Определение по дело №20511/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 45754
Дата: 21 декември 2023 г. (в сила от 21 декември 2023 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20231110120511
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45754
гр. София, 21.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110120511 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи обстоятелствата,
въз основа на които намира, че между ответниците е налице солидарна отговорност, както и
в случай, че съдът не приеме, че такава не е налице, да уточни, каква част от сумата от 10
000 лева претендира от всеки ответник.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задача, посочена в
отговора на исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от ответника В. Б. В.
в 1-седмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице И. Л. Д., адрес: гр. София, ж.к. ”...., тел. **********,
специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на документ за внесен депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.03.2024 г. от 11:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„..“ ООД е предявило срещу „...“ ЕООД и В. Б. В. осъдителен иск с правно основание
чл. 92 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 10 000 лева,
представляваща дължима неустойка съгласно чл. 14 от Договор за заем за послужване на
движими вещи с рег. № .... г., ведно със законната лихва от 20.04.2023 г. до окончателното
изплащане, а в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 10 000 лева,
1
платена на отпаднало основание поради прекратяване на договора, ведно със законната
лихва от 20.04.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищцовото дружество твърди, че по силата на сключен с ответника Договор за заем за
послужване на движими вещи с нотариална заверка на подписите с рег. № .... г. му
предоставило за ползване движими вещи, свързани с продажбата на кафе, със срок на
договора 30 месеца, срещу задължението на ответника до изтичането на този срок да изкупи
от ищеца минимално количество кафе, уговорено в чл. 4, т. 9 от договора, като при
неизпълнение на това задължение договорът продължавал действието си до изкупуването
му съгласно чл. 3. Сочи, че е възложил на ответното дружество срещу еднократно парично
възнаграждение в размер на 10 000 лева, платимо авансово по банков път, да рекламира
стоки от ценовите листа по Приложение № 2, вкл. с материали и чрез брандиране на обекта
по схема (чл. 13). Излага, че било уговорено, че в случай на едностранно предсрочно
прекратяване на договора по причина, за която отговаря ползвателя, последният ще дължи в
7-дневен срок неустойка в размер на авансово платената сума от 10 000 лева. Ищецът
излага, че след сключване на договора в изпълнение на поетите задължения е предал
уговорените движими вещи, а на 22.01.2019 г. изцяло и авансово е заплатил на ответното
дружество рекламното възнаграждение, срещу което ответникът му издал фактура №
1/18.03.2019 г. В исковата молба се твърди, че със сключването на договора, по силата на
който ищецът е предоставил за ползване движими вещи, свързани с продажбата на кафе,
ответникът е увеличил стойността на търговската си дейност, като е продавал кафе на
крайния потребител в заведението си без да прави каквито и да е инвестиции в техника, а
единствено е поемал нейния сервиз при необходимост. Уточнява, че от своя страна
ответното дружество е следвало да закупува кафе, което да рекламира, като го предлага на
крайните потребители, което задължение по договора в настоящия случай не било
изпълнено и същият е изпаднал в забава. Незакупуването на кафе от ищцовото дружество
представлявало неизпълнение, което ищецът твърди, че е довело до едностранното
прекратяване на договора, с оглед на което и в изпълнение на уговореното в чл. 14 от
последния претендира процесната неустойка. Евентуално, претендира същата сума на
отпаднало основание - прекратен договор. Претенцията си към В. Б. В. обуславя с
обстоятелството, че ответникът се е задължил да отговаря солидарно за задълженията на
ответното дружество по процесния договор.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника В.
Б. В., който оспорва предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. Посочва,
че не се установява от твърденията на ищцовото дружество от коя дата последното счита, че
е налице неизпълнение на задължението за закупуване на кафе, което обстоятелство би
имало значение за размера на неустойката с оглед преценката за нейната прекомерност.
Посочва, че едва с връчването на исковата молба е узнал за правоприемството на “... ЕООД
от “...” ЕООД като уточнява, че не е давал съгласие да отговаря солидарно за задълженията
на последното. Оспорва, че е получавал процесната сума от ищцовото дружество. Възразява
на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД, че в 6-месечният срок от преустановяване на изпълнението
по договора ищцовото дружество не е предявило иск срещу него. Оспорва, че е налице
неизпълнение по договора, което да обуславя заплащане на процесната сума на сочените от
ищцовото дружество основания. Твърди, че от представените от ищеца доказателства не се
установява същият да е извършвал доставки на кафе, доколкото липсват приемо-
предавателни протоколи, стокови разписки, касови бонове и фактури. Твърди, че след
направена от него справка се установява, че ищцовото дружество е извършвало доставки
през 2021 г. и 2022 г., което обуславя изпълнение на договора повече от уговорените 30
месеца, поради което и не е налице основание за неговото прекратяване. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане.
“...” ЕООД не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
2

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявения главен осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да установи наличието на уговорка за неустойка в Договор за заем за
послужване на движими вещи с нотариална заверка на подписите с рег. № .... г. в
претендирания размер и настъпването на предпоставките за нейната изискуемост.
При установяване на горните факти в тежест на ответниците е да установят, че са
погасили задължението.

По предявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че между него и
ответниците е възникнало действително облигационно правоотношение по Договор за заем
за послужване на движими вещи с нотариална заверка на подписите с рег. № .... г.; че е
изпълнил точно задължението си за извършване на авансово плащане и предоставяне за
ползване на движими вещи, свързани с продажбата на кафе; че правомерно е упражнил
правото си едностранно да прекрати договора съобразно предвидените в него условия; че
действително е уведомил ответника за едностранното прекратяване.
Ответникът следва да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора или че са
налице обстоятелства, поради които не дължи изпълнение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3