Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, ….01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на пети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 757 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 489463/17.09.2018г. по гр.д. № 4130 по описа за 2016г. на Софийски
районен съд, 145-ти състав е извършена
съдебна делба като е изнесен на публична продан самостоятелен обект - апартамент № 14 в гр. София, ул. „******с
идентификатор 68134.104.43.1.12, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.104.43. с предназначение на самостоятелния обект – жилище с
площ по документ от 60,22кв.м. с прилежащи части: мазе, таванска клетка от
6,82кв.м. заедно с 3,92% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- имот с
идентификатор 68134.104.43.1.11; под обекта – имот с идентификатор
68134.104.43.1.9.; над обекта – имот с идентификатор 68134.104.43.1.15. със
средна пазарна стойност от 166 602лв. като получената сума от публичната
продан се подели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 4/6 ид.ч. за Т.Л.Т., ЕГН ********** и В.П.К., ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за Т.Л.Т., ЕГН **********; 1/6
ид.ч. за М.М.К., ЕГН **********; М.М.К.,
ЕГН ********** е осъдена на основание на чл. 31, ал. 2 от ЗС да заплати за
периода от 14.12.2012г. до 01.11.2013г.
обезщетение за лишаване от ползване на
собствените им идеални части от апартамент
№ 14 в гр. София, ул. „******с идентификатор 68134.104.43.1.12, суми, както
следва: за 4/6 ид.ч. от имота сумата от 3385,52лв. на Т.Л.Т., ЕГН ********** и В.П.К., ЕГН **********; за 1/6 ид.ч. от
имота сумата от 846,38лв. на Т.Л.Т., ЕГН **********, като са
отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 31, ал.2 от ЗС за горниците над
3385,52лв. до 20745лв. и за периода от 14.12.2007г. до 13.12.2012г. и за
горницата над 846,38лв. до 5186лв. и за периода от 14.12.2007г. до
13.12.2012г.; М.М.К., ЕГН ********** е осъдена на основание на чл. 59 от ЗЗД да заплати на Т.Л.Т., ЕГН ********** 18,62лв. представляващи необходими разноски
за общата вещ- платени данъци и такси за битови отпадъци, както и сумата от 7,45лв. , представляващи платени
задължения за Софийска вода” сумата от 52,02лв.
представляващи платени задължения към „Чез Електро България”АД; сумата от 1315,10лв., представляващи платени
задължения към „Топлофикация София”АД; сумата от 36лв., представляващи платени задължения към „Т.С.”ЕООД , като
неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 18,62лв. до 111,73лв.;
като М.К. е осъдена да заплати на Т.Т. и на В.К. съдебни разноски по
претенциите по сметки от 164,97лв.; Т.Т. и
В.К. са осъдени да заплатят на М.К. съдебни разноски по претенциите по
сметки в размер на 635,03лв., Т.Т. и В.К.
са осъдени да заплатят по сметка на СРС държавна такса от 4442,72лв. по иска за
делба и 694,38лв. по претенциите по сметки; М.К. е осъдена да заплати по сметка
на СРС държавна такса по иска за делба от 1110,68лв. и 226,43лв. по претенциите
по сметки; Т.Т. е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса по иска за
делба от 1110,68лв. и 177,30лв. по претенциите по сметки.
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5171026/24.10.2018г.
по регистъра на СРС от М.М.К., ЕГН ********** в частта, в която е осъдена да заплати суми по чл. 31, ал.2 от ЗС. Навела е
твърдения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон, необосновано. Искът бил погасен по давност. Нотариалната покана сочела краен срок на
претенцията – до 31.12.2012г., и не било направено искане за плащане на суми
след тази дата. Не било установено
по делото ищците да са били възпрепятствани да ползват имота съобразно
участието им в съсобственосттта. Причината да не ползват имота била, че не
живеели в България, не им били създавани пречки от наследодателя на въззивника
да ползват имота, не били и предприемани действия от ищците за ползване на
имота. Имотът не бил ползван лично от въззивника през този период, въззивникът
не била получила ползи от съсобствения имот за периода. Не бил доказан размер
на претенцията, неправилно били изчислени сумите от районния съд защото следна
месечна пазарна цена за 1/6 ид.ч. от имота била 63,18лв. и за процесния период
сумата била 694,98лв.а не
присъдената от СРС 846,38лв. съответно за 4/6 ид.ч. била 2779,92лв., а не присъдената от СРС 3385,52лв. Претендирала е разноски.
Въззиваемите Т.Л.Т., ЕГН ********** и В.П.К.,
ЕГН ********** са оспорили жалбата.
Навели са твърдения, че решението в
обжалваната част е правилно. Посочили са, че до март 2005г. в имота
живеела майка им М., след заминаването й за няколко месеца в Троянския балкан
през април М.К.сменил бравата на входната врата и ползвал имота като
препятствал ползването на въззиваемите и на майка им М., опитите да се
договорят били неуспешни, М.К.обещавал да им плаща наем, те нямали други имот и
при завръщането си в България искали да ползват имота, изпратили му и
нотариална покана, но М.К.не ги допускал. М.К.починал в имота през лятото на
2013г., но тялото му било открито едва на 01.11.2013г. и тогава със полиция и
със съдебна медицина вратата на имота била
разбита, за да бъде извадено тялото и да бъде погребано, до моментът багажът на
М.К.не бил изнесен, издирвали дълго наследникът му М.К., а след откриването й тя
отказвала да изнесе багажа му . Размер на обезщетението било 2667,57лв. за 4/6
ид.ч. и 666,90лв. за 1/6 ид.ч. Веднъж
направено искането за плащане на обезщетение с нотариалната покана се
разпростирало до прекратяване на съсобствеността. Неоснователно било възражението за
погасяването му по давност, срок бил 5 години и той не бил изтекъл. Пред СРС
пълномощникът на въззивникът бил признал исковете. Оспорили са претенцията на въззивника
за разноски, защото производство по
съдебна делба такива не се разпределяли.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила на 15.02.2017г.
Решение от 16.01.2017г. е допусната съдебна делба на апартамент
№ 14 в гр. София, ул. „******с идентификатор
68134.104.43.1.12, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.104.43. с предназначение на самостоятелния обект – жилище с
площ по документ от 60,22кв.м. с прилежащи части: мазе, таванска клетка от
6,82кв.м. , 3,92% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- имот с
идентификатор 68134.104.43.1.11; под обекта – имот с идентификатор
68134.104.43.1.9.; над обекта – имот с идентификатор 68134.104.43.1.15. между
съделителите и при квоти, както следва: 4/6 ид.ч. за Т.Л.Т., ЕГН ********** и В.П.К., ЕГН ********** при условията на
съпружеска имуществена общност; 1/6
ид.ч. за Т.Л.Т., ЕГН **********;
1/6 ид.ч. за М.М.К., ЕГН **********.
В първото по делото о.с.з. по
извършване на делбата Т.Т. и В.К. са предявили претенция по сметка срещу М.К.
по чл. 31 , ал. 2 от ЗС за периода от
14.12.2007г. до 01.11.2013г., изменен по
размер на 31.05.2018г. за сумите, както следва: за Т.Т. и В.К. като
съсобственици на 4/6 ид.ч. сумата от 20745лв.; за Т.Т. като съсобственик на 1/6
ид.ч. от имота сумата от 5186лв. Посочили са, че за този период имотът бил
ползван само от наследодателя на М.К., който препятствал ползването им на
имота, въпреки че за същото отправили покана.
Ответникът по претенцията по
сметки М.К. е оспорила претенцията, посочила е, че покана не била отправяна ,
след първо о.с.з. с молба от 06.07.2018г. е посочила , че ищците не били
препятствани да ползват имота, те не живеели в България и това била причината
да не ползват имота, исковете били погасен по давност.
По делото е прието неоспорено от
страните удостоверение за наследници, съгласно което М.Л.К.е починал на
01.11.2013г. като е оставил за наследник по закон дъщеря си М.М.К..
По делото е приета неоспорена от
страните нотариална покана удостоверяванията по която са извършени от нотариус И.Р., рег. № 051 на Нот.К., съгласна която на
13.12.2012г. Т.Т. и В.К. са съставили изявление до М.Л.К.връчено му на
14.12.2012г. , с което са посочили че са съсобственици на апартамент № 14 в гр. София, ул. „******от който К.притежава 1/6
ид.ч. а останалите 5/6 ид.ч. са на Т.Т. и на В.К., че от началото на 2006г. К.ползвал
имота сам като ги препятства да го
ползват съобразно участието им в съсобствеността, че неплащането на наем за
това ползване съответно непредоставянето на възможност за ползването противоречи
на закона и на добрите нрави и не били съгласни това състояние да
продължава повече, като са го поканили в едноседмичен срок от получаване на
поканата да им заплати обезщетение , за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2012г.
са поискали по 500лв. месечно .
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно оценителната експертиза вещото лице след оглед
на имота и запознаване с документи по делото е посочило, че средният пазарен
месечен наем за апартамента за 2012г. е
362,52лв, а за 2013г. е 379,09лв.
Разпитан по делото св. С.А.е заявила, че знае,
че Т.Т. и брат му М.имали апартамент в съседство
на нейния, там живеел само М.от 2006г. до смъртта му, свидетелят знаела, защото
от 2006г. до 2009г. събирала входната такса.
Посочила е, че Т. не живеел в България
тогава, живеел в САЩ. Посочила е, че от 1986г. не живеела в апартамента в сградата,
но майка й живеела там и свидетелят често посещавала сградата и апартамента - поне
веднъж седмично, защото била касиер и събирала входната такса, независимо, че
не живеела в апартамента. След 2000г. Т.Т.
не живеел в апартамента.
Разпитана по делото св. Д.А.е посочила, че живее в ап. 15 на
ул. ******, живеела там от дете, познавала страните, апартаментите им били
съседни, познавала и родителите на страните, познавала Т. и М.. В процесния
имот живеели Т. и М.преди Т. да замине в чужбина, след това в имота останал
само М.и той живеел там до смъртта си, така било за 10 години - от 2005г.-2006г. до смъртта му. Свидетелят
била домоуправител на сградата през 2005г.-2006г., касиер била Сашка, М.живеел
сам в апартамента и починал в апартамента.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта
му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените претенции по сметки
във втората фаза на делбата за обезщетение за лишаване от ползване на имота са
искове с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 31,
ал.2 от ЗС когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на
писменото поискване. Приложното поле на тази хипотеза включва случаите, в които
съсобственик си служи лично с вещта за задоволяване на своите и н семейството
си нужди. Обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС ще се дължи, само ако с тези си
действия съсобственикът е препятствал другите участници в съсобствеността на
ползват вещта. Ако такива пречки не са създавани, то независимо, че имота е
ползван само от един от съсобствениците, то обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС
не се дължи. За да се уважи този иск, освен наличие на съсобственост, ползване
само от едни от съсобственици и пречки създадени от него за ползване на вещта
от другите съсобственици, следва да се установи и че е имало писмена покана от неползващия
съсобственик до ползващия съсобственик да му се плати обезщетението. Тази
покана не е условие за изискуемост на задължението за плащане на обезщетение, а
е условие за възникване на същото. Това искане има действие само за в бъдеще, тоест от получаването му
ще се дължи обезщетение за напред, а не за периода преди това. Тази покана
задължително следва да е писмена, като е достатъчно да се отправи веднъж, за да
се приеме че е възникнало правото за бъдещи периоди, без да е нужно регулярно
отправяне на такава. Веднъж отправено писменото поискване разпростира
последиците си неограничено във времето докато съществува съсобствеността
съответно докато се прекрати ползването от съсобственика на цялата вещ. (В този
смисъл ТР № 7/02.11.2012г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС; Решение №
669/15.11.2010г. по гр.д.№ 478/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
466/21.05.2010г. по гр.д.№ 4249/2008г. на ВКС, ІV-то Г.О.; постановени по реда
на чл. 290 от ГПК и като такива задължителни за настоящия състав съобразно ТР
№182010г. на ОСГТК на ВКС).
