РЕШЕНИЕ
№ 1225
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300502453 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 463 ГПК във връзка с чл.278 от ГПК.
Образувано e по жалба вх.№ 30374/17.06.2022г. на присъединения
взискател „Аква Вита Проект“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „*** чрез адвокат Н. Т., против Разпределение
от 06.06.2022г., предявено на 16.06.2022 г., по изпълнително дело №
20168210400285 по описа на ЧСИ П. Илиев, рег. № 821, с район на действие
Окръжен съд Пловдив, на сумата от 21 861, 98 лева, получена след публична
продан на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор
№00702.518.***, находящ се в гр.А., пл.“***.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното разпределение. Поддържат се съображения за необоснованост и
неяснота относно вземанията на всеки един от взискателите към момента на
разпределението – главница, лихви и разноски, вида на разноските и техния
размер, данъци и пр., както и редът за тяхното удовлетворяване. Посочва се,
че не е ясно как е изчислен коефициентът, послужил като база за определяне
на размера на сумите в отделните редове привилегии.Възразява се, че към
разпределението липсва сметка за размера на дълга, съгласно чл. 79, ал. 1
ЗЧСИ и постановление за разноски с подлежащите на изпълнение суми за
такси и разноски, от което се обосновава довод за незаконосъобразност на
разпределението. Оспорва се като незаконосъобразно включването в първия
ред на привилегията на сумата от 36, 00 лева, представляваща вземане на
1
съдебния изпълнител за внесени такси по ТТРЗЧСИ. Излагат се доводи, че
невнесените от взискателя разноски не се ползват с привилегия по чл.136,
ал.1, т.1 от ЗЗД с позоваването на разпоредбата на чл.79, ал.3 ГПК.Поддържа,
че така са ощетяват страните по изпълнението, доколкото по този начин се
намалява подлежащата на разпределяне сума на взискателя и се увеличава
размера на дълга на длъжника. Посочва се, че не е ясно каква част от сумата
представлява разноски, ползващи се с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ГПК.
Обосновават се доводи, че съдебният изпълнител неправилно е определил
размера на дълга, както и вземането на жалбоподателя.Искането към съда е да
отмените атакуваното разпореждане и да присъди на жалбоподателя
сторените разноски в производството, съобразно приложения списък по чл.80
ГПК.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя
„Банка ДСК“АД, ЕИК:***, чрез пълномощника Ю.* П. А., с което оспорва
жалбата като неоснователна и взема становище по оплакванията в същата,
както и такива за законосъобразността на разпределението. Искането към
съда е да остави жалбата без уважение. Претендира присъждането на
разноски за Ю.сконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е депозирано възражение от присъединения
взискател „Финансова къща Кристи“ЕООД, ЕИК:***, чрез пълномощника
адв.С. Х., с което взема становище за неоснователност на жалбата и
обосновава съображения за правилността на разпределението. Моли за
оставяне на жалбата без уважение и за присъждането на разноски по делото.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П. Илиев, в
които излага становище за процесуална допустимост на жалбата, но счита
същата за изцяло неоснователна, по подробно изложени съображения.
Съдът, след преценка доводите на страните, материалите по
изпълнителното дело и събраните доказателства, намира следното: Жалбата
против постановеното разпределение на суми изхожда от страна имаща
правен интерес да обжалва същото, подадена е в законоустановения срок и
е допустима, поради което ще следва да се разгледа по същество.
Производството по изп.д. № 20168210400285 по описа на ЧСИ П. Илиев
с рег. № 821, с район на действие района на ПОС, е образувано по молба на
„Банка ДСК“ ЕАД – София против „Берк-кан 99“ ЕООД – Асеновград,
Пловдивска област, О. Х. К., „Каравелли колекцион“ ЕООД – Асеновград,
Пловдивска област, "Хюдай-92“ ООД – Асеновград, Пловдивска област и
„Едис-09“ ЕООД – Асеновград, Пловдивска област, въз основа на
изпълнителен лист от 03.02.2016 г. по ч.гр.д. № 165/2016 г. на Районен съд –
Асеновград.
Към производството по изп.д. № 20168210400285 е присъединено изп.д.
№ 20168210400286 по описа на ЧСИ П. Илиев с рег. № 821, образувано по
молба на „Банка ДСК“ ЕАД – София против „Берк-кан 99“ ЕООД –
2
Асеновград, Пловдивска област и О. Х. К. и въз основа на изпълнителен лист
от 26.01.2016 г. по ч.гр.д. № 124/2016 г. и изпълнителен лист от 03.02.2016 г.
по ч.гр.д. № 164/2016 г., двете на Районен съд – Асеновград.
По реда на чл. 456 от ГПК като взискатели са присъединени „Аква Вита
Проект“ ЕООД и „Финансова къща Кристи“ ЕООД. На основание чл. 458 от
ГПК е конституирана Държавата чрез НАП – София – ТД Пловдив, по
отношение на която се установява разпределяне на суми за погасяване на
вземането й с разпределение от 15.03.2022 г./което не е предмет на
настоящото производство/.
С обжалваното разпределение от 06.06.2022 г., предявено на страните на
16.06.2022 г., е разпределена сумата 21 861, 98 лв., представляваща
предложена продажна цена от присъединения взискател „Аква Вита Проект“
ЕООД, обявен за купувач с протокол от 21.01.2022 г. при проведената през
периода от 20.12.2021 г. до 20.01.2022 г. публична продан на недвижим имот,
представляващ СОС с идентификатор №00702.51**, находящ се в гр.А.,
пл.“***, собственост на длъжника „Хюндай 92“ООД“ ЕООД, както следва:
1.От първи ред-вземания с привилегия на основание чл.136,ал.1,т.1 от
ЗЗД: в полза на частния съдебен изпълнител – 36 лв.;
2. От втори ред-вземания без привилегия/ хирографарни вземания/:
- За първи взискател: „Банка ДСК“ ЕАД - 15 499, 68 лв.
-съответна такса по т.26 на събраното вземане-193, 20 лева с ДДС
-За втори взискател „Финансова къща Кристи“- 4 598 лева
- съответна такса по т.26 на събраното вземане-188,37 лева с ДДС
-За трети взискател „Аква Вита Проект“ЕООД-1 249, 57 лева
- съответна такса по т.26 на събраното вземане- 97, 16 лева с ДДС
Разпределението е извършено при коеф.-0,023 и отразено в таблица
№1, неразделна част от разпределението.
При така установеното от фактическа страна съдът намира за
неоснователна жалбата против разпределението.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по
изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите по
съразмерност. Настоящият състав намира, че разпределението, извършено
при условията на чл. 495 от ГПК, макар да съдържа определени специфики,
по същността си не се различава от това по чл. 460 от ГПК. С
разпределението следва да се определят подлежащите на удовлетворяване
вземания, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за
пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се
3
включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му -
на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане
взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително
внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да
събери от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
В процесния случая се поддържат оплаквания за неяснота относно
вземанията на всеки един от взискателите към момента на разпределението,
относно реда на удовлетворяване на притезанията и полагащите се суми,
тяхното пълно или частично изплащане, които съдът намира за
неоснователни. Видно от съдържанието на разпределението, в същото
детайлно са описани вземанията на отделните взискатели, основанието и
размера им, включително олихвяемите или неолихвяеми вземания, респ. дали
представляват главница, лихви или разноски. По отношение на взискателя
„Банка ДСК“ ЕАД е посочена главницата /в евро/ и левовата й равностойност,
както и са диферинцирани вземанията на присъединение взискатели „Аква
Вита Проект“ ЕООД и „Финансова къща Кристи“ ЕООД - размер на
дължимата главница и остатък на законна лихва към конкретно посочената
дата на разпределението от 06.06.2022 г. Констатира се, че определените в
разпределението вземания на взискателите са съобразени и с погашения по
предходно извършени разпределения, които се установяват от материалите по
делото. В разпределението са посочени таксите и разноските по
изпълнителното дело по размер, основание и пера, така и пропорционалните
такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ за всяка една от събраните за взискателите суми,
както и върху каква сума са изчислени. Неоснователно се възразява за
неяснота при изчисляване на коефициента, послужил като база за определяне
на размера на сумите в отделните редове привилегии. В приложената към
разпределението като неразделна част - Таблица № 1, е посочен
коефициентът на съразмерност при удовлетворяване на хирографарни
взискатели, след прилагане на привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД,
включително изчисляването му съобразно общия размер на вземанията и
подлежащата на разпределяне сума.
Съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата, че липсата на
изготвена сметка за размера на дълга, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, както и на
постановление за разноските, в което да се посочат подлежащите на
изпълнение суми за такси и разноски, опорочава разпределението.
Разпоредбите на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ предвиждат, че за събиране на
таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни
екземпляра, подписани от ЧСИ, единият от които се връчва на задълженото
лице, като в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се
дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на
дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената
предплата и последиците при неплащане. Както е посочено в мотивите по т. 2
от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, в
изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който
4
съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските и постановление
за разноски е всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението, без да е необходимо
при приключване на всеки отделен изпълнителен способ всички
произнасяния по направените до момента разноски по реда на чл. 434 от ГПК
да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който
да се определи общото задължение на длъжника за разноските по
изпълнението. За това в случая липсата на отделен документ с произнасяне от
ЧСИ относно разноските, включително сметка за разноските и постановление
относно същите, не обосновава незаконосъобразност на изготвеното от него
разпределение, именно в което се съдържа и произнасянето на ЧСИ относно
размера и събирането на начислените към момента на изготвянето на
постановлението такси в производството по принудителното изпълнение.
Неоснователно се оспорва включването в първия ред на привилегията
на сумата от 36, 00 лева, представляваща вземане на съдебния изпълнител за
внесени такси по ТТРЗЧСИ с довода, че невнесените от взискателя разноски
не се ползват с привилегията на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Според разпоредбата на
чл. 79, ал. 2 от ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от
взискателя, същите се събират от длъжника. Това се отнася до всички
дължими такси, които не са били заплатени авансово от взискателя и са за
сметка на длъжника. Частният съдебен изпълнител може да поиска по реда на
чл. 410, ал. 1 от ГПК да му бъде издадена заповед за изпълнение против
взискателя /чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ/, но той не може да бъде задължен да се
възползва от този ред. Според настоящият състав, независимо дали са внесени
авансово или не, таксите за осъществяване на принудителния способ, от
който е получена сумата, която се разпределя, се дължат от длъжника, като
кредиторът /взискателят при внасянето им или частният съдебен изпълнител,
ако са авансови дължими и не са внесени или не са авансово дължими,
например във връзка с предявяване на разпределението/ е с привилегията по
чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД, като в обжалваното разпределение те са конкретно
посочени по размер и основание. Ето защо, правилно с обжалваното
разпределение в първия ред на вземанията с привилегия на основание чл.136,
ал.1, т.1 от ЗЗД е включена сумата от 36 лева - такса по т.13 от ТТРЗЧСИ с
ДДС за изготвяне и предявяване на разпределението. Неоснователно се сочи
в жалбата, че не е ясно каква част от сумата представлява разноски с
привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД с довода, че принудителното изпълнение
по изпълнителното дело се провежда по отношение и на други имоти. В
случая сумата е с основание е т.13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и предявяване на
разпределението, поради което действието за което е начислена е безспорно
извършено по делото. Доколко обаче по този начин се ощетяват страните в
производството /първоначалният взискател и длъжникът, чийто имот е
продаден/ е въпрос, който съдът намира, че не следва да обсъжда, тъй като
жалбоподателят не може да предявява чужди права в съда и да защитава
чужди интереси, а съответните страни не са подали жалба против
5
извършеното разпределение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че съдебният
изпълнител е определил неправилно размера на дълга поради наличието на
променливи компоненти /лихвите/ и неяснотата към коя дата са изчислени те.
В обжалваното разпределение са посочени точно и конкретно вземанията на
всеки от взискателите, като те са конкретизирани по пера, размер и произход,
а за законната лихва към всяко главно вземане изрично е вписано, че тя е
определена към 06.06.2022 г., т.е. датата на изготвяне на разпределението, за
което вече бяха изложени съображения. Оплакването на жалбоподателя, че
вземането му е посочено от съдебния изпълнител в неправилен и неточен
размер също е неоснователно. От материалите по изпълнителното дело е
видно, че жалбоподателят е присъединен като взискател по изпълнителното
дело въз основа на удостоверение по чл.456 от ГПК, издадено от ЧСИ Тодор
Луков за следните суми: 50 000 лева-главница, ведно със законната лихва
върху нея , считано от 20.02.2020г. до окончателното й изплащане, сумата в
размер от 1000 левапредставляваща разноски по гражданското дело, сумата в
размер от 7000 лева, представляваща разноски по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на 437,40 лева с ДДС,
представляваща платени от взискателя такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ по
изпълнителното дело по описа на ЧСИ Луков.Жалбоподателят е заплатил по
сметка на ЧСИ Илиев и разноски във връзка с присъединяването му като
взискател в размер на 180 лева с ДДС.Установява се също, че жалбоподателят
е участвал в публична продан по изпълнителното дело без да внася задатък за
същото, като впоследствие не е внесъл сумите, определени с влязлото в
законна сила разпределение по чл.495 от ГПК. От материалите по делото е
видно, с протокол от 04.03.2022г. е разпоредено на основание чл.493,ал.1,т.1
от ГПК да се намали вземането на „Аква Вита Проект“ЕООД със сумата в
размер от 8400 лева, представляваща размерът на необходимия за участие в
тази продан задатък, за което е изпратено и нарочно съобщение до издалия
удостоверението съдебен изпълнител-ЧСИ Тодор Луков. Поради изложеното
е неоснователно оплакването, че съдебният изпълнител не е намалил
вземането на жалбоподателя съобразно изискването на чл.493 ал.1,т.1 от ГПК.
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че съдебният
изпълнител не е взел предвид и погашенията извършени с предходни влезли с
сила разпределения.Жалбоподателят бланкетно въвежда това оплакване, без
да посочва погашенията по кои предходни разпределения и в какъв размер не
са взети предвид.От материалите по делото е видно,че по същото са
изготвяни няколко разпределения , като при изготвяне на всяко следващо са
вземани предвид и отчитани погашенията, извършени с предходните. В
обобщение, съдът приема, че при изготвяне на разпределението съдебният
изпълнител се е съобразил с изискванията на материалния и процесуалния
закон, с предвидените в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД привилегии,
определил е размерът на вземанията на първоначалния взискател и на
конституираните допълнително такива, а разпределението е изготвено и
6
предявено на страните по съответните ред, форма и срок, както и са спазени
останалите законови изисквания във връзка с него.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното
разпределение е законосъобразно и е следвало да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на
ответника по жалбата „Банка ДСК“ АД сумата от 50 лв.- разноски по делото
за Ю. възнаграждение.
В полза на ответника по жалбата „Финансова къща Кристи“ЕООД не
следва да се присъждат разноски, тай като не са представени доказателства по
делото такива да са били направени.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 30374/17.06.2022г. на
присъединения взискател „Аква Вита Проект“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „***, чрез адвокат Н. Т., против
Разпределение от 06.06.2022г., предявено на 16.06.2022 г., по изпълнително
дело № 20168210400285 по описа на ЧСИ П. Илиев, рег. № 821, с район на
действие Окръжен съд Пловдив, на сумата от 21 861, 98 лева, получена след
публична продан на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор
№00702.518.***, находящ се в гр.А., пл.“***.
ОСЪЖДА „Аква Вита Проект“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. *** *, ЕИК ***, да заплати на „Банка ДСК“ АД,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***, ЕИК ****, сумата 50
лева разноски по делото за Ю.сконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7