РЕШЕНИЕ
№ 1647
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120103176 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от СТ. К. Т.,
ЕГН **********, адрес: гр. Б, ул. срещу Н. Л Н., ЕГН **********, адрес: гр. Б, с която се
иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик
на следния недвижим имот: имот с идентификатор по КККР на с. К, общ. К, обл. Б, с площ
от 687 кв.м., при съседи ПИ 52279.503.148, 52279.503.144, 52279.25.81, 52279.503.142 и
52279.503.147, както и да осъди ответника да предаде на ищеца владението върху имота.
Ищецът твърди, че на основание Постановление на Министерски съвет
от 07.01.1981 г. и решение на ИК — гр. К, му е предоставено правото на ползване за
задоволяване на лични нужди на земеделски имот с площ от 695 кв. м., находящ се в
землището на с. Новоселци (сега с. Константиново). На основание §4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ
придобил правото на собственост върху процесния имот след подадено от него заявление за
закупуване на имота до Община К. Повече от 20 години ползвал имота за земеделски нужди,
построил малка къщичка в източната част. През месец март 2021 г. посетил имота и
установил, че овощните дървета и лозите, които е насадил, са премахнати и е излята нова
бетонна плоча в западната част. Разбрал, че на 08.11.2018 г. имотът е продаден на
ответника, като той го владее и към настоящия момент и строи в него.
Моли съда да уважи иска и да му присъди съдебно-деловодни разноски.
Ответникът чрез своя процесуален представител е изложил доводи за
недопустимост на иска, тъй като ищецът не е процесуално легитимирано лице, защото не е
собственик на имота. Евентуално са изложени аргументи за неоснователност на иска.
1
Посочено е, че описаният от ищеца имот не е идентичен с имота, притежаван от ответника,
с идентификатор 52279.503.143. Ищецът сочи, че е добросъвестен собственик и владее
имота на законово правно основание – договор за покупко-продажба на имот – частна
общинска собственост.
Изложени са аргументи, че ищецът не е станал собственик на имота,
тъй като не е заплатил определената му продажна цена. Имотът не е придобит и по давност,
тъй като имотите частна държавна и общинска собственост не могат да бъдат придобивани
по давност. Оспорен е приложеният нотариален акт за собственост в полза на ищеца.
Молят съда да отхвърли иска и да му присъди съдебно-деловодни
разноски.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 108 ЗС. Неоснователно
е възражението на ответника, че искът е недопустим, тъй като ищецът не е собственик на
процесния имот. Настоящият съдебен състав намира така изложените доводи за
неоснователни. С исковата молба ищецът е навел твърдения за това какви собственически
права претендира да притежава върху процесния имот, които са обект на изследване в
настоящото производство. Ответникът е оспорил иска, твърдейки, че има права върху имота
на основание договор за покупко-продажба, и е смутил владението на ищеца. Оттук
произтича и правният интерес на ищеца по предявената искова претенция.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, по основателността на
претенцията намира следното:
При предявения ревандикационен иск ищецът следва да проведе пълно
и главно доказване на юридическите факти, въз основа на които претендира право на
собственост или ограничено вещно право върху процесния имот. В настоящия случай
същият се позовава на упражнено право на изкупуване на имота на основание §4а, ал. 5 ПЗР
на ЗСПЗЗ, като е придобил правото на собственост върху процесния имот след подадено от
него заявление за закупуване на имота до Община К.В съставения констативен нотариален
акт № 8, т. XVII, от 11.11.1993 г. на СТ. К. Т. и неговата съпруга Д. Г Т. е признато право на
собственост върху имот, представляващ земеделска земя от 695 кв. м., представляваща имот
пл. № 143 в м-ст Ч. ш. в землището на с. Н. Ответникът е оспорил констативния нотариален
акт. Поради това е необходимо да се изследва правопораждащото основание за
собствеността на ищеца.
С удостоверение № 94-С-132 от 28.07.1983 г., издадено от председател
на ИК на Общински народен съвет – К, на С.Т. е предоставено право на ползване върху
имот от 695 кв. м. в землището на с. Новоселци въз основа на Постановление № 1 на
Министерски съвет от 07.01.1981 г.
Въз основа на подадена молба от Т. до Община К, за оценка на имота, са
издадени оценителен протокол и удостоверение от 19.10.1993 г., в които е признато, че
таксата за закупуване на имот № 143 в м-ст Ч. ш, землище на с. Н, с площ 695 кв. м.,
2
незастроен, е 7089 лева, а оценката на трайните насаждения в него е 1000 лева, т.е. общата
оценка е 8089 лева. В издадена от Община К, скица имотът е обозначен като № 143 в с. Н,
записан като собствен на С.Т.. Въз основа на тези удостоверения е издаден констативен
нотариален акт № 8, т. XVII, от 11.11.1993 г. Видно от постъпило от Банка ДСК писмо,
всички документи по извършени банкови операции преди 01.01.2000 г. са унищожени. В
Община К, също не се съхранява препис от платежния докуемнт за извършено плащане на
определената цена от Т..
