Решение по дело №46317/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11855
Дата: 27 октомври 2022 г.
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20211110146317
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11855
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110146317 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Ищецът ФИРМА твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 15754,94лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение,в т.ч.
разноски за репатриране в размер на 48лв. и ликвидационни разноски в размер на 11,74лева,
от която сума ответникът възстановил на ищеца 14099,53лева. Твърди се , че е останала
дължима сума в размер на 1655,41лева. Поддържа, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза
на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и
ликвидационните разноски. Твърди, че след покана ответникът не е погасил регресния дълг.
Ответникът ФИРМА оспорва исковете, като поддържа, че не е налице пряка
причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и процесното ПТП. Оспорва
претенцията по размер. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
1
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 07.04.2022 г. всички факти, включени във фактическия състав на
вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за безспорни между страните. Ето защо и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е възникнало
регресното вземане. За отговор на същия съдът съобразява съдебната практика, постановена
по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на
ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без
овехтяване възлиза на 15 691,94 лева. Видът на щетите се установява освен от представените
към исковата молба писмени доказателства , така също и от показанията на разпитания по
делото свидетел М. Б. , управлявал застрахования при ищеца л.а. Съдът кредитира
показанията на този свидетел доколкото са последователни, житейски логични и
съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането.
Съдът приема, че сумите от 11,74 лева, претендирана като разноски,както и сумата от 48лева
2
за репатриране на автомобила , съставляват обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ , поради което същите следва да се
включат в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга възлиза
на 15691,94 лева, от които ответникът е погасил 14 099,53 лева. Ето защо искът за
незаплатения остатък , предендиран в размер на 1655,41лева/ след направено изменение
размера на иска/ следва да бъде изцяло уважен.

По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в размер общо на 466,22 лева /от които за
заплатена държавна такса, депозит за експертиза, депозит за разпит на свидетел и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгл. Наредба за заплащане на
правната помощ, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото/ . Предвид
изхода на делото ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ ФИРМА „АД , ЕИК ****** да заплати на „ФИРМА ” ЕАД, ЕИК
******* на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1655,41 лева,
представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско Престиж” за вреди на лек автомобил марка „Пежо 2008“ с
рег. № РВ 8841 КХ , причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
15.06.2020 г. в гр. Пловдив , за което е образувана щета № 67012000326 по описа на
ФИРМА , и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 06.08.2021 г. до
погасяване на задължението .
ОСЪЖДА ЗАД „ ФИРМА „АД , ЕИК ****** да заплати на „ФИРМА ” ЕАД, ЕИК
******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 466,22 лева за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3