Р Е Ш Е Н И Е
№..1239/30.10.2019г.…..…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на седми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ ФИЛИП
РАДИНОВ – мл. с.
при участието на секретаря Петя
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1275 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано
е по повод депозирана въззивна жалба вх. № 40460/06.06.19 на „Енерго Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представляван от П.С.С.,
Яна М. Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Н.Б. – ВАК, адрес ***, срещу
Решение № 2135/17.05.2019 год., постановено по гр. дело № 1394/2019 год. по
описа на РС-Варна, с което, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че ищецът - Х.М.С., ЕГН
**********, адрес ***, не дължи на въззивника по настоящото производство сумата
от 626,23 лева, представляваща съгласно Фактура № ********** от 24.01.2019 г.,
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност за обект находящ се в
гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик“, бл. 227, вх. 3, ет. 9, ап. 108 за потребител
с клиентски № ********** и абонатен № **********, за периода 23.10.2018 г. до
20.01.2019 г, както и сумата от 355,00 лева, представляваща направените от
ищеца съдебно – деловодни разноски.
Във
въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно като е
направено искане то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с
което искът да бъде отхвърлен.
Твърди се, че „Енего
– Про Продажби“ АД надлежно изпълнява задълженията си за предоставяне на
електрическа енергия по договор сключен с Х.М.С., в чийто имот (присъединен към
електроразпределителната мрежа) е монтиран процесният електромер.
Сочи се,
че на 20.01.2019 год. е извършена проверка, обективирана в Констативен протокол
№ 1105348/20.01.2019, на която е установено въздействие върху процесния СТИ –
оперативният нулев проводник към него е прекъснат и към момента на проверката
СТИ е с неработещ броителен механизъм, което е наложило дружеството да състави
Справка за корекция № 50974_0ВВ0/23.01.2019, за периода от 23.10.2018 до
20.01.2019 г. – 3168 кВт/ч, чрез която да конкретизира размера на оспореното
вземане и въз основа на която е издадена фактура № **********/24.01.2019 за
сумата от 626,23 лева, представляваща цена за потребена електрическа енергия за
периода от 23.10.2018 до 20.01.2019 г. Навежда се, че въззиваемият не е
заплатил цената за реално потребената електроенергия в пълен размер.
Претендират
се разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата.
В законоустановения срок е постъпил отговор №
44483/19.06.2019 на въззивната жалба, в който е направено искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
В отговора е изтъкнато, че в процесния прериод
нормативната уредба за извършване на проверка на СТИ, съставяне на констативен
протокол, извършване на едностранна корекция и изчисляване на сума е била
отменена чрез Решение № 1500/06.02.2017, по административно дело № 2385/2016 на
ВАС (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.), с което са отменени чл. 1 – 47 и чл. 52 –
56 от ПИКЕЕ и Решение № 2315/21.02.2018, по адм. д. № 3879/2017 на ВАС, с което
са отменени чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ.
Ако се приеме, че корекционната процедура е
приложима към настоящия случай, в отговорът е изтъкнато, че приложимата
разпоредба е чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ и не е спазено поставеното от нея изискване
при съставяне на констативен протокол да са присъствали органите на полицията.
Претендират се разноски, за което е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата, и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че Х.М.С., ЕГН **********,
е титуляр на партида с клиентски № ********** и абонатен №
**********, с адрес на потребление - гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик“, бл. 227,
вх. 3, ет. 9, ап. 108 и че процесният обект е захранван с електрическа енергия от дружеството
въззивник.
От Констативен протокол № 1105348 се
установява, че на 20.01.2019 г. служители на „Енерго - Про мрежи” АД са
извършили техническа проверка на средството за търговско измерване (СТИ),
монтирано на обекта на въззиваемия, при която е установено неправомерно
въздействие върху СТИ, като оперативен нулев проводник е прекъснат и към
момента на проверката СТИ е с неработещ броителен механизъм, като по този начин
потребената електрическа енергия не се измерва и заплаща. Възстановена е правилната
схема на свързване като таблото е пломбирано с пломба с № ЕК4276. Проверката е
извършена в присъствието на двама свидетели с посочени три имена и адреси.
Съставена е Справка за корекция №
50974/21.01.2019, с която за периода от 23.10.2018 до 20.01.2019 г., е
начислено допълнително количество електрическа енергия в размер от 3168 кВтч. Въз
основа на справката е съставена Фактура № ********** от 24.01.2019 г., за
сумата от 626,23 лева, представляваща стойност на коригирани количества електроенергия.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата
инстанция се установява, че към датата на извършване на проверката – 20.01.2019
г. процесният електромер е бил в срок на метрологична годност – преминал е
първоначална метрологична проверка през 2016 г., когато е и произведен.
Метрологичната му годност изтича през 2022 г. Съществуват данни за неправомерно
вмешателство върху схемата на свързване като е прекъснат нулевия проводник към
СТИ, поради което потребената електрическа енергия не се отчита. Начисленото по
реда на ПИКЕЕ количество електрическа енергия, посочено в справката за корекция
е технически възможно да бъде доставено. Математическите изчисления по
извършената корекционна процедура, съгласно методиката, описана в чл. 48 ал. 1
т. 1 б. „Б“ от ПИКЕЕ (2013 г.) са аритметично точни.
Съдът ръководейки се от разпоредбите
на закона, след оценка на доказателствата по делото и становищата на страните
приема за установено следното от правна
страна:
Въззивната жалба, инициирала
настоящото производство е подадена в законоустановения срок за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на чл. 269 изр.
първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези предели на
въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и допустимо.
Според изречение второ на посочената
разпоредба, по въпросите относно правилността на решението, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията за неправилност
на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка, от въззивна
инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени материали.
Сделките с електрическа енергия по
своята правна същност представляват договори за покупко-продажба с предмет
електрическа енергия. Особеният предмет на тези договори налага към тях да
бъдат прилагани специфични правила уредени в Закона за енергетиката (ЗЕ). С
този закон е предвидено отчитането на потребената, от крайния клиент,
електрическа енергия да се осъществява посредством използването на технически
средства за измерване – СТИ, по ред регламентиран в правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Освен реда за установяване
количеството използвана, от потребителя на електрически услуги, електрическа
енергия, ПИКЕЕ предвижда процедури за определяне размера на дължимата от
купувача - краен клиент, насрещна престация в случаи на нерегламентирано
механично или софтуерно въздействие върху СТИ, довело до неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. С тези правила се създават от една
страна обективни критерии за определяне на количеството електрическа енергия, в
случаите на потребена, но неотчетена от СТИ електрическа енергия и оттам
определяне на дължимата от крайния клиент цена за тази енергия, а от друга
страна осигуряват минимален стандарт на закрила за клиента, че в тези случаи
размера на дължимата от него цена няма да бъде определена произволно. Това
означава, че липсата или неспазването на тези процедури прави невъзможно
определянето на количеството потребена и неотчетена електрическа енергия, а от
там и определянето на дължимата от крайния клиент цена. Липсата на процедура,
представлява празнота в правото, която обаче не може да бъде преодоляна, чрез
аналогия на закона, тъй като последната изисква да бъде издирена и приложена
правна норма визираща аналогични правила, които се прилагат за аналогични
случаи – в конкретния случай – аналогична процедура за определяне на
количеството електрическа енергия, в случаите на потребена, но неотчетена от
СТИ електрическа енергия, а такава аналогична процедура не е уредена нито в
Закона за енергетиката, нито в чл. 183 – 213 от Закона за задълженията и
договорите.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на електрическа
енергия и че въззиваемият
има качество потребител на електрическа
енергия по смисъла на ЗЕ.
Служебното начисляване на
допълнителни количества електрическа енергия по партидата на въззиваемия е
извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм.
ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с
Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 год.) в съответствие с
предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, във връзка с чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по
правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по административно дело №
2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на
чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени.
По аргумент от разпоредбата на чл. 195
ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на обнародването на съдебното решение за неговата отмяна. В тази
връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е
извършена на 20.01.2019 г., тоест след тяхната отмяна.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при
които доставчикът на електрическа енергия може да начисли допълнителни
количества електрическа енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши
корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов
нормативен акт и в частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР
по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А
те са – установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ;
липса на СТИ или промяна в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ);
повреда или неточна работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49
ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
действително преминалите количества електрическа енергия (хипотезата на чл. 50
ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Съгласно чл. 47 ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)
при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната
мрежа съставя констативен протокол, който трябва да съдържа определени
реквизити. Предвид отмяната, считано от 14.02.2017 год., на разпоредбите на чл.
47 ПИКЕЕ, регламентиращи реда (срв. и чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ – отм.) за
установяване неизмерването или неточното измерване на доставяната до обектите
на абонатите електрическа енергия, включително и за установяване на промяната на
схемата на свързване на електромера към електроразпределителната мрежа, както и
начина на обективиране на проверката, при която е констатирано промяна на
схемата на свързване, а именно – чрез съставянето на констативен протокол,
съдържащ точно определени реквизити, който протокол установява наличието на
предпоставките (условията) за служебно начисляване на допълнителни количества електрическа
енергия по партидата на абонатите в хипотезите на чл. 48, ал. 1, чл. 49 и чл.
50 ПИКЕЕ, то и служебното начисляване на процесните количества електрическа
енергия по партидата на ищеца е лишено от законно основание. С други думи при
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83 ал. 1 т. 6 от
Закон за енергетиката, доказването на наличността на предпоставките (условията)
за служебно начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидите на абонатите, предвидени в чл. 48-50 ПИКЕЕ не би могло да бъде
осъществено.
По тези
съображения сумата от 626,23 лева съставляваща стойност на служебно начислено
за периода 23.10.2018 г. – 20.01.2019 г. количество електрическа енергия от 3168
кВтч за обект на потребление гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик“, бл. 227, вх. 3, ет. 9, ап. 108 за
потребител с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е
издадена Фактура № ********** от 24.01.2019 г., е недължима.
По делото не бе установено нарушение
на императивни правни норми, тоест правила установени в обществен интерес, за
които съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по тълкувателно дело №
1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи дори тяхното нарушение да не е
въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на
обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г” следва да бъде осъден, на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК, да заплати на Х.М.С., ЕГН **********, адрес ***, сума в размер
300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2135/17.05.2019 год., постановено по гр. дело №
1394/2019 год. по описа на РС-Варна, с което, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че Х.М.С.,
ЕГН **********, адрес ***, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258,
„Варна Таурс Г”, сумата от 626,23 лева, представляваща съгласно Фактура №
********** от 24.01.2019 г., корекция на потребена, неотчетена и неплатена
стойност за обект находящ се в гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик“, бл. 227, вх.
3, ет. 9, ап. 108 за потребител с клиентски № ********** и абонатен №
**********, за периода 23.10.2018 г. до 20.01.2019 г, както и сумата от 355,00
лева, представляваща направените от ищеца съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г”, да заплати на Х.М.С., ЕГН **********, адрес ***,
сума в размер от 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:……………..
Членове:
1….…………;
2………….….