МОТИВИ
по НАХД №122/2014г. по описа на ЛРС
Производство
по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
Производството
по делото е образувано по повод внесено Постановление на РП-Дряново от 28.01.2014г.,
с което Красимир Сариев – Районен прокурор в РП Дряново е направил мотивирано
предложение на основание чл.375 и сл. от НПК до Ловешкия Районен съд да се
произнесе с решение по реда на чл. 378 от НПК, с което да бъде освободен от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК,
Ц.И.И.,*** за престъпление по чл.134, ал.1, пр.2, т.2 от НК, за което е
образувано ДП №ЗМ 18/2012г. по описа на РУ „Полиция” Трявна.
По
внесеното постановление е образувано НАХД №122/2014г. по описа на Ловешкия
Районен съд. С разпореждане от 05.02.2014г. е насрочено делото при условията на
чл. 376 от НПК.
РП –
Дряново, редовно призовани, не изпращат представител
РП - Ловеч,
редовно призовани, се представляват от мл. прокурор Шолев,
който излага, че поддържа обвинението изцяло по отношение на фактите и правната
квалификация. Излага, че от събраните доказателства в хода на съдебното
следствие, както и от приобщените такива от ДП по реда на чл.283 от НПК, по
категоричен начин се доказало извършеното престъпление от подс.
Ц.И.. Излага, че всички разпитани по делото свидетели били категорични какво се
е случило на 13.03.2012г. в цех за Боеприпаси в село Белица. Излага, че безспорно
било установено, че на въпросната дата е пристигнал камион, натоварен със
сандъци, който е трябвало да бъде разтоварен в рамките на деня. Излага, че в
разтоварването е взел участие и пострадалият св. А.А., като той е бил издигнат
от мотокар, който предварително е бил докаран до камиона. Излага, че А. се е
качил на платформа, която е била прикрепена към мотокара, заедно с колегата си
св. С.К., след което двамата са били издигнати от мотокариста
и започнали да разтоварват камиона. Излага, че в резултат на това, че
платформата не била обезопасена с предпазни парапети, А. загубил равновесие и
паднал, при което получил наранявания, отговарящи на медико-биологичните
признаци на средна телесна повреда и подробно описани в приложената по делото
съдебно-медицинска експертиза. Излага, че процеса на организиране на
разтоварването на камиона и последвалата злополука станала под наблюдението на подс. Ц.А., на когото било вменена отговорност съгласно
длъжностната му характеристика за организиране и спазване на правилата за
техника на безопасност, с която е бил запознат и бил подписал. Излага, че също
така, неупражняването на достатъчен контрол от страна на подсъдимия довело да
нарушаването на редица разпоредби при извършването на разтоварната
дейност, при която била причинена средна телесна повреда на А.. Излага, че разтоварването
е било извършено в нарушение на няколко разпоредби от Наредба №7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труда на работните места и при използване на работно оборудване на МТСП и МЗ;
Наредба №10/7.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари и на наредба №12/30.12.2005г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи. Излага, че конкретните
разпоредби, които са били нарушени, са подробно описани и разясни на подсъдимия
в постановлението, с което е сезиран РС Ловеч. Излага, че именно поведението на
Ц.И., неговото бездействие, виждайки
тези нарушения на
разпоредбите на горепосочените нормативни актове и вмененото
му задължение да осигури безопасност на труда са в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Излага, че относно обективните и субективните признаци на
осъщественото деяние, счита, че се били събрани всички доказателства, които
обуславят извършено престъпление по чл.134, ал.1, предл.2-ро,
т.2 от НК. Излага, че от субективна страна - Субект на професионална
непредпазливост по чл. 134 ал. 1 НК може да бъде всяко лице, притежаващо
съответна удостоверена способност за извършване на дейността, като по-подробно
кои лица от съответната трудова организация - ръководители или работници, могат
да бъдат субекти на този вид престъпление е акцентирано в т. 2 от ППВС № 2/79
год. Излага, че в конкретния случай Ц.А. притежава съответната удостоверителна
способност за извършване на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност. Излага, че изпълнителното деяние е причиняване
на средна телесна повреда поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Излага,
че при немарливо изпълнение на дейността, лицето притежава необходимите знания
