Решение по дело №692/2017 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2017 г. (в сила от 20 март 2018 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20173420200692
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                № 522

 

гр. Силистра, 07.12.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Силистренски районен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ  ХРИСТОВ

 

при секретаря Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия М.Христов АНД № 692/ 2017г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

 

Жалбоподателят ”Нетуоркс-България” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Р., представлявано от управителя С.Р.М. обжалва Наказателно постановление № 135/11.08.2017г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция от 3 000 / три хиляди / лева за извършено нарушение по чл.326 от ЗЕС във вр.с чл.43 ал.1, чл.43 ал.6 и ал.4 от Общите изисквания. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.

Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията-С, надлежно уведомени, не се явява представител, вместо тях проц.представител- юристконсул Н.Т.

РП-Силистра-надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

Жалбоподателят ”Нетуоркс-България” ЕООД, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях проц.представител- адв.Ан.Ж. при РАК, упълномощен и приет от съда. Заявява, че поддържа жалбата си в цялост и моли съда да отмени изцяло обжалваното от него НП като незаконосъобразно, излага доводи в тази насока.

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда разпита в качеството на свидетели актосъставителя Н.Г.Г. и свидетелят по акта Л.Е.П., които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, а съда ги приобщи като доказателствени средства към делото.

След даване ход на съдебното следствие от страна на проц.представител на жалбоподателя и АНО бяха депозирани нови доказателства- Констативен протокол № ВТ-ДМ-021/26.04.2017 г., ведно с Договор за доставка на услуги № 109154 - Приложение 1 към КП № ВТ-ДМ-021/26.04.2017 г., Договор за доставка на услуги № 70155, тристранно споразумение от 06.08.2016 г., Договор за доставка на услуги - Приложение 2 към КП № ВТ-ДМ-021/26.04.2017 г., Договор за доставка на услуги - Приложение 3 към КП № ВТ-ДМ-021/26.04.2017 г., пълномощно - Приложение 4 към КП № ВТ-ДМ-021/26.04.2017 г., Публичен регистър на предприятията, уведомили комисията за намеренията си да осъществят обществени електронни съобщения (чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС); Информация за брой абонати съгласно чл. 33, ал. 2, т. 6 от ЗЕС, Данни за предоставяни мрежи и/или услуги на предприятията, уведомили комисията за намеренията си да осъществят обществени електронни съобщения (чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС) – Мрежи и услуги. Съда счете представените нови доказателства за допустими и своевременно представени и ги прие като такива по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и административно-наказващия орган, прие за установено следното:

На 06.08.2016г. в гр.С жалбоподателят „Нетуоркс-България“ ЕООД е сключил договор № 109154/ 06.08.2016г. с лицето П.Б.К. за предоставяне на интернет услуга. В този договор е било установено, че клаузата на т.2.2 от договора, регламентиращи правото на предприятието да измени едностранно индивидуалния договор е била изписана с шрифт с размер по-малък от 12 пункта /точки /. Съгласно чл.43 ал.1 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения / Общите изисквания /, предприятията съставят условията на индивидуалния договор при спазване изискванията по чл.43 ал.2-12 от Общите изисквания. В чл.43 ал.6 във вр.с чл.43 ал.4 от Общите изисквания е предвидено, че условията, регламентиращи правото на предприятието да измени едностранно индивидуалния договор се изписват с получер шрифт /bold/, чиито размер е най-малко с 20 % по-голям от размера на шрифта с който са изписани останалите условия на индивидуалния договор, но не по-малък от 12 пункта / точки /. Във връзка с горното като е използвал шрифт с размер по-малък от 12 пункта / точки / при изписването на клаузата на т.2.2 от договора, жалбоподателят е нарушил чл.43 ал.1 във вр. с чл.43 ал.6 и ал.4 от Общите изисквания.

