Р Е Ш Е Н И Е № 188
гр.
Бургас, 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на десети юли, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 300 по
описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод
искова молба от П.Д.К., чрез адв. Боряна Евгениева от
АК-София, съдебен адрес гр. София, ул. Позитано№9,
вх.Б, ет.6, с която е предявен иск с
правно основание чл. 226 от КЗ /отм./вр. пар.22 от КЗ
срещу ответника ДЗИ Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
призоваване и съобщения гр. София, ул. Г.Бенковски №3 за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
на виновно причинена смърт на неговия брат Г.Д.К. на 25.07.2014г., на път №53911 в посока от с.
Аспарухово към с. Сърнево, при управлението от виновния водач Н.Р.К. на лек
автомобил марка БМВ, модел 318И, **********, застрахован със застрахователна
полица №0611400292221, със срока на валидност 09.01.2014г. до 08.01.2015г. ,
ведно със законната лихва от датата на деликта -
25.07.2014г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 25.07.2014г., на
път №53911 в посока от с. Аспарухово към с. Сърнево, община Карнобат, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „318И“, **********, в който на предната седалка е пътувал
братът на ищеца Г.К., като вследствие на
инцидента автомобилът се е блъснал в крайпътна стационарна цистерна за вода и
той е починал. Посочва се, че по време
на произшествието лек автомобил марка „БМВ“ е бил управляван от Н.Р.К., който
се е движил със скорост от 123 км./ч., която е над допустимата за пътния участък от 90 км./ч. Ищецът излага,
че другите спътници в автомобила, които са пътували на задната седалка, са били
Б.Н.Н.и Е.Х.Г., като след сблъсъка и четиримата са
починали на място. Изнася данни, че образуваното досъдебно производство
№07-385/2014г. по описа на РУ Карнобат е прекратено, като подробно описва
възприетия по същото механизъм на ПТП. Счита, че причината за възникналото ПТП
е изцяло субективна и се дължи на поведението на виновния водач Н.К., като
погрешно по първоначалната авто-техническа експертиза
по досъдебното производство е направен извода, че автомобилът е бил управляван
от Г.К., като в тази връзка анализира приобщения по досъдебното производство
доказателствен материал. В исковата молба се
посочва, че приживе ищецът и починалият му брат са живели в едно
домакинство и са били в много близки отношения, постоянно са били заедно и са
си споделяли всичко. Твърди се, че през 2004г. майка им С.С.се
разделя с техния баща Д.К. и те заедно отиват с нея да живеят в родната й къща
в село Черково. Липсата на баща според ищеца е засилила връзката помежду им и
те са станали неразделни. През 2006г. майката е започнала да живее на семейни
начала с Г.Н. и двамата братя са заживели в неговата къща в с. Сърнево, като
пострадалият при ПТП Г.е започнал все повече да се грижи за по-малкия си брат П..
Ищецът заявява, че смъртта на брат му се е отразила много пагубно върху
неизградената му и слаба психика, като към този момент той е бил на 14 години,
отказвал да говори в продължение на една година, затворил се в себе си,
прекъснал образованието си и спрял да ходи на училище. Основава пасивната
материална легитимация на ответника с твърдения, че към датата на увреждането
автомобилът, реализирал процесното ПТП, е бил застрахован
по валидна застраховка „гражданска отговорност“ при ДЗИ Общо застраховане АД,
като независимо, че застраховката е била прекратена поради невнасяне на дължима
поредна вноска, застрахователят не се освобождава от отговорност при
неизпълнение на това задължение. Позовава се на ТР 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС,
съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък
са по изключение и лица извън кръга в П-Пл №4/1961г. и П-Пл. №5/1969г. на ВС, създали трайни и
дълбока емоционална връзка с починалия, които търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания. Намира, че разпоредбата на пар.96,
ал.1 от ЗИДКЗ, определяща размер на обезщетение от 5000 лева до влизане в сила
на наредбата за утвърждаване на методика по чл.493а, ал.2 от КЗ противоречи на
действащото право на ЕС, уреждащо застрахователните отношения и по-точно на
Директива№2009/103ЕО на ЕП на Съвета на ЕС. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника ДЗИ Общо застраховане ЕАД, с който на първо място се прави възражение, че исковата молба е недопустима, тъй като застрахователят не е бил предварително сезиран по реда на чл. 380 от КЗ. По същество
предявеният иск с правно
основание чл. 226 от КЗ/отм./ се оспорва
по основание и размер, като се прави
възражение, че ищецът не е легитимиран да претендира неимуществени вреди, тъй като това според
ТР 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС може да се допусне само по изключение, т.е. извън рамките на обичайните, нормалните и естествени взаимоотношения между брат и брат. На следващо място се възразява, че във връзка с отговорността на водача К. за същия инцидент е
било образувано гр.д.№1510/2018г. пред СГС по иск от С.С.и
Г.Ненчев срещу ДЗИ Общо застрахованеАД, по което е постановено невлязло в сила съдебно решение,
с което застрахователят е осъден да заплати на майката и на
бащата на починалия Г.К. по 70 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди, като
сумите са определени след вземане предвид на всички обстоятелства по случая. Счита претендираният размер на обзщетение
за крайно завишен, като намира, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД би било обезщетение,
което е в размер до 5000 лева. Намира
за неприложима цитираната в исковата
молба директива, тъй като в нея липсва
дефиницая на понятието
«близки членове на семейството».
