РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ,03.12. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _трети ноември_ две хиляди и двадесета  година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

 

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като   разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_233_ по описа за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу НП №20-0293-000492/08.05.2020г. на ВПД началник РУ към ОДМВР – Плевен РУ - Левски.

Жалбата е бланкетна и с нея се оспорва издаденото наказателно постановление.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно и че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като навежда подробни съображения, че в обжалваното НП не се съдържат всички обстоятелства, свързани с извършване на нарушението, както информация за мястото на извършване на същото.

          За административнонаказващия орган – редовно призован –  не се явява представител.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

          Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало с издаване на АУАН, с посочена дата на съставяне 18.04.2020г., за това, че на 18.04.2020г., в 10:20 часа, в гр. Левски, на ул.Александър Стамболийски, паркира на втори ред до паркирано МПС по посока на движението и в зона на кръстовище.

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл.98, ал.1, т.2 – водач, който престоява като втори ред в активна лента за движение до спрели МПС по посока на движението и чл. 98, ал1, т.6 от ЗДвП – спира за престой и паркиране на по – малко от 5 метра от кръстовище или на него.

          Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП №19-0293-000492/08.05.2020 год. от ВПД началник РУ - към ОДМВР - Плевен, РУ - Левски, с което  на жалбоподателя за извършените нарушения, на основание чл. 183, ал.4, т.9, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

         В съдебно заседание са разпитани актосъставителят В.Н.С. и свидетелят Д. А.П..

          Актосъставителят заявява, че не си спомня конкретно за случая, нито пък си спомня точно кръстовището, като конкретизира, че въобще не си спомня нищо по случая.

          Свидетелят Д.П. също заявява, че не си спомня.

В съставения АУАН, и впоследствие в издаденото въз основа на него НП е посочено, че твърдяното нарушение е извършено на 18.04.2020г. и се изразява в това, че в гр. Левски, на ул.Александър Стамболийски, като водач на МПС лек автомобил ***, с посочен рег. номер, паркира на втори ред до паркирано МПС по посока на движението и в зоната на кръстовище.

И в АУАН и в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, каквито си изискванията на чл. 42, т.3 и чл. 57, т.5 от ЗАНН. И АУАН и НП не съдържат пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Не са посочени както точното местонахождение на кръстовището, така и разстоянието, на която е паркиран автомобилът от кръстовището, нито каква е била посоката на автомобила – разположението на улицата.

По отношение на второто нарушение не става ясно коя от двете хипотези е нарушил жалбоподателят – спира на самото кръстовище или на по – малко от 5 метра от него.

Съдът намира, че не е доказано извършеното нарушение.

В случая не може да бъде направен безспорен и категоричен извод дали деецът действително е извършил нарушенията, които са му вменени.

В случая констатациите на актосъставителя и отразените в него обстоятелства са оспорени от страна на жалбоподателя. Самото отричане законосъобразността на АУАН изисква от административно наказващия орган да ангажира убедителни и безспорни доказателства в подкрепа на своите констатации за извършено от жалбоподателя нарушение, тъй като в негова тежест е доказването на последните по несъмнен начин. Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да установи по категоричен и недвусмислен начин както законосъобразността на издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност, което в случая не е сторено.   

Описаната в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка не бе доказана в хода на съдебното дирене. Самите актосъставител и свидетел по констатиране на нарушението, в показанията си не установиха с нужната безспорност и непротиворечивост възприемането и констатирането на тези нарушения. При тази неустановеност на извършване на административното нарушение и липса на безспорни доказателства за виновното поведение на жалбоподателя, съдът приема, че описаните нарушения по чл. 98, ал.1, т.2 и по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП, за които са наложени административни наказания на жалбоподателя, се явява недоказано по несъмнен и безспорен начин, което е основание за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.   

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл. 63, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката.  За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Налице са посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв.

Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган” означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОДМВР – Плевен. 

Съгласно нормата на чл. 18, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, действаща към момента на постановяване на решението, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес до 1000 лв. дължимото адвокатското възнаграждение е 300 лв., която сума следва да бъде присъдена на адв. Р..

          На основание изложеното, съдът

 

                                                      Р Е Ш И :

 

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление 20-0293-000492/08.05.2020г., издадено от ВПД началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, с което на И.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 183, ал.4, т.9, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на петдесет лева, и на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложена глоба в размер на петдесет лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР – Плевен да заплати на адвокат Р.Н.Р. за осъществена по реда на чл. 38а, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: