е искане за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата около механизма на ПТП.
Ответникът [***], ЕИК [***], е подал отговор на исковата молба по реда и в срока по
чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на МПС марка „Шкода“, модел „Камик“, рег. № [***] , валидна към датата на
ПТП. Поддържа, че с изплащането на обезщетение в размер на 512,68 лв. е погасил изцяло
дължимото обезщетение за отстраняване на действителните вреди по автомобила. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски. С отговора на исковата молба
ответникът представя писмени доказателства и фотоснимки, които моли да бъдат приети по
делото. Възразява срещу искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел, воден от ищеца, доколкото не се оспорва механизмът на ПТП.
В условията на евентуалност моли за допускане на допълнителни въпроси, на които да
отговори вещото лице по САТЕ.
Съдът, след като взе предвид твърденията и доводите на страните и след оценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:
С проекта си за доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение
от 12.04.2024 г., без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на процесния увреждащ лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Камик“, рег. № [***] е била застрахована при ответника, а последния е изплатил
доброволно извънсъдебно обезщетение по образуваната пред него Щета № [***]/14.06.2023
г. в размер на общо 512,68 лв.
Във връзка с възраженията на ответника основно по размера на иска, с оглед
релевантните по делото факти, съдът е разпределил и доказателствената тежест между
2
страните, като е указал на ищеца че той следва да докаже противоправното поведение на
водача на автомобил с марка „Шкода“, модел „Камик“, рег. № [***] – П. П., застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, в резултат на което е настъпило
събитие – пътно транспортно произшествие и са му причинени вредите, описани в исковата
молба, характера и размера им, механизма и причинно-следствената им връзка с
произшествието, като вината се предполага до доказване на противното. Указал е също на
страните, че за всички възложени в тежест на ищеца факти / с изключение на размера на
иска/, същия вече е ангажирал или направил съответни доказателствени искания, като
основното обстоятелство, което следва да се установи в производството е относно характера
на уврежданията по собствения на ищеца автомобил и техния размер, т.е. стойността за
възстановяването им.
В тежест на ответника е възложил да докаже по делото плащане на обезщетението в
срок и пълен размер, или обстоятелства, изключващи отговорността му по чл. 432 от КЗ,
както и наличието на съпричиняване на вредата, в т.ч. да обори презумпцията за вина,
установена с разп. на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Предвид разпределената доказателствена тежест, страните са ангажирали и посочили
писмени доказателства, гласни доказателствени средства и са поискали изслушване на
САТЕ.
По основателността на иска:
Единственото спорно между страните обстоятелство е относно размера на дължимото
се на ищеца обезщетение за отстраняване на причинените му от процесното ПТП щети, като
в тази връзка съдът е допуснал и е приел заключение по САТЕ.
По отношение вида и размера на подлежащите на обезщетяване от ответника
вреди съдът достигна до следните изводи:
По делото е изслушано заключение по допуснатата по искането и на двете страни
САТЕ. Същото е прието без възражения от страните и съдът го кредитира изцяло, като
обективно и кореспондиращо с останалите по делото доказателства.
Видно от заключението на САТЕ, всички описани от застрахователя и отразени в
протокола за ПТП видими увреждания по л.а. „Пежо“, модел „308“, с рег. № [***] са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 14.06.2023 г. произшествие и възприетия от
вещото лице, и отразен в Двустранния Констативен протокол за ПТП от с.д., механизъм.
Вещото лице е констатирало, че към датата на ПТП, увредения автомобил „Пежо“, модел
„308“, с рег. № [***] е бил на 9 г., 9 м. и 25 дни от датата на първоначалната си регистрация,
поради което стойността на уврежданията, определена по средни пазарни цени към
14.06.2023 г., възлиза на 3017,90 лв. Според вещото лице, стойността, необходима за
възстановяване на „Пежо“, модел „308“, с рег. № [***], изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП възлиза на 3017,90 лв., в която сума се включва стойността на нова
предна дясна врата от официалния вносител на марката [***], която възлиза на сумата от
3
1423,92 лв. без ДДС или 1708,70 лв. с вкл. ДДС и това е така, тъй като на пазара на
алтернативните доставчици не се открива такъв детайл – предна дясна врата за л.а. Пежо
308“ и ремонта на останалите увредени детайли /съгласно възприетите от ответника видове
и степени на увреждане/ при средна цена на труда от 25,00 лв./час. До установения от в.л.
