Решение по дело №622/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 108
Дата: 30 март 2022 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20217100700622
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№108 / 30.03.2022 г.,  град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, кас. състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: С. САНДЕВА

                                                                          НЕЛИ КАМЕНСКА

 

              При участието на прокурора от ДОП РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя к. адм. д. №622/2021 г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

             Делото е образувано по жалба с правно основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от А.П.И. ***П. - САК против решение №260141/26.10.2021 г. по АНД №153/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено НП №20 - 0851 - 001710 от 20.10.2020 г. на Началник сектор ПП  към ОДМВР – Добрич, с което на касатора за нарушения на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.

           В жалбата се релевират доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което и се моли да бъде отменено. Релевират се подробни съображения. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответника не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Добрич дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок от процесуално легитимирано лице - страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ДРС е образувано по подадена жалба от А.П.И. *** - 0851 - 001710 от 20.10.2020 г. на Началник сектор ПП  към ОДМВР – Добрич, с което на същия за нарушаване на чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание за нарушения на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/  – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.  Фактическата обстановка, описана в НП е следната: На 02.10.2020 г. в 23 часа в гр. Добрич, на ул. „Любен Станчев“ пред питейно заведение „Марини“ посока ул. Батовска, управлява лек автомобил марка АУДИ А4 с рег. №ТХ  3933 ХН, като при извършена проверка водача отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство, както и отказва кръвна проба за химичен анализ с протокол за това. Издаден е талон за медицинско изследване №072043. Водача не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, приетата за установена фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което на жалбоподателя са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания.

 Решението на въззивния съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона. Изложените подробни мотиви напълно се споделят от настоящият съдебен състав. Районният съд е отговорил на всяко едно от твърденията, изложени пред него от жалбоподателя.

Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000лв. От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП "отказ за установяване употребата на упойващи вещества от водачите на моторни превозни средства", а именно 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и 2. неизпълнение на предписанието за  химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнително деяние, регламентирани в чл.174, ал.3 от ЗДвП.

При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от А.П.И. нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, правилно въззивния  съд е потвърдил наказателното постановление.  Не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Добрич,  кас. състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260141 от 26.10.2021 г., постановено по АНД №153/2021 г. по описа на Районен съд гр. Добрич.

Решението не подлежи на обжалване и/или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: