Мотиви на решение по НЧД № 947/2019г.
по описа на СГС, НО, 31- ви състав
Производството
е по реда на чл.6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/
Постъпило
е Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от
Министър по въпросите на правна защита на Кралство Нидерландия, с което на Л.И.Я.,
роден на ***г***, е наложена финансова санкция в размер на 230,00 евро за това,
че е държал в ръка мобилен телефон по време на шофиране.
Прокурорът
изразява становище, че решението следва да се признае и се изпрати незабавно на
съответния изпълнителен орган, тъй като извършеното има аналог по българското
законодателство.
Защитата
на засегнатото лице Л.И.Я. поддържа, че решението е влязло в сила и предлага същото
да бъде признато. Счита, че санкцията надхвърля границата от 70 евро, посочена
в чл.35, т.6 от Закона.
Засегнатото
лице Л.И.Я. не се явява.
Съдът,
след като съобрази постъпилото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, материалите по делото и становището на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Удостоверението
по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции е издадено от компетентен
орган на Кралство Нидерландия- Министър по въпросите на правна защита, и е
придружено с превод на български език съгласно изискването на чл.5, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
С него се иска признаване на акта, с който на Л.И.Я. е наложена финансова
санкция в размер на 230,00 евро за нарушение на чл.2 от Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата. Съдът намира, че от формална страна са налице условията по чл.3, ал.1
от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило според
издателят му нарушение, което се наказва съгласно правото на издаващата държава
с финансова санкция. Това деяние съставлява нарушение и на Закона за движение по пътищата на
Република България. Съдът
констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващият орган, такива за извършеното
нарушение, обстоятелства, при които е извършено нарушението, наложеното наказание,
което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното нарушение,
обстоятелството, че решението е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав намира, че при съдържащи се
в удостоверението данни, за нарушението, за което е издадено същото, не са
налице основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение по
смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Съдът не е
уведомен, че на Л.И.Я. за същото нарушение
в Република България или в друга държава, различна от издаващата е постановено
и приведено в изпълнение решение за конфискация или отнемане. Не е изтекла
давност съгласно българското законодателство, липсва имунитет или привилегия по
българското законодателство. Липсват данни за отлагане на изпълнението на решението.
Равностойността на наложената финансова санкция в
размер на 230,00 евро по фиксинга на Българска народна банка към 18.07.2018г. е
448,50 лева, поради което и на основание чл.16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС Л.И.Я. следва да заплати
тази сума.
Така мотивиран и на основание чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции, Софийски градски съд постанови решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.