Определение по дело №605/2020 на Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448
гр. Велико Търново, 03.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на трети  декември две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия : Евтим Банев

                                  

изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 605 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Постъпила е молба вх. № 4210/ 03.11.2020 г. от *** В., като пълномощник на директора на ТП на НОИ – Велико Търново – ответник по жалба в производството по горното административно дело. Иска се изменение на определението по същото в частта за разноските, като присъдените на К.Д.П. разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 360,00 лв., бъдат намалени под минимума, определен с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, алтернативно до този минимум. Развива доводи, че в случая се касае за производство, по което не е провеждано открито съдебно заседание, респ. не е осъществявано процесуално представителство със съдържанието по чл. 24, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, а единствено е изготвена и подадена жалба от името на К.П., за което не е предвиден минимум в посочената по-горе наредба. Подателят на искането изтъква и че при постановяване на определението не е съобразено соченото от него становище, застъпено в Решение от 09.03.1978 г. по дело № 106/ 1977 г. на СЕО, за дължимост от съда на проверка и гарантиране разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, вкл. да не съобрази нормативен акт, определящ техен минимум, ако този акт противоречи на норми на ЕС. Счита, че в случая заплатеното от К.Д.П. не отговаря на изискването за справедливост и обоснованост на неговия размер, като изразява и съмнения относно действителното заплащане на това възнаграждение. В тази връзка изтъква, че в случая се касае за пет броя съдебни дела със сходен предмет, образувани по пет броя жалби с идентично съдържание, по всяко от които се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева. На последно място моли, в случай че съдът не уважи искането му за определяне на възнаграждение под минимума, определен с Наредба № 1/ 2004 г., да намали определените разноски до този минимум.        

 

В определения по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК срок, от жалбоподателя не е постъпил отговор на искането.

 

С Определение № 385/ 02.11.2020 г. по адм. дело № 605/ 2020 г. по описа на АСВТ, в производство по чл. 197 и сл. от АПК, по жалба на К.Д. ***, ЕГН **********, е отменено Решение № Ц1012-04-55#1/ 31.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е спряно производството по жалба на К.П. срещу Разпореждане № О-04-999-00-**********/ 16.07.2020 г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Велико Търново. В хода на производството от пълномощника на жалбоподателя е поискано присъждане на разноски, съгласно представен списък - заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 360,00 лева. В писмени становища от 20.10.2020 г. и 23.10.2020 г. ответникът е направил възражения да не бъдат присъждани претендираните от другата страна разноски, тъй като в чл. 8 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е предвидено възнаграждение само за изготвяне на жалба по административни дела, алтернативно за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, по доводи до голяма степен припокриващи се с тези от процесното искане. С определението съдът е присъдил в полза на жалбоподателя разноски в размер на 360,00 лв., съобразно представените по делото доказателства – изявления в договора за правна защита и съдействие от 23.09.2020 г., за изцяло изплащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид горните факти, намира следното.

Постъпилото искането е такова по чл. 248, ал. 1, предл. второ от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК – за изменение на решението в частта му за разноските. Същото е подадено в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, от страна в производството, своевременно направила възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Ответникът не е представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК, но това не преклудира правото му да оспорва размера на присъдените на насрещната страна разноски, в който смисъл е константното възприемане на тълкуването, дадено в т. 9 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно горното, направеното искане е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно.

При постановяване на Определение № 385/ 02.11.2020 г. съдът се е произнесъл по заявените възражения за недължимост, алтернативно за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като е изложил мотивите си за неоснователност на същите. Настоящият състав не намира основание да отстъпва от това становище, като отново следва да се отбележи, че възстановяването на сторените от жалбоподателя разноски, вкл. такива за възнаграждение на един адвокат, от бюджета на административния орган, е изрично установено в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК. За извършването на претендираните от К.П. разноски е представено доказателство – заплащането на адвокатското възнаграждение към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от 23.09.2020 г., е изрично отбелязано в чл. 5 от въпросния договор. В тази му част договорът има характер на разписка за получаването на сума, истинността на която подлежи на оспорване по реда на чл. 193 от ГПК. Независимо от характера на производството, ответникът по жалбата е разполагал с фактическата възможност да заяви такова оспорване /арг. от представените два броя писмени становища/, но не го е направил, при което е недопустимо едва с искането за изменение по чл. 248 от ГПК да въвежда доводи, че заплащането на адвокатското възнаграждение не е безусловно доказано. Съобразно изложеното и в светлината на т. 1 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012 г., ОСГТК, представеното доказателство установява по несъмнен начин действителното заплащане от жалбоподателя, на договорено адвокатско възнаграждение.

Неоснователни в случая са и доводите, че съдът не е гарантирал разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски с оглед размера на договореното и заплатено възнаграждение, съотнесен към фактическата и правна сложност на делото. Следва да се има предвид, че параметрите, на които трябва да отговаря адвокатското възнаграждение, са зададени със закон - чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, според който размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован. Тази характеристика е отнесена към размера на договаряното между адвоката и клиента възнаграждение, но несъмнено следва да се прилага и при определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно изрично отбелязаното в последно цитираната норма. Смисълът на предвидения в закона механизъм за редуциране на подлежащото на възстановяване от загубилата съдебния спор страна адвокатско възнаграждение, е препятстване на възможността размерът на това възнаграждение да бъде средство за икономически натиск на едната над другата страна /Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г. на ВАС, Трето отделение/. Този механизъм обаче не може да има действие относно минималните нива на адвокатските възнаграждения, които са определени по общозадължителен начин с нормативния акт.

Действително, в соченото от жалбоподателя Решение от 09.03.1978 г. по дело № 106/ 1977 г. на СЕО е прието, че в съответствие с чл. 189 от Договора за ЕИО, че националният съд е длъжен да защитава правата, предоставени от разпоредбите на общностния правен ред, и че не е необходимо този съд да изисква или да изчаква фактическа отмяна от компетентните вътрешни органи на евентуални национални мерки, които могат да възпрепятстват прякото и незабавно прилагане на общностните правни норми. Също така, последователно е становището на Съда, че делегирането от държава членка на частноправен субект /какъвто е Висшият адвокатски съвет/, на правомощия във връзка с определяне на икономически условия /относно размера на минимални адвокатски възнаграждения/, осъществява нарушение на правилата на свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция /така Решение от 05.12.2006 г. на Съда по обединени дела С 94/04 и С 202/04, Решение от 23 ноември 2017 г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16/.

Дори обаче да се приемат твърденията на ответника, че Наредба № 1/ 09.7.2004 г. противоречи на правото на Европейския съюз и по-конкретно на чл. 101 и чл. 102 Д, съдът намира, че в случая присъденото като разноски възнаграждение за един адвокат не е в прекомерен размер. В тази връзка следва да се има предвид, че все пак става въпрос за висококвалифициран и отговорен труд, изискващ запознаване с относимите към спора факти и актуалната нормативна уредба по казуса. В случая се касае за материя, имаща за предмет отношенията осигурител – осигурителен орган – осигурено лице, чиято нормативна уредба се отличава със специфика спрямо общата такава на административното право, като освен това е и отчетливо динамична. От друга страна конкретната преписка е значителна като обем /само административната преписка е 199 листа/, при което не могат да бъдат възприети доводите на ответника за малка фактическа и правна сложност на делото. Безспорно, характерът на конкретното производство предполага изчерпване на процесуалните действия на пълномощника на жалбоподателя, с изготвянето и подаването на жалбата пред съда, които действия според настоящия състав попадат под хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗА, а не под тази на т. 2 от същата алинея. Предвид изложеното по-горе обаче, настоящият състав не намира, че извършената от адвоката правна работа е в значително по-малък обем от процесуално представителство в дела по КСО с провеждане на открити заседания. Този извод не се променя от сочения от молителя факт, че в конкретния случай се касае за няколко сходни като предмет дела между същите страни, доколкото става въпрос за различни казуси, наложили издаването на няколко административни акта и съответното им оспорване. Не на последно място, следва да се отбележи и че при едно по-формално тълкуване разпоредбите на Наредба № 1/ 09.7.2004 г., производството по адм. дело № 605/ 2020 г. на АСВТ би могло да бъде отнесено и към категорията на тези по чл. 8, ал. 3 от наредбата, за които предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 500,00 лева.  

По горните съображения, както и по тези, изложени в Определение № 385/ 02.11.2020 г., които няма да бъдат преповтаряни, настоящият състав счита, че присъдените разноски съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото, определени са в размер, който е справедлив и обоснован, и отговаря на обема и качеството на положения труд, изразяващо се във времето нужно за подготовка на жалбата от процесуалния представител на оспорващото лице. Спорът не се отличава с по-малка фактическа и правна сложност от типичните за този вид дела, при което съобразяването на присъдените разноски към нормативно определения минимум съответства на преследваната от закона легитимна цел – справедливо обезщетяване на изправната страна за разходите по ангажиране на квалифицирана правна защита в съдебното производство. В този смисъл е и Решение от 28.07.2016 г. по дело C 57/15 на пети състав на Съда, с което е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право

 

С оглед всичко изложено по-горе, искането на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, за изменение на Определение № 385 от 02.11.2020 г. по адм. дело № 605/ 2020 г. по описа на АСВТ, в частта му за присъдените на жалбоподателя разноски, е неоснователно и следва да се отхвърли.

           

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Отхвърля искането на директора на Териториално поделение на НОИ – Велико Търново, за изменение на Определение № 385 от 02.11.2020 г. по адм. дело № 605/ 2020, в частта му за присъдените разноски в полза на К.Д. ***, ЕГН **********.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена пред Върховен административен съд, при условията на чл. 200, ал. 2 от АПК, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

            Административен съдия: