Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………25.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.В.,
ХХХІІІ състав в открито съдебно
заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова и
в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 63 по описа за 2019 год. , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на К. В.И. *** , ЕГН ********** ***, офис 35, срещу
решение № 2153-03-87/13.12.2018 г. на
директора на ТП на НОИ гр. В., с което е
отхвърлена жалба на К. В. И.
срещу разпореждане № **********/29.10.2018 г. на ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ-В..
Релевира се материална
незаконосъобразност с погрешно тълкуване на приложима правна уредба от
административния орган. Подателят на
жалбата е прекъснал обучението си за учебната 2018/2019 г. с право на явяване на изпити
поради неположени такива от учебната 2017/2018 г. , но е запазил
студентските си права , продължил е да участва
в учебния процес . Той не е отписан от учебното заведение. След
01.02.2018 г. не е загубил качеството на студент и на учащ по смисъла на чл.
34, ал.1 т.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж / НПОС/ .
Допълнително се твърди неспазена цел на закона при издаване на оспореното решение. На изложените основания се иска отмяна на
атакувания административен акт .
В съдебно заседание оспорващото
лице чрез проц. представител поддържа жалбата и сезира съда с искане за
присъждане на направените разноски по водене на делото.
Ответната страна по жалбата-
директорът на ТП на НОИ гр. В., чрез процесуален представител, счита за
законосъобразен оспорения административен акт и моли съда да отхвърли
подадената жалба .
Съдът след като се съобрази по
отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна
следното:
По заявление на К.В.И. от
19.02.2018 г. е издадено разпореждане от 26.02.2018 г., с което му е
отпусната наследствена пенсия
поради общо заболяване в размер на
225.86 лв. /л. 1, 17-18 от преписката/. Към това заявление е приложено уверение
от 01.02.2018 г. на ИУ-В. с данни , че К.И. е записан за летен семестър на учебната 2017/2018 г. , редовно обучение,
трети курс с учебни занятие на зимен семестър от 20.09.2017 г. до 29.12.2017 г., а на летен
семестър - от 26.02.2018 г. до 05.05.2018 г. / л. 12 / .
Със заявление от 17.10.2018 г. И. е отправил искане до д-ра на РУ „Социално
осигуряване“ гр. В. за възстановяване на наследствената пенсия като е
приложил уверение № 1-8458 от 05.10.2018
г. на Икономически университет - В. ,
според което е записан за зимен семестър
на учебната 2018/2019 г. , редовно обучение, трети курс по специалност „Недвижими имоти и инвестиции“ с продължителност на зимния семестър от
19.09.2018г. до 28.12.2018 г. / л..47-48 от преписката/.
Върху същото заявление има ръкописен текст за отказ от
получаване на пенсия и дата 02.11.218 г. , но без данни за имена и подпис на
автора на това изявление .
Приложено към преписката разпореждане
№ 950920 на длъжностно лице „ПО“ при ТП на НОИ- В. обективира разпореждане за прекратено адм.
производство по възстановяване на наследствена пенсия за инвалидност на К. В. И. поради негов отказ от дата 02.11.2018 г. / л.
49 от преписката/.
Към същата преписка е приложено
уверение № 1-8949 от дата 17.10.2018 г. на Икономически университет –В. с
данни, че на основание заповед №
РД-05-3251/04.10.2018 г. К.В.И. е
прекъснал своето обучение за учебната
2018/2019 г. поради неположени изпити от
учебната 2017/2018 г. и е бил презаписан
отново в трети курс / л. 44 от преписката/.
С разпореждане № **********/29.10.2018
г. на ръководител „ ПО“ при ТП на НОИ-В.
на основание чл. 96, ал.1 т. 4 от КСО е постановено прекратяване от
01.02.2018 г. на правото на жалбоподателя на наследствена пенсия поради общо заболяване / л. 45 от
преписката/.
По повод подадена жалба от И. срещу това
разпореждане е издадено решение от
ответника , с което жалбата е отхвърлена . Изложени са доводи за
законосъобразност на атакуваното разпореждане с позоваване на чл. 34 от НПОС
във вр. с чл. 96, ал.1 т. 4 от КСО. В мотивите на това решение е посочено, че
правото на наследствена пенсия правилно е прекратено от 01.02.2018 г. , тъй
като в заповедта на ректора на ИУ-В. няма изрично посочена дата за прекратяване на обучението , а с оглед чл.
