Решение по дело №582/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№917

 

20.05.2019 г., гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  МАРИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Г.С. и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Бургас – Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 582 по описа за 2019 г. на Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано e по искова молба от И.И.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат И. ***, против Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр. София. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 740 (седемстотин и четиридесет) лева – заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0000205/16.08.2018 г., издадено от Началник ОО „АА“ гр. Бургас, отменено с решение № 382/01.03.2019 г. по КНАХД № 3267/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по настоящото административно делото разноски. Към исковата молба са приложени копия на НП № 22-0000205/16.08.2018 г., издадено от Началник ОО „АА“ гр. Бургас /л.19/, решение № 382/01.03.2019 г. по КНАХД № 3267/2018 г. по описа на Административен съд Бургас /л.20-22/, Договор за правна защита и съдействие от 27.08.2018 г. /л. 10-13/, Анекс към този договор /л. 14/, Фактура № *********/27.08.2018 год., неподписана от страните /л. 15/, Фактура № *********/12.11.2018 год., неподписана от страните /л. 16/, както и са Приложени договор за правна защита и съдействие от 11.03.2019 год. /л. 5-8/, пълномощно от 11.03.2019 год. /л. 9/ и Фактура № *********/11.03.2019 год., отново неподписана от страните за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 300 лева /л.17/.

По делото, на основание чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор на  исковата молба, с който ответната страна оспорва истинността на адвокатското пълномощно и размера на исковата претенция. Относно направеното искане за присъждане на разноски по настоящото дело, счита същото за неоснователно. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, необоснован и недоказан и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, и ищецът И.И.И., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. И.А.. Поддържа исковата молба, дава обяснения, на осн. чл. 176, ал.1 от ГПК, като посочва, че на всички намиращите се по делото и описани в протокола от проведеното съдебно заседание 7 бр. документи е положил лично подпис. Заявява и че адв. А. го е представлявал по делата.

Ответникът - Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира предявения иск за допустим и частично основателен.

По делото е приобщено и НАХД № 1198/2018 г. по описа на Районен съд Несебър, към което е приложено и КНАХД № 3267/2018 г. по описа на Административен съд Бургас.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С наказателно постановление № 22-0000205/16.08.2018 г., издадено от Началник ОО „АА“ гр. Бургас жалбоподателят И.И.И. е санкционирано за нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП, като на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвП, му е наложена „Глоба” в размер на 2000 лева.

Наказателното постановление е оспорено пред РС – Несебър, за което е образувано НАХД № 1198/2018 година. С решение № 302/23.10.2018 година на РС-Несебър НП е било потвърдено. Впоследствие, с решение № 382/01.03.2019 г. по КНАХД № 3267/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, решение № 302/23.10.2018 година на РС-Несебър е било отменено, както и е било отменено наказателно постановление № 22-0000205/16.08.2018 г., издадено от Началник ОО „АА“ гр. Бургас. Решението е влязло в сила на 01.03.2019 год.

В образуваното НАХД № 1198/2018 година по описа на РС-Несебър, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адвокат А., изготвил жалбата, видно от приложените по делото пълномощно (лист 8 от а.н.д. № 1198/2018 г.) и Договор за правна защита и съдействие от 27.08.2018 г. (лист 24-27 от а.н.д. № 1198/2018 г.), а в съдебно заседание като име на процесуалния представител е посочено - адв. Андреев, като по делото не е приложен документ за извършено плащане на уговорената в договора сума. Впоследствие, по образуваното КНАХД № 3267/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, жалбоподателят отново е имал процесуален представител - адвокат А., изготвил жалбата, видно от приложения по делото Анекс към Договор за правна защита и съдействие от 12.11.2018 г. (лист 8 и лист 18 от к.а.н.д. № № 3267/2018 г.), а в съдебно заседание като име на процесуалния представител отново е посочено - адв. Андреев, като по делото също не е приложен какъвто и да е документ за извършено плащане на уговорената в анекса сума.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от отменено наказателно постановление, издадено от Началник ОО „АА“ гр. Бургас и насочва иска си срещу Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр. София. От изложеното следва, че искът е процесуално ДОПУСТИМ. Подаден е от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на  чл. 205 от АПК, при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

По делото няма спор, че с НП № 22-0000205/16.08.2018 г., издадено от Началник ОО „АА“ гр. Бургас жалбоподателят И.И.И. е санкционирано за нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП, като на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвП, му е наложена „Глоба” в размер на 2000 лева. Наказателното постановление е оспорено пред РС – Несебър, за което е образувано НАХД № 1198/2018 година. С решение № 302/23.10.2018 година на РС-Несебър НП е било потвърдено. Впоследствие, с решение № 382/01.03.2019 г. по КНАХД № 3267/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, решение № 302/23.10.2018 година на РС-Несебър е било отменено, както и е било отменено наказателно постановление № 22-0000205/16.08.2018 г., издадено от Началник ОО „АА“ гр. Бургас. Решението е влязло в сила на 01.03.2019 год. В образуваните НАХД № 1198/2018 година по описа на РС-Несебър и КНАХД № 3267/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адвокат А.,  а в съдебните заседания като име на процесуалния представител е посочено - адв. Андреев.

Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Съдът приема, че отмененото НП представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо, е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност, а именно: с влязло в сила съдебно решение е било отменено издаденото срещу ищеца НП.

За наличието на втората материалноправна предпоставка следва да се установи плащане на адвокатско възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Принципно, отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани.

Такъв договорът по настоящото производство не е представен. Представени са, както вече се посочи по-горе - Договор за правна защита и съдействие от 27.08.2018 г. /л. 10-13/, Анекс към този договор /л. 14/, Фактура № *********/27.08.2018 год. неподписана от страните /л. 15/, която е представена единствено с исковата молба, Фактура № *********/12.11.2018 год. неподписана от страните /л. 16/, също представена с исковата молба, както и са Приложени договор за правна защита и съдействие от 11.03.2019 год. /л. 5-8/, пълномощно от 11.03.2019 год. /л. 9/ и Фактура № *********/11.03.2019 год., отново неподписана от страните за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 300 лева /л.17/. Подписите по тези договори са оспорени от страна на ответника, но предвид заявеното от страна на ищеца в проведеното съдебно заседание, че същият е положил подпис по тях, съдът намира така приложените документи за истински.

Във всеки от представените - Договор за правна защита и съдействие от 27.08.2018 г. /л. 10-13/ и Анекс към този договор /л. 14/, е уговорено възнаграждение в размер на 370 лева, като е посочено, че същото е заплатено изцяло в брой при подписване на „настоящия договор”. В приложените едва с исковата молба, неподписана от страните фактура отново е посочена същата сума и начин на плащане – в брой, като дори и да се твърди от страна на ищеца плащане по фактурите и договорите в брой, то няма приложени касови бележки, приходни касови ордери или други документи, удостоверяващи фактическо плащане на парите по процесните фактури и договор, респ. анекс от ищеца или упълномощено от него лице.

Още с Определението на съда за насрочване на настоящото административно производство на ищеца е указано, че на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както и всички елементи от фактическия състав на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: претърпяна имуществена вреда; незаконосъобразен акт на ответника, издаден при или по повод изпълнение на административната му дейност и пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и акта, както и че е негова доказателствената тежест за установяване по вид и размер на претендираните вреди.

Допълнителни доказателства от ищеца не се ангажирани, от което следва да се заключи, че не са налице доказателства, че към 27.08.2018 год. и респ. 12.11.2018 год. И.И.И. е заплатил сумата от 370 лева и сумата от 370 лева, или общо 740 лева на адв. А. или адв. Андреев по банков път или в брой, тъй като приложените по делото Договор за правна защита и съдействие от 27.08.2018 г. /л. 10-13/ и Анекс към този договор /л. 14/ и неподписаните Фактура № *********/27.08.2018 год. /л. 15/ и Фактура № *********/12.11.2018 год. /л. 16/, представени едва с исковата молба, и вероятно изготвени за целите на настоящото производство, не доказват плащане. Процесуално представителство по НАХД № 1198/2018 година по описа на РС-Несебър и КНАХД № 3267/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, е извършено, но липсват доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение до приключване на производството, както и след това.

В случая, не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт.

Наличието само на отменено НП не е достатъчно, за да се реализира отговорността по  чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да е ползвана адвокатска защита, за която защита да е заплатено адвокатско възнаграждение.

Липсата на представени надлежни доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение води до липса на доказателства за реално претърпени имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за уважаване на исковата претенция. Искът следва да бъде отхвърлен, поради това, че не са налице предпоставките по  чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, искането на ищеца за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат в настоящото производство е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора искането е основателно. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност и предявения иск е в размер на 740 лева, следва на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр. София да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер, съгласно чл. 25, ал.1 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от ищеца.

По изложените съображения, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.И.И., ЕГН: **********, с адрес: *** против Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, с искане да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 740 (седемстотин и четиридесет) лева – заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с процесуално представителство по обжалване на НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0000205/16.08.2018 г., издадено от Началник ОО „АА“ гр. Бургас, отменено с решение № 382/01.03.2019 г. по КНАХД № 3267/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, гр. София сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща възнаграждение за един юрисконсулт.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: