Решение по дело №2177/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260242/14.05.2021 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Ваня Кирева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2177 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Х.Т.Х. с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ срещу „Монолит Транспорт“ ООД.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 28.08.2018 г. работил при ответника на длъжността „шофьор на товарен автомобил за международен транспорт“. По повод на работата си претърпял трудова злополука на 26.07.2019 г., около 17 ч. /немско време/, в Дания на товарен адрес: **************************, като при извършване на товаро-разтоварна дейност с механизирана палетна количка в неизправно състояние, същата тръгнала неравномерно и го блъснала в друга количка, при удара в която получил счупване на кост на ходилото. Веднага след злополуката бил приет в спешното отделение на К., Дания, където му били направени изследвания и било установено, че има фрактура на проксипалната фаланга, луксация и странично метастазиране. След направената компютърна томография било потвърдена първоначалната диагноза и били установени съпътстващите заболявания, които се повлиявали върху причинената злополука. Злополуката била приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО и от тогава до 22.12.2019 г. бил в болнични и не работил. Сочи се и че вследствие на претърпяната трудова злополука получил счупване на крайника, което довело до няколко интервенции. След първата другият му крак поради допълнителното натоварване започнал да се надува и коляното се напълнило с течност. Болката при придвижване била неописуема и това наложило интервенция и на другия крак. Раздвижването било продължително и се наложило рехабилитация. Тъй като ищецът нямал финансовата възможност и нямал подобрение от лечението в България, се наложило след Нова година да замине за Англия при свои близки, които му помогнали да се възстанови, като на 15.05.2020 г. се прибрал в страната. Поддържа се и че досега не бил напълно възстановен и продължавал да чувства болки при придвижване. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумите от 35 000 лева за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие на гореописаната трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 26.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 2 200 лева за претърпените имуществени вреди, от които 400 лева, представляващи равностойността на 1 515 датски крони заплатени за такси от мястото на злополуката до болницата и 1 800 лева за консумативи и разходи по проведената рехабилитация в България, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както направените разноски по делото.

Ответникът оспорва исковете, като прави възражения за съпричиняване. Твърди, че товаренето се извършвало не с механична палетна количка предвид тежестта на товара, а с електрическа палетна количка марка Linde, като при управлението й ищецът не използвал указаното му предпазно работно облекло - обувки, покриващи крака до глезена, усилени в краищата им, имащи за цел да предпазят крака от наранявания, а бил с чехли и най-вероятно се подхлъзнал и ударил, което причинило счупването. Още при постъпване на работа му бил направен инструктаж по безопасност и здраве при работа, като му било указано при товаро-разтоварни дейности да ползва обувки, а и на сочения в исковата молба адрес товарил и друг път палети с бира и знаел, че трябва да ползва такива обувки. Поддържа се, че ако бил с обувки, нямало да се подхлъзне и да се удари, а и при удар нямало да се стигне до счупване на костите, поради което в случая допуснал груба небрежност, съпричинила вредоносния резултат. При прегледа в болницата в К. му била поставена обездвижваща шина и му било дадено указание да я премахне след около месец, като целта на шината била да подпомогне възстановяването на травмата, предпазвайки крака от натоварване, а счупената кост от движение или друг удар, който би могъл да забави възстановяването или дори да влоши допълнително състоянието на травмата. Ищецът обаче я свалил още на третия или четвъртия ден и отказал да я носи с довода, че му създава неудобство, а това също довело до усложнения при възстановяване на счупената кост. При прегледа в болницата се установило и че той имал специфично заболяване - болестта на Фрайберг (Freiberg), което било съпътстваща причина за счупването на костите му. Счита се, че обичайното обезщетение за неимуществени вреди при счупване на кост на ходилото било около 2 500-3 000 лева, а предвид съпричиняването при настъпване на злополуката и при лечението, което било над 90%, то дължимото на ищеца обезщетение за тези вреди не би следвало да надхвърли 200 лева. Твърди се още, че ищецът получил застрахователно обезщетение от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" по застраховка поддържана от работодателя, което по размер надхвърля дължимото му обезщетение. По отношение на претендираните имуществени вреди се сочи, че нямало доказателства за тяхното извършване, а и ищецът бил здравно осигурен и би могъл да се възползва от възможността Здравно-осигурителната каса в България да поеме разноските по лечението му, както и рехабилитацията. Предвид изложеното се иска от съда да отхвърли предявените искове и да присъди на ответното дружество направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От трудов договор № 649/22.08.2018 г. се установява, че ищецът работи при ответника на длъжност „шофьор на товарен автомобил за международен превоз“.

С декларация вх. № 5101-26-29/01.08.2019 г., подадена от ищеца, е декларирана описаната в исковата молба злополука.

По делото са приети заключение от медицински преглед/посещение от болница в К., Ш. от 26.07.2019 г. на датски език и придружено съгласно чл. 185 ГПК с превод на български език, както и 7 бр. болнични листове, от които се установява, че на 26.07.2019 г. ищецът е бил приет в болничното заведение, където е констатирана фрактура на първа проксимална фаланга, луксация; че страда от болестта на Фрайберг (Freiberg); както и че за периода от 01.08.2019 г. до 22.12.2019 г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност.

От приетото извлечение от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа се установява, че периодичен такъв е проведен на ищеца на 10.07.2019 г., доколкото в същата има негов подписан под № 220 и не е оспорен.

От становище с вх. рег. № 264753/15.03.2021 г. от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и преводно нареждане за банков кредит с рег. № 20200122029970037535/22.01.2021 г. се установява, че застрахователното дружество е изплатило на ищеца обезщетение в размер на 280 лева по преписка № 360719191900122.

От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че при процесната злополука ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване с изкълчване на първата фаланга на палеца на десния крак и разкъсно контузна рана между 1 и 2 пръсти. Обичайният срок за възстановяване е около 1,5 месец, но предвид изкълчването, което съпровожда счупването, оздравителният период може да бъде удължен, като в случая временната нетрудоспособност е продължила около 4 месеца. Не се налагат специални рехабилитационни мерки за упражняване на професията шофьор. При Х.Х. е налице и остеоартроза на ставите на дясното ходило от болестта на Фрайберг, което в добавка със счупването създава впечатление за по - продължителен оздравителен процес. На практика настоящите му оплаквания са в резултат на заболяването, а не на счупването, което вече е възстановено. Болестта на Фрайберг няма отношение към това дали ще настъпи конкретното счупване. Носенето на специални обувки със стоманени бомбета би предотвратило настъпването на травмата. Обездвижващата шина се сваля по преценка на лекуващите лекари.

Съдът счита, че следва да се кредитира напълно заключението на съдебно-медицинската експертиза, тъй като е компетентно, обосновано и обективно изготвено, а и не се опровергава от други доказателства по делото.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е. Д. К. и М. А. М.. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 25.04.2021 г. /л. 61 – л. 62 по делото/, поради което не следва да се излага отново съдържанието им, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Относно извършения инструктаж на ищеца, обстоятелствата, при които е настъпила описаната в исковата молба злополука, и самоволното сваляне на обездвижващата шина от негова страна, съдът счита, че следва да се кредитират показанията на свидетеля М. А. М., естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото са логични и последователни, в една част са резултат на непосредствени и лични възприятия, а в друга чат възпрозвеждат извънсъдебни признания на ищеца, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива. Тук е уместно да се отбележи и че наличието на трудово правоотношение между този свидетел и ответника не може да изключи изначално възможността да дава достоверни показания. Това обстоятелство е само индиция, при преценката им съдът да подходи с по-завишена критичност. В случая по делото не се твърди, а и липсват данни свидетелят М. да е недобросъвестен, респ. че показанията му изопачават фактите, за които свидетелства, поради което и с оглед изложеното по-горе настоящият състав им дава вяра.

Относно претърпените от ищеца болки и страдания след злополуката съдът счита, че следва да се кредитират показанията на свидетеля Е. Д. К., доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива, в останалата им част, обаче, възпроизвеждат казаното му от самия ищец.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение два иска с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, искът за обезщетяване на неимуществените вреди се явява частично основателен, а искът относно имуществените вреди е неоснователен, като съображенията за това са следните:

За да бъдат уважени така предявените претенции следва да са налице кумулативно следните предпоставки, предвидени в горепосочената законова разпоредба, а именно: наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника, настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 55 КСО, при която на работника/служителя е причинена временна неработоспособност, претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях.

С Определение № 260617/14.09.2020 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищцът работи при ответника по трудов договор, като по време на действието му – на 26.07.2019 г. в Дания, на товарен адрес: **************************, е претърпял злополука, призната за трудова по надлежния ред от компетентния за това орган.

По отношение на претърпените неимуществени вреди под формата на болки и страдания в резултат на процесната трудова злополука следва да се има предвид, че както наличието им, така и тяхната пряка и непосредствена връзка с увреждането, се доказват по безспорен начин от съвкупния анализ на кредитираните показания на свид. Е. Д. К. и неоспореното заключение на съдебно – медицинската експертиза. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и при определяне размера на дължимото обезщетение за тях следва да се изхожда от установения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, на основание чл. 212 КТ. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. С оглед възрастта на пострадалия, вида и характера на причиненото увреждане, механизма на настъпването му, продължителността и интезивността на претърпените болки и страдания, проведеното лечение, срока за възстановяване, липсата на остатъчни увреждания и на необходимост от специална рехабилитация, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на неговото здраве следва да му бъде престирана сума в размер на 5 000 лева.

Присъждането на пълния предявен размер от 35 000 лева би било несъответно на вредите, за които ответникът отговаря, а и надвишава обезщетенията, които се присъждат в практиката за вреди от трудова злополука при подобни увреждания,  респ. би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на ответника, че в случая пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е проявил груба небрежност при настъпването й. Това е така, защото от приетото и неоспорено извлечение от Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и от кредитираните показания на свид. М. А. М. се установява, че на ищеца е бил проведен от работодателя инструктаж за работата; че той е пренебрегнал известните му правила за безопасност, доколкото два пъти вече е товарил стока на същия адрес и е бил наясно с изискванията там; че не е проявил необходимото старание, тъй като не е бил с предпазни обувки, и по този начин самонадеяно се е поставил в ситуация на повишен за живота и здравето си риск. Тук е уместно да се отбележи и че по делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за неизпълнение от страна на работодателя на задължението му за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Ето защо съдът приема, че в случая ищецът действително е имал поведение, при което не е положил грижата, която и най-небрежният работник не би положил в подобна ситуация, в какъвто смисъл следва да се разбира понятието „грубата небрежност“ по чл. 201, ал. 2 КТ съгласно трайно установената и задължителна практика на ВКС. С оглед на изложеното дължимото от работодателя обезщетение за причинените от злополуката неимуществени вреди на работника следва да бъде намалено с 80 %, който процент следва да се отчете като съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, предвид заключението на вещото лице, че носенето на специални обувки със стоманени бомбета би предотвратило настъпването на травмата. След прилагане разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ и приспадане на полученото от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 280 лева, крайният размер на обезщетението, което ответникът остава да му дължи за причинените неимуществени вреди, и което следва да му бъде присъдено възлиза 720 лева.

По тези съображения съдът счита, че искът следва да бъде уважен за горепосочената сума, а в останалата част - за разликата над нея до пълния предявен размер от 35 000 лева – да бъде отхвърлен.

Тя е дължима ведно с поисканата законна лихва върху нея от 26.07.2019 г. - датата на увреждането, съгласно чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД  до окончателното й изплащане.

Искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е неоснователен, тъй като въпреки дадените още с Определение № 260617/14.09.2020 г. изрични указания, ищецът не ангажира никакви надлежни доказателства за настъпването на такива вреди. При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.

При този изход на делото и двете страни имат право на своевременно претендираните от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се заплати сумата от 34,84 лева за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от неговите претенции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски, а именно сумата от 1 814,19 лева, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове и съгласно представения списък по чл. 80 ГПК

Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения иск, а именно сумата от 50 лева, определена на база чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 200 лева за възнаграждение на вещо лице, платено от бюджетните средства на съда.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Градска болница" № 1, комплекс „21-ви век", ет. 5, със съдебен адрес:***, офис **, чрез адвокат К.В.Г., на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да заплати на Х.Т.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис **, чрез адвокат Х. Г. М. от АК-Хасково, сумата от 720,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 26.07.2019 г. в Дания на товарен адрес: **************************, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.07.2019 г., като иска в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 35 000,00 лева, както и иска за сумата от 2 200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на същата трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Градска болница" № 1, комплекс „21-ви век", ет. 5, със съдебен адрес:***, офис **, чрез адвокат К.В.Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Х.Т.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис **, чрез адвокат Х. Г. М. от АК-Хасково, сумата от 34,84 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА Х.Т.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис **, чрез адвокат Х. Г. М. от АК-Хасково, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Градска болница" № 1, комплекс „21-ви век", ет. 5, със съдебен адрес:***, офис **, чрез адвокат К.В.Г., сумата от 1 814,19 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.

ОСЪЖДА „Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „Градска болница" № 1, комплекс „21-ви век", ет. 5, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адвокат К.В.Г., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 250,00 лева, представляваща дължими държавни такси и разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете

/Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.