Представен по делото е акт за частна общинска собственост №
1717/07.08.2017 г., видно от който имот с идентификатор 52279.503.143 в землището на с. К,
с площ 687 кв. м., идентичен с имот № 143, м-ст Ч. ш е собствен на Община К. С договор за
покупко-продажба от 08.11.2018 г. Община К, е прехвърлила имота на Н. Л. Н..
Вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза е посочило,
че в разписния лист към извадка от неприет кадастрален план на земи, раздадени за лично
ползване в м. Ч. ш, процесният имот, обозначен с пл. № 143, е записан на СТ. К. Т. със
забележки „пр.“ и „получ.“. Имотът е идентичен с посочения в представените от ищеца
удостоверение, оценителен протокол и нотариален акт за собственост, както и скица на
поземлен имот 52279.503.143 по кадастралната карта на с. К.
Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят С. С. е посочил,
че през 1982-83 г. се е запознал с ищеца, защото са взели места в село Н. Знае къде е мястото
на Т., същото е с № 143. Отначало на неговото място виждал възрастни хора, които били
неговите баба и дядо, отглеждащи селскостопанска продукция. Към 1992 г. С, имал
изградена в имота около 12-15 кв. м. плоча, а отдолу изба в земята. През 1999-2000 г. С, дал
мястото на бай В, да сее тикви и царевица. Свидетелят знае, че С,е закупил мястото. Всички
станали собственици. Заплатили в К, някаква сума и оттам им издали нотариални актове.
Свидетелят К. Т. е посочил, че е син на ищеца. Израснал е на мястото в
с. К, всяко лято ходили там. Счита, че са собственици на имота. През 1993 г. родителите му
споделили, че ще купят мястото, тъй като дотогава не било тяхно. Баща му платил мястото и
го купил. Платил парите по банков път чрез Банка ДСК, която е в центъра, на подлеза на
Операта. Там двамата ходили и заплатили цената на мястото, което се случило есента на
1993 г. Земята струвала около 8000 лева, това заплатил баща му. След това отишли до
стария съд при нотариусите и после трябвало пак да се върнат до банката, защото трябвало
да се доплати още нещо, като впоследствие разбрал, че са режийни сметки. След това отново
се върнали до съда. Баща му в друг ден ходил при нотариуса, за да получи акта за
собственост.
След 1993 г. продължили да ходят на мястото. Свидетелят имал
намерение да си построи къща. Имали една малка постройка, с излята плоча в единия край
на мястото, посадени овощни дръвчета. През м. април или май тази година при посещение
на мястото видели ново строителство, разбрали, че е имало търг, на който то е продадено.
Показанията на свидетеля са допустими, въпреки разпоредбата на чл.
3
164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК (идентична с разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б. в, предл. 2 ГПК
отм. в редакцията й към датата на договора), тъй като на първо място oграничението на
посочената разпоредба се отнася само до доказване на договор между страните по спора (в
случая ответник е трето за договора лице), поради което свидетелски показания са
допустими, независимо от стойността на договора – страната не е знаела, че ще й се наложи
да доказва договора по отношение на трето лице след уреждане на отношенията,
произтичащи от договора. На следващо място в случая приложима е разпоредбата на чл.
165, ал. 1 ГПК, тъй като е установено по делото, че ищецът не пази платежния документ за
извършеното в полза на Община Камено плащане. В случая ищецът, който черпи права от
платежния документ, не пази копие на същия, в противен случай би го представил по
делото, след като се ползва от него. От датата на извършване на плащането са минали близо
30 години, като е житейски оправдано ищецът да не съхранява за такъв дълъг период
подобен документ, считайки като средно статистически гражданин без правни познания, че
е достатъчен за доказване на собствеността му нотариален акт. Платежното нареждане не се
съхранява и в Банка ДСК, чрез която е извършено плащането, поради изтичане на срока за
съхраняване на платежни документи, т. е. е унищожено не по вина на ищеца по делото,
поради което непредставянето му по делото не може да се тълкува в ущърб на страната.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК позволява установяване на факти, за чието
удостоверяване законът по правило изисква писмен документ, да се извърши чрез разпит на
свидетели, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на
страната. Ето защо за установяване на плащането на земята като част от фактическия състав
по придобиването й свидетелски показания са годно доказателствено средство.
Предвид така събраните доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
Правото на ползване върху земеделска земя се е предоставяло по силата
на някой от актовете, посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ – на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Съгласно§ 4а, ал. 5 „когато
правото на ползвателя е учредено от посочените в § 4 актове върху общинска или държавна
земя, правото на собственост върху която не се възстановява на граждани, ползвателят
придобива правото на собственост, след като заплати чрез общината стойността на земята
по цени, определени от Министерския съвет по реда на ал. 1, съгласно чл. 36, ал. 2, в
тримесечен срок от влизането в сила на оценката“. Установи се от писмените доказателства
и експертното заключение, че процесният имот е земеделска земя. Същият не е
обобществен, т. е. не е отнет от частни лица и включен в ТКЗС и не подлежи на
реституиране на последните, тъй като е общински имот – обстоятелство, което не е спорно
по делото. Така е било възможно да възникне право за ползвателя да заплати на досегашния
собственик на земята – общината, нейната стойност и да придобие правото на собственост
върху нея, като без значение в хипотезата на ал. 5 е дали върху имота е построена сграда,
или не. В случая, видно от представеното удостоверение от 28.07.1983 г., на Т. е било
предоставено право на ползване върху имот от 695 кв. м. в с. Н, за който е отреден според
4
плана от 1991 г. имот № 143 в с. Н. В имота са били засадени множество овощни дръвчета,
лози, както и малка постройка с излята плоча в едната част на мястото и изба под земята,
видно от събраните гласни доказателства. През 1993 г. Т. е поискал да изкупи земята и
подобренията в нея, видно от посоченото в оценителния протокол, издаден от Община К.
Назначена е нарочна комисия, оценила земята и подобренията в нея. От доказателствата е
видно, че имотът и подобренията са оценени на 8089 лева, оценката е утвърдена от кмета на
Община Б, видно от представеното удостоверение от 19.10.1993 г. Видно от събраните
гласни доказателства цената е заплатена именно през есента на 1993 г., т. е. в
законоустановения срок (съгласно редакцията на разпоредбата на ал. 5 към онзи момент
същият е бил до 31.12.1993 г.). Съдът намира, че по делото се установи, че ищецът е
заплатил оценката на земята, като в тази връзка съдът възприема показанията на свидетеля
Т., тъй като същият е пряк очевидец на плащането, знае за какво е било извършено то – за
закупуване на мястото в с. К, уточнен е размерът на сумата – около 8000 лева, както и че
плащането е извършено в Банка ДСК. Свидетелят е посочил, че след извършване на
плащането двамата с баща му са отишли при нотариус за представяне на всички документи
и съставяне на документ за собственост. На това основание нотариус е издал приложения по
делото констативен нотариален акт от 11.11.1993 г., като е направил проверка на
документите, представени му от Т., направил е преценка на изискуемите предпоставки за
постановяване на нотариален акт и е установил за собственици на основание параграф 4
ЗСПЗЗ Т. и съпругата му.
Поради това и са изпълнени кумулативно предпоставките, при които
възниква право на собственост съгласно § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ, като Т. е придобил право
на собственост върху земята, която му е предоставена за ползване, на основание посочената
разпоредба. В удостоверението за оценка и издадения констативен нотариален акт е посочен
имотът, предоставен за ползване и за който е възникнало право на собственост, който видно
от заключението на вещото лице е идентичен с процесния парцел. Поради това следва да се
зачете легитимиращото действие на представения нотариален акт съгласно разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС.
Съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587, ал. 1 ГПК констатация за принадлежността на
правото на собственост представлява правен извод на нотариуса. За Т. е възникнало право
да придобие процесния имот, като имот с идентификатор 52279.503.143 е идентичен с
имота, предоставен за ползване на ищеца, съгласно констатациите на вещото лице М..
Поради това и ответникът не е правоимащ, тъй като не е придобил
собствеността от лице, което е собственик на процесния имот. Съдебната практика е
непротивочерива по въпроса, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не поражда
вещно-транслативно действие.
Следователно ищецът успя да докаже собственически права върху
процесния имот. Не се спори между страните, че ответникът владее имота, като е започнал
строителство в него. Това има за последица уважаване на предявения ревандикационен иск.
С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК
5
ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на общо 1148 лева съдебно-деловодни
разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. ЛЮБ. Н., ЕГН
**********, адрес: гр. Б, ул. , че СТ. К. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Б, ул. е собственик на
поземлен имот с идентификатор по КККР на с. К, общ. К, обл. Б, с площ от 687 кв.м., при
съседи ПИ 52279.503.148, 52279.503.144, 52279.25.81, 52279.503.142 и 52279.503.147 и
ОСЪЖДА Н. Л. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Б, ул. да предаде на СТ. К. Т., ЕГН
**********, адрес: гр. Б ул. владението върху имота.
ОСЪЖДА Н. Л. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Б, ул. да заплати на
СТ. К. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Б ул. сума в размер на 1148 лева (хиляда сто
четиридесет и осем лева) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника Община К, представлявана от кмета Ж. В.
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/Невена Ковачева_______________________
6