Въз основа на констатираното от проверяващите органи бил съставен констативен протокол № В-НГ-028/ 19.04.2017г., а по-късно и съставен на нарушителя АУАН № В-205/ 08.06.2017г. който бил връчен на упълномощен представител на нарушителя. По този АУАН нарушителя е направил възражения, които обаче не били уважени от АНО. Въз основа на този АУАН, по-късно и в законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП № 135/ 11.08.2017г. на Председателя на КРС.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

АУАН № В-205/08.06.2017г. и обжалваното НП № 135/11.08.2017г. са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.326 от ЗЕС във вр.с чл.43 ал.1, чл.43 ал.6 и ал.4 от Общите изисквания. Жалбоподателят и АНО чрез проц.представители излагат съображенията си в съдебно заседание.

По така изложените възражения от двете страни в процеса съда счита следното:

Процесното НП е издадено за деяние, извършено със съчетание между действие и бездействие. Нарушението е извършено на 06.08.2016 г. в гр. С. На посочената дата „Нетуоркс – България” ЕООД е сключило с абонат индивидуален договор по глава четиринадесета от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за предоставяне на електронна съобщителна услуга, достъп до интернет). Видно от договора, клаузата на т. 2.2 от него, регламентираща правото на предприятието да измени едностранно индивидуалния договор, е изписана с шрифт с размер по-малък от 12 пункта(точки). Съгласно чл.43 ал.1 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения (Общите изисквания), предприятията съставят условията на индивидуалния договор при спазване на изискванията по чл. 43 ал. 2 – 12 от Общите изисквания. В чл.43 ал.6 във връзка с чл.43 ал.4 от Общите изисквания е предвидено, че условията, регламентиращи правото на предприятието да измени едностранно индивидуалния договор, се изписват с получер шрифт (bold), чийто размер е най-малко с 20% по- голям от размера на шрифта, с който са изписани останалите условия на индивидуалния договор, но не по-малък от 12 пункта(точки). Като е използвало шрифт с размер по-малък от 12 пункта (точки), при изписването на клаузата на т. 2.2 от договора, „НЕТУОРКС-БЪЛГАРИЯ" ЕООД е нарушило чл.43 ал.1 във връзка с чл.43 ал.6 във връзка с чл.43 ал.4 от Общите изисквания.

В хода на административнонаказателното производство са събрани безспорни доказателства за извършването на нарушението - използването на шрифт, по-малък от нормативно установения в Общите изисквания. Този извод се извежда от събрания от инспекторите на КРС договор и от показанията по делото за начините и средствата, които са използвани, за да установи извършването на нарушението.

На следващо място, в АУАН и НП ясно е посочено какво е било действителното фактическо положение, а именно - че съответната клауза в договора е изписана с шрифт по-малък от 12 пункта (точки). Също така са описани и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, с което са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Това е видно от обстоятелствените части на АУАН и НП.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. И в двата документа ясно са посочени нарушените законови разпоредби, както и санкционната норма, под която е подведена отговорността на нарушителя (чл. 326 от ЗЕС). Налице е и пълно изписване на наименованието на нормативния акт, по отношение на който е налице неизпълнение - Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, което е в съответствие с чл. 24, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове.

КРС контролира какви договори се предоставят на потребителите за сключване и дали при съставянето на договорите се спазват изискванията за шрифт, уредени в Общите изисквания. В този смисъл, за КРС, както и за потребителите, е от значение крайният резултат - съставеният договор, който се предоставя на потребителя, с цел да бъде улеснен потребителят при запознаване със съдържанието на договора. Ноторно известен факт е недоволството на гражданите от използването на ситни шрифтове при изготвянето на документи, което нерядко е причина за въвеждането в заблуждение при сключването на договори. Именно, за да защити потребителите и абонатите по смисъла на ЗЕС, КРС е приела съответните изисквания за шрифта на текста на договора, който се предоставя на потребителите.

Следва да се отбележи, че Общите изисквания в тази си част са преминали през съдебен контрол и Върховният административен съд е отхвърлил жалбите срещу тях като неоснователни. Задълженията в Общите изисквания са формулирани по достатъчно ясен начин, така че задължените субекти да имат възможността да съобразят поведението си с тях. Не е налице и празнота в закона.

С оглед на гореизложеното, безспорен е фактът, че при съставянето на процесния договор не са спазени съответните изисквания за шрифт, независимо от това каква текстообработваща програма, какъв персонален компютър и какъв принтер е използвало предприятието при съставянето на проекта на договора и при разпечатването му.