и опит, но не се е съобразило с тях, съответно с правилата за упражняване на
това занятие или дейност, или е подходило повърхностно, лекомислено или
несериозно. Излага, че е налице също така и кумулативното изискване за правно
регламентирана дейност, която сама по себе си да съставлява източник на
повишена опасност. Излага, че правната регламентация на дейността в конкретния
случай е посочена в съответните наредби. Излага, че било установено също така и
конкретните нарушения на тези наредби, а именно чл.206б, ал.1 и ал.2 от Наредба
№7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труда на работните места и при използване на работно оборудване на
МТСП и МЗ.; т.12 от Наредба №10/7.12.2004г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, чл.7 от
приложение №1 към същата наредба, а също така и т2.10 и 2.14 от Приложение №7
към чл.12, т.7 от наредба №12/30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни
работи. Излага, че е установено също така и наличието на причинно-следствена
връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на съответните посочени
правила и настъпилия резултат, което е от съществено значение за съставомерността на деянието. Излага, че от субективна
страна - характерна особеност е обстоятелството, че непредпазливостта е само по
отношение на средната телесна повреда на пострадалия като престъпен резултат. Излага,
че непредпазливостта обаче не е нужна за осъществяване на изпълнителното деяние
- за причинилото телесна повреда нарушение на правилата за извършване на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Излага,
че нарушаването на тези правила може да бъде осъществено умишлено или
непредпазливо. Излага, че при определяне на размера на наказанието би следвало
да се вземат предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства - като смекчаващи следва да се вземе предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия, както поведението му след настъпването на вредоносния
резултат от престъплението. Излага, че отегчаващи отговорността обстоятелства,
които касаят личността на Ц.И. не са установени. Счита, че налагането на
наказание в размер на 1000лв., което е към минимума съответства на обществената
опасност на извършеното, както и на личността на дееца, независимо, че в някои
свои решение ВКС приемал, че немарливото
изпълнение е по-тежката
форма от професионалното незнание при практикуване на
дейност, източник на повишена опасност. Излага, че разноските по делото следва да
бъдат възложени на подсъдимия.
Обвиняемият
Ц.И.И., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
И., който излага, че не били събрани достатъчно доказателства за извършеното
престъпление. Излага, че в случая безспорно в постановлението от 28.01.2014 г.
на РП Дряново са посочени редица разпоредби, по точно 3 разпоредби които се
твърдяло, че са нарушени, като били посочени
конкретни текстове които се твърдяло, че са нарушени. Излага, че общото между
трите наредби, е че става въпрос за извършване
на работа, която безспорно е с
повишена опасност и ставало въпрос за работа с мотокари. Излага, че в случая
всички описани конкретни разпоредби от трите наредби се говорило за забрана за
повдигане, пренасяне и превозване на хора върху вилите на мотокара било то на
платформа, или не. Излага, че в случая ставало ясно, че за разтоварването на
сандъците на дошлия камион на работната площадка е следвало да се използва
мотокар с платформа. Излага, че станало ясно, че по друг начин въпросния камион
със сандъци, които са разтоварвани за първи път е нямало как да стане
разтоварването. Излага, че по делото няма достатъчно събрани доказателства,
които да сочат, че е имало повдигане и пренасяне на хора върху въпросната
платформа. Излага, че както станало ясно от повечето показания на свидетелите,
включително и на последния разпитан св. Ф.,
който заявил, че платформа се използвала единствено и само като площадка
върху която хората стъпват за да бъдат разтоварвани сандъците в определените
камиони. Излага, че станало ясно, че
това е практика в завода, и че хората, които са били на място и реално са
извършвали разтоварването, също заявили, че не помнят в конкретния ден дали е
било точно така, но имало индикации, че платформата е стояла на едно място, а
хората са се качили върху платформата, когато вече е била неподвижна. Излага,
че на следващо място следва да бъде посочено, че от „Инспекция по труда“ гр.
Габрово е приложена справка относно извършени проверки на работната площадка в с.