35, ал.5 от НПОС лицето не следва да получава пенсия от началото на семестъра ,
който започва от 01.02.2018 г. предвид уверение № 1-4205 от 01.02.2018 г. на
ИУ-В. / л. 51-56/.
Събраната като писмено
доказателство заповед № РД-05-3251/04.10.2018 г. на ректора на ИУ-В. сочи, че
на основание чл.113 от Правилника на учебното заведение и поради два невзети
изпита е прекъснато обучение на поименно
изброени студенти , сред които е и К.В. И. , трети курс, специалност „Недвижими имоти и
инвестиции“. Според пояснения на
пълномощника на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание , К.И. не е обжалвал
тази заповед на ректора .
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена до
териториално компетентния адм. съд от надлежна страна- адресат на атакувания
адм. акт , с който се вменява правно задължение и поради тази причина
съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на
оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност.
Потестативното процесуално право на
жалба е упражнено при спазване на рока по чл.118, ал.1 от КСО. В обобщение
подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна поради следните съображения:
По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-В. , с което
е отхвърлена жалба на К.И. срещу разпореждане по чл.117, ал.1, т.2 от КСО
на ръководителя „ Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ-В. . Съгласно правилото на чл.117, ал.3 от КСО ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение , поради което се налага извод , че авторът на обжалваното решение е
разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да
издаде оспорения акт.
Жалбоподателят не заявява
оплакване за съществено нарушаване
на административнопроизводствените
правила, а и съдебната проверка по реда на чл. 168, ал.1 от АПК не констатира
подобен порок на адм. процес.
Обжалваното волеизявление е
обективирано в изискуемата писмена форма. В обстоятелствената част на решението
се съдържат възприетите от адм. орган фактически данни и са посочени относимите
правни норми , които обосновават
взетото решение. В достатъчна степен на
яснота са индивидуализирани както предмета
, така и адресата на произнасяне , поради което съдът приема, че са
спазени изискванията за форма на адм. акт.
Изследвайки материалната законосъобразност съдът съобрази, че правното
основание на постановеното властническо волеизявление е разпоредбата на чл. 96,
ал.1 т.4 от КСО, според която пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за
получаването й. Наследствена пенсия се отпуска
на децата до навършване на 18-годишна възраст, а след
навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от
навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са
се инвалидизирали до 18, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се
считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106.
Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи /чл. 82 КСО/.
Наредбата по чл. 106 от КСО е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж , тъй като в §9 от същата изрично е
посочено, че се издава на основание чл.
106 от КСО. В тази връзка по изследване на законосъобразността на решението по
прекратяване на субективното материално право на наследствена пенсия следва да се анализират особените правила на
НПОС .
Новелата
на чл. 34, ал.1 т.2 от този подзаконов нормативен акт гласи, че деца, които учат след навършване на
18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал.1 КСО са лица,
независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във
висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и
организациите по чл. 47 от същия закон; те
установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от
съответното висше училище или от съответната научна организация.
В конкретния случай оспорващото лице е студент, който е прекъснал
своето обучение по силата на издадена ректорска заповед , издадена на основание
чл.113 от Правилника на ИУ-В., който е оповестен на интернет страницата на
учебното заведение. Съгласно посочената разпоредбата студенти,
които не са се записали в определения срок или не отговарят на условията по чл.
109, ал. 7 / да имат успешно
положени поне два изпита от
текущата година/ , прекъсват.
Нормативното предписание на чл. 34, ал.2 от НПОС гласи, че за учащи се считат лицата, които са прекъснали
обучението си поради заболяване съгласно правилата на съответното учебно
заведение, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете до
навършване на 3-годишна възраст, но общо за не повече от 2 години. По аргумент
на противното прекъсналите студенти ,
които не отговарят на особените
изисквания на тази правна норма , не се считат за учащи по смисъла на чл. 82 КСО.
В
потвърждение на правилността на подобно тълкуване и е разпоредбата на чл. 34,
ал. 5 от Наредбата , според която лицата, които са прекъснали обучението си
поради слаб успех или незаверен семестър, не получават пенсията си от началото
на семестъра, ако няма друга дата, посочена в заповедта на ректора. Лицата,
които са отписани/отстранени от учебното заведение, нямат право на наследствена
пенсия от датата, посочена в заповедта на ректора.
Жалбоподателят не е отписан или отстранен от учебното заведение . Той не
е с незаверен семестър, тъй като незаверен семестър означава липса на подписи
на преподавателите по учебни дисциплини от утвърдения учебен план , осигуряващи
явяване на изпити по време на изпитна сесия. В конкретния случай фактическото
основание за прекъсване на И. са „два невзети изпита „ според постановената
ректорска заповед.
Отсъствието на успешно
положени изпити по утвърдената учебна програма има неблагоприятната за студента
правна последица по прекъсване получаването на наследствена пенсия.
Нормативното предписание на чл. 34, ал.5 от НПОС обективира волята на
законодателя да се подпомагат с наследствена пенсия , въпреки навършени
18-години , само тези лица, които провеждат своето обучение във висши учебни
заведения съобразно реда и сроковете на утвърдения учебен план за избраната специалност
т.е. ползват се от привилегията да получават от държавното обществено
осигуряване наследствена пенсия , дори и след навършено пълнолетие , само тези
деца на починали родители, които чрез редовно посещаване на учебни занятия , си
гарантират заверен семестър и които успешно полагат изпити по одобрената учебна
програма, а настоящия случай не е такъв.
Според ответника прекратяването на право на получаване на наследствена
пенсия е с начало 01.02.2018 г. предвид разпоредбата на чл. 34 , ал.8 , т.2 от
НПОС, но правна норма дава регламентация на срокове за изплащане на
наследствени пенсии на обучаващи се лица
във висшите училища , а според подателя на жалбата това следва да бъде
съобразно заповедта на ректора на ИУ гр. В. - учебната 2018/2019 г.
Разпоредбата на чл. 34 , ал.5 от НПОС дава отговор на този правен
спор. Новелата на тази правна норма
гласи, че лицата, прекъснали обучението
си при зададени от нормотвореца предпоставки , не получават пенсията си от началото на семестъра, ако няма друга дата, посочена в заповедта на ректора.
В заповед
№ РД-05-3251/04.10.2018 г. на ректора на ИУ-В. няма посочена дата , от която прекъсва К.И. ,
а само е посочена продължителността на това
прекъсване - „ за учебната 2018/2019 г.“, поради което няма нормативна основа
оплакването на жалбоподателя. Съдът не може да тълкува разширително цитираната разпоредба . При липса на изрично
посочена дата от ректора за прекъсване се прилага правилото за отпадане на
основание за получаване на наследствена пенсия
считано от началото на семестъра , който не е заверен или приключен със
слаб успех.
Видно от
уверението на ИУ-В. от 01.02.2018 г.
летният семестър за учебната
2017/2018 г. е с начало 26.02.2018 г. Верността на този официален свидетелстващ
документ не е оспорена в съдебния процес, поради което обвързва съда със своята материална доказателствена
сила. Съотнасянето на нормативното
правило на чл. 34, ал.5 от НПОС към тези фактически данни налага извод, че
прекратяването на субективното материално право на получаване на наследствена
пенсия е от 26.02.2018 г. Постановеният
адм. акт с определена различна дата по преустановява упражняване на
субективното право е незаконосъобразен .
В тази връзка произнасянето на ответника подлежи на отмяна като на основание
чл. 173, ал.2 от АПК преписката следва
да се върне за ново произнасяне при съобразяване с дадените задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК във вр. с чл. 38, ал. 1 и
2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.
37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът следва да присъди разноски на К. И. под формата на адв. възнаграждение
от 100 лв. , съобразявайки се с тълкувателно
решение №6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012г. , според
което § 2 от Наредба
№1/ 09.07.2004 е в противоречие с чл. 36 ЗА и с чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл.172 и сл. от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на К. В.И. *** , ЕГН ********** ***,
офис 35, решение № 2153-03-87/13.12.2018 г.
на директора на ТП на НОИ гр. В., с което е отхвърлена жалба на К. В. И. срещу разпореждане № **********/29.10.2018
г. на ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ-В.
.
ВРЪЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените задължителни указания
по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА
Националния осигурителен институт да заплати на
0К. В.И. *** , ЕГН **********
сумата от 100 / сто / лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Съдебното решение подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от датата на
уведомяване на страните с препис от съдебното решение.
Административен съдия :