размер на действителните вреди, ищеца е увеличил претенцията си, като е приспаднал
доброволно платената от ответника сума. Тази сума следва да се счита и за реалната
възстановителна стойност.
С оглед на това, както и предвид липсата на проведено насрещно доказване от страна
на ответника за наличието на съпричиняване от страна на другия водач, предявения иск от
ищеца, се явява основателен за сумата от минимум 2505, 22 лв.
Поради кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност“
към момента на произшествието, сключен с ответното дружество в качеството му на
застраховател на виновния за произшествието водач на МПС /„Шкода“, модел „Камик“, рег.
№ [***] /, във връзка с чието неправомерно поведение са причинени имуществени вреди по
„Пежо“, модел „308“, с рег. № [***], собственост на ищеца, предявения иск за заплащането
на обезщетение за тяхната обезвреда, се явява основателен.
Ответникът, въпреки възложената му тежест не установи да е заплатил в пълен
размер претърпените от ищеца имуществени вреди.
По делото не се установи увредения детайл при ПТП, който самия ответник е
преценил, че е за подмяна – предна дясна врата, да се предлага на пазара на алтернативните
доставчици, а както в.л. при изслушването си отбеляза, „подмяната на новите детайли се
извършва, освен с такива от официален сервиз, и с нови части, но от алтернативни
източници, като няма практика при възстановяване на увредени от ПТП автомобили, да се
използват части „втора ръка“, в каквато насока са част от възраженията на ответника, което
ги прави абсолютно неоснователни и необосновани.
С оглед установените средни пазарни стойности на щетите, със заключението на
експертизата и след приспадане на частично платените от ответника суми до размер от
512,68 лв., съдът намира, че иска на ищеца е доказан до увеличения размер от 2505, 22 лв.,
която сума се явява дължим, но неплатен остатък от действително претърпените
имуществени вреди от ищеца.
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не надхвърля застрахователната сума. На увреденото лице се дължи
съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В този смисъл
е и разпоредбата на чл. 432, ал. 2 КЗ. В конкретния случай несъмнено уврежданията по л.а.
„Пежо“, модел „308“, с рег. № [***], претърпени в резултат на процесното ПТП от
4
14.06.2023 г., представляват такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /да се приведе увредения лек автомобил в предишното му техническо
състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума,
необходима за постигането на тази цел, установената по САТЕ стойност за възстановяването
на автомобила /от 3017,90 лв./. Размерът на тази парична сума следва да се определи
съобразно средните пазарни цени за възстановяване на имущество от същия вид, с
присъщите разходи за страната, към деня на увреждането.
С оглед гореизложеното и предвид заключението на САТЕ съдът приема, че
действителните вреди в случая възлизат на общо 3017,90 лв. като възражението на
ответника, че ищецът претендира необосновано високо обезщетение, е неоснователно.
Доколкото не се спори между страните, че ответникът е заплатил част от дължимото
обезщетение на ищеца до размера от 512,68 лв., то предявения иск се явява изцяло
основателен за остатъка от 2505,22 лв. и ще следва да се уважи до този размер.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски има само ищеца.
Същият претендира и доказва разноски в общ размер 800,21 лева, от която сума 150
лева – депозит за вещо лице; 100,21 лв. – държавна такса и 550 лв. – адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид изхода на спора, сторените от
ищеца съдебни разноски по см. на чл.78 от ГПК следва изцяло да се възложат в тежест на
ответника до размер от 800,21 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***], по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ да
заплати на Т. М. Г., с ЕГН ********** от гр. София, сумата от 2505,22 лева, представляваща
обезщетение, над доброволно платеното от застрахователя такова, в размер на 512,68 лв., за
причинени имуществени вреди по л.а. „Пежо“, модел „308“, с рег. № [***], в резултат от
ПТП, настъпило на 14.06.2023 г. в гр. София, причинено по вина на водача на лек автомобил
л.а. „Шкода“, модел „Камик“, рег. № [***], чиято гражданска отговорност е била
застрахована при [***].
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, [***], ЕИК [***] да заплати на Т. М. Г., с
ЕГН ********** от гр. София сумата от 800,21 лева, представляваща сторените съдебни
разноски, по настоящото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6