Белица, и че са давани предписания платформата от която е паднал пострадалия А.А.
да бъде обезопасена. Излага, че ставало ясно, че от въпросната справка още
преди Ц.И. да стане началник цех е имало такива предписания. Излага, че в крайна
сметка станало ясно, че на н-к цеха И. е било разпореждано
от техническите директори по
производство, но трябва да се съобрази и факта, че той можел да разтоварва
камиона безспорно при условията на оперативна самостоятелност, но със средство
предоставено му от лицата отговорни затова нещо. В случая техническите директори. Излага, че за да има извършено
престъпление по чл.134 от НК, следвало
да има нарушение на правни норми. Излага, че в случая според него, нямало нарушени такива. Излага, че говорел за трите
наредби които посочил прокурора, като също така трябвало да има причинно
следствена връзка между деянието или бездействието на подс.
Ц.И., както и вредоносния резултат от
това деяние. Излага, че в случая не са събрани такива доказателства, тъй като
причинно следствена връзка ще има само
ако има нарушени правни норми. Излага, че в случая според него няма. Излага, че
претърпени вреди от А.А. било безспорно какви са. Излага, че имало съдебно
медицинска експертиза, като било безспорно, че на лицето е причинена средна
телесна повреда, но той смятал, в случая,
че това е нещастен случай, злополука свързана с бързане от страна на
разтоварващите камиона. Излага, че станало ясно, че камиона е дошъл в края на
работния ден, оставало е малко време, същите са били опитни, но така или иначе злополуката е станала. В тази моли съда за
своя съдебен акт, като излага, че смята, че подс. Ц.И.
следва да бъде оправдан напълно.
В хода
на разследването е установено следното:
Досъдебно
производство № ЗМ 18/2012г. по описа на РУ "ПОЛИЦИЯ"' - Трявна е
образувано на 13.03.2012г. срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, който на същата дата
около 14,45 часа на площадка „Белица” до хале на цех „Боеприпаси”, собственост
на Предприятие за производство на боеприпаси ЕООД „ЕМКО” - София , находяща се в с. Белица, общ. Трявна, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, причинил на работещия в същия цех като монтажник А.Д.А.,***,
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно
счупване на лъчевата кост на лявата предмишница в
долната й част над гривнената става, което е довело
до трайно затруднение движението на левия горен крайник в китката за срок от
около два месеца - престъпление по чл.134, ал.1 , предл.
второ, т.2 от НК.
По
делото е привлечен в качеството на обвиняем по чл.134, ал.1, предл.2, т.2 от НК Ц.И.И.,***, началник цех „Боеприпаси” на
Предприятие за производство на боеприпаси ЕООД „ЕМКО” - София, и същото е
приключило със становище на разследващия орган за предаване на съд на обв. И..
От
материалите по делото представителят на обвинението е намерил за установена
следната фактическа обстановка:
Св. А.А.
работи в ЕООД "ЕМКО” - София от 2007г. като монтажник и съгласно
длъжностната му характеристика е подчинен на началник цех „Боеприпаси” в
предприятието, като освен задължението му да произвежда боеприпаси изпълнява и
други дейности, свързани с дейността на фирмата.
Обв. Ц.И. бил
назначен на 7.04.2011г. временно да изпълнява длъжността „Началник цех
Боеприпаси" в същото предприятие, а от 3.01.2012г. бил назначен и постоянно на същата длъжност.
Съгласно Раздел II, т.12 от Длъжностната му характеристика за организиране и
спазване на правилата за техника на безопасност и противопожарна защита, която
му е била връчена и се е подписал за това, Началникът на този цех ръководи
цялостната производствена дейност на цеха и организира и отговаря за спазване
на правилата за техника за безопасност и противопожарна защита .
На
13.03.2012г. около 14,30 часа в цех „Боеприпаси”, площадка с. Белица,
пристигнал товарен автомобил, натоварен със сандъци, предназначени за
произвеждани в предприятието боеприпаси, които сандъци е следвало да бъдат
разтоварени. Началник цеха обв. И. разпоредил
разтоварването да се извърши от шестима работника, между които и пострадалият А.,
като разтоварването се извърши от задната част на камиона .
Понеже
работниците не могли да разтоварят с мотокар сандъците от задната страна на
камиона, тъй като били по-дълги от обичайно разтоварваните и подредени така, че
не могат да се снемат от него, обв. И. разпоредил
разтоварването да се извърши от страничната част на камиона, без да определи
лице, което да отговаря за разтоварването от групата, изисквано от норми по
безопасност на труда, и останал да наблюдава разтоварването.
Практика
в цеха от дълго време, въпреки нормативните разпоредби за безопасност на труда
било, при разтоварването на такива сандъци от превозни средства ръчно да се
използват мотокари с поставени върху вилките /рогата / им необезопасени с
перила платформи, на които са се качвали работници и ги снемали на ръце.
Тогава
някой от групата на разтоварващите предложил да се използва именно тази позната
схема на разтоварване на сандъци от работници, качени върху дървена платформа,
поставена на рогата на мотокар, и мотокариста св. Н.К.
взел мотокар, поставил платформа без перила на рогата му, св. А.А., св. С.К. и
св. Т.Т. се качили на платформата на камиона, която К. издигнал на около 1,3 метра височина,
откъдето Т. се прехвърлил на камиона, за да придържа сандъците да не паднат при
разтоварването, а св. А.А. и св. С.К. останали на нея и започнали
разтоварването от страничната част на камиона. Обв. И.
бил до камиона, наблюдавал действията на работниците, видял използването на
необезопасената платформа от тях, но не преустановил този начин на работа
въпреки изрични текстове от нормативни актове по безопасност на труда, които не
го допускат, и въпреки задълженията му на лице, което отговаря за безопасността
на труда да го стори.
Св. А.А.
и св. С.К. снели първия сандък и го сложили на платформата, но още при
снемането на втория А., който бил с лице към камиона, загубил равновесие,
залитнал и тъй като платформата била без перила, паднал по лице на бетоновата
настилка, като от удара в настилката усетил силна болка в главата и лявата си
ръка. Разтоварването било преустановено, извикана била медицинска помощ и
пострадалият бил откаран в болницата в гр. Габрово, където се установило, че
има фрактура на лявата ръка в областта на китката; А. бил оставен за лечение в
медицинското заведение.
По
делото е назначена съдебномедицинска експертиза, която заключава, че
пострадалият А.А. е получил при злополуката многофрагментно
счупване на лъчевата кост на лявата предмишница в
долната й част над гривнената става, довело до трайно
затруднение движението на левия горен крайник в китката за срок от около два
месеца, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
По
делото е изяснено, че обв. И. в качеството си на
Началник цех и отговарящ за безопасността на труда при разтоварването на
сандъците е нарушил редица разпоредби на нормативни актове по безопасност на
труда: чл.206б, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г., в сила от 9.01.2000г., за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труда на
работните места и при използване на работното оборудване на МТСП и МЗ,
забранява повдигането на хора с непредназначен за тази цел и необезопасен за
осигуряване безопасността на работещите съобразно установените изисквания
мотокар - повдигач, а чл. 206б, ал.1 и 2 (Нов - ДВ,
бр. 43 от 2003 г.),
че (1) Повдигането на хора се извършва само с работно оборудване и
принадлежности, предназначени за тази цел, и ако работното оборудване не е
специално проектирано за повдигане на хора, при изключителни случаи то може да
се използва за това само когато са осъществени необходимите мерки и
преустройства за осигуряване на безопасността на работещите в съответствие с
установените изисквания / ; чл. 7, т.1 вр. Приложение
едно към него, т.12 от Наредба № 10 от 7.12.2004г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари ,
в сила от 25.06.2005г. на МТСП, който забранява превоз на хора върху вилничните рога на мотокар-повдигач,
които не са презназначени за тази цел; т.т. 2.10 и
2.14 от Приложение № 7 към чл.12, т.7 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи, в сила от 4.08.2006г., на МТСП,
която го е задължавала да определи лице от групата, извършваща товарно-разтоварната работа, което да отговаря за
безопасното й извършване и командва работещите при едновременно им повдигане и
пренасяне на товара, и да разпореди преди започване на товарно-разтоварна
работа предварителна проверка и означаване теглото на товара, оглед на пътя за
пренасяне и складиране на товарите, и да изготви план и определи начина на
извършване на работата, с който да запознае работниците, в резултат на което се
е стигнало до трудовата злополука и причиняване телесното увреждане на А..
