РЕШЕНИЕ
№41
25.08.2016 г., гр.
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки окръжен съд, гражданска колегия
в публично заседание на 25.07.2016 г. /двадесет и пети юли през две хиляди и шестнадесета година/ при участие на
секретаря Емилия Павлова, разгледа докладваното от съдията Рени Ковачка
търговско дело 00019 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „ЗАД А.“АД срещу Б.И.К. за осъждане на последния да заплати на ищеца
сумата от 36520,00 лева – главница, представляваща заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за имуществени вреди настъпили от пътнотранспортно
произшествие, 17920,52 лева - мораторно обезщетение за периода *** г. до *** г. (датата на
исковата молба). Претендират се и разноските по производството.
Ищецът твърди, че в качеството си на
застраховател на отговорността на ответника по задължителна застраховка „Г. о.
н. а.“ е удовлетворил претенция на трето за делото лице - „ЗАД Б. В.“АД в размер на исковата сума, която
ответника на основание чл. 274 ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ следва да му възстанови
ведно със обезщетение за забава от деня на поканата.
Излага твърдения, че ответника на **** г. управлявайки след употреба на алкохол (в количество
над допустимите граници съобразно разпоредбите на ЗДВП) МПС „Тойота“, модел
„Ленд круизер“ с рег. N. **** и
нарушавайки временни ограничения за движение по пътя, въведени с пътни знаци на
***, навлязъл в лентата за насрещно движение и причинил ПТП със специален
автомобил Форд Транзит с рег. N. **** –**** на Ц.з.
с.м.п. – гр. П., застрахован по застраховка автокаско при „ЗАД Б. В.“АД.
Посочва, че дружеството „ЗАД Б. В.“АД е
изплатило обезщетение на собственика на специалния автомобил за тотална щета,
след което е предявил срещу ищеца суброгационна претенция, за платеното на
увреденото лице (ЦСМП - гр. П.) обезщетение, която ищецът признал до размер на
претенцията по главница в настоящото дело и е удовлетворил чрез прихващане на
взаимно признати между двете застрахователни дружества регресни претенции.
Ответника оспорва исковете по основание
и размер. Не оспорва станалото ПТП, нито вината си за него и употребата на
алкохол. Спори по размера на щетите по специалния автомобил, оспорва ищецът да
е платил обезщетение, оспорва наличието на валиден договор с ищеца по застраховка
ГО на автомобилистите, твърди, че третото за делото лице „ЗАД Б. В.“АД не е
плащало обезщетение по твърдяната като валидна полица автокаско, тъй като в
представената такава по делото е вписано МПС с различни индивидуализиращи
белези от реално участвалото в процесното ПТП (различен рег. номер, номер на
шаси на автомобила). Счита, че това дружество е платило по несъществуващ
договор съответно и ищецът не е следвало да признава регресна претенция срещу
себе си и ответника не може да бъде ангажиран да отговаря по предявените
искове, защото не е възникнало регресно право на ищеца срещу него. Оспорва
представените доказателства за прихващане. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
По делото са приети като писмени
доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица N. *** г.; спецификация към застрахователна полица *** на „ЗАД Б.“АД за МПС „Форд транзит“ с рег N. ****; Застрахователна полица ***** г на „ЗАД А.“АД и молба от **** г за смяна на титуляра на полицата; Добавък **** г. към застрахователна полица ***; сметка **** за
платена застрахователна премия; Писмо и справка към него от Г. ф. до„ЗАД А.“АД;
Свидетелства за регистрация на МПС; Свидетелства за управление на МПС;
протоколи за химическа експертиза - 2бр.; АУАН ****; Справка за нарушител; Съдебна
автотехническа експертиза по досъдебно производство **** г. на 02РУ на МВР – П.; скица на произшествие; Протокол от заседание на
ПРС по НОХД ***010
г.; заявление за плащане на застрахователно
обезщетение; Опис на претенция; възлагателни писма - 2 бр.; Опис заключение по щета;
фактури - 2 бр.; доклади за щета и
репатриране на щета; Писмо от „ЗАД Б. В.“АД; експертиза по щета ***** и доклад
по нея; Уведомление за прихващане на насрещни вземания от „ЗАД Б. В.“АД до „ЗАД
А.“АД, банково извлечение, покана до Б.К.;
Изслушани са и са приети
съдебно-икономическа и автотехническа експертиза.
В открито заседание на 06.06.2016 г. е обявен за безспорен между страните факта, че на **** г. е настъпило ПТП между лек автомобил Форд „Транзит“
с рег номер **** и управлявания от ответника лек автомобил, което е настъпило
по вина на ответника, който е управлявал своя автомобил след употреба на алкохол.
ПОС
след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен e иск с правна
квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането
/отм./. Ищецът претендира регресни права по отношение на ответника като
застраховател на гражданската отговорност на последния по застраховка Г. о. н.
а..
Предявеният
иск е допустим, а по същество основателен по следните съображения:
Между страните не се спори, че ответника
виновно и след употреба на алкохол над допустимите норми е причинил ПТП с друг
лек автомобил. Няма спор и за идентичността на участвалите МПС-та, а именно
управлявания от ответника л.а. Тойота „Ленд круизер“ с рег. N. *** * собственост на И. К. и „Форд Транзит“ с рег. N. *** * – собственост на Ц.з. с.м.п. – гр. П..
Спори
се по делото дали е налице валиден застрахователен договор между ищеца и
ответника към датата на ПТП-то; ищецът платил ли е застрахователно обезщетение
на увредено лице съответно възникнало ли е регресно право в негова полза,
правото упражнено ли е в предвидения давностен срок, както и относно размера на
вредите от осъществения деликт, респективно на твърдяното като платено
обезщетение като се твърди неправилното им определяне и съответно
неоснователност по размер на регресната претенция. Спори се и относно
дължимостта на мораторно обезщетение.
ПОС намира, че от представената като
писмено доказателство застрахователна полица *** г., молба
от И.К., Добавък **** г и Сметка **** за изплатена премия
по посочената полица, за вноска 2 от 4 (в която е вписан и регистрационния
номер на автомобила) безспорно се доказва, че към датата на процесното ПТП - **** г. е имало валидно сключен договор за застраховка „Г.
о. н. а.“ за управляваното от ответника МПС с рег. N. *** *.
Възраженията на ответника в тази връзка
са неоснователни. Полицата не е оспорена от негова страна. Съдържа изискуемите
реквизити по чл. 184 от КЗ /отм./, а видно от представената сметка *** е, че по
нея е платена втора вноска, чийто падеж съобразно посоченото в самата полица е
преди настъпването на процесното ПТП. Следователно е налице валиден
застрахователен договор към датата на ПТП-то.
Без значение е дали полицата е
първоначално сключена на името на лицето И.К., в каквато насока има аргументи в
отговора на исковата молба. Няма спор, че тя е сключена от лице, което към
датата на ПТП-то не е било собственик на МПС-то. Собственик към тази дата видно
от неоспорения Констативен протокол *** г. за ПТП с
пострадали лица е И.И. К.. Тя обаче е подала молба от *** г. (преди ПТП-то) до ищеца за прехвърляне на правата и
задълженията по тази полица на нейно име, предвид което е подписан на същата
дата и Добавък *** към полицата, с което тя е придобила правата и задълженията
по полицата.
Съгласно чл. 257, ал. 2 от КЗ /отм./
застраховано се счита и лицето ползващо МПС, за което има сключена от
собственика на МПС-то валидна застраховка „Г. о. н. а.“. Тоест и ответника е
обвързан от посочената застраховка макар тя да е сключена между ищеца и
собственика на МПС-то, което е управлявал ответника.
Извод за наличие на валиден договор
следва и от самия протокол за ПТП съставен от служител на МВР, в който изрично
е посочен номера на полицата и срока до който тя е валидна - **** г.
От неоспорената спецификация към
застрахователна полица N. **** издадена от третото за делото лице „ЗАД Б.“АД се
установява, че за вторият участвал в ПТП-то автомобил „Форд Транзит“ с рег. N. *** * – собственост на Ц.з. с.м.п. – гр. П. е имало към датата
на ПТП-то сключена имуществена застраховка „Б.К.“ с валидност до **** г.
От приетото заключение на СИЕ се
установява, че посоченото трето лице „ЗАД Б.“АД на **** г. е изплатило обезщетение по претенция по щета N. **** в полза на увредения собственик на
застрахованото МПС в размер на 46983,60 лева.
С оглед безспорното обстоятелство, че
посоченото МПС е претърпяло щети при ПТП-то, за което виновен е ответника, то и
в полза на неговия собственик е възникнало право да претендира обезщетение
срещу причинителя на вредата-ответника.
След като застрахователя по
имуществената застраховка е обезщетил увреденото лице за вредите по МПС-то то
на основание чл. 213 от КЗ /отм./ „ЗАД Б.“АД е встъпило в правата на Ц. з. с. п.
срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента-ответник до
лимита на застрахователната сума по задължителната застраховка.
Предвид горното третото за делото
лице-застраховател по имуществената застраховка е имало право да предяви
суброгационна претенция срещу ищеца по настоящото дело.
