МОТИВИ
към Присъда №260044/02.06.2021г. по НОХД №1190/2021г.
на РС- ***
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е
повдигнала обвинение срещу С.Т.А. ЕГН: ********** – за това, че „На
21.01.2020 г. , в землището на гр. ***, първокласен път № 3, км. 92 + 679, в
лек автомобил „***, с per. № ***, държал акцизни
стоки без бандерол - 30. 560 кг. нарязан тютюн за пушене по смисъла на чл. 12,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за акцизните и данъчните складове, когато такъв се
изисква по закон - чл. 2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като
случаят не е маловажен и пазарна стойност на държаната акцизна стока без
бандерол е 6 112.00 лева, а размера на причинената вреда на Републиканския
бюджет от невнесения акциз възлиза на 4 645.12 лева
- престъпление по чл.234, ал.1 от
Наказателния кодекс на Република България.“
Представителят на РП - ***
поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано по
несъмнен начин и пледира на подсъдимия да бъдат наложени наказания лишаване от
свобода към минимума, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК бъде
отложено за срок от три години, глоба в размер около стойността на предмета на
престъплението, а наказание по чл.37 ал.1 т.7 НК – да не бъде налагано, тъй
като подсъдимият не притежава съответни права, от които да бъде лишен.
Подсъдимият С.Т.А. не се явява.
Съдебното производство е разгледано в негово отсъствие, на основание чл.269
ал.3 т.1, т.2, т.4 б. „а“ НПК. Представлява се от служебен защитник, който изтъква,
че обвинението не се явява доказано по несъмнен начин, а напротив – налице са
доказателства, че държаното от страна на подсъдимия вещество не представлява
акцизна стока по смисъла на ЗАДС; пледира подсъдимият да бъде признат за
невинен и да бъде оправдан.
След като обсъди задълбочено събраните
в хода на наказателното производство доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
С.Т.А. е роден на *** ***, настоящ
адрес:***, ***, български гражданин, с основно образование, разведен, не
работи, неосъждан, ЕГН: **********.
На 21.01.2020 г. подсъдимият С.А. ***
и по неустановен начин, от неустановено лице, придобил общо 30,560 кг.
жълто-кафява листна маса, разпределена в три броя черни полиетиленови
чували, всеки от които – поставен в куфар.
След това, подсъдимият се свързал
по телефона със свой познат - свидетеля С.М.С. и помолил свидетеля да го
транспортира от с.***, ОБЛ.***, до с.***, ОБЛ.МОНТАНА, като му обещал, че ще
плати разходите за транспорт. Св.С. се съгласил и потеглил от С.***, за с.***,
управлявайки лек автомобил „***“ с per. № ***. Срещнал
се с подсъдимия А. в с.***, натоварили посочените по-горе три куфара /съдържащи
три броя черни полиетиленови чували с жълто-кафява
листна маса/ в багажното отделение на автомобила, след което потеглили в посока
гр. ***. Подсъдимият не обяснил на св.С. какво е съдържанието на куфарите, а
най-общо заявил, че вътре има дрехи. Автомобилът отново бил управляван от св.С.,
а подсъдимият пътувал на предна дясна седалка, когато на първокласен път № 3,
км. 92 + 679 превозното средство било спряно за полицейска проверка от
свидетелите М.А.Х. и М.Г.Г. – дежурни мл.
автоконтрольори при Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – ***. В хода на така започналата
проверка, на полицейските служители направила впечатление силната миризма на
тютюн, чийто източник били трите куфара на подсъдимия, находящи се в багажното
отделение.
Свидетелите Х. и Г. запазили
местопроизшествието и докладвали за случая в ОДМВР-***, като на място пристигнала
дежурна оперативно - следствена група от Сектор „Противодействие на
икономическата престъпност” – ОДМВР - ***. С първо действие по разследването –
претърсване и изземване, извършени при условията на чл.212 ал.2 НПК, започнало
досъдебно производство №Д-180/2020г. по описа на РП-***. При същото действие по
разследването трите броя черни полиетиленови чували с
жълто-кафява листна маса, с общо тегло 30.560 кг., били иззети като веществени
доказателства по делото и обозначени като Обекти №1, 2, 3. Също така, от трите
обекта била взета обща /смесена/ представителна проба с тегло 0,228 кг. Протоколът
за претърсване и изземване бил одобрен на основание чл.161 ал.2 НПК с
Разпореждане № 221 /22.01.2020 година по ЧНД № 154/2020 година по описа на
РАЙОНЕН СЪД - ***. В хода на така започналото наказателно производство, С.Т.А.
ЕГН: ********** бил привлечен в качеството на обвиняем, за извършено
престъпление по чл.234 ал.1 НК.
Съдът намира, че възприетата по –
горе фактическа обстановка се доказва по убедителен начин, като основава същата
върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите М.А.Х., М.Г.Г., С.М.С. - дадени в съдебното следствие и прочетени на
основание чл.281 ал.4 във връзка с ал.1 т.2 НПК. Показанията на тези свидетели
способстват за изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка със спирането
за полицейска проверка на управлявания от св.С. лек автомобил, установяването
на процесната растителна маса в багажното отделение на същия автомобил, както и
обстоятелството, което се потвърждава и от самия подсъдим, че същата растителна
маса е негово притежание. Следва да бъде подчертано, че показанията на никой от
свидетелите не оставя впечатление за недобросъвестност, проявена
тенденциозност, в т.ч. – за потвърждаване на неистини или затаяване на истини;
напротив, показанията им се отличават с убедителност и еднопосочност по
отношение на правнорелевантните факти и обстоятелства. Единствената част, в
която показанията на свидетелите М.Х., М.Г. и С.С. не
могат да бъдат взети предвид е тази, в която същите преразказват направено от
страна на подсъдимия извънсъдебно признание, отнасящо се до придобиването на
жълто-кафявата листна маса /определена общо като „тютюн“/; същите извънсъдебни
признания, не представляват обяснения, дадени по реда на чл.115 НПК, като в
тази насока са и редица произнасяния на ВКС, например - Решение № 55 от
24.01.2003 г. на ВКС по н. д. № 74/2002 г., II н. о., Решение № 717 от
15.11.2007 г. на ВКС по н. д. № 419/2007 г., I н. о., според които
възпроизвеждането на така направените извънсъдебни признания под формата на
свидетелски показания, представлява недопустимо заобикаляне на императивно
предвидените изисквания на чл.115 НПК. Ето защо, с изключение на коментираната
част от показанията на свидетелите Х., Г. и С., която няма как да бъде взета
предвид, в останалата част, техните показания, се преценяват като достоверни и
се кредитират от Съда. Наред с това, Съдът държи сметка, че прочетените по реда
на чл.281 НПК показания са по-подробни от непосредствено дадените показания на
тримата свидетели в съдебното следствие и доколкото свидетелите заявяват, че ги
поддържат, Съдът им отдава известно предпочитание пред непосредствено дадените
в съдебното следствие показания, разбира се, отново при отчитане на споменатата
част, която не може да бъде взета предвид;
- Протокол за претърсване и
изземване, ведно с Разпореждане за неговото одобряване и фотоалбум /л.15 – 26
от ДП/
- експертно заключение по
съдебно-оценителна експертиза /л.39 – 42 от ДП/, от което се установява, че
пазарната стойност на 30,560кг. фино нарязан тютюн за пушене, определен като
такъв по смисъла на чл.12 ал.1 т.1 и т.3 ЗАДС, към датата на деянието 22.01.2020г.,
възлиза на 6112лв., а размерът на невнесения акциз – на 4645,12лв. При разпита
в хода на съдебното следствие вещото лице уточнява, че отбелязаните стойности
се явяват същите и към 21.01.2020г. – дата, посочена като такава на процесното
деяние. Съдът намира, че експертното заключение е обосновано и небудещо съмнения
в неговата правилност, поради което му отдава вяра;
- Експертно заключение по повторна физико-химична
експертиза /л.128 – 133 от делото/, от което се установява, че са представени
за изследване общо 3 обекта - черни полиетиленови чували, съдържащи растителна
маса, съответно подписани, подпечатани и запечатани, като след извършената органолептична (визуална) оценка е констатирано, че процесният материал в обекти с №№ 1,2 и 3 представлява
силно дефектирал (деградирал) от плесен нарязан тютюн - смес от тютюневи
влакна, нарязани тютюневи жили и късове листна петура;
по структурата на жилите може да се съди, че същите са нарязани заедно с петурата; тютюневите смеси са със силен траен мирис на
плесен. Вещото лице е категорично, че изследваните обекти са дефектирали от
плесен, което ги прави негодни за консумация (пушене) – и същите не подлежат на
други анализи. Отбелязва, че дефектиралият от плесен нарязан тютюн не може да
се пуши, не подлежи на допълнителна обработка, не представлява тютюнево изделие
по смисъла на §1 т.4 от ДР на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия и не попада в определението „тютюн за пушене (за лула и цигари)” по
смисъла на чл. 12 ал.1 т.1 ЗАДС. При разпита в съдебното следствие вещото лице
отбеляза, че както тютюна, така и тютюневите изделия следва да се съхраняват в
зависимост от тяхното влагосъдържание, като най-лесния начин е да се съхраняват
в климатизирани депа, при които се поддържа влага от
65-70% и температура 18 градуса или под 18 градуса, като подчерта, че са налице
и други технологични операции, за които е необходимо лицето, което извършва
съхранението, да притежава необходимата компетентност; отбеляза, че при
неправилно съхранение е възможно тютюнът или тютюневото изделие да дефектират.
Съдът намира, че експертното заключение е обосновано и небудещо съмнения в
неговата правилност, поради което му отдава вяра;
- веществени доказателства по делото
- дефектирал, негоден за консумация тютюн, находящ се в три черни полиетиленови
чували, разположени в два броя сезалени чували;
- характеристична справка /л.17 от делото, л.65 от ДП/;
- справка за съдимост /л.13-14 от делото/.
Съдът намира, че в
доказателствената съвкупност са налице особености, които налагат обсъждане в
съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На първо място, по делото са
приобщени две заключения по физико-химични експертизи – първоначална и повторна
такава, допуснати съответно в досъдебното и в съдебното производство.
От една страна, според
заключението по първоначалната физико-химична експертиза, изследвана е представителна
проба № 1, съдържаща суха, нарязана, жълто-кафява на цвят листна маса,
наподобяваща по вид, цвят и мирис на тютюн; направена е органолептична оценка и
изпитване за пушене на тютюн и тютюневи изделия, съгласно Приложение А от Обяснителни
бележки към комбинираната номенклатура на Европейския съюз от 2016 г. При извършената
органолептична оценка е установено, че жълто-кафявата растителна маса
представлява нарязан тютюн, смес от преобладаващи тютюневи влакна и нарязани
тютюневи жили с наличие на дребни късове листна петура;
вещото лице отбелязва, че по обработката на жилите може да се съди, че те са
нарязани заедно с петурата и не са добавени след
допълнителна обработка, а в съдържането на пробата не са констатирани
нетютюневи примеси. В резултат на органолептичната оценка е направен извода, че
се касае за жълто-кафява на цвят смес от преобладаващи тютюневи влакна, от
листната петура, с ширина на влакното около 1 мм,
като ширината на влакното е измерена съгласно Български държавен стандарт
12973-75 и нарязани тютюневи жили с наличие на дребни късове листна петура; тютюневата смес от представителната проба е с
неутрален аромат, чист тютюнев, без страничен мирис и представлява фино нарязан
тютюн; теглото на представителната проба е определено на 0,228 кг. След
органолептичната оценка е извършено изпитване за пушене на тютюн и тютюневи
изделия, съгласно Приложение А, като експериментално, чрез машинка за свиване
на цигари са изработени няколко цигари - не по-малко от 3 - с материала от
представената за анализиране проба, при което е оформен пълнеж, който не се
изсипва от цигарата и цигарения цилиндър; същите цигари са пропушени чрез
няколко смуквания, при което са установени вкусови усещания, типични при пушене
на тютюн, а при запалването на цигарите - процес на свободно горене. В тази
връзка е направен извода, че жълто-кафявата нарязана листна маса, съдържаща се
в представителната проба представлява годен към 11.02.2020 г. за консумация или
за пушене нарязан тютюн, който потребителите могат да използват за направата на
цигари и тютюневи изделия, като попада в Допълнителните разпоредби /§ 1 т.4д/
от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Вещото лице счита,
че обектът също така представлява годен за пушене или консумация фино нарязан
тютюн с ширина на влакното около 1 мм, който може да се пуши, без допълнителна
индустриална обработка – чл.12 ал.1 т.1 и т.3 ЗАДС.
