Решение по дело №7195/2019 на Софийски градски съд

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.София, 03.04.2020 год.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

 Мл.съдия: Габриела Лазарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7195 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №58510 от 07.03.2019г., постановено по гр.дело №5528/2018г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, ответникът „ЗД Е."АД е осъден да заплати на ищеца К.В.З. на основание чл.226 ал.1 КЗ(отм.) сумата от 1500лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.01.2015г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 5000лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 168 лева разноски, а ищецът е осъден да заплати на ответника 385лв. разноски, съразмерно на уважената, съответно- отхвърлената част от иска. 

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца К.В.З.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд необосновано е занижил размера на определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът– уважен изцяло. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция. 

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.) вр.чл.45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди претърпени вследствие процесното ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

Основният спорен между страните въпрос е за вида и характера на претърпените от ищеца вреди, съответно- размера на дължимото от ответника обезщетение.

В обжалваното решение първоинстанционният съд надлежно и подробно е обсъдил всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства, съгласно изискванията на чл.52 от ЗЗД- вида и характера на уврежданията, начина на настъпването му и обстоятелствата, при които е настъпило, причинените морални страдания и др. (съгласно ППВС 4/1968г.). В съответствие със събраните по делото доказателства- съдебно- медицинската експертиза и показанията на свидетелите е заключението на първоинстанционния съд относно вида и характера на уврежданията и преживяната от пострадалата психическа травма. Видно от заключението на вещото лице по СМЕ ищцата е получила при процесното ПТП контузия на раменния пояс и мишницата вдясно, както и кръвонасядане в областта на дясната раменна кост. Търпяла е болки и страдания с по-висок интензитет 6-7 дни след ПТП, с умерен интензитет 7-8 дни, като интензитетът на болките е намалявал постепенно до 21 дни от ПТП. В последния срок са отшумели всички търпени болки и страдания от ищцата. Видно от показанията на свидетеля Младенова, при посещение на ищцата на 03.03.2013г. разбрала, че ищцата не може да търпи шум и светлина и да гледа телевизия, вратът и бил схванат. Свидетелката заявява, че ищцата била обслужвана от майка си, тъй акто не можела да движи дясната си ръка. Това и състояние продължило два-три месеца, а и досега ищцата имала болки в рамото и се страхувала от автомобили. Последните показания на свидетелката обаче не се подкрепят нито от събраните по делото писмени доказателства, нито от заключението на вещото лице по СМЕ, поради което настоящият състав намира, че не следва да се кредитират в тази им част. Предвид изложеното и въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства настоящият състав намира, че определеното от СРС обезщетение в размер на 1500 лева е справедливо и изцяло съответства на изискванията на чл.52 от ЗЗД.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в обжалваната му част.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Въззиваемият ответник претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт, което съдът определя в размер на 100 лева в съответствие с действителната фактическа и правна сложност на спора.

По така изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №58510 от 07.03.2019г., постановено по гр.дело №5528/2018г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА К.В.З. ЕГН********** да заплати на „ЗД Е."АД ЕИК******** сумата от 100 лева (сто лева)- възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/