Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 8 с-в в открито
заседание на петнадесети ноември, през две хиляди и осемдесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 10357 по описа на състава за 2014г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът П.М.Н. претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за описаните в исковата молба неимуществени вреди, които твърди да
е претърпял, поради накърняване на честта, достойнството и доброто му име в
обществото, както и поради изпитаните неудобства и притеснения, в следствие
повдигането и поддържането на обвинение в извършването на тежко умишлено
престъпление от общ характер по което бил оправдан.
По време на образуваното досъдебно производство. Досъдебното производство срещу
ищеца приключило с внасянето на обвинителен акт за престъпление по чл. 325,
ал.1 от НК, а по повдигнатото обвинение
било образувано НОХД №
14255/2011г. по описа на 111 с-в при СРС, но то приключило с оправдателна
присъда. Постановената оправдателна присъда по повдигнатото срещу ищеца
обвинение за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК влязла в сила на 22.04.2012г. В последствие, срещу
ищеца било образувано НАХД № 15562/2012г. по описа на 16 с-в на СРС, по реда на
УБДХ, но то било прекратено. При така
изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да
заплати обезщетение в размер на сумата от 50 000 лева за причинените
неимуществени вреди, както и да заплати направените по делото разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника – П. на РБ, чрез подадения
отговор от Софийска градска П.. Ответникът не оспорва фактическите твърдения относно
инициирането и развитието на наказателното производство, което е било
образувано срещу ищеца, но оспорва твърденията за настъпване на вредоносния
резултат, включително и относно обема на твърдените вреди, както и за наличието
на пряка причинно-следствена връзка между релевирания вредоносен резултат и
действията на органите на П.та на РБ. Сочи, че срещу ищеца били образувани
няколко наказателни производства, така че, дори да се установи настъпването на
вредоносен резултат, не може да се установи конкретния му източник. Независимо от изложеното, ответникът твърди,
че предявеният иск е недоказан по размер поддържа становище за прекомерност на
претендираното обезщетение, с оглед действителния обем и характер на вредите,
които ищецът твърди да е понесъл. При условията на евентуалност, ако искът би
бил основателен - ответникът оспорва и твърденията за началния момент на
периода, от който се дължи законната лихва, като поддържа твърдение, че такава
би била дължима, считано от 07.04.2014г., която фактически приключило
образуваното по реда на УБДХ наказателно производство срещу ищеца.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Според съдържанието на преписката
по НОХД №
14255/2011г. по описа на 111 с-в при СРС, наказателното производство срещу П.М.Н. било образувано на 02.11.2010г. с
постановление по ДП № ЗМ-573/2010г. съгласно описа на СДВР, за престъпление по
чл. 325 от НК. Взетата спрямо обвиняемия мярка за отклонение е „подписка“.
На 17.03.2011г. в
Софийски районен съд е бил внесен обвинителен акт срещу ищеца, за извършено
престъпление по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК
Делото е било насрочено в
открито съдебно заседание на 01.11.2011г. и за разглеждането му са били
проведени общо четири открити съдебни заседания. Взетата спрямо обвиняемия
мярка за отклонение не е променяна и остава „подписка“.
С Присъда от
06.04.2012г., постановена от 111 състав на Софийски районен съд, по НОХД № 14255/2011г.,
подсъдимият П.М.Н. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите срещу него обвинения в извършването на
престъпление по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Мотивите на
оправдателната присъда съдържат изрично указание, основано на Тълкувателно
решение № 46/16.10.1979г. по н.д. № 36/1979г. на ОСНК на ВС, с оглед
оправдателната присъда, преписката по делото е изпратена на съответния
компетентен орган по чл. 4 от УБДХ.
Въз основа на това
препращане е образувано НАХД № 15562/2012г. по описа на 16 с-в при СРС. По
делото са проведени четири открити съдебни заседания, преди да бъде прекратено
с Определение от 07.04.2014г. Тъй като няма данни за обжалване на
определението, следва да се приеме, че е влязло в сила на 14.04.2014г.
В дадените пред съда
показания, свидетелката С.М.П. заявява, че е сестра на първоначалния ищец и
имала непосредствени впечатления от факти, свързани с личния и социалния му
живот. Свидетелката
заявява, че брат й имал „някакви неприятности с правоохранителните органи“ и в други случаи, освен образуване на процесното
наказателно производство. Обадил й се по телефона, че е бил задържан в София,
през 2010г. в районно полицейско управление. Не й разказвал подробности, за
какво точно е бил задържан, но после се променил животът и поведението му -
проявявал склонност да употребява алкохол, особено в периода, в който бил без
работа и седял у дома си - през 2010г. В
ежедневието П.Н. се грижел за майка си, но при срещи със свидетелката споделял,
че се чувства онеправдан и „няма да остави така нещата“, заявявайки, че желае
да се води процес в негова защита. Решението си било негово и той решавал
каквото си иска. Свидетелката не знае, дали срещу брат й е повдигано обвинение,
а самият той не споделял дали е ходил
пред съда, във връзка с тези неприятност, които имал, нито пък споменавал, кога
са приключили неприятностите му.
Свидетелката знаела, че срещу брат й е имало и други наказателни дела
дела – при които той също е бил задържан, но не е сигурна за периода, в който
се е случвало.
Приетата като
доказателство по делото Справка за съдимост от 26.01.2016г. установява факта на
минали осъждания на П.М.Н. за престъпления по чл. 183, ал.1 от НК и по чл.194,
ал.1 от НК.
С Определение от 23.10.2018г. съдът конституира като като ищец в процеса,
на мястото на починалия първоначален ищец П.М.Н., наследника му по закон
– С.П.Н. с ЕГН **********
с адрес,***.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
По въпроса за основателността на иска:
Като обсъди внимателно
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, настоящият състав на съда
намира за неоснователен предявения от Николай Станков иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ.
На първо място доколкото
при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата е надлежно пасивно
легитимирана да отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, П.та или съда, при повдигнато обвинение в извършване на престъпление -
но не във всеки случай, в който не е била реализирана наказателна отговорност,
а само в следните изрично и изчерпателно регламентирани хипотези: 1) ако
обвиняемият/подсъдимият бъде оправдан с влязъл в сила съдебен акт; 2) ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от обвиняемия; 3) ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление; 4) ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че наказателното
производство е образувано, но след като наказателното преследване вече е
погасено по давност или пък деянието е амнистирано. Съгласно задължителните
указания, дадени в ТР № 3/2004 г. от 22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС, съответният правозащитен орган отговаря дори и в случаите, когато
наказателното производство е прекратено.
Видно от събраните по
делото доказателства, обсъдени по - горе, се установи наличието на законово
основание за ангажиране отговорността на ответника Държавата, по смисъла на чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ –защото органите на П.та са повдигнали и поддържали
срещу първоначалния ищец обвинение в извършване на деяния, съставляващи умишлено
престъпление срещу реда и общественото спокойствие, за което е било предвидено
наказание лишаване
от свобода до пет години.
По това обвинение ищецът
е бил оправдан с влязла в сила присъда и срещу него и било образувано
административно- наказателно производство по реда на УБДХ, което в последствие
също е било прекратено.
Недоказани в процеса на
съдебното дирене пред настоящия съд обаче, останаха изложените твърдения на ищеца за претърпени
от него неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, на
достойнството и на доброто име на ищеца в обществото. В хода на разглеждане на делото
не бяха събрани доказателства, които да сочат, че наказателното преследване е
било доведено до знанието на широк обществен кръг както и твърдението, че е
дало отражение върху обществения и професионалния живот на ищеца.
Уместно е да се отбележи,
че представените от ответника доказателства по същество внасят сериозно
съмнение в твърденията на ищеца, че изобщо се е ползвал с добро име, особено
като се има предвид предишните му осъждания по повдигнати обвинения в
извършване на умишлени престъпления от
общ характер. Показанията на разпитаната свидетелка, допусната в хода на
процеса, също не способстваха за формиране на необходимия обоснован извод в
тази насока – свидетелката заяви, че ищецът имал „проблеми“ с
правоохранителните органи независимо от развитието на досъдебната и съдебната
фаза на производството по НОХД № 14255/2011г. по описа на 111 с-в при СРС.
В хода на разглеждане на
делото не бяха представени медицински документи, които да удостоверяват или
подкрепят твърденията за негативно въздействие на провежданото наказателното
производство върху психологическото и/или физиологическо състояние на ищеца.
При това обаче, съдът намира, че ищецът е претърпял вреди, свързани с
накърняване на чувството му за собствено достойнство, като положителна
самооценка на личността, която е естествено присъща на всеки индивид. В тази
насока, съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, като отчита
възможната нейна заинтересованост, поради близката й родствена връзка с ищеца.
В заключение, доколкото
съдът намира предявената от първоначалния ищец претенция за доказана по
основание, следва да бъдат разгледани обстоятелствата, определящи размера на
дължимото обезщетение.
По въпроса за размера на обезщетението;
По въпроса за определяне
размера на обезщетението, което се дължи за неимуществени вреди, настоящия
съдебен състав възприема критериите в задължителната съдебна практика - т. 3 и
т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и
решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и
разясненията, които са дадени в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и отделни актове на
Върховния касационен съд, като Решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
593/2011 г. IV г.о., Решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г.
на III г.о.о на ВКС, Решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. №
1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. №
697/2010 г. на III г.о. на ВКС. Според становището на цитираната съдебна
практика, справедливостта винаги трябва да се свързва с преценката на
конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по делото
обстоятелства, които в конкретния случай носят обективни характеристики за реално
причинените морални вреди, в каква степен и колко продължително са засегнати
чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за извършване на
съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи.
Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начина му на живот и обичайната социална среда; тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражението върху
личния, обществения и професионалния живот; разгласата и публичност на
действията на правоохранителните органи; причиняването или не на здравословни
увреждания.
От събраните свидетелски
показания, чиято достоверност настоящия съд кредитира, не се установява ищецът да е
изпитвал особено притеснение от развилото се наказателно преследване и
наложеното наказание, а по- скоро бил решен да предприеме действия за защита на
правата си, поради чувство на накърнено достойнство.
От друга страна, престъплението,
за което срещу ищеца е повдигнато обвинението е умишлено, но не и тежко по см.
на закона, тъй като за него се предвижда наказание лишаване от свобода за
по-малко от 5 г.
Общата продължителност на
наказателното преследване, което е било предприето срещу ищеца не преминава
разумните срокове - то се е развило на досъдебна фаза и съдебна фаза, само на
една съдебна инстанция.
По делото не са
представени безспорни доказателства, които да сочат, че наказателното
преследване е било доведено до знанието на широк обществен кръг, както и че е
дало отражение върху обществения и професионалния живот на ищеца.
Приложената спрямо ищеца
мярка за неотклонение „подписка“ е възможно най- малката по интензивност мярка
за процесуална принуда.
При всички изложени
обстоятелства, съдът счита, че за понесените от П.М.Н. неимуществени вреди и за
техния обем, следва да се определели обезщетение в разумен и справедлив размер,
който за конкретния случай възлиза на сумата от 1000 /хиляда/ лева.
Като споделя доводите на
ответника за прекомерност на претендирания размер на обезщетението, съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, респ. на
процесуалния му правоприемник С.П.Н.
- на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за понесените неимуществени вреди, а в частта за разликата над
присъдената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 50 000
лева - искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за присъждане на мораторна лихва:
Наред с основния иск, ищецът
е сезирал съда и с иск за присъждане на законната лихва върху размера на
претендираното обезщетение, изчислена за период от 22.04.2012г. (датата на влизане в сила на оправдателната
присъда), до деня на окончателното плащане на присъденото обезщетение за вреди.
В отговора на исковата
молба, ответникът поддържа становището, че ако искът би бил основателен,
началния момент на периода от който се дължи законна лихва би следвало да бъде от
един по- късен момент, а именно – считано от 07.04.2014г., когато е било
постановено прекратяване на образуваното по реда на УБДХ производство по НАХД №
15562/2012г. по описа на 16 с-в на СРС.
Според настоящия състав
на съда, горното становище на ответника не може да бъде споделено, тъй като при
решаване на спора настоящият съд е длъжен да приложи точно указанията, дадени в
тълкувателната практика на ВКС на РБ. Заедно с присъденото обезщетение,
ответникът следва да заплати на ищеца и законната лихва, изчислена за периода -
от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда до окончателното плащане (съгласно задължителните указания към съдилищата, съдържащи се в т. 11 от ТР
№ 3/2005г. на ОСГК на ВКС) т.е. в конкретния случай – считано от
изтичане на петнадесет дневния срок за обжалване на оправдателната присъда,
постановена на 06.04.2012г.
При тези изводи, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, респ. на процесуалния му правоприемник С.П.Н., законната
лихва върху сумата на присъденото обезщетение, изчислена за периода от
22.04.2012г. до деня на окончателното плащане.
По претенциите за присъждане на съдебни разноски в
настоящия процес;
С оглед изхода на спора, при
условията на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените съдебни разноски. Списък
на разноските от страна на ищеца не е представен, но процесуалния представител
на конституираната в качеството на правоприемник на ищеца С.П.Н. е претендирал
да му бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. Това възнаграждение
възлиза на сумата от 300 лева, на основание чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.та на Р.Б.с адрес: гр. София, бул „Р.Б., да заплати на С.П.Н. с ЕГН **********
с адрес,***, в качеството на наследник по закон и процесуален правоприемник на първоначалния
ищец П.М.Н. с ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – сумата от 1 000
лева (хиляда
лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат повдигнато срещу него
обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.325, ал.2, вр. ал.1
от НК, в рамките на НОХД № 14255/2011г. по описа на 111 с-в при СРС, заедно със
законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, изчислена за периода
от 22.04.2012г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля претенцията за присъждане на обезщетение в частта за
разликата над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 50 000
лева.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес: гр. София, бул „Р.Б., да заплати на адвокат М.И.Т., на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. с
чл. 38 от ЗА – сумата от 300 лева (триста лева), представляващи съдебни
разноски, за процесуално представителство съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок
от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: