№ 16252
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110127374 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от ***********************
против М. М. Г. ЕГН ********** гр. ******************************* обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца, както следва: Сумите: главница в размер на 1 117,65 лв. -
представляваща потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 13.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за перида от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г. в размер на 129,44 лв., главница за
услуга дялово разпределение, предоставена за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
в размер на 46,66 лв., ведно със законна лихва от 13.05.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 20.04.2021 г. в размер на
8,67 лв., за които е издадена заповед за изпълнение от 27.05.2021 г. по гр. д. № 26
547/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
С исковата молба ищецът претендира суми за исковия период така, както са
заявени в заявлението, и не поддържа молба от 15.07.2021 г. по зап. Пр-во, с която след
издаване на ЗИ и без да давани указания по редовността на заявлението е бил направен
опит за промяна на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
исковете по основание и размер. Позовава се давност.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С приетия доклад по делото е възложено в тежест на ищеца да докаже, че в
исковия период между страните е съществувало облигационно отношение, по силата
на което до топлоснабдения имот с адрес: гр. *******************************, аб.
№******************, ИД номер 162 280, в сочения исков период ищецът е доставял
1
топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; че ответникът като
собственик на недвижимия имот е потребител на ТЕ; че вещното право на ползване
относно ******************************* – дарители със запазено на ползване, е
погасено, като съдът е дал на ищеца указания на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК; размер на
исковете.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Видно от нот. Акт за дарение от 14.10.1997 г. ответникът е
станал собственик на имота по дарение и е бил такъв вкл. и в исковия период. Видно от
справки от ЕСГРАОН на л. 93 и сл., то правото на ползване на дарителите е погасено
поради смъртта им преди началото на исковия период. Така в исковия период
ответникът е собственик на имота и ползвател на ТЕ относно него.
Страните не спорят, а и се установява от главните отчети и изравнителните
сметки и СТЕ, че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира
процесният имот, е топлоснабдена. Поради това съдът намира, че ответникът е
потребител /клиент/ на доставяната до имота топлинна енергия и е страна по
облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без
да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува
доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От заключението на изслушаната СТЕ, представените справки и главни отчети
от третото лице – помагач се установява начисляваната от ищеца за имота топлинна
енергия да е за БГВ, за отопление на имот и енергия, отдадена от сградната
инсталация. Видно от главните отчети показанията на уредите са снети 12.05.2019 г. и
10.06.2020 г. Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-
334, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са
отразявали количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия
са начислявани при спазване поднормативната уредба. Отдадената от сградната
инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба №
2
16-334. Общият топломер в АС е преминал необходимите проверки и съответства на
одобрения тип в исковия период.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за реално доставената ТЕ за
процесния период по партидата е 1 099,10 лв, до която сума искът е основателен.
Неоснователно е възражението за давност. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за
месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се
издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се
отнасят. Следователно изискуемостта на сумите за потребената ТЕ за м. 05.2018 г. е
настъпила през м. 07.2018 г., а заявлението е входирано на 13.05.2021 г.
За периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г. законната лихва върху сумата от
1 099,10 лв е в размер на 126,29 лв., който размер съдът определи на осн. чл. 162 ГПК.
За тази сума искът срещу ответника по чл. 86 ЗЗД е основателен, доколкото съгласно
приложимите ОУ от 2016 г. ответникът е изпаднал в забава с изтичането на
предвидения срок.
Искът е основателен и за главницата за дялово разпределение. Съгласно чл.
22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на
изследване по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази
услуга се заплаща на ищцовото дружество ведно с цената на потребената ТЕ. Според
неоспорената справка за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. дължимата сума за
дялово разпределение за целия имот е в размер на 46,66 лв., колкото се и претендира.
За периода 01.07.2018 г. до 20.04.2021 г. се претендира законната лихва върху
сумата от 46,66 лв. размер на 8,67 лв. В ОУ на ищеца не е предвиден срок за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава
след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за тази сума.
По разноските. Ищецът е сторил разноски в размер на 70,52 лв. дт, 300 лв. за
експертиза, дължат се 150 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК, като са
заплатени и 321,17 лв. – депозит за особен представител. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В хода на заповедното производство
ищецът ищецът е заплатил общо 76,05 лв. разноски. Според уважената част от
исковете на ищеца се дължат в исковото пр-во 822,06 Лв., а з заповедното пр-во –
74,27 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ************************ ЕАД
ЕИК ***********************, със седалище и адрес на управление: гр.
3
*********************, против М. М. Г. ЕГН **********, с адрес: гр.
*******************************, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца, както следва: сума в размер на 1 099,10 лв – главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , до
топлоснабден имот с адрес: гр. *******************************, аб.
№******************, ИД номер 162 280, ведно със законна лихва от 13.05.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 126,29 лв. - лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г., сума в размер на 46,66 лв. –
главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно
със законна лихва от 13.05.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за
главница за доставена топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 1
117,65 лв., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
горницата до пълния предявен размер от 129,44 лв. и иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 20.04.2021 г. в размер на 8,67 лв. - в
цялост.
ОСЪЖДА М. М. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. *******************************,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ************************ ЕАД ЕИК
***********************, със седалище и адрес на управление: гр.
*********************, сумата от 74,27 лв. - разноски по гр. д. № 26 547/2021 г. по
описа на СРС, 66 състав, както и сумата от 822,06 Лв. – разноски в исковото пр-во.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Техем сървисиз“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и третото лице - помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4