От доказателствата по делото безспорно
се установява, че е предявена такава претенция-писмото на л. 56 от делото на
СРС (пред който е депозирана настоящата искова молба) не е оспорено, а че
претенция е била заявена е установило и вещото лице по СИЕ и е установило, че
тя е регистрирана в ищцовото дружество под N. **** за сума от 47411, 42 лева.
Вещото лице е установило, че ищцовото
дружество е одобрило претенцията за по-малък размер 36520,00 лева.
Претенцията е погасена чрез прихващане
на насрещни вземания, което е било извършено едностранно с писмо от „ЗАД Б.“АД,
получено в ищцовото дружество на **** г. (видно от
входящият номер на ищеца върху писмото, обективиращо изявлението за прихващане).
Несъстоятелни са предвид заключението на СИЕ възраженията за липса на
прихващане. Вещото лице е извършило проверка в счетоводствата на двете
застрахователни дружества и е установило, че и при двете е отразено твърдяното
прихващане, касаещо множество взаимно одобрени претенции между двете дружества,
една от които е претенцията по щетата относно процесното МПС на центъра за
спешна помощ. Съдът кредитира заключението, за чиято вярност вещото лице носи и
наказателна отговорност и няма пречка с него като самостоятелно доказателствено
средство да се установяват релевантни за делото факти.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че приложенията към писмото, с което е извършено прихващането не
били подписани от „ЗАД А.“АД, което опорочавало прихващането. Прихващането се
извършва с едностранно изявление, което не се нуждае от приемане, за да породи
правен ефект. Достатъчно е да е достигнало до своя адресат, а в случая това е
доказано-на писмото има вх. номер на ищцовото дружество. Отделно както се
посочи по-горе вещото лице по СИЕ е установило, че то е отразено и при двете
дружества и процесната претенция е между тези визирани в посочените приложения
към писмото.
Видно от гореизложеното е доказано по
делото осъществяване на всички факти от фактическия състав за възникване на
регресното право на ищеца спрямо ответника. Ответника е причинил виновно ПТП,
управлявал е МПС след употреба на алкохол (обявено за безспорно между
страните), от ПТП е настъпила вреда за собственика на вторият участващ автомобил,
тази вреда е обезщетена от застрахователя по имуществената застраховка на
увреденото лице, той е предявил суброгационна претенция срещу ищеца по делото,
който я удовлетворил частично. По силата на закона за него се породило правото
на регрес срещу деликвента - ответник.
Възраженията относно размера на
обезщетението, което е платено за увредения автомобил на ЦСМП – П. са
неоснователни. От неоспорената от страните Авто-техническа експертиза се установява
размера на вредите от ПТП-то, който според вещото лице прави възстановяването
му неизгодно и е налице тотална щета, както е заключил и застрахователя по
имуществената застраховка. Стойността на автомобила към датата на ПТП-то е
по-голяма от одобрения от ищеца размер на претенцията на застрахователя по
имуществената застраховка и действията на ищеца се явяват и в интерес на
ответника, тъй като е намалена дължимата от него сума за възстановяване.
Видно от горното иска е доказан по
основание, което налага да се разгледа въведеното в процеса възражение на
ответника за изтекла погасителна давност в негова полза.
Възражението е неоснователно. По изрична
разпоредба на параграф 31 от ПЗР на действащият от 01.01.2016 г. Застрахователен кодекс, за давностните срокове
започнали да текат при действието на отменения КЗ се прилага чл. 378 от новия КЗ с изключение на ал. 7-ма.
Съгласно чл. 378, ал. 6 от КЗ регресните
и суброгационни искове на застрахователя по застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение №
1 (сред които попада и застраховката гражданска отговорност“) срещу причинителя
на вредата се погасяват с петгодишна давност, считано от считано от датата на
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице.
В случая третото увредено лице е застрахователя по имуществената застраховка,
който встъпва в правата на увредения собственик на погиналото МПС.
Както се посочи по-горе удовлетворяването
на претенцията на застрахователя по имуществената застраховка е настъпило по
силата на погасителния ефект на извършеното от него самия прихващане и
доплащане. Този ефект е настъпил с получаване от страна на ищеца на писмото, с
което е извършено прихващането - на **** г. Този момент
е и началото на теченето на давностния срок за упражняване на регресните права
на ищеца по отношение на ответника. Исковата молба е депозирана на *** г. и следователно към нейното депозиране не изтекла
погасителна давност по главницата.
По иска за заплащане законна лихва.
Основателността на този иск е обусловена от наличието на покана от страна на
застрахователя по задължителната застраховка-ищеца до деликвента за заплащане
на главницата. Изрично изискване е въведено в изр. 2 на ал. 6 от чл. 378 КЗ.
В конкретния случай ищецът твърди да е
поканил ответника с представеното като писмено доказателство писмо: „Регресна
покана“ с изх. номер **** г. Твърди се то да е връчено на
ответника чрез препоръчано писмо с обратна разписка на **** г. ПОС намира, че ответника е бил надлежно поканен от
застрахователя. Това твърдение на ищеца изобщо не е оспорено от ответника, нито
са оспорени представените доказателства –посоченото писмо и известие за
доставка на „Б. п.“ЕАД. Предвид горното иска за заплащане на законна лихва е
основателен за периода от *** г. до датата на исковата молба.
Доколкото обаче с исковата молба се претендира лихва за период с начална дата *** г. то и съобразно диспозитивното начало по чл. 6 от ГПК съдът следва да съобрази заявения с исковата молба период. Дължимата лихва,
изчислена от съда с помощта на софтуерна програма АПИС е в размер на 17189,57
лева за периода ***
г. до *** г., а се
претендират 17920,56 лева като разликата се дължи на намаляването на периода на
иска в ОСЗ от ***
г. Но доколкото не е извършено намаляване
на размера на иска, то за разликата от 17189,57 лева до 17920,56 лева тоест за
сумата от 730,98 лева искът е недоказан по размер и следователно неоснователен.
По
отношение на този иск също е заявено възражение за изтекла погасителна давност. Съдът намира възражението за частично основателно.
Съобразно чл. 378, ал. 8 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г., приложим на основание § 31 от ПРЗ на съшият) вземанията
за лихви върху застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна
погасителна давност. Искът следователно е основателен само за период от три
години преди датата на исковата молба или *** г. до *** г. Размерът на дължимата за този период лихва върху
главницата, изчислен от съда с помощта на софтуерна програма АПИС е 11166,71
лева. За периода от *** г. до **** г. и за сумата от 6022,87 лева иска е погасен по
давност и ще следва да се отхвърли, а за сумата от 730,98 както се посочи
по-горе е недоказан по размер и също ще се отхвърли.
И
двете страни са претендирали разноски.
При този изход на делото на ищеца се дължат разноски в размер 2224,31 лева- за
държавна такса и депозити за вещи лица, съобразно уважената част от исковете.
При определяне на дължимите разноски ПОС не взема предвид претендирания
адвокатски хонорар от 2595,86 лева и не присъжда разноски за адвокатски хонорар
на ищеца, защото счита, че по делото не е доказано тяхното извършване. Хонорара
се претендира съобразно представен с молба от **** г. пред СРС договор за правна помощ и за процесуално
представителство. Видно от този договор с него са уговорени възнаграждения за
няколко различни дела като се твърди процесното дело да е между тях. Видно от
договора обаче номерът на делото на С.районен съд, пред когото е депозирана
настоящата искова молба, а именно **** г. е нанесе на
ръка върху друг номер на дело. Поправката в номера не е удостоверена с подписи на
страните по договора за правна помощ и поражда съмнение, че договорения хонорар
касае именно процесното дело. Съобразно ТР 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, т.1 се присъждат само доказани разноски за адвокатски хонорар, а
в случая те не са доказани.
Ответника има право на разноски
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 252, 00 лева- заплатен
адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен
съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА
на основание чл. 274, ал. 1, т.1,
предл. 1 от Кодекс на застраховането /отм./ Б.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД А.“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано заедно от Ц. Д.К. – изпълнителен директор и И.
К. Г. – прокурист или самостоятелно от И.К. Г. – прокурист СУМАТА от 36520,00 лева- ГЛАВНИЦА, представляваща
платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, причинено виновно от Б.К. при управление на МПС след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ВЕДНО със законната лихва върху
сумата, считано от *** г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите Б.И.К. с ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД А.“АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ****, представлявано заедно
от Ц. Д. К. – изпълнителен директор и И.К. Г. – прокурист или самостоятелно от
И.К.Г. – прокурист СУМАТА от 11166,71
лева – обезщетение за забава в плащането на главницата за периода *** г. до **** г. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 6753, 85 лева, представляваща разликата
до пълния предявен размер като недоказан
по размер и неоснователен поради погасяване по давност за периода *** г. до **** г.
ОСЪЖДА
Б.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД А.“АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано заедно от Ц.Д. К. –
изпълнителен директор и И. К.Г. – прокурист или самостоятелно от И. К.Г. –
прокурист СУМАТА 2224,31 лева- разноски
по настоящото дело за държавна такса и депозити за вещи лица, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
„ЗАД А.“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано заедно от Ц.Д. К. –
изпълнителен директор и И.К. Г. – прокурист или самостоятелно от И. К. Г. –
прокурист ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.К. с ЕГН
********** с адрес: *** СУМАТА 252,00
лева- разноски по настоящото дело за адвокатски хонорар, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С.
апелативен съд.
Съдия: