№ 1398
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело
№ 20221100511012 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. чл. 436 ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника А. М. А., срещу Разпореждане от
30.08.2022 г. на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 в КЧСИ по изп.дело № 20128380405953, с което
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
Частният жалбоподател излага, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция, тъй
като по делото от 2012 г. до 2017 г. не са извършвани изпълнителни действия. Заявява, че
дали са извършвани плащания или не, дали са подавани молби, искания и пр. са без
значение, тъй като взискателя е бездействал за повече от две години.
Взискателят по делото „ЕОС М.“ ЕООД, депозира възражение, с което счита жалбата за
неоснователна, при твърдения, че не е налице период от повече от две години, в който
взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни действия.
ЧСИ М.Б. е депозирал мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20128380405953 е образувано по молба, вх. № 32089/02.07.2012 г. на
взискателя „Ю.И Е Д.Б.“ АД с ЕИК *******, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
1
16.05.2012 г. по ч.гр.д. № 554/2012 г. по описа на PC – гр. Мездра и Заповед за изпълнение
№ 289/16.05.2012 г., срещу длъжника А. М. А., ЕГН ********** и Г. М. А., ЕГН
**********. В молбата за образуване взискателят „Ю.И Е Д.Б.“ АД е поискал цялостно
проучване на длъжниците, както и е възложил на ЧСИ да определи способа на изпълнение,
на основание чл. 18 от ЗЧСИ. Разпоредено е пълно имуществено проучване и запориране на
вземанията на длъжника.
На 19.07.2012 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 54360 на официално
посочения адрес на задълженото лице А. М. А., в която са описани дължимите суми към
тази дата. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на лицето - А. М. А. на 30.07.2012
г.
На 19.07.2012 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 54361 на официално
посочения адрес на Г. М. А., в която са описани дължимите суми към тази дата. Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на задълженото лице на 30.07.2012 г. чрез А. М. А., в
качеството й на сестра на Г. М. А..
С последователни актове са наложени обезпечителни мерки и изпълнителни действия,
изразяващи се в налагане на запор на банковите сметки на длъжниците.
На 19.07.2012 г. са наложени запори върху всички притежавани от длъжниците банкови
сметки.
С молба от 16.08.2012 г. длъжницата А. М. А. е отправила искане към ЧСИ да приеме
погасяване на задължението й на вноски по посочена от ЧСИ сметка по 180 лв. месечно.
От 29.08.2012 г. до 15.06.2015 г. ежемесечно са постъпвали суми по изп.дело от длъжника
А. М. А..
На 25.02.2016 г. е постъпила молба с вх. № 15103 за конституиране и прехвърляне на
вземанията (договор за цесия) между „Ю.И Е Д.Б.“ АД и „ЕОС М.“ ЕООД. В същата молба
Взискателят е поискал насочване на принудително изпълнение срещу задължените лица по
изпълнителното дело.
На 13.07.2017 г. е депозирана молба с вх. № 52082 от „ЕОС М.“ ЕООД за извършване на
справка в ТД „НАП“ за съществуването на валидни трудови договори сключени със
задължените лица по изпълнителното дело, с оглед налагане на запор върху същите.
На 14.07.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. М. А. в
Териториален център за пътнически превози – София.
На 01.03.2019 г. е депозирана молба с вх. № 11516 от „ЕОС М.“ ЕООД за извършване на
справка в ТД „НАП“ за съществуването на валидни трудови договори сключени със
задължените лица по изпълнителното дело, с оглед налагане на запор върху същите.
От 27.05.2019 г. до 28.07.2022 г. са постъпвали ежемесечно суми от длъжницата А. М. А. в
погашение на дълга й, въз основа на наложен запор върху трудовото й възнаграждение.
На 17.08.2022 г. жалбоподателката е подала молба с вх.№ 36093 с правно основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
2
С обжалваното Разпореждане от 30.08.2022 г. ЧСИ М.Б. е отказал да прекрати изп.дело, тъй
като не са налице основанията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателката е уведомена на
09.09.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
В чл. 435 ГПК законодателят е предвидил императивно и изчерпателно кои действия на
съдебния изпълнител подлежат на обжалване по този ред и съответно от кои страни.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител
да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2
от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна
възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени
правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на
всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са
незаконосъобразни.
Предмет на настоящото производството по обжалване на отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство, е наличието или липсата на основания, осуетяващи
реализацията на правото на взискателя в рамките на образуваното вече изпълнително
производство, съответно законосъобразността на постановения отказ. Тези основания за
прекратяване на изпълнителното производство са изрично и лимитативно изброени в чл. 433
ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС, изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ - арг. чл.
3
116, б. "в" ЗЗД. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Съгласно посоченото
по – горе Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В конкретния случай неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателката, за
настъпила перемпция за периода от 2012 г. да 2017 г., тъй като през целия цитиран период
по изпълнителното дело са постъпвали суми удържани от наложен запор върху трудовото й
възнаграждение, както и суми, които длъжницата сама е внасяла по сметка на ЧСИ в
погашение на дълга си. Налагането на запор върху трудовото възнаграждение по своето
същество е годно и валидно изпълнително действие по смисъла на т. 10 от тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и прекъсва течението на
срока на перемпцията и на погасителната давност.
За пълнота следва да се отбележи, че, съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, молбата на легитимиран
по предписания ред взискател е необходима, но и достатъчна, за да овласти и ангажира ЧСИ
да предприеме съответните действия. Всяка една от подадените молби, съдържаща искане за
извършване на изпълнителни действия, е прекъсвала перемпцията. Както е посочено и в ТР
№ 2/2013 г., за разлика от исковото производство изпълнителният процес се основава на
множество относително самостоятелни процедури, всяка от които, при реализация на
парично притезание, е насочена към принудително осребряване на движими и недвижими
вещи или събиране на вземания.
Изложеното обуславя извод за законосъобразност на обжалвания отказ на съдебния
изпълнител да прогласи прекратяването на изпълнителното производство, като с оглед на
което подадената срещу него жалба на длъжника по изпълнението следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на длъжника А. М. А., срещу Разпореждане от
4
30.08.2022 г. на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 в КЧСИ по изп.дело № 20128380405953, с което
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5