р  е  ш  е  н  и  е

№ 215

гр. Габрово, 07.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                  

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ

 

при секретаря Лидия Симеонова и прокурора....., като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВ АНД № 134 по описа за 2020 година, и за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Воденицата 76” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Чавдар” № 1, вх. А, ет.3, ап.6, представлявано от управителя Н.В.В. – чрез адв. Иван Жалков от АК – Габрово, против Наказателно постановление № Г-14-ДНСК-1 от 03.01.2020 г. на зам. – Началника на Дирекция за национален и строителен контрол /ДНСК/ - София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева на основание чл. 237, ал.1, т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за нарушение по чл. 148, ал.1 от ЗУТ.

В жалбата и пред настоящия състав адв. Жалков моли на преден план за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради недоказаното извършване на вмененото нарушение, неспазена процедура по неговото установяване, процесуални пропуски по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и липса на преценка за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Алтернативно моли за редуциране до законовия минимум на наложената имуществена санкция.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Светла Попова, която пледира за потвърждаване на обжалвания санкционен акт поради безспорна установеност на процесното деяние, законосъобразно развита процедура за неговото констатиране и документално отразяване и правилно фиксиран размер на наказание.  

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от заверено копие от заповед № РД-13-196/01.07.2019 г. на Началника на „Дирекция за национален и строителен контрол”, с която той овластява своя зам. – Началник да налага предвидените в ЗУТ наказания за всички категории строежи.

Въз основа подаден сигнал за извършван незаконен строеж, на 10.05.2019 г. служителите на РДНСК - Габрово Л.К., В.М. и С.П. посетили землището на с. Трънито, общ. Габрово, където констатирали ограден с метална мрежа водоем с площ на водното огледало около 2 декара, формиран черз земно-изкопни дейности с използване на механизация. Тримата проверяващи възприели също така функционираща в източния край на водоема стоманобетонова шахта, в близост до нея – преливник, предназначен за провеждане високите води от съоръжението по видим земен профил. Освен това Л.К., В.М. и С.П. установили изграден над левия бряг на протичащата в близост р. Синкевица изкоп с кръгла форма и диаметър 3 м., в средата на който била ситуирана цилиндрична стоманобетонова водовземна шахта, покрита с метален капак. Проверяващите констатирали още и че тази шахта каптира подземни води, които впоследствие постъпват в изградения водоем. Служителите на РДНСК – Габрово забелязали и че на мястото в момента не се извършват строителни дейности, но са наличини следи от непосредствена такава, както и че в близост се намира багер. След като съставили Констативен протокол и фотоснимки, Л.К., В.М. и С.П. провели разговор с установено в района на водоема лице, представило се като баща на собственика на имота, на когото оставили призовка за явяване и представяне на наличната документация във връзка със строежа.

На 14.05.2019 г. в сградата на РДНСК – Габрово се явила Н.В. – съпруга на управителя на „Воденицата 76” ЕООД Н.В., която депозирала от негово име три нотариални акта и скици за поземлените имоти в района на процесния водоем с идентификатори: 14218.473.9, 14218.473.10 и 14218.473.11, предварителни становища от „Енерго про мрежи” АД, „ВиК” – Габрово, РДГ – Велико Търново, писмо от Басейнова дирекция „Дунавски район”, както и Решение № ВТ-44-ПР/29.07.2016 г. на РИОСВ - Велико Търново, придружено с писмо изх. № 1668/20.09.2016 г. и писмо изх. № 541/08.03.2017 г. За изясняване на всички обстоятелства по случая била и изискана информация от Община Габрово, като в получено писмо вх. № ГБ-131-00-291 от 22.05.2019 г. изрично е упоменато, че не са постъпвали никакви искания, респ. не са издавани и каквито и да е разрешения, за строеж на язовир/микроязовир или рибарник в трите позмлени имота в землището на с. Трънито, общ. Габрово. В хода на административнонаказателното производство е приобщено и писмо вх. № ГБ-131-00-295 от 28.05.2019 г. на Областна дирекция „Земеделие” – Габрово, съгласно което същите имоти представляват земеделски земи и за тях не са провеждани процедури за промяна на предназначението им. На установения водоем е извършена и повторна проверка на 28.06.2019 г., при която е установено и описано засипване на част от изградените съоръжения. Въз основа всичко гореустановено С.П. и В.М. изготвили срещу дружеството - жалбоподател за установеното на 10.05.2019 г. нарушение по чл. 148, ал.1 от ЗУТ АУАН № Г-14/31.07.2019 г. Освен това със Заповед № ДК-02-ГБ-2/27.08.2019 г. и.д. Началник на РДНСК – Габрово наредил премахване на установения незаконен строеж „Хидротехническо съоръжение /микроязовир-рибарник/” на основание чл. 222, ал.1, т. 10 във вр. с чл. 225, ал.1 от ЗУТ. Същата е предмет на съдебен контрол, като със свое Решение № 24/17.02.2020 г. състав на Административен съд – Габрово отхвърлил оспорването и от страна „Воденицата 76” ЕООД. Посоченото решение е обжалвано от жалбоподателя, като към настоящия момент образуваното касационно производство е висящо пред ВАС.

Същевременно на 03.01.2020 г. е издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на представител на „Воденицата 76” ЕООД на 21.01.2020 г., като на 28.01.2020 г. е подадена и настоящата жалба против него.

По делото съдът намира за безспорни няколко факта, на първо място този на извършван към 10.05.2019 г. строеж на хидротехническо съоръжение /микроязовир-рибарник/ в поземлени имоти с идентификатори: 14218.473.9, 14218.473.10 и 14218.473.11, находящи се в землището на с. Трънито, общ. Габрово, която строителна дейност е пряко и непосредстветно възприета от свидетелите С.П. и В.М., осъществили процесната проверка.  И двамата в своите показания категорично посочиха характеристиките на изграждащия се обект, които незабавно са закрепили в изготвените на място от тях Констативен протокол и няколко фотоснимки, както и възприетите следи от непосредствена строителна дейност и наличие на специализирана техника за нея, макар и в конкретния момент такава не е била реализирана. Извършваният строеж правилно е квалифициран като такъв от трета категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т.3, б. „в” от ЗУТ с оглед категоричните му характеристики на хидротехническо съоръжение /микроязовир-рибарник/, респ. водоем, предназначен за събиране на големи количества водна маса и рибовъдство, които обстоятелства са пределно ясно видими от приложените снимки и достатъчно ясно описани в цитирания Констативен протокол от 10.05.2019 г. Спор не може да възникне и че „възложител” на този строеж по смисъла на чл. 161, ал.1 ЗУТ е именно „Воденицата 76” ЕООД в качеството на собственик на процесните имоти в землището на с. Трънито, общ. Габрово. А пък съобразно изр. второ от същия текст именно „възложителят” следва да осигури всичко необходимо за започване на строителството, като в случая доказана бе липсата на каквито и да е строителни книжа, и най-вече на най-важния документ в подобна насока – разрешително за строеж. Чл. 148, ал.1 от ЗУТ прогласява общия императив за допускане само и единствено на разрешени по реда на самия закон строежи. Ал. 2 изрично посочва, че финалният документ, доказващ законното приключване на всяка процедура за отпочване на даден строеж, е разрешението за строеж, като правото за неговото издаване в общия случай е адресирано до главния архитект на съответната Община. В хода на административнонаказателната преписка е приобщено писмо изх. № № ГБ-131-00-291 от 22.05.2019 г. на Кмета на Община Габрово, според което не са постъпвали никакви искания, респ. не са издавани и каквито и да е разрешения, за строеж на язовир/микроязовир или рибарник в трите позмлени имота в землището на с. Трънито, общ. Габрово. Несъмнено също така представените писма с различни запитвания до различни държавни органи, при това предимно от 2016 г., не могат да заместят липсата на подобен документ, т.е. безспорно в случая сме изправени пред един категорично неразрешен по реда на съответния закон строеж, осъществяван именно от жалбоподателя в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ.

Тук е мястото съдът изрично да отбележи несъстоятелността на основното възражение на защитата касателно липсата на влязла в сила Заповед с правно основание чл. 222, ал.1, т. 10 във вр. с чл. 225, ал.1 от ЗУТ, представляваща според адв. Жалков императивен законов титул за квалифициране на даден строеж като „незаконен”. Следва да се отбележи обаче липсата на каквато и да е корелация или конкуренция между тези две процедури – административната такава, свързана с издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, и административнонаказателната, насочена към санкциониране на даден правен субект за конкретно противоправно поведение. Тези производства, макар и произтичащи от общи фактически констатации, се развиват по отделни законови процедури – съответно АПК и ЗАНН, и имат различна крайна цел. Административното производство е ориентирано към елиминиране на последиците от нарушението посредством възстановяване на правомерно фактическо положение, а настоящото такова – изследване на въпросите има ли иизвършено нарушение и кой е неговият автор. Ето защо безспорно неприключилото към този момент производство по оспорване на процесната Заповед № ДК-02-ГБ-2/27.08.2019 г. на и.д. Началник на РДНСК – Габрово не е пречка за приключване на това по АНД № 134/2020 г., касаещо законосъобразността на атакуваното Наказателно постановление.

Съдът не открива пороци в проведената от АНО процедура за установяване и документално закрепване на коментираното нарушение, като по-специално такъв не представлява отсъствието на представител на санкционираното лице при първоначалната проверка на 10.05.2019 г. и изготвянето на процесния Констативен протокол от нея. Съобразно чл. 36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува с изготвянето на съответен АУАН, респ. от този момент субектът, срещу когото е издаден същия, получава гарантираното от закона свое право на участие в развиващата се процедура. Всички останали действия на АНО преди това имат подготвителен и организационно – технически харкатер и поради това липсва каквото и да е задължение за тях да бъде уведомяван когото и да било. Не са налице също така каквито и да и пороци в съставените по делото АУАН и Наказателно постановление, като и двата документа съдържат всички свои императивни реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН.

Според настоящия съдебен състав не са налице никакви правнозащитими предпоставки установеното нарушение да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, каквото алтернативно искане е депозирано и поддържано. Касае се за сериозен по характеристиките си строеж на мащабно хидротехническо съоръжение със сериозно засягане на прилежащия терен и протичащите в района води. Представените от „Воденицата 76” ЕООД документи за започнати някакви съгласувателни процедури с различни институции са предимно от 2016 г.,  не е стартирана дори процедура за промяна на предназначението на процесните имоти, което говори за продължително и упорито бездействие. Всичко това отрича не само каквато и да е възможност за приложение на чл. 28 от ЗАНН, но и категорично прави правилна и обоснована наложената на на дружеството имуществена санкция от 10 000 лева. Законодателят е предвидил в чл. 237, ал.1, т.1 от ЗУТ неин диапазон от 5 000 до 50 000 лева, като определеният в случая размер е в изключителна близост до законовия минимум, но в това си измерение същият категорично съответства на завишената обществена опасност на извършеното и поради това не следва да бъде намаляван. Ето защо и по горните съображения атакуваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН „Воденицата 76” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция за национален и строителен контрол /ДНСК/ - София направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № Г-14-ДНСК-1 от 03.01.2020 г. на зам. – Началника на Дирекция за национален и строителен контрол /ДНСК/ - София, с което на „Воденицата 76” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Чавдар” № 1, вх. А, ет.3, ап.6, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева на основание чл. 237, ал.1, т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за нарушение по чл. 148, ал.1 от ЗУТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН „Воденицата 76” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Чавдар” № 1, вх. А, ет.3, ап.6, представлявано от управителя Н.В.В., да заплати на Дирекция за национален и строителен контрол /ДНСК/ - София направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: