№ 1507
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000501651 по описа за 2022 година
С решение № 261300 от 14.04.2022 г. по гр. д. № 1229/2019 г., СГС, І-12
с-в, ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. С. против д-р К. В. В. иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в това, че на
24.05.2018 г., като дежурен лекар в СБАЛСС - СЦЗ, без да извърши личен
преглед на ищеца е дал заключение, че може да пътува с общ конвой, в
следствие на което при пътуване на ищеца с такъв, а не със специализиран
медицински превоз, на 25.05.2018 г., здравословното му състояние се
влошило и по спешност бил приет в МОБАЛ "Д-р Ст. Черкезов" АД, където
бил спасен от инфаркт.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Р. И. С., чрез
назначения му особен представител адв. К. Г.. Счита, че е налице
противоправно поведение на ответника. Подчертава се, че В. е имал
информация за здравословното състояние на ищеца и е следвало да го
прегледа обстойно, след което да извърши преценка и определи пътуване не с
общ, а със специализиран конвой. Намира, че неправилно от съда е прието, че
1
единствената причина за влошаване на състояние на ищеца е неговото
хронично заболяване. Моли да се отмени решението и да се уважи иска.
Ответникът д-р К. В. В. оспорва иска, като сочи, че решението е
правилно. Подчертава, че по делото е спорно дали при ищеца е била налице
криза, както и че не се установява, защо ищецът счита, че наличието на
специализиран транспорт би предотвратило влошаване на състоянието му.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Р. И. С. твърди, че докато пребивавал в болницата към
Централен софийски затвор, на 24.05.2018 г. не му бил извършен необходим
преглед от ответника д-р К. В., който да определи дали на следващият ден
следвало да бъде транспортиран до съда с общ конвой или със специализиран
превоз. Твърди, че въпреки липсата на този преглед ответникът дал мнение,
че ищецът може да пътува с общ конвой. Твърди още, че към този момента
бил с високо кръвно налягане 190/110, но ответникът не е позволил на
медицинските сестри да го провери, не му предписал лекарства и така
застрашил живота му. Ищецът изтъква, че по време на транспортирането
започнало да му тече кръв от носа и поради това бил откаран в лечебно
заведение, където бил спасен от инфаркт. Поради факта, че животът му бил
поставен в опасност претендира от ответника обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв.
Ответникът д-р К. В. В. оспорва иска. Твърди, че на 22.05.2018 г.
ищецът е прегледан от ЛКК, която е дала становище, че ищецът на 25.05.2018
г. може да пътува с общ конвой. Изтъква, че при преглед ищецът не е имал
оплаквания, било проверено кръвното налягане, за пътуването са
предоставени лекарства. Намира, че влошаването на здравословното
състояние на ищеца не е свързано с пътуването с общ конвой. Подчертава, че
ищецът е бил с редица хронични заболявания, които са обусловили
състоянието му.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
2
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Фактическата обстановка по спора е правилно установена от
първостепенния съд. Няма спор, че ищецът С. пребивавал в болницата към
ЦСЗ, докато изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Няма спор, че
същият страдал от нестабилна ангина пекторис, артериална хипертония 3-та
степен, захарен диабет 2-ри тип и слип апнея. Данните по делото сочат, че на
22.05.2018 г. лекарска комисия е дала заключение, че С. е в компенсирано
общо състояние при редовен прием на медикаменти и може да участва в
процесуално-следствени действия с общ конвой (л. 34). Приложена е и
справка за медицински преглед от 24.05.2018 г., не са установени оплаквания
и с лекарства за 7 дни на ищецът е било разрешено да пътува с общ конвой.
Няма спор, че на 25.05.2018 г. в 15, 46 ч. ищецът е приет в болнично
заведение с оплаквания от тежест в гърдите, сърцебиене и обилно изпотяване.
Разпитана като свидетел е Д. Н. Н., медицински фелдшер в болницата
към СЦЗ, която потвърждава, че по време на нощното дежурство на
24.05.2015 г., д-р В. прегледал ищеца. С оглед предстоящото пътуване това
била задължителна процедура. Ищецът не показал оплаквания, каквито не
проявил и на следващи ден преди пътуването.
Св. Х. Б. прегледал ищецът при постъпването му в болница, където той
бил приет след преглед от друг специалист с предсърдечно мъждене, което
състояние не е позволявало да бъде превозван на дълго разстояние без
наблюдение от медицинско лице. След прилагане на медикаменти ритъмът на
сърцето се възстановил и общото състояние се подобрило. Кръвно налягане
на ищеца било 120/80 и състоянието е характеризирано като пристъпно
(настъпващо внезапно и без предварителни симптоми).
По делото е приета СМЕ, според която здравословното състояние на
ищеца на 25.05.2018 г. преди възникване на сърдечния инцидент в района на
гр. Горна Оряховица е позволявало транспортирането му с автомобил в друго
населено място. Според заключението при ищеца са налице хронични
заболявания - артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, захарен
диабет и обструктивна сънна апнея в причинна връзка, с които
здравословното му състояние се е влошило и е получил пристъп от
тахифреквентно (високочестотно) предсърдно мъждене. Вещото лице сочи, че
3
няма причина връзка между пътуването на ищеца с общ конвой и пристъпа на
предсърдно мъждене, а това е резултат на съвпадение.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Според общия текст забраняваш непозволеното увреждане – чл. 45, ал.
1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Елементите на фактическия състав на деликта са наличие на
противоправно поведение, вина (която се предполага по силата на
презумпцията в ал. 2 на чл. 45 ЗЗД), настъпили вреди, причинна връзка между
поведението и вредите. В настоящият случай ищецът следва да установи, че
ответникът с поведението си (действие или бездействие) е нарушил
установени правила, като пряка последица от което са настъпили
неимуществени вреди, като по-конкретно се твърди, че на ищецът е следвало
да се предпише специализиран, а не общ транспорт, и липсата на такъв е
довело до влошаване на здравето. Събраните доказателства не установяват
ответникът В. да не е спазил предвидения протокол, нито са налични данни,
че той е нарушил конкретни правила. Обратно – установява се, че ответникът
е извършил преглед на затворника, на който е предстояло пътуване, като няма
никакви доказателства, че в резултат на този преглед са установени такива
влошавания на здравния му статус, които да обосноват специализиран режим
на транспортиране. На следващо място - приетата СМЕ е била категорична в
своя извод, че начинът на конвоиране не е в пряка причинна връзка с
настъпилата при ищеца криза, която е довела да постъпване в болнично
заведение. Дадено е становище, че внезапното влошаване на състоянието му е
в резултат на хроничните му здравословни проблеми, които имат проявление
с пристъпно естество, т.е. не могат да бъдат предвидими.
С оглед казаното следва да се приеме, че не се установяват елементи от
фактическия състав на деликта, а именно – липсва противоправно поведение,
а дори и такова да е било на лице (в случай, че се приеме, че неправилно е
позволено пътуване с общ транспорт на затворника), няма причинна връзка
между този начин на превоз и влошаването на показателите и приема в
болница. Нито едно от събраните доказателства не сочат, че пътуването със
специализиран конвой е щяло да предотврати влошаване на здравния статус
на ищеца.
4
В този смисъл първоинстанционното решение, достигащо до същите
изводи следва да се потвърди изцяло.
На представителя на ответника се следват разноски в размер на 1430 лв.
по чл. 38 ЗА.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261300 от 14.04.2022 г. по гр. д. №
1229/2019 г., СГС, І-12 с-в.
ОСЪЖДА Р. И. С., ЕГН **********, да заплати на адв. Р. Й. В.,
възнаграждение за въззивното производство в размер на 1430 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5