Съдът намира, че във връзка с така
изготвеното в досъдебното производство експертно заключение по първоначална
физико-химична експертиза, са налице няколко проблема.
На първо място, както беше
изтъкнато по-горе, в качеството на веществени доказателства по делото са иззети
три обекта – черни чували, съдържащи жълто-кафява листна маса. Несъмнено, какво
представлява веществото във всеки от трите обекта, би могло да се изясни едва
след тяхното експертно изследване. Вместо обаче да бъде иззета по една
представителна проба от всеки обект, иззета е своеобразна съвкупна
представителна проба от трите обекта, т.е. чрез смесване на известно количество
от всеки от трите чувала. Този подход при взимането на представителната проба
няма как да бъде споделен, защото на практика води до компрометиране на нейната
„представителност“. Така, в случай, че веществото в един от трите обекта бележи
известни или съществени разлики от това, находящо се в другите два обекта,
евентуалните различия няма как да бъдат надлежно отчетени при експертното
изследване, тъй като е допуснато смесването на веществата от трите обекта,
вместо те да бъдат изследвани поотделно. Напротив, физическите и химически
характеристики на веществото във всеки от трите обекта е следвало да бъдат изследвани
поотделно, защото единствено по този начин може ясно и недвусмислено да се
изяснят неговите свойства и характеристики. Смесването на части от растителна
маса от три обекта /както е в случая/, не може да обуслови изводи от експертно
значение за никой от обектите поотделно, а напротив – дава своеобразно „средно-аритметично“
тяхно значение и стойности. Действително, в Протокола за претърсване и
изземване, с който е извършено и отделяне на обсъжданата представителна проба е
отбелязано, че растителната маса в трите обекта е сходна, но тази констатация
на разследващия полицай не може да се превръща в причина за взимането на обща
представителна проба, тъй като няма как отнапред да е ясно какво е съдържанието
на всеки от трите обекта поотделно. Отново следва да бъде подчертано – възможно
е във всеки един от обектите, физическите и химически свойства да обуславят различни
експертни изводи. В този смисъл, взимането на обща представителна проба от
трите подлежащи на изследване обекта не е в състояние да доведе до коректно
експертно заключение за никой от тях поотделно, а изначално подрива
достоверността на експертното заключение, което по този начин не се ползва с
необходимата дълбочина, обстойност и обоснованост – както при изследването,
така и при аргументирането на експертните изводи.
На второ място, експертното
заключение по първоначалната физико-химична експертиза се отличава и с вътрешна
противоречивост, която още един път, поставя под съмнение правилността на
експертните изводи. Видно е, че вещото лице изтъква, че изследваната
представителна проба покрива едновременно критериите на чл.12
ал.1 т.1 и на чл.12 ал.1 т.3 ЗАДС. Следва да бъде напомнено, че съобразно
чл.12 ал.1 т.1 ЗАДС, „"Тютюн за пушене (за лула и цигари)" е:
тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на
плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка…“, докато
съобразно чл.12 ал.1 т.3 ЗАДС, „"Тютюн за пушене (за лула и
цигари)" е: фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията
на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат
широчина на нарязване, по-малка от 1,5 мм…“. Касае се за различни по
характеристиките си стоки, подлежащи на облагане с акциз и именно поради това,
същите са уредени поотделно в чл.12 ал.1 ЗАДС. Законодателната логика е ясна – тютюнът
за пушене по чл.12 ал.1 т.1 и по чл.12 ал.1 т.3 ЗАДС представляват отделни
видове акцизна стока, които се облагат с бандерол, на различно основание. От
вътрешното противоречие в експертното заключение по първоначалната
физико-химична експертиза обаче не може да се изведе ясен, недвусмислен извод
относно това за каква акцизна стока се касае в случая, а това е въпрос от
основно значение в настоящото наказателно производство.
На трето, но в никакъв случай на
последно място, поставя се въпроса за компетентността на вещото лице, изготвило
обсъжданото експертно заключение. В тази връзка следва да бъдат отбелязани
няколко момента:
- според практиката на въззивната
инстанция, намерила отражение например в Решение от 05.11.2020г. по ВНОХД
№527/2020г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД-***, се приема, че вещите лица от БНТЛ при
ОДМВР-*** не разполагат с необходимата компетентност да изследват специфичен
предмет, какъвто са тютюнът и тютюневите изделия, поради което, надлежно
експертно изследване може да бъде извършено единствено от ИНСТИТУТ ПО ТЮТЮНА И
ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ – С.***. Така, в посоченото въззивно Решение се посочва, че
„За да стигне до изводите си за
несъмнената установеност на предмета на престъплението – тютюн, като акцизна
стока, подлежаща на облагане с акциз, и неговото количество – 10,035кг,
основният съд се е позовал на заключението на вещото лице Н.К.– експерт в БНТЛ
на ОД на МВР-гр.***. Съдът не се е съобразил с обстоятелството, че в конкретния
случай става въпрос за изследване на обект с определени специфики, изследването
на които предполага и съответна компетентност на вещото лице и е допуснал порок
в процесуалната си дейност, тъй като е обосновал фактическите си изводи на
недопустимо доказателствено средство. Това е така,
тъй като първата физико-химична експертиза е изготвена от лице без съответната
компетентност… Затова, с оглед спецификите на предмета на престъплението и
необходимостта от специални познания в областта на тютюна и неговите съставки и
примеси, които могат да обусловят извод, че се касае за отпадък от тютюн,
неподлежащ на продажба и пушене, а оттам и неподлежащ на облагане с акциз, по
силата на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, единствено
експерт при Института по тютюн и тютюневи изделия притежава необходимата
професионална и научна компетентност да проведе изследване и даде експертно
заключение, отговарящо на изискванията на чл.152 от НПК.“ /стр.3-4 от
Решението/. Тази позиция на въззивната инстанция
следва да бъде възприета и още по-силен аргумент в тази връзка е
обстоятелството, че настоящият случай и този по ВНОХД №527/2020г. по описа на
ОКРЪЖЕН СЪД-*** /касаещ Присъда №40/27.05.2020г. по
НОХД №1661/2019г. по описа на РС- ***/ бележат изключително близко сходство: на
практика, единственият съществено различаващ се белег е личността на дееца –
докато по ВНОХД №527/2020г. /НОХД №1661/2019г. по описа на РС- ***/ същият е
служител на МВР, то в настоящия случай се касае за български гражданин с
основно образование. Безспорно е обаче, че Законът се прилага еднакво спрямо
лицата /чл.6 ал.2 от Конституцията на Република България/, т.е. това единствено
съществено различие между двете дела, е ирелевантно и Съдът намира, че следва
да съобрази практиката на ОС-***, намерила отражение в цитираното по-горе Решение,
още повече, че в съответния въззивен състав са взели участие съдии,
организационно принадлежащи към различни въззивни състави
на ОС-***, т.е. застъпената позиция в Решение от 05.11.2020г. по ВНОХД
№527/2020г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД-*** не може да се определи като изолиран
случай, а трайна практика на поне два въззивни
състава на ОС-***;
- индиректно, в подкрепа на
обсъдената в предходния абзац практика на ОС-*** са впрочем и ангажираните от
Прокуратурата писмени доказателства във връзка с компетентността на вещите лица
при БНТЛ при ОДМВР-*** в настоящия случай/ л.146 – 148 от делото/ - препис от
писмо на ОДМВР-***, с което се уведомява РП-***, че вещите лица Н.К.и И.П. при
БНТЛ са преминали допълнително обучение на тема „ЕКСПЕРТИЗИ НА ТЮТЮН И ТЮТЮНЕВИ
ИЗДЕЛИЯ – ЕКСПЕРТЕН ПОДХОД И ПРОЦЕДУРИ“, както и преписи от Удостоверения,
издадени на вещите лица К. и П., от УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ–ПЛОВДИВ,
ЦЕНТЪР ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА, от които е видно, че двете вещи лица са
преминали 5-дневен курс с хорариум от общо 30 учебни часа в две дисциплини –
Тютюн и тютюневи изделия, технология, категоризация, стандартизирани методи за
оценка и Експертизи – документални и процедурни върху процесни номенклатури
тютюн и тютюневи изделия. Следва да бъде отбелязано, че споменатото писмо на
ОДМВР-*** има уведомителен характер, а не задължаващ адресата – РП-***, или още
по-малко – СЪДА; до знанието на РП-*** е сведена информацията, че БНТЛ започва
да извършва физико-химични експертизи – „ОХАРАКТЕРИЗИРАНЕ НА ТЮТЮН И ТЮТЮНЕВИ
ИЗДЕЛИЯ“, което уведомяване обаче, със сигурност не създава, обосновава или
удостоверява определена компетентност на посочените две вещи лица, в
обсъжданата област. Що се отнася до двете Удостоверения, същите действително
удостоверяват определено ниво на познаване на материята, но пък е извън всяко
съмнение, че успешното преминаване на петдневна допълнителна квалификация, при
хорариум от 30 учебни часа, несъмнено не
е в състояние да формира ниво на компетентност, съпоставимо с това на
експертите в ИНСТИТУТ ПО ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ – С.***. Впрочем, вещите
лица П. и К. са получили споменатите Удостоверения още на 15.12.2017г., т.е.
разполагали са с обсъжданата допълнителна квалификация и по времето на
изготвяне на експертизата по НОХД №1661/2019г. по описа на РС- ***, която
експертиза е обсъдена като извършена от некомпетентно вещо лице в Решение от
05.11.2020г. по ВНОХД №527/2020г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД-***, т.е. очевидно и въззивната инстанция не намира същата допълнителна
квалификация за достатъчна, щото да бъде дадено годно експертно заключение по
физико-химични експертизи, касаещи тютюн или тютюневи изделия.
Тук е мястото да бъде отбелязано,
че в хода на съдебното следствие беше разпитан като свидетел В.Д.Д. ***, който отговаря за съхранение на веществени
доказателства, предадени от разследващите полицаи:
„СВИДЕТЕЛЯТ Д. – Аз съм на
длъжност съхраняване в един склад, където държим тези боклуци, които взимат дознателите и моята работа е само да го съхраня този
материал.“
В показанията си, св.Д. посочва,
че складът, в който се съхраняват иззетите веществени доказателства /като тези
по настоящото дело/ е обезопасен, запечатан с ново покритие, но не знае каква е
влажността; същевременно, свидетелят очевидно е наясно за какви обстоятелства е
повикан да свидетелства, тъй като посочва, че веществените доказателства по
настоящото дело са станали на „тор“. От друга страна обаче, категорично
заявява, че лично не се е убедил в това, че са станали на „тор“, тъй
като няма право да разпечатва иззетите и запечатани веществени доказателства,
които са опаковани по реда, предвиден в НПК. Съдът намира, че показанията на
св.Д., макар и да не носят белези на
затаяване на истини или потвърждаване на неистини, същевременно не се ползват и
с убедителност. Нещо повече, същите са напълно безпредметни и не способстват за
разкриване на обективната истина: свидетелят беше допуснат да даде показания
във връзка с условията на съхранение на веществените доказателства в поверения
му склад, но от една страна, не изнесе никакви съществени фактически положения,
почиващи на личните му възприятия, от които се изясни какви са условията в
склада /освен вече споменатото „Той е обезопасен отвсякъде, отгоре е
запечатан с ново покритие на тавана…“/, а от друга – свидетелят не
разполага с лични възприятия за състоянието на предадените му запечатани веществени
доказателства, включително – дали същото състояние се запазва или търпи
деградация с течение на времето, тъй като, както самият признава – няма правото
да ги разпечатва и проверява. Тук следва да бъде отбелязан и още един особено
важен момент: свидетелят Д. дори не притежава специални познания, даващи му
компетентност да прецени състоянието на един предмет, какъвто е например
процесната растителна маса, нейните качества, евентуалната деградация и прочие.
Неговите показания обаче не могат да способстват и за установяване правилността
или неправилността нито на заключението по първоначалната, нито – на повторната
физико-химична експертиза, тъй като задължение на съответните експерти,
съобразно тяхната компетентност е да преценят състоянието на изследвания обект,
при това – към момента на неговото изследване. Ето защо, Съдът не отдава вяра
на показанията на св.Д..
При отчитане на изложените дотук
съображения Съдът намира, че заключението по първоначалната физико-химична
експертиза е вътрешнопротиворечиво, неубедително и изготвено от вещо лице без
необходимата в случая компетентност. Поради това, не кредитира същото
заключение, а отдава вяра на заключението по повторната физико-химична
експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие от компетентен експерт при
ИНСТИТУТ ПО ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ – С.***. Съобразно това експертно
заключение обаче, изследваната листна маса представлява силно дефектирал
(деградирал) от плесен нарязан тютюн - смес от тютюневи влакна, нарязани
тютюневи жили и късове листна петура, който не е
годен за консумация съгласно §1 т.4 от ДР на Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия и не попада в определението „тютюн за пушене (за
лула и цигари)” по смисъла на чл. 12 ал.1 т.1 ЗАДС. От друга страна,
обстоятелството, че така деградиралия тютюн е негоден за консумация,
автоматично изключва възможността същият да се дефинира и като тютюн за пушене
по смисъла на чл. 12 ал.1 т.2, 3, или 4 ЗАДС, тъй като и тези хипотези, както и
чл.12 ал.1 т.1 ЗАДС поставят изискването тютюневото изделие да може да се пуши,
т.е. да е годно за консумация. Следователно, веществените доказателства по
делото не представляват акцизна стока по смисъла на Глава Втора, Раздел ІІ от
ЗАДС и в частност – по смисъла на чл.12 ал.1 т.1 - 4 ЗАДС; неприложими са и
останалите разпоредби на същия Раздел, а именно – чл.10, отнасящ се до пурите и
пуретите, чл.11 – относно цигарите и чл.12а – относно
нагреваемите тютюневи изделия.
В съответствие с тези доводи Съдът
намира, че на 21.01.2020 г. в землището на гр. ***, първокласен път № 3, км. 92
+ 679, в лек автомобил „***, с peг. № ***,
подсъдимият С.Т.А. не е държал акцизни стоки без бандерол по смисъла на чл.12
ал.1 т.1 и т.3 от Закона за акцизите и данъчните складове, когато такъв се
изисква по Закон /чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове/, а
именно – 30,560 кг. тютюн за пушене, на стойност 6 112.00 лева, при размер на
невнесения в полза на Републиканския бюджет акциз 4 645,12 лева. Напротив,
държал е 30,560 кг. дефектирал и негоден за консумация тютюн, неподлежащ на
акцизно облагане по реда на ЗАДС. В този смисъл, извършеното от негова страна
деяние, е обективно несъставомерно по чл.234 ал.1 НК,
т.е. не се явява престъпно.
Следва да бъде напомнено, че
съобразно чл.303 НПК:
„(1) Присъдата не може да почива
на предположения.
(2) Съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.“
Видно е, че в настоящия случай,
обвинението не само не е доказано по несъмнен начин, но и почива на
предположенията, че към 21.01.2020 г., държаният от страна на подсъдимия А.
тютюн е бил годен за консумация и е представлявал акцизна стока по чл.12 ал.1
т.1 и т.3 от Закона за акцизите и данъчните складове. На свой ред, тези
предположения следват от заключението по първоначалната физико-химична
експертиза в досъдебното производство, което, както беше изтъкнато, е
неубедително, вътрешнопротиворечиво и изготвено от вещо лице без необходимата
за това компетентност. Поради това, Съдът намира, че в случая, единственият
юридически състоятелен и непочиващ на предположения извод е този, че
подсъдимият не е извършил престъплението по чл.234 ал.1 НК, за което му е
повдигнато обвинение, невинен е – и следва да бъде оправдан.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът призна подсъдимия С.Т.А. ЕГН: ********** за невиновен в
това, че на 21.01.2020 г. в землището на гр. ***, първокласен път № 3, км. 92 +
679, в лек автомобил „***, с peг. № ***, държал
акцизни стоки без бандерол по смисъла на чл.12 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за
акцизите и данъчните складове, когато такъв се изисква по Закон /чл.2 т.2 от
Закона за акцизите и данъчните складове/, а именно – 30,560 кг. тютюн за
пушене, на стойност 6 112.00 лева, като размерът на невнесения в полза на
Републиканския бюджет акциз възлиза на 4 645,12 лева и случаят не е маловажен
- престъпление по чл.234 ал.1 НК, поради
което и на основание чл.304 НПК го оправда по така повдигнатото обвинение.
Като взе предвид липсата на
потребителска стойност у веществените доказателства, Съдът постанови 30,560 кг.
дефектирал, негоден за консумация тютюн - да се унищожи след влизането на
Присъдата в сила.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.190 ал.1 НПК, беше постановено
всички направени по делото разноски, да останат за сметка на Държавата.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: