№ 245
гр. Габрово, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20224200500160 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Идеал Стандарт - Видима“ АД, ЕИК **********,
представлявано от М.Б., чрез адв. Р.А. със съдебен адрес в гр. **, бул. *** против
Определение № 260005 от 11.01.2022 г. постановено по гр.д. № 645/2020 г. по описа на
Севлиевски районен съд, с което е уважена частично молбата по чл. 248 от ГПК за
изменение на решението № 260064 от 25.05.2021 г. по гр.д. № 645/2021 г., в частта за
разноските, но я е отхвърлил за размера от 5368,00 лв. до 8097,11 лв. Твърди, че сложността
на делото не обосновава намаляване на хонорара по делото, тъй като има предявени
множество искове, същото е обемно, включва международен елемент и са били проведени
множество съдебни заседания, с изслушването на експертизи и свидетели. Считат, че
юридическата дейност е висококвалифицинара и адвокатите следва да получат достойно
възнаграждение, а не следва да работят на минимума, който е определен в Наредба № 1/2004
г. „за най-простите дела“. На следващо място твърдят, че „минималния адвокатски хонорар“
насърчава воденето на неоснователни дела и наказва добросъвестния ответник. Моли да се
отмени атакуваното определение, в частта, в която е отхвърлена молбата за присъждане на
разноски в размер на 2732,11 лв., представляващи разликата между уваженото искане за
разноски и претендираното такова. Претендират разноски и за настоящото производство.
Ответника по жалбата, е депозирал отговор, с който моли съда да се отхвърли изцяло
частната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения, свързани с правото на
защита на ищците по трудови спорове. Позовава се съдебна практика.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна,
имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално
допустима. Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна, поради следните
съображения:
Пред Районен съд – Севлиево е подадена молба за изменение на решението в частта
за разноските от „Идеал Стандарт - Видима“ АД. Извършена е размяна, на основание чл.
248, ал. 2 от ГПК. Постъпило е становище от ответната страна.
С разпореждане № 260234 от 25.08.2021 г., съдът е оставил молбата по чл. 248 от
ГПК без разглеждане, тъй като когато е била подадена въззивната жалба, както е в случая
1
всяка от страните може да оспорва решението и в частта на разноските и това оспорване
следва да бъде разгледано във въззивното производство, а не по реда на чл. 248 от ГПК.
Посочил е практика на ВКС.
С определение № 4 от 06.01.2022 г. Габровски окръжен съд е отменил разпореждане
№ 260234 от 25.08.2021 г. постановено по гр.д. № 645/2020 г. по описа на Севлиевски
районен съд и е върнал молба вх. № 261087 от 06.07.2021 г., подадена от „Идеал Стандарт -
Видима“ АД по компетентност на СРС за разглеждането й по реда на чл. 248 от ГПК.
Севлиевски районен съд се е произнесъл с Определение № 260005 от 11.01.2022 г.,
постановено по гр.д. № 645/2020 г. по описа на същия, като е изменил решение № 260064 от
25.05.2021 г. в частта за разноските, като е осъдил ищцата Т. СТ. К. да заплати на „Идеал
Стандарт - Видима“ АД направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 5368,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и е отхвърлил за разликата до 8
097,11 лв.
В мотивите си, първоинстанционният съд подробно е изложил аргументи по всеки
един от предявените искове, какво възнаграждение се определя, като е приел, че
претендирания адвокатски хонорар е прекомерен и следва да се съобразят разпоредбите на
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, касаещи както минималните размери на
адвокатските възнаграждения за всеки един от предявените искове, така и борят на
проведените съдебни заседания и дължимото ДДС, което е било начислено във фактурите от
адвокатското дружество „Б. и К.“ – гр. **.
Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, по отношение на
определения размер на адвокатското възнаграждение, като счита, че същия правилно е
определен, съобразно правилата на Наредба № 1/2004 г. Производството е по трудов спор,
където са съединени множество искове, с цена на иска дори по-ниска от размера на
минималния адвокатски хонорар.
Съгласно т. 16 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. №
6/2012 г. на ОСГТК, минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела
с определен материален интерес се определя по чл.7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
Правилно първоинстанционният съд е определил размера на възнаграждението съобразно
минималната работна заплата за страната към датата на сключване на договора за правна
помощ, която към този момент е била 610,00 лв. Определил е възнаграждение за всяко
следващо съдебно заседание, след второто в размер на по 100,00 лв. Определил е дължимият
адвокатски хонорар по всеки един от предявените искове, като изрично ги е изброил.
Начислил е дължимото ДДС.16. от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, Минималният размер на адвокатското възнаграждение по
трудови дела с определен материален интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Като се е позовал на Наредба № 1/2004 г., първоинстанционният съд правилно е
изменил решение № 260005 от 11.01.2022 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 от
ГПК.
Разноски за настоящото производството принципно не се следват на нито една от
страните, предвид характера и естеството на същото, развиващо се в рамките на висящо
исково производство. Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство, а
е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните
разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на
разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото
изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт /в
2
тази връзка виж определение № 627 от 18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г. на ВКС, ІІІ г.
о.; определение № 114 от 20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/ 2016 г. на ВКС, ІІ г. о.;
определение № 196 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г. на ВКС, І г. о.; определение № 386
от 08.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1931/2020 г., III г. о. и други /. Поради тази причина
интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на
адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски.
Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на
разноските, уреден в чл. 78 и следващите от ГПК, /в тази връзка виж и определение № 683
от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на ВКС, III г. о. /.
Водим от гореизложеното, Габровски окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260005 от 11.01.2022 г., постановено по гр.д. №
645/2020 г. по описа на Севлиевски районен съд, с което е изменил решение № 260064 от
25.05.2021 г. в частта за разноските, като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3