Съгласно съдебната практика, непосочването в НП на точния размер на шрифта не е основание за отмяна на НП.

2. Деянието е с висока степен на обществена опасност. Нарушението по същността си е формално - такова на просто извършване и законът не предвижда настъпването на допълнителни общественоопасни последици (допълнителен резултат). Това съвсем не означава, че тези посегателства не променят отрицателно действителността. Напротив, за тях е характерно, че те винаги създават опасност от увреждане на обществените отношения или ги увреждат в степен, която оправдава използването на принуда спрямо извършителите. За обикновените формални нарушения е характерно, че те довършени с осъществяването на изпълнителното деяние, като в съставите на тези посегателства не се посочват каквито и да било отрицателни изменения в действителността.

По начало, като установява административнонаказателен запрет за осъществяване на определен тип деяния, законодателят има предвид типичната за тях обществена опасност от гледна точка на нейния характер, но и в съответна минимална степен, обосноваваща използването на методите и средствата на административнонаказателното право.

При малозначителност или ниска степен на обществена опасност на деянието се касае за твърде съществени отклонения от типичното отрицателно въздействие, което конкретното действие или бездействие оказва върху съществуващата система от обществени отношения, или въобще до отсъствие на такова въздействие. При това положение, конкретното поведение не е това, което е имал предвид законодателят при създаване на конкретната санкционна норма.

В този смисъл, в случай, че се приеме, че е налице съществено отклонение от типичното отрицателно въздействие, то това би означавало да се пренебрегне волята на законодателя при приемането на санкционната разпоредба на чл. 326 от ЗЕС, както и волята на КРС при регулиране на обществените отношения, свързани със защитата на потребителите (чл. 73 от ЗЕС).

Наложената санкция е в минимален размер. Спазването на съответните изисквания е от голям обществен интерес, тъй като е свързано с обществените отношения, свързани с осигуряването на правото на информиран избор на потребителите и абонатите на обществени електронни съобщителни услуги.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, една от целите на закона е да се подкрепят интересите на гражданите, като се осигурява високо ниво на защита на потребителите при техните отношения с доставчиците. В основата на приемането на правилата на Общите изисквания за шрифта на индивидуалния договор и на приложенията към него са констатираните от КРС редица практики на предприятията, които рефлектират негативно върху възможността на потребителите да упражняват в пълен обем признатите им от ЗЕС права (правото на информиран избор, правото на ясни и разбираеми клаузи на индивидуалния договор, правото на леснодостъпни договорни условия и др.). С въвеждането на тези изисквания се цели на потребителя да бъдат осигурени ясни и разбираеми клаузи на индивидуалния договор, публикувани в леснодостъпна форма, като по този начин се осигуряват предпоставките за това потребителят да сключи индивидуалния договор и впоследствие да ползва услугите на предприятието при условията на пълна прозрачност.

Индивидуалният договор е основно средство, гарантиращо възможността на потребителите да получат прозрачна, сравнима и леснодостъпна информация за условията, при които се ползват заявените електронни съобщителни услуги. Индивидуалният договор създава и правна сигурност за потребителите в отношенията им с предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги. С оглед важната роля на договора и обвързващото му действие, същият следва да е изчерпателен и да съдържа ясни условия, публикувани във форма, леснодостъпна за всички потребители. Ето защо, в Общите изисквания са включени конкретни разпоредби, които да доразвият чл. 228, ал. 2 от ЗЕС, съгласно който условията на ндивидуалния договор следва да бъдат съставени ясно, изчерпателно и в леснодостъпна за абонатите форма.

В тази връзка, от страна на КРС са въведени законови правила за изписването на условията на индивидуалния договор. Неспазването на изискванията за шрифт е съществено нарушение.

3. Съществено нарушение на процесуалните правила (по аргумент от чл. 348 от НПК) е такова, довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя, като нарушението може да бъде абсолютно или относително. Съгласно чл. 55 от НПК, обвиняемият има следните права: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства, да дава или да откаже да дава обяснения, да се запознава с делото, да прави извлечения, да представя доказателства, да участва в производството, да прави искания, бележки и възражения, да обжалва актовете, които накърняват неговите права, да има защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие. Разгледани съгласно спецификата на административнонаказателното производство, тези права представляват същността на правото на защита в административнонаказателния процес. Ако нарушителят бъде лишен от някое от гореизброените права, в такъв случай би било налице нарушение на правото на защита. В частност, ако нарушителят не е бил информиран за какво нарушение е санкциониран, то би било налице нарушение на правата му.

В конкретния случай не може да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, довело до накърняване на правото на защита на нарушителя. Същият е имал възможността активно да участва в производството.

4. С подаването на възражението не се изчерпват способите за защита и не се прегражда пътят на същата. На следващо място, видно от стр. 1, абзац първи от процесното НП, възражение с вх. № 14-00-1803/12.07.2017 г. е сред анализирания от административнонаказващия орган (АНО) доказателствен материал. АНО е анализирал и взел предвид изложените във възражението твърдения, но поради неоснователността  на  същите,  АНО  правилно  и  законосъобразно  е  ангажирал административнонаказателната отговорност на нарушителя с издаването на процесното НП. 

В тази връзка възраженията на жалбоподателя се явяват изцяло неоснователни, като на първо място и относно първото възражение, че са допуснати съществени проц.нарушения на нормите на чл.42 и 57 от ЗАНН, настоящия съдебен състав счита за неоснователно, тъй като както е видно и от обжалваното НП в него са налице всички изискуеми реквизити по нормите на чл.42 и 57 от ЗАНН. Не съществува задължение за АНО да описва в издаденото от него НП кога е бил влязъл в сила съответния нарушен нормативен акт. Неоснователно е възражението и в частта, че не ставало ясно за кои точно общи изисквания ставало въпрос, тъй като видно от диспозитивната част на обжалваното НП в него изрично са упоменати, че става въпрос за Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения и дори в скоби са поставени Общите изисквания с оглед краткото им обозначение за по-надолу в тази част на обжалваното НП.

По следващото възражение, че обжалваното НП било издадено извън срока по чл.34 от ЗАНН, настоящия съдебен състав го счита също за неоснователно, тъй като както е видно от доказателствата по делото жалбата на лицето П.Б.К. е била получена в КРС на 07.02.2017г., но в никакъв случай не следва да се тълкува тази дата като такава на установяване на нарушението. В случая и след постъпила жалба в КРС, служителите на комисията следва да направят проверка за изнесените в нея обстоятелства и ако установят нарушение, то едва тогава следва да се инициира процедура по наказването на нарушителя. Неправилно жалбоподателя тълкува нормата на чл.34 от ЗАНН, тъй като служителите на КРС не могат да знаят служебно кой договор е съставен в нарушение на изискванията, преди да бъде извършена проверка на същия, тъй като на първо място това е извън техните правомощия и задължения, и на второ място- тези договори по никакъв начин не преминават през база данни на КРС от където би могъл да се изведе довод за известно нарушение. А както е видно от материалите по делото след получаването на жалбата на лицето П.К., служителите на КРС са извършили проверка и са установили описаните в обжалваното НП нарушения. Именно товата те са изготвили и констативен протокол под № В-НГ-028/ 19.04.2017г., която дата следва да се счита за тази на която е било установено нарушението. Следователно и изследвайки хронологически актовете е видно, че не е бил нарушен принципа на чл.34 от ЗАНН и обжалваното НП е издадено в указаните от закона срокове.

По следващото възражение, че жалбоподателя не е бил виновен за отпечатването по този начин на бланките за договорите, настоящия съдебен състав счита за ирелевантно и неоснователно. Без значение е какъв файл е подал жалбоподателя и по какъв начин е бил отпечатан той, тъй като законът не се интересува от изпълнението на бланките за договора, а от подписаните от потребителя и влезли в сила договори. При положение, че жалбоподателя е установил, че са изпълнени несъответстващи на закона бланки за договор е следвало да не ги приема или преработи, но това са негови облигацонни отношения в които съда не смята, че следва да навлиза.

Относно следващото възражение, че не е ясно по каква система е било извършено измерването на размера на шрифта, настоящия съдебен състав счита за неоснователно, тъй като както е видно от описанието, дадено от проц.представител на жалбоподателя при различните системи се наблюдава разминаване от около 1 пункт. Но видно от констативния протокол в конкретния случай става въпрос за разминавене от повече от 5 пункта, тъй като минималното изискване според общите изисквания е поне 12 пункта, докато в процесния договор е бил установен шрифт от 6 и 7 пункта, което по елементарни математически изчисления дава около 5 пункта извън указаното от нормативния акт, следователно измерването по която и да е от системите да се приеме е очевидно, че нарушението е осъществено, тъй като става въпрос за разминаване с около 5 пункта.

В останалата си част възраженията са изцяло ирелевантни за предмета на делото, а относно маловажността на нарушението, настоящия съдебен състав е описал мотивите си по-горе в изложението. Съдът намира за неоснователни изложените съображения от дружеството-жалбоподател за наличието на маловажен случай на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, за да се определи един случай като "маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай следва да се има предвид, че индивидуалният договор е основно средство на потребителите, гарантиращо възможността на последните да получат прозрачна, сравнима и леснодостъпна иформация за условията, при които се ползват заявените електронни съобщителни услуги. Индивидуалният договор създава и правна сигурност за потребителите в отношенията им с предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги.

Условията, регламентиращи редът за прекратяване и подновяване на договора са едни от най-важните условия на договора. С тези условия могат да бъдат свързани множество негативни последици за абоната (като примери абонатът да поднови договора си при неблагоприятни за него параметри, прекратяването на договора да е свързано с дължимост на неустойки и/или други санкции). Поради тази причина в Общите изисквания е въведено изискването условията по 43, ал. 4 да се изписват с получер шрифт (bold), за да бъдат лесно различими от абоната и по този начин същият да има възможност да направи своя информиран избор. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че има абонати, които са в уязвимо положение (c оглед на възраст, зрителни проблеми и др.), които биха били подпомогнати по-лесно да прочетат условията за прекратяване/подновяване на договора.

Извършеното нарушение е от категорията на формалните, характеризира се с висока степен на обществена опасност, поради което не представлява маловажен случай.  

Относно процедурата на чл.73 от ЗЕС, която според жалбоподателя е следвало да бъде приложена и да не бъде налагано наказание, то следва да се има предвид, че тази процедура се прилага по съвсем различни отношения и не е приложима в настоящия казус.                                                                                                                                                                                                                

Правилно и законосъобразно административно наказващият орган е определил размера на административното наказание, като е наложил същото в предвидения в закона минимален размер от 3 000 лв. В случая е отчетено какво е нарушението, както и обстоятелството, че по отношение на това дружество не са били констатирани нарушения по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му при предходни проверки. Правилно и законосъобразно на търговското дружество, предвид на това, че същото е ЮЛ, е наложено административно наказание - имуществена санкция.

Ето защо съдът намира, че доколкото следва да бъде приложен правилно закона, в случая чл.27 ал.2 от ЗАНН и отчетени всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение, като се касае за такова, което не е с висока обществена опасност, доколкото не се установи, че от същото са настъпили вредоносни последици и липса на данни за други нарушения от този вид от страна на дружеството размерът на имуществената санкция следва да бъде минималната предвидена в закона, поради което съдът намира, че санкцията е определена правилно при съблюдаване минималния и максималния размер, които закона предвижда и обуславящите отговорността обстоятелства, предвид което съдът намира, че са спазени изискванията на чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Съдът счита, че с така определеното по вид и размер административно наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до настоящата инстанция. В НП е посочена нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. С оглед на горните съображения съдът счита, че доколкото се установи осъществяването на нарушението издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 135/11.08.2017г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията / КРС /, издадено въз основа на АУАН № В-205/08.06.2017г. с което на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения във вр.с чл.43 ал.1, ал.6 и ал.4 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения е наложено административна наказание- „имуществена санкция” в размер на 3 000 / три хиляди / лева на „Нетуоркс-България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р, представлявано от управителя СРМ за извършено административно нарушение по чл.326 от Закона за електронните съобщения във вр.с чл.43 ал.1, ал.6 и ал.4 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред САС, считано от датата на съобщаването му.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..

                                                                                          / М. ХРИСТОВ /