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си
обвиняемия И. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл.134, ал.1, предл. второ, т.2 от НК, като на 13.03.2012г. около 14,45
часа на площадка „Белица” до хале на цех „Боеприпаси”, собственост на
Предприятие за производство на боеприпаси ЕООД „ЕМКО” - София, находяща се в с. Белица, общ. Трявна, в качеството си на
началник цех „Боеприпаси” на ЕООД „ЕМКО” - София, отговарящ съгласно Раздел II,
т.12 от Длъжностната си характеристика за организиране и спазване на правилата
за техника на безопасност и противопожарна защита, поради немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
а именно:
а/
чл.206б, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г., в сила от 9.01.2000г., за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труда на
работните места и при използване на работното оборудване на МТСП и МЗ , като е
допуснал повдигането на хора с непредназначен за тази цел и необезопасен за
осигуряване безопасността на работещите съобразно установените изисквания
мотокар -повдигач.
/чл.
206б. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2003
г.) (1) Повдигането на хора се извършва само с работно
оборудване и принадлежности, предназначени за тази цел.
(2) Ако
работното оборудване не е специално проектирано за повдигане на хора, при
изключителни случаи то може да се използва за това само когато са осъществени
необходимите мерки и преустройства за осигуряване на безопасността на
работещите в съответствие с установените изисквания /;
б/
чл.7, т.1 вр.
Приложение едно към него, т.12 от Наредба № 10 от 7.12.2004г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, в
сила от 25.06.2005г. на МТСП, като е допуснал превоз на хора върху вилничните рога на мотокар - повдигач,
които не са предназначени за тази цел.
/ Чл.7.
При осигуряването на безопасността и здравето на работещите в зависимост от
вида работа се изпълняват и: 1. специфичните изисквания при експлоатация на
електрокари и мотокари, посочени в приложение № 1; Приложение №1 към чл.7, т.1,
Специфични изисквания при експлоатация на електрокари и мотокари: т.12. Не се
допуска превоз на хора върху кара, виличните рогове,
сменните съоръжения и ремаркетата, ако те не са предвидени за тази цел от
производителя /;
в/ т.т.
2.10 и 2.14 от Приложение № 7 към чл.12, т.7 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро - разтоварни работи, в сила от 4.08.2006г., на МТСП,
като не е определил лице от групата, извършваща товарно - разтоварната
работа, което да отговаря за безопасното й извършване и командва работещите при
едновременно им повдигане и пренасяне на товара, и не е разпоредил преди
започване на товарно -разтоварна работа предварителна
проверка и означаване теглото на товара, оглед на пътя за пренасяне и
складиране на товарите, не е изготвил план и определил начина на извършване на
работата, с който да запознае работниците.
/
Специфични изисквания при ръчно обработване на товари, Общи положения - При
ръчно извършване на товарно-разтоварни работи: т.10. На всяка група, извършваща
товарно - разтоварна работа, се определя лице,
отговорно за безопасното извършване на работата. Преди започване на товарно - разтоварна работа отговорното лице и лицата, които ще
извършват работата се запознават с плана и начина за извършване на работата;
проверяват състоянието на използваните ръчни захващащи и помощни
приспособления, личните предпазни средства и специалното работно облекло;
оглеждат пътя за пренасяне на товарите и местата за складиране и ги почистват
от странични предмети; проверяват и означават теглото на товарите. 14. Когато
товар се пренася от група лица, той се повдига, сваля или хвърля едновременно
от всички пренасящи го лица по команда на отговорното за пренасянето лице. Чл.
12. При осигуряване на безопасността и здравето на работещите в зависимост от вида
на работата се изпълняват и: 7. специфичните изисквания при ръчно обработване
на товари, посочени в приложение № 7 /, причинил на работещия в същия цех като
монтажник А.Д.А.,***, средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на лъчевата кост на лявата предмишница в долната й част над гривнената
става, което е довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник в
китката за срок от около два месеца.
Съдът
намира, че обвинението срещу обв. И. е доказано по безспорен и несъмнен начин, и че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи
категоричен извод, че същия е автор на престъплението за което е предаден на
съд, поради което направените в тази връзка възражения от защитникът на
обвиняемия се явяват неоснователни. Съдът намира, че даденото от обв. И. обяснение в хода на ДП, видно от което последния
категорично отрича да е извършил деянието за което е предаден на съд, за негова
защитна теза, и не кредитира тези негови обяснения, тъй като цялостния доказателствен материал и обективните данни по делото опровергават
категорично обяснението на обвиняемия и доказват приетата по - горе фактическа
обстановка. Съдът стигна до този извод съпоставяйки обясненията на обв. И. със събраните по делото писмени доказателства, с
показанията на свидетелите А.П. Тинков, С.М.Д., Т.И.Т., С.Д.К., Н.Б.К., А.Д.А.,
Т.Ц.Б. и Ф.Й.Ф., с приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр.
с ал.1, т.2 и чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на цитираните по горе свидетели
и проведената очна ставка между свидетелите С.К. и А.А., със заключението на
в.л. по назначената и реализирана в хода на ДП експертиза по безопасност на
труда. Съдът изцяло дава вяра на показанията на цитираните по горе свидетелите дадени
в съдебно заседание и тези дадени от тях в хода на ДП и съдебното следствие при
разглеждане на НАХД №1443/2012г. по
описа на ЛРС и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК и чл.281, ал.5 във
вр. с ал.1, т.2 от НПК, които са непротиворечиви,
логични и убедителни, и които съответстват на събраните по делото писмени
доказателства и заключението на в.л. Б. по назначената и реализирана в хода на
ДП съдебна експертиза по безопасност на труда и допълнително заключение. Съдът
кредитира изцяло заключението и допълнителното заключение на съдебна експертиза
по безопасност на труда за достоверно при изграждане на становището си, както
за авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на
същото, обсъдено само по себе си и въз основа на свидетелските показания и
конкретно установените по делото факти и обстоятелства. Касае се за експертизи извършени
компетентно и обективно въз основа на обективни дадености. Не на последно място
и двете страни приеха заключенията и не ги оспориха.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на ДП
свидетели А., К., Т., К. и Д., приложените към делото писмени доказателства
и доказателствени средства: от заключенията на
изготвената експертиза по безопасност на труда, от констатациите на Инспекцията
по труда Габрово, която е извършила проверка за причините за злополуката и от
заключението на съдебномедицинската експертиза. Съдът дава вяра на показанията
на свидетелите А., К., Т., К. и Д., тъй
като те кореспондират със събраните писмени доказателства и образуват една
логическа цялост. Безспорно от показанията на цитираните по – горе свидетели се
установява, че на процесната дата е пристигнал
камион, натоварен със сандъци, който е трябвало да бъде разтоварен в рамките на
деня. Установява се, че в разтоварването е взел участие и пострадалият св. А.А.,
като той е бил издигнат от мотокар, който предварително е бил докаран до
камиона. Установява се, че А. се е качил на платформа, която е била прикрепена
към мотокара, заедно с колегата си св. С.К., след което двамата са били
издигнати от мотокариста и започнали да разтоварват
камиона. Установява се, че в резултат на това, че платформата не е била
обезопасена с предпазни парапети, А. загубил равновесие и паднал, при което
получил наранявания, отговарящи на медико-биологичните признаци на средна
телесна повреда и подробно описани в заключението на приетата и вложена като
доказателство по делото съдебно-медицинска експертиза. Безспорно от показанията
на разпитаните по делото свидетели се установява, че процеса на организиране на
разтоварването на камиона и последвалата злополука е станала под наблюдението
на обв. Ц.А., на когото е била вменена отговорност
съгласно длъжностната му характеристика за организиране и спазване на правилата
за техника на безопасност, с която е бил запознат и се е бил подписал.
Установява се от свидетелските показания, заключението на изготвената
експертиза по безопасност на труда и събраните по делото писмени доказателства,
че именно неупражняването на достатъчен контрол от страна на обв. И. е довело до нарушаването на редица разпоредби /чл.206б,
ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г., в сила от 9.01.2000г., за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труда на работните места и
при използване на работното оборудване на МТСП и МЗ, забранява повдигането на
хора с непредназначен за тази цел и необезопасен за осигуряване безопасността
на работещите съобразно установените изисквания мотокар - повдигач,
а чл. 206б, ал.1 и 2 (Нов - ДВ, бр. 43 от 2003 г.), че (1) Повдигането
на хора се извършва само с работно оборудване и принадлежности, предназначени
за тази цел, и ако работното оборудване не е специално проектирано за повдигане
на хора, при изключителни случаи то може да се използва за това само когато са
осъществени необходимите мерки и преустройства за осигуряване на безопасността
на работещите в съответствие с установените изисквания / ; чл. 7, т.1 вр. Приложение едно към него, т.12 от Наредба № 10 от
7.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с електрокари и мотокари , в сила от 25.06.2005г. на МТСП, който
забранява превоз на хора върху вилничните рога на мотокар-повдигач, които не са презназначени
за тази цел; т.т. 2.10 и 2.14 от Приложение № 7 към чл.12, т.7 от Наредба № 12
от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро-разтоварни работи, в сила от
4.08.2006г., на МТСП, която го е задължавала да определи лице от групата,
извършваща товарно-разтоварната работа, което да
отговаря за безопасното й извършване и командва работещите при едновременно им
повдигане и пренасяне на товара, и да разпореди преди започване на товарно-разтоварна работа предварителна проверка и
означаване теглото на товара, оглед на пътя за пренасяне и складиране на
товарите, и да изготви план и определи начина на извършване на работата, с
който да запознае работниците, в резултат на което се е стигнало до трудовата
злополука и причиняване телесното увреждане на А..
От
обективна страна деянието е извършено от обв. Ц.И., чрез бездействие, като същия в качеството си
на началник цех „Боеприпаси” на ЕООД „ЕМКО” - София, отговарящ съгласно Раздел
II, т.12 от Длъжностната си характеристика за организиране и спазване на
правилата за техника на безопасност и противопожарна защита, поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност /чл.206б, ал.1 от Наредба № 7 от
23.09.1999г., в сила от 9.01.2000г., за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труда на работните места и при използване на работното
оборудване на МТСП и МЗ; чл.7, т.1 вр. Приложение едно към него, т.12 от Наредба № 10 от
7.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с електрокари и мотокари, в сила от 25.06.2005г. на МТСП, т.т. 2.10 и 2.14 от Приложение № 7 към чл.12,
т.7 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро - разтоварни
работи, в сила от 4.08.2006г., на МТСП/, представляваща източник на повишена
опасност, е причинил на работещия в същия цех като монтажник А.Д.А.,***, средна
телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно
счупване, което е довело до трайно затруднение движението на левия горен
крайник в китката за срок от около два месеца. При определяне квалификацията на деянието
съдът съобрази нанесените на пострадалия травматични увреждания и
по-специално счуването на лъчевата кост на лявата предмишница
в долната й част над гривнената става, което се явява
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. В този смисъл е и
Постановление №3 от 27.09.1979 год. на Пленума на ВС. Безспорно от събраните по
делото доказателства се установява, че именно нарушението от страна на обв. И. на цитираните разпоредби на горепосочените
нормативни актове и вмененото му задължение да осигури безопасност на труда са
в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Съдът кредитира изцяло
заключението на съдебно медицинската експертиза за достоверно при изграждане на
становището си, както за авторството на инкриминираното деяние, така и за
правната квалификация на същото, обсъдено само по себе си и въз основа на
свидетелските показания и конкретно установените по делото факти и
обстоятелства. Касае се за експертиза извършена компетентно и обективно въз
основа на обективни дадености, намерени и установени при съдебно-медицинското
освидетелстване на пострадалият извършено след инцидента и изготвената
медицинска документация. Субект на професионална непредпазливост по чл.134,
ал.1 НК може да бъде всяко лице, притежаващо съответна удостоверена способност
за извършване на дейността, като по-подробно кои лица от съответната трудова
организация - ръководители или работници, могат да бъдат субекти на този вид
престъпление е акцентирано в т.2 от ППВС № 2/79 год. От събраните по делото
доказателства се установява, че обв. Ц.И. притежава
съответната удостоверителна способност за извършване на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност. В случая изпълнителното
деяние е причиняване на средна телесна повреда поради немарливо изпълнение на
занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност. Съгласно правната доктрина и съдебната практика при
немарливо изпълнение на дейността, лицето притежава необходимите знания и опит,
но не се е съобразило с тях, съответно с правилата за упражняване на това
занятие или дейност, или е подходило повърхностно, лекомислено или несериозно. В
случая е налице също така и кумулативното изискване за правно регламентирана
дейност, която сама по себе си да съставлява източник на повишена опасност,
като правната регламентация на дейността в конкретния случай е посочена в
съответните наредби.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на непредпазливост във
формата на небрежност, доколкото от една страна обвиняемият е знаел правилата,
но ги е нарушил, като не е предвиждал настъпването на вредоносния материал, но
е бил длъжен да го предвиди.
Що се
касае до направеното от защитата на обв. И.
възражение, че не е повдигнато обвинение и на техническите директори по производство, които са
разпореждали на обв. И., следва да се има предвид, че
контролиращият съд не може да измества прокурора по въпроси, свързани с
възникване на основание за започване на разследване за други деяния и съответно
за повдигане на обвинение за тях (Решение № 168/29.05.2003 година по н. д. №
155/2003 година на ВКС, I н. о. и Решение № 249/08.05.2002 година по н. д. №
118/2001 година, т н. о.). Въпросът дали да се повдигне обвинение срещу
конкретно лице и за какво престъпление е от изключителна компетентност на
прокурора, съгласно чл. 127 от Конституцията на Р Б и чл. 46, ал. 1 от НПК.
Деянието
не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
тъй като последното се квалифицира като такова, само когато по степен на
обществена опасност и укоримост е по - леко от
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. По - ниската обществена
опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца. От
значение са и други обстоятелства като дали е налице продължавано престъпление
или повторност, способа и начина по които е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководил при извършване на престъплението и др. В настоящия случай, съдът,
прие, че случаят не може да се квалифицира като маловажен.
За така
извършеното престъпление по чл.134, ал.1, пр.2, т.2 от НК се предвижда
наказание „до две години лишаване от свобода или пробация”.
С оглед обстоятелството, че обв. И. не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението няма нанесени
имуществени вреди, съдът намери, че е налице основание за прилагане на чл.78а
от НК, като И. беше освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание „Глоба”. При определяне на размера на
административното наказание съдът отчете обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, данните за личността на извършителя, данните за семейното и
имотното му състояние, чисто съдебно минало, ниска обществена опасност на
деянието и на дееца, поведението му след настъпването на вредоносния резултат
от престъплението. При това положение, съдът на основание чл.78а от НК във
връзка с чл.134, ал.1, предл. второ, т.2 от НК,
освободи обв. И. от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 /хиляда/ лева,
която да заплати в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт,
като съобрази предмета на престъплението, личността на дееца, семейното и
имотното му състояние, и че ще се постигнат целите на наказанието.
При
този изход на процеса съдът осъди обв. И. да заплати
по сметка на ОД на МВР гр. Габрово сумата от 734,18 лева, представляваща
разноски за експертизи.
При
този изход на процеса съдът осъди обв. И. да заплати
по сметка на РС гр. Ловеч сумата от 106,00 лева, представляваща разноски за
в.л.
На основание чл. 24, ал.1, т.8 от НПК съдът прекрати
наказателното производство по ДП №ЗМ 18/2013г. по описа на РУП - Трявна.
Водим
от гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: