№ 13257
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110156730 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която М. М. В., ЕГН: **********, с
адрес: ***********************************, е предявил срещу **************, ЕИК:
********, с адрес: ****************************, и **************, ЕИК: ***********,
с адрес: ****************************, в условията на обективно и субективно
съединяване следните искове:
- установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1
ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /противоречие със закона/,
евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /заобикаляне на закона/ за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 2426281 от 04.08.2021г. срещу
**************, в условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4
ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем №
2426281 от 04.08.2021г. поради противоречие със закона или евентуално заобикаляне на
закона;
- установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4
ЗПК /противоречие със закона/, в условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр.
с чл. 19, ал. 4 ЗПК /противоречие с добрите нрави/, в условията на евентуалност чл. 26, ал.
2, предл. 5 ЗЗД /липса на основание – на длъжника не се предоставя услуга/ за прогласяване
нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 04.08.2021г, срещу
**************;
- в условията на обективно съединяване осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД срещу **************, предявен като частичен за сумата в размер на 36,37 лв.
като част от общата сума от 95,00 лв., за платени при изначална липса на основание суми по
договор за предоставяне на поръчителство от 04.08.2021г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
04.08.2021 г. е сключил с ************** договор за паричен заем № 2426281 за сума в
1
размер на 200 лв. Сочи, че съобразно чл. 4 от процесната сделка следвало да предостави
обезпечение под формата на банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с
одобрен от ответното дружество гарант в 48-часов срок. Допълва, че съобразно чл. 3 от
договора при непредоставянето на обезпечение срокът за разглеждане и одобрение бил 14
дни. Поддържа, че в изпълнение на тази клауза на 04.08.2021г. сключил и договор за
поръчителство с **************, по силата на който ответното дружество се задължило да
обезпечи паричното му задължение пред **************, като отговоря солидарно с ищеца
за изпълнение на задължението срещу възнаграждение на стойност 95 лв. Отбелязва, че по
овластяване от дружеството гарант възнаграждението се заплащало директно на
заемодателя, заедно с месечната вноска по кредита. Инвокира доводи, че съглашението за
кредит е недействително поради наличието на неравноправна уговорка, която създава в
тежест на кредитополучателя задължението да изпълни неизпълними в уговорения срок
изисквания за предоставяне на обезпечение, като по този начин бил насочен към
единствената форма на обезпечение, която обективно би могло да се предостави. Поддържа,
че договорът е недействителен, тъй като възнаграждението за обезпечение не е включено в
ГПР, макар кредитодателят да е знаел неговия размер, че не са посочени компонентите,
които формират ГПР, както и че действителният размер на ГПР надхвърля максимално
допустимата стойност. Релевира аргументи за нищожност и на договора за предоставяне на
гаранция поради липса на основание, тъй като по процесната сделка не получавал насрещна
престация под формата на услуга, а обезпечението било предоставено единствено в полза на
кредитодателя. Навежда твърдения, че заемодателят и дружеството гарант са свързани лица,
а възнаграждението за предоставяне на обезпечение представлявало допълнителна печалба в
размер, почти равен на този по главницата, поради което противоречало на добрите нрави.
Поради изложеното счита, че в негова полза е възникнало и притезание за връщане на
заплатеното в полза на ************** суми. Моли за уважаване на предявените искови
претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – ************** е депозирал отговор на
исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Релевира възражение, че договорът за паричен заем отговаря на изискванията на ЗПК. Не
оспорва фактическите твърдения, че възнаграждението на поръчителя не е инкорпорирано в
ГПР, но навежда доводи, че последното не представлява разход по кредита и не следва да се
включва в ГПР. Оспорва фактическите твърдения на ищеца, че в негова тежест е възникнало
задължение да предостави поръчителство. В условията на евентуалност поддържа, че
свързаността между ответните дружества не води до нищожност на договора за паричен
заем и договора за предоставяне на обезпечение, а само на процесната клауза за
възнаграждението. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът М. М. В., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 143535/23.04.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
В съдебно заседание, ответникът **************, редовно призован, не изпраща
представител. С молба с вх. № 14231/23.04.2025г. моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ответникът **************, редовно призован, не изпраща
представител. С молба с вх. № 14226/23.04.2025г. моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
2
От приетия по делото договор за потребителски кредит № 2426281/04.08.2021г. и
Приложение № 1 към него, се установява, че между *****************, като кредитодател
и М. М. В., като кредитополучател е сключен процесния договор, по силата на който
кредиторът предоставил на ищеца кредит в размер на 200 лева, платим за срок от 3 месеца,
на 3 месечни вноски, всяка в размер на 69,66 лева, при лихвен процент от 24,76 лева и ГПР
от 30,27%. Кредита е с краен падеж на плащане - 10.01.2021г. и с крайна сума за плащане от
208,98 лева. С договор за предоставяне на поръчителство, сключен между **************,
като поръчител и М. М. В., като потребител, поръчителят се задължил да сключи договор за
поръчителство с кредитора *****************, по силата на който да гарантира и да
отговаря за изпълнение на задълженията по договора за кредит, срещу възнаграждение
съгласно чл. 8 от договора в размер на 54,48 лева общо, платимо всеки месец в размер на
18,16 лева по сметка на **************, заедно с погасителната вноска по договора за
кредит, за приемането на което ************** е овластено от поръчителя, съгласно
уговореното в чл. 8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство. По делото са приети
удостоверения за липса на задължения, както следва: № 1013859/20.04.2022г. от
**************, от което се установява, че към дата 20.04.2022г. ищецът няма задължения
по договора за поръчителство, съответно с № 52249/20.04.2022г. от **************, от
което се установява, че към 20.04.2022г. са издължени всички суми и по договора за кредит.
Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза установява, че при справка в
счетоводството на ************** единственият разход, който е включен при изчисляване
на ГПР е договорната лихва. Изчислено е че при усвоена сума от 200,00 лева, за договорна
лихва в размер на 8,98 лева и срок на кредита – 3 месеца, ГПР е в размер на 30,27%, но ако
при изчислението на ГПР се вземат предвид всички начислени суми по договора, както
следва: 200,00 лева - заемна сума, сума за договорна лихва от 8,98 лева и срок на кредита от
3 месеца, както и сума за поръчителство от 54,48 лева, то ГПР възлиза на 451,90%/.
Установено е че ищецът е заплатил по договора сума в размер на 248,85 лева, с която сума са
погасени суми по двата договора, както следва: 200,00 лева за главница по договора за
кредит, 5,66 лева за договрна лихва, 0,21 лева за лихва за забава, 36,37 лева за поръчителство
и неразпределена сума в размер на 6,61 лева.
В случая между страните не съществува спор относно сключването на процесния
Договор за потребителски кредит, а и договорът е представен по делото, не се оспорва и
твърдението на ищеца, че кредитора е предоставил на ответника заемната сума. Не се
оспорва и наличието на сключен между ищеца, като потребител и **************, като
поръчител договор за предоставяне на поръчителство. Не е спорно че сумите и по двата
договора са заплатени от ищеца.
Договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на ЗПК съгласно чл. 9
ЗПК. Установява се, че преди отпускане на кредита страните по договора са използвали
средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях
правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. В чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от Договора за потребителски кредит
пораждането на действието му е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено
от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаденото заявление за отпускане на
кредит. Договорът за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, тъй като довереникът - фирма се е задължил да извърши за
сметка на доверителя възложените му от последния действия – сключване на договор за
поръчителство, срещу уговорено възнаграждение. Няма обаче данни да е сключен такъв
договор между поръчителя и кредитора, данни че по силата на съглашението е предоставено
лично обезпечение от ************** – поръчителство спрямо поетите от ответника
3
задължения към кредитора - фирма, въпреки, че възнаграждението е заплатено. За да бъдат
осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо, когато се изследва
въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица,
съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които
са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при
множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на
отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се
постигне ефективна защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на
императивните правила на закона. В случая от служебна справка от Търговския регистър за
актуално състояние по партидата на поръчителя се установява, че едноличен собственик на
капитала му е фирма *************. Следователно касае се за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ. Същевременно при цялостния анализ на Договора за
потребителски кредит е видно, че пораждането на неговото действие, респективно
получаването на сумата по кредита, е било обвързано от предоставяне на обезпечение по
договора от страна на кредитополучателя - ищец, тоест несъмнено е, че двете
правоотношения са взаимно свързани и осигуряването на поръчителство – при това от
определено свързано с кредитора трето лице, е било необходима предпоставка за
предоставяне на потребителския кредит при условията по договора. На следващо място, с
Договора за предоставяне на поръчителство фирмата - кредитор е овластена да събира
дължимото на поръчителя възнаграждение, в който смисъл са и клаузите на чл. 8, ал.5 от
Договора за предоставяне на поръчителство. Следователно събраните доказателства и
наличните данни за хипотеза на свързани лица обуславят извод, че уговореното
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит /аргумент от чл.
19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Налице е в случая знание у кредитора за
наличието на допълнителни такси по Договора за потребителски кредит под формата на
възнаграждение за възмездно поръчителство, поставено като условие за получаване на
кредита още към момента на сключването му. Несъмнено заплащането от ответника на
възнаграждение за поръчителство на свързаното с кредитора дружество представлява
допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително
условие за усвояване на кредита /видно от посоченото в чл. 4, ал. 2 от Договора за
потребителски кредит/. Следователно в случая в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи. Поради това съдът намира, че е налице противоречие на сключения
Договор за потребителски кредит с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
4
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето /чл. 22 ЗПК/. Налице е и нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като формално
посоченият в Договора за потребителски кредит годишен процент на разходите е под 50 %,
но е очевидно, че при включването към него и на възнаграждението за поръчителство
неговият действителен размер надвишава прага по чл. 19, ал. 4 ЗПК /пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България/.
Следователно, като не е оповестил действителния ГПР в Договора за потребителски
кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, тъй като договорът за потребителски кредит № 2426281 от 04.08.2021г.
е нищожен като сключен при противоречие със закона. По изложените съображения и
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По изложеното установителния иск за прогласяване нищожността на договора за
потребителски кредит № 2426281 от 04.08.2021г. е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Основателен е предявеният иск по отношение на процесния договор за предоставяне
на поръчителство от 04.08.2021г. В разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от процесния договор за
предоставяне на поръчителство е предвидено, че уговореното възнаграждение, дължимо от
ищеца на падежа в размер от по 18,16 лева, не постъпва в патримониума на ответника –
**************, а е уговорено като част от погасителната вноска, която заемателят следва
да заплати на заемодателя ***********. Съдът счита, че уговореното в чл. 8, ал.5 от
договора за предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение не
поражда права и задължения за страните, тъй като е сключено при противоречие в закона и
води до неговата нищожност. С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове
извод, че чрез сключването на този договор за предоставяне на поръчителство се цели
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и договора е сключен в противоречие с тази
норма, доколкото в договора за предоставяне на поръчителство се уговаря възнаграждение,
което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на ***********, още повоче, че по
делото не се установи задължението по договора да е изпълнено. По този начин се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за
заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение в противоречие с разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС.
Процесният договор противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, с което се цели
забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният договор за предоставяне на
поръчителство противоречи на закона. От договора за потребителски заем е видно, че
предоставянето на поръчителство е предпоставка за сключването му, а от начина на
изпълнение на задължението по сключения договор за поръчителство е видно, че то се
заплаща заедно със следващата погасителна вноска по заема, съобразно уговорения в
договора за потребителски заем погасителен план. Нещо повече - уговорено е, че дължимото
месечно възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 18,16 лева следва да
се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за заем и същото следва да
бъде заплатено в полза на ***********. Комбинацията от гореописаните условия по
възмездното предоставяне на поръчителство, които отнапред са известни и се извършват със
съдействието на кредитора и които водят до значително фактическо оскъпяване на
ползвания заем водят до извод, че въпросното възнаграждение за поръчител, е следвало да
5
се включи при изчисление на ГПР по кредита при условията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК в
качеството му на друг пряк или косвен разход, комисиона или възнаграждение от същия вид.
Така икономически по слабата страна /наредителят/ се е задължил да заплати на поръчителя
възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за поръчителство,
съвпадащ с датата на сключване на договора за паричен заем, без значение дали е изправна
страна по същия.
Със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване
на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4
ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за гаранция, респективно
на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл. 26, ал.2,
пред. 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК - поради липса на основание, основанието не е това
което е посочено в договора, с оглед всичко горекоментираното. Гореизложеното в
съвкупност и поотделно обуславя извод, че договорът за предоставяне на поръчителство
между страните е сключен и при липса на основание. Няма пречка материално-правно
атакуваната сделка да страда от различни пороци, всеки от които да е отделно основание за
обявяване на нищожността. В такъв случай основанията ще съществуват едновременно, но
правният резултат от уважаването на иска на едно от въведените основания, по принцип ще
изключва интереса от обявяване на нищожност на другите основания. Поради това и съдът
намира, че не следва да се произнася по другите наведени основания за нищожност на
процесния договор. Съгласно константната съдебна практика определяне основанието на
предявения иск е процесуално задължение на съда, като той извършва и преценка за
съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан от
изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. Ако сделката е
недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на
нейната недействителност на друго основание /Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. №
5252/2014 г. на ВКС; Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, IV г. о.;
Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. на ВКС, IV г. о. и др. /.
При уважаване на предявените като главни установителни искове съдът няма
задължението да обсъжда по същество предявените като евентуални такива.
При основателност на предявените установителни искове основателен се явява и
осъдителният иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за сумата в размер на 36,37
лв. като част от общата сума от 95,00 лв., за платени при изначална липса на основание
суми по договор за предоставяне на поръчителство от 04.08.2021г. По този иск ищецът
следваше да установи плащане на сумата от 36,37 лева, а при доказване на това
обстоятелство в доказателствена тежест на ответника – ************** бе да установи
основание за задържане на сумата. От изслушаната ССчЕ се установи заплащане на сумата.
Поради прогласяване нищожността на договора за поръчителство, то за ответника
************** не съществува основание за задържане на сумата.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. Ищецът е
заплатил държавна такса в размер на 150,00 лева, 300,00 лева за изслушване на експертиза,
или общо сумата от 450,00 лева, която следва да му бъде присъдена. Процесуалният
представител на ищеца **** „Д. М.“, БУЛСТАТ **********, с адрес на упражняване на
дейността в *********************************** претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, за което по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че между ищеца
и процесуалния му представител е уговорено представителство в горепосочената хипотеза,
именно и поради което съдът приема за неоснователни възраженията на ответниците,
6
инкорпорирани в техни молби с вх. № 142231/23.04.2025г. и с вх. № 142226/23.04.2025г., че
не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в горепосочената хипотеза, тъй като не
били доказани предпоставките на фактическия й състав, а именно, че ищецът е материално
затруднен. За съда не същестува задължение да изследва тези предпоставки, достатъчно е по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, от който да се установява, че
между ищеца и процесуалния му представител е уговорено представителство в
горепосочената хипотеза. При представен такъв съдът е длъжен да присъди възнаграждение.
Отделно и при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност и за
присъждане на справедлив размер на възнаграждението. Съдът намира с оглед правната и
фактическа сложност на делото, цената на исковете, извършената работа от адвокат М. /без
явяване в единственото о.с.з./, че следва да определи следващото се за присъждане на
адвокат М. възнаграждение под минимума, определен с Наредбата, съгласно дадените най-
нови постановки с практиката на СЕС. Намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение и падането му под минимума определен с Наредбата е допустимо, съгласно
най-новата практика на СЕС, обективирана в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, като съдът намира, че за да се падне под
определения от Наредбата минимум, следва да са налице такива обстоятелства по делото, от
които да се изведе несправедливост дори и на минималния адвокатски хонорар. Съдът, както
посочи по-горе намира, че такива обстоятелства са налице, поради което по двата предявени
иска срещу ************** присъжда от по 200,00 лева възнаграждение, под минимума
определен с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа,
както и 200,00 лева по установителния иск за прогласяване нищожност на договора за
потребителски кредит, предявен срещу ответника **************. Или на процесуалния
представител на ищеца следва да му се присъдят разноски в общ размер от 600,00 лева, от
които 400,00 лева, платими от ответника ************** и 200,00 лева, платими от
ответника **************.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски кредит № 2426281/04.08.2021г,
сключен между „**************” ****, ЕИК ********, като кредитодател и М. М. В., ЕГН
**********, като кредитополучател, като сключен при противоречие със закона на
основание чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за предоставяне на поръчителсто от 04.08.2022г,
сключен между *************, ЕИК ***********, като поръчител и М. М. В., ЕГН
**********, като потребител, като сключен при противоречие със закона на основание чл.
26, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА *************, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на М. М. В., ЕГН
**********, сумата в размер на 36,37 лева, представляваща недължимо платена сума по
нищожен Договор за предоставяне на поръчителсто от 04.08.2022г, сключен между
*************, ЕИК ***********, като поръчител и М. М. В., ЕГН **********, като
потребител.
ОСЪЖДА „**************” ****, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на М. М. В., ЕГН
**********, сумата в размер на 150,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА *************, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на М. М. В., ЕГН
7
**********, сумата в размер на 300,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „**************” ****, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на **** „Д. М.“,
БУЛСТАТ **********, с адрес на упражняване на дейността в
***********************************, сумата в размер на 200,00 лева, представляваща
възнаграждение за безплатно процесуално представителство в производството.
ОСЪЖДА *************, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на **** „Д. М.“, БУЛСТАТ
**********, с адрес на упражняване на дейността в
***********************************, сумата в размер на 400,00 лева, представляваща
възнаграждение за безплатно процесуално представителство в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8