Забраната да не се пречи на
другите съсобственици да си служат с вещта съобразно правата им е израз на общото правило за добросъвестно
упражняване на притежавани права. Ползващия съсобственик започва да пречи на
останалите тогава, когато те са отправили искане до ползващия съсобственик да
им предостави възможност да ползват вещта и ползващият не е отстъпил частта от
имота, съответстваща на дела на автора на искането или не е предоставил
възможност да ползват заедно вещта.
За да се уважи иска по чл. 31,
ал.2 от ЗС по делото следва да се установи че ответникът е ползвал лично съсобствената вещ. Такова лично
ползване е налице тогава когато един съсобственик упражнява фактическа власт
върху цялата вещ по начин, който да препятства останалите до достъп до имота.
Лично ще е ползването когато съсобственикът извлича полезни свойства на вещта
съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и
потребности.Начинът по който извлича тези полезни свойства е без значение,
възможно да го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия на
член от семейството си или чрез действия на ІІІ-то лице, на което безвъзмездно е предоставил тази
възможност. Релевантно по повод на поведение на ползващия съсобственик е само
дали с тези си действия е засегнал права на друг съсобственик, като им е
попречил да ги реализират. Не е налице
лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС тогава когато съсобственик е
отдал под наем имота, тоест предоставил е ползване възмездно. В тази хипотеза
отношенията между собствениците ще се уреждат по реда на чл. 30 от ЗС, за която
покана за плащане не е нужна, както не е нужна и покана при хипотеза на чл. 93
от ЗС. Претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС ще е основателна и когато нито ответник
нито член от семейството не си служат пряко с вещта, но имайки достъп до нея не
предоставят такъв на друг съсобственик, като например държи ключа. (В този
смисъл ТР № 7/02.11.2012г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС).
По делото е установено от влязлото
в сила решение по допускане на съдебна делба че процесният имот е съсобствен
между страните при квоти: 4/6 ид.ч. за Т.Л.Т.,
и В.П.К. при условията на съпружеска
имуществена общност; 1/6 ид.ч. за Т.Л.Т.; 1/6 ид.ч. за М.М.К., последната като наследник на баща си М.Кънчев,
починал на 01.11.2013г.
Съдът приема за установено по
делото, че на 14.12.2012г. М.К.е бил поканен от Т.Т. и Веселка К. да им
предостави възможност да ползват имот,
съответно да им заплаща обезщетение за лишаване от възможността да ползват
имота съобразно участието им в съсобствеността. Приетата по делото нотариална
покана е официален удостоверителен документ в частта за нотариалните
удостоверявания и обвързва съда с материална доказателствена част за
удостоверените обстоятелства. Тази доказателствена сила не е оборена по делото
и съдът приема за установено по делото, че поканата е била връчена на М.К.на
14.12.2012г. Изявленията по тази покана са писмени и съдържат искане за
ползване на имота от Тотьо Т. и от В.К. като негови съсобственици, съответно за
плащане на обезщетение за лишаването им от ползване на имота съобразно
участието им в съсобствеността. Това искане съдът приема че има характер на
покана по чл. 31, ал. 2 от ЗС, тоест че се иска за в бъдеще предоставяне на
възможност за ползване съответно плащане на обезщетение за лишаване от
възможност за същото, като това искане има действие до преустановяване на
съсобствеността. Действително, с тази покана се отправя искане за плащане на
обезщетение и за минал период. Същността на искането, обаче, е преустановяване
на обогатяването на М.К.от ползването на целия имот за сметка на обедняването
на Т.Т. и В.К. , които той е лишил от възможността да ползват имота съобразно
квотите им в съсобствеността. Този извод се налага при съобразяване на категоричното
и изрично изразено несъгласие на Т. и К.
с установеното без тяхно съгласие еднолично ползване на имота от М.Кънчев.
Съдът приема, че от събраните по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните, по делото се установено
че съсобствения между страните имот е бил ползван лично само от съсобственика М.К.за
процесния период от 14.12.2012г. до 01.11.2013г. за задоволяване на негови
нужди. Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира като логични последователни, резултат от
личните впечатления на двамата разпитани по делото свидетели, неопровергани от
другите събрани доказателства по делото. Разпитаните по делото св. А.и А.са
посочили, че от 2005г.-2006г. в имота е живял само М.К.до смъртта си. Св. А.е живеела
в сградата в съседен имот и впечатленията й за ползването на имота са непрекъснати и ежедневни. Св. А.е събирала такси за
поддръжка на общите части в сградата , в сградата живеела майка й свидетелката
е посещавала имота поне по веднъж седмично. При така установеното и като съобрази
категоричните показания на свидетелите, то съдът приема за установено, че
имотът е бил ползван лично от М.К.до смъртта му, която по делото е установено
от прието по делото удостоверение за наследници, че е настъпила на 01.11.2013г.
По делото не е установено след
получаване на поканата от 14.12.2012г. М.К.не е предоставил на Т. и К.
възможност да ползват имота, поради което и съдът приема, че претенцията по чл.
31, ал.2 от ЗС е доказана по основание и
изводите на районния смисъл за същото са правилни.
Съдът приема, че от приетото по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като неоспорено от страните вярно и задълбочено, неопровергано от другите
доказателства по делото, се установява, че пазарния наем за процесния имот всеки
месец от 2012г. е бил по 362,52лв, а за всеки
месец от 2013г. е бил по 379,09лв. При така възприето и като
съобрази, че ответникът притежава 1/6 ид.ч. от имота и съобразно чл. 162 от ГПК
съдът приема, че районният съд е допуснал грешка при определяне на размер на вземания на ищците и
е определил същите в по-голям размер от дължимите. Доколкото с жалбата оплакванията за размер на
вземанията е за горница над 694,98лв. за Т.Т., съответно за горница над
2779,92лв. за Т.Т. и за В.К., то съдът приема, че решението на СРС следва да се
отмени в уважена част на исковете, както следва - за горницата над 694,98лв. до
846,,38лв. по иска на Т.Т. и за горница над 2779,92лв. по иска на за Т.Т. и за В.К..
В останалата обжалвана част решението на СРС следва да се потвърди. Вземанията
не е установено да са погасени, началният момент на периода на тези вземания е
14.12.2012г., претенцията е предявена пред съда на 25.05.2017г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на страните
съобразно уважената част от претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС. Предявената в
хода на производство по извършване на делбата претенция по сметка е осъдителен
иск, отговорността за разноски по който се разпределя по общото правило на чл.
78 от ГПК.
При така възприето съдът приема,
че въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника съдебни
разноски за производство пред СГС. Такива са претендирани само за адвокатско
възнаграждение , което се установява че е уговорено и платено за сумата от
820лв. С оглед изхода на делото на въззивника следва да се присъдят разноски за
адвокат в производство пред СГС от
146,70лв.
Въззиваемите не са претендирали
разноски за производство пред СГС и такива не им се следват.
За разноските в производство пред
СРС :
Решението на СРС следва да се
отмени в частта, в която М.К. е осъдена да заплати: разноски за държавна такса
по претенции по сметки от 30,28лв. по сметка на СРС.
Ищците Т. и К. следва да бъде осъдени да заплатят по
сметка на СРС държавна такса по отхвърлените им претенции по сметки от още 24,22лв.
а Т.Т. – още 6,06лв.
Решението на СРС в частта, в
която М.К. е осъдена да плати Т. и К. разноски от 29,51лв. в производство
пред СРС следва да се отмени. Ищците Т. и К. следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника К. разноски в производството пред СРС по отхвърлените претенции по
сметки в размер на още 29,51лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 489463/17.09.2018г. по гр.д. № 4130 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 145-ти
състав в частта, с която М.М.К., ЕГН
********** е осъдена на основание на чл. 31, ал. 2 от ЗС да заплати
обезщетение за лишаване от ползване за
периода от 14.12.2012г. до 01.11.2013г.
на собствените им идеални части от апартамент
№ 14 в гр. София, ул. „******с идентификатор 68134.104.43.1.12, намиращ се
в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.104.43. с предназначение
на самостоятелния обект – жилище с площ по документ от 60,22кв.м. с прилежащи
части: мазе, таванска клетка от 6,82кв.м. , 3,92% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж- имот с
идентификатор 68134.104.43.1.11; под обекта – имот с идентификатор
68134.104.43.1.9.; над обекта – имот с идентификатор 68134.104.43.1.15., както
следва: на Т.Л.Т., ЕГН ********** и В.П.К., ЕГН ********** за 4/6
ид.ч. от имота сумата от 605,60лв. (горница над
2779,92лв. до 3385,52лв); на Т.Л.Т., ЕГН ********** за 1/6 ид.ч. от имота сумата от 151,40лв. (горница над 694,98лв. до 846,38лв.) , както и в частта, с която М.М.К., ЕГН ********** е осъдена да
заплати суми както следва: на Т.Л.Т., ЕГН ********** и В.П.К., ЕГН ********** сумата от 29,51лв. съдебни разноски в
производството пред СРС по претенциите по сметки; по сметка на СРС сумата от
30,28лв., представляващи държавна такса по претенциите по сметки и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Л.Т., ЕГН ********** и В.П.К., ЕГН **********
срещу М.М.К., ЕГН ********** с
правно основание на чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане
на сумата от 605,60лв. , (шестстотин
и пет лева и 0,60лв), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода от
14.12.2012г. до 01.11.2013г. на
собствените им 4/6 идеални части от апартамент № 14 в гр. София, ул. „******с
идентификатор 68134.104.43.1.12, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.104.43. с предназначение на самостоятелния обект – жилище с
площ по документ от 60,22кв.м. с прилежащи части: мазе, таванска клетка от
6,82кв.м. , 3,92% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- имот с
идентификатор 68134.104.43.1.11; под обекта – имот с идентификатор
68134.104.43.1.9.; над обекта – имот с идентификатор 68134.104.43.1.15.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Л.Т., ЕГН ********** срещу М.М.К.,
ЕГН ********** с правно основание на чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 151,40лв, (сто петдесет и един лева и
0,40лв), представляваща обезщетение
за лишаване от ползване за периода от 14.12.2012г. до 01.11.2013г. на
собствената му 1/6 идеални части от апартамент № 14 в гр. София, ул. „******с
идентификатор 68134.104.43.1.12, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.104.43. с предназначение на самостоятелния обект – жилище с
площ по документ от 60,22кв.м. с прилежащи части: мазе, таванска клетка от
6,82кв.м. , 3,92% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- имот с
идентификатор 68134.104.43.1.11; под обекта – имот с идентификатор
68134.104.43.1.9.; над обекта – имот с идентификатор 68134.104.43.1.15.
ОСЪЖДА Т.Л.Т., ЕГН ********** и В.П.К., ЕГН **********
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на М.М.К., ЕГН **********
сумата от 205,72лв. (двеста и
пет лева и 0,72лв), представляваща
съдебни разноски в производство пред СГС и за производство по претенции
по сметки пред СРС.
ОСЪЖДА Т.Л.Т.,
ЕГН ********** и В.П.К., ЕГН **********
да заплатят по сметка на Софийски
районен съд сумата от 24,22лв.
(двадесет и четири лева и 0,22лв), представляващи разноски за държавна такса по
отхвърлената им претенция по чл. 31, ал.2 от ЗС за ползването на 4/6 ид.ч. от
имота.
ОСЪЖДА Т.Л.Т., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 6,06лв.
( шест лева и 0,06лв), представляващи разноски за държавна такса по
отхвърлената му претенция по чл. 31, ал.2 от ЗС за ползването на 1/6 ид.ч. от
имота.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 489463/17.09.2018г. по гр.д. № 4130 по описа за
2016г. на Софийски
районен съд, 145-ти състав в останалата
обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.