Освен това директивата няма непосредствено действие. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът е управлявал след употреба на алкохол, бил е непълнолетен и неправоспособен, като
пострадалият е знаел тези обстоятелства по време на настъпване на ПТП и е допуснал управление на МПС от такова лице. Според ответника той е поел риск
и сам се е поставил в опасност, като
с поведението си е допринесъл
за настъпване на вредните последици. Оспорва претенцията за лихви, като счита, че не се дължат от датата на настъпване на деликта и, че ищецът
следва първо да се отправи писмена претениця на осн. чл.380 от КЗ, за
да изпадне ответника в
забава. Прави възражение за изтекла давност по претенцията за мораторна
лихва, считано от датата на деликта Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК от
ищеца, с която моли да бъде установено за безспорно в отношенията на страните с
доклада на делото, че процесният автомобил е
управляван от Н.Р.К., както и наличието на договор за застраховка „гражданска
отговорност“ към датата на ПТП, сключен с ответника-застраховател.
Ответникът ДЗИ Общо застраховане ЕАД се е възползвал от правото си на
допълнителен отговор в преклузивния срок, с който поддържа възраженията си в
първоначалния отговор на исковата молба.
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./
вр. пар. 22 от КЗ /обнародван в ДВ. бр.102 от 29.12.2015г./
БОС счете възражението на ответника ДЗИ Общо застраховане АД за
недопустимост на производство за неоснователно, тъй като производството се
движи по отменения КЗ. Действително към датата на предявяване на
исковата молба е в сила новия КЗ, като
съгласно разпоредбата на чл.498, ал.3 от същия за да е допустим прекият иск за
вреди от увреденото лице пред съда то
първо следва да претендира застрахователно обезщетение извънсъдебно в самостоятелно
производство пред застрахователя. В § 22 от ЗПР на КЗ обаче е предвидено, че за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс се
прилага част четвърта от отменения КЗ. Ищецът твърди, че застрахователният
договор е сключен преди влизането в сила на новия КЗ и е действал към датата на
настъпване на деликта. Следователно въведените с
нормата на чл.498, ал.3 КЗ изисквания са неприложими към исковете по чл.226 КЗ
/отм./. На следващо място не е въпрос на
допустимост, а на основателност на иска и по същество на делото, доказва ли
ищецът активната си материална легитимация като носител на правото да претендира неимуществени вреди по
смисъла на ТР 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС.
Окръжният съд, като взе
предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложеното удостоверение за родствени връзки от
22.10.2018г. ищецът П.Д.К. е брат на Г.Д.К..
От представените удостоверения за раждания се установява,
че двамата са родени от майка Снежана
Валентинова Костадинова и имат произход от баща Д.Георгиев К..
Видно от приложения по делото констативен протокол №10 от
30.07.2014г., съставен от служител на РУП Карнобат, на 25.07.2014г., в 6,20
часа, на път №53911, километър 7+250м., управляваният от неправоспособния водач
Г.К. лек автомобил марка „БМВ“, модел „318И“,
ДК№А212КР, е напуснал пътното платно отляво и навлязъл в лозов масив, като се
удря в неподвижна метална цистерна с вода за напояване. Отразено е в констативния протокол, че вследствие на
ПТП на място са починали водачът Г.К. и пътниците Н.К., Б.Н.и Е.Г.. Представеният към исковата молба констативен
протокол за ПТП е съставен пет дни след инцидента и не съдържа
констатация, че отразените в него факти са възприети
непосредствено от длъжностното лице – негов издател, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП и относно обстоятелството кой е
управлявал автомобила при реализирането на ПТП.
От приложения протокол за оглед от 25.07.2014г. от
разследващ полицай при РУП-Карнобат, се установява, че водачът на автомобила е
братът на ищеца Г.К., като лицето Н.К. е било на предна дясна седалка и
останалите пътници на задната седалка в ляво и в дясно. В протокола за оглед е посочено,
че процесното ПТП е настъпило между селата Аспарухово
и Сърнево, на път 53911, на 1750м. след село Аспарухово в посока село Сърнево. Съдържа
се следното описание на пътното платно: права асфалтова настилка, без
неравности, прав пътен участък за двупосочно движение, без средна разделителна
линия, с ширина на пътното платно 6,20м., липсва добре изразен банкет, има
силно затревяване на настилката с височина на човешки ръст. Вляво от пътното
платно разследващият полицай е констатирал наличието на метална цистерна с
дължина 9,20 кв.м. и диаметър 3 м., която
е разположенае напречно на пътното платно и поставена
върху бетонни стъпки с височина 40 см., поставени на 0,80 метра вляво от пътя и
трайно фиксирани върху терена. На мястото на произшествието при огледа е
установена дъговидна следа от протриване на гума върху асфалта, отдясно –
наляво, с ширина около 10 см. и дължина около 60 метра, както и видимо
изместване на стъпките в резултат на удара от автомобила и деформация с
дълбочина до 50 см. навътре. Съгласно протокола за оглед в автомобила са
установени четири трупа в седнало положение, с приведени напред тела и нито
един от предпазните колани в автомобила не е бил използван. Приложеният по делото протокол за оглед има
характер на официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила до доказване на
противното, че
фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа,
издал документа са се осъществили
така както се твърди в документа
- чл.179,ал.1 ГПК.
С протоколно определение от 31.01.2020г. съдът в първото
по делото съдебно заседание във връзка с изявленията на страните е допълнил
доклада на делото и е приел за безспорно установено в отношенията на страните,
че лек автомобил марка „БМВ“, модел „318И“,
ДК№А212КР, при реализирането на процесното
ПТП е бил управляван не от брата на ищеца Г.К., а от лицето Н.К., като към
датата на деликта посоченото МПС е било застраховано
при ответника ДЗИ „Общо застраховане“ АД по застраховка „гражданска
отговорност“.
В депозираните пред БОС показания
свидетелят Б.А. посочва, че на път след работа се прибирал с колата и полицаите
го накарали да разпознае пострадалите след катастрофата. Излага, че автомобилът
е бил забит до една цистерна на пътя. Спомня си, че предната вечер преди
инцидента е бил на кафе в центъра на с. Сърнево. При него дошли да седнат на
масата Г.и Б., след което Н.се появил с Е. Заявява, че са закупили от магазина
една голяма бира от два литра и държали чаши, наполовина пълни с бира. Свидетелят
не може да отговори категорично на въпроса колко добре са се познавали Г.и Н.и
дали Г.е видял, че Н.употребява алкохол. Изнася данни, че Н.изглеждал на около
17 годишна възраст, но не би могла да се прецени възрастта му с точност.
Пред настоящата съдебна инстанция
е разпитана свидетелката С. С.-майка на ищеца, която посочва, че П.Д. е изживял
смъртта на брат си много тежко, затворил се в себе си, не контактувал с никого,
дори и с нея. Разказва, че ищецът постоянно стоял в стаята си, започнало да му
прилошава, боляло го сърцето и не му достигал въздух. Наложило се да викат
бърза помощ и да му бият успокоителни. Посочва, че са го водили на лекари, но
те казвали, че нищо му няма. Съобщава, че ищецът е посещавал психолог в
продължение на шест месеца, но нямало полза. Обяснява, че синът й е ходил на психиатър, в момента се лекува с хапчета и се чувства
по-добре. Свидетелства, че двамата братя са били в много добри отношения и
много са се имали, не са се разделяли, живели са заедно в едно домакинство до смъртта на Г. След случилото се П. спрял
да ходи на училище, болката му била много голяма и не общувал с никой. Свидетелката
посочва, че не познава момчето, което е карало автомобила и то не живее в
селото. Твърди, че починалият й син при ПТП се е познавал добре единствено с
приятелката на водача Е., но не и с него.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
по делото свидетели, които не се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства.
По делото е прието заключение по
назначената съдебна авто-техническа експертиза на вещото
лице Г.. Вещото лице Г. е възприело в заключението си следния механизъм на ПТП:
около 1700 метра след село Аспарухово водачът Н.К. е загубил контрол върху
управлението, автомобилът се отклонил неуправляемо наляво, излязъл е от пътното
платно и се е ударил в голяма метална цистерна, разположена напречно на пътя на
80см. от пътното платно. Поради високата скорост на автомобила и внезапното му
предвиждане вещото лице е приело, че четиримата младежи в автомобила са
получили несъвместими с живота телесни увреждания, водачът се е опитал с волана
да върне автомобила, но от това действие автомобилът се е завъртял по посока на
часовниковата стрелка и когато достига цистерната се е ударил в нея с лявата си
страна. В заключението на вещото лице Г. е опредЕ.скоростта
на движение на лекия автомобил на около 102 км./ч. и мястото на удара в
цистерната около 1 метър и височина около 1,5 метра от страната на пътното
платно. Вещото лице е приело, че цистерната не е монтирана на допустимото за
това разстояние от пътното платно
/намирала се е на разстояние 80 см., а не на предвиденото разстояние от
5 метра съгласно чл.15 от Наредба за специално ползване на пътищата / и е
представлявала реална предпоставка за ПТП, като за монтирането й е задължително
разрешение от Областното пътно управление съгласно чл. 11а от Наредба за
специално ползване на пътищата.
В с.з. при изслушване на
заключението вещото лице Г. посочва, че допустимата скорост за този участък е
90 км./ч. При положение, че водачът е карал с допустимата скорост и се беше
отклонил от пътя също е щял да настъпи удара и са щели да пострадат с тежки
последици. Цистерната не е била сигнализирана, нито се е намирала на
допустимото разстояние от пътното платно, поради което според вещото лице при
такъв внезапен удар вероятността да оцелеят е малка. При липса на цистерната
има голяма вероятност да не загинат, особено пътниците на задната седалка. Посочва, че ако цистерната не се е намирала
на такова близко разстояние автомобилът би се търкалял, но спирането е
убийствено внезапно и то е станало причина за фаталния изход.
Заключението на вещото лице Г. е
оспорено по делото от процесуалния представител на ищеца в частта относно възприетата
от вещото лице причина за настъпване на произшествието като некомпетентно
изготвено предвид това, че от вещото лице не е извършен оглед на място на цистерната
и необходимостта от заключение от вещо лице – съдебен медик относно причината
за настъпилата смърт.
В останалата му част заключението
на вещото лице Г. по съдебно авто-техническа не е
оспорено от страните и следва да бъде кредитирано, като от същото съдът приема
за безспорно установено по делото, че водачът К. се е движил със скорост около
102 км./ч., която е над допустимата за съответния участък скорост от 90 км./ч.
Предвид частичното оспорване на
заключението по съдебната авто-техническа експертиза
на вещото лице Г. по делото е назначено и изслушано заключението на комплексна повторна
и допълнителна съдебна авто-техническа и медицинска
експертиза от вещите лица Ю.П. и П.П.. Според
заключението по комплексната експертиза причина за настъпване на процесното ПТП е загуба на устойчивост и управление от
неправоспособния водач Н.К. и внезапно спиране в неподвижна преграда – цистерна
в близост до пътното платно. Вещите лица по комплексната експертиза са
отговорили в заключението си, че ако водачът не е се отклонил от пътя е нямало
да настъпи ПТП. На разстояние 110,03 метра преди мястото на удара К. е загубил
управление върху управляваното от него МПС и в продължение на 64,70метра преди
мястото на удара се е опитвал да овладее автомобила. От вещите лица са
определени височината на бетоновата стъпка под цистерната на 40 см., като
стъпката започва на 2,10метра от мерната линия, върху стъпката има дебелостенно
„П“ образно желязо с височина 46 см., което се намира на 80 метра след мерната
линия. При отстояние на цистерната пет метра, а не 80 см. от пътното платно
водачът К. би имал възможност да се опита да овладее автомобила и да избегне
настъпването на ПТП. Травмите според вещите лица обаче биха били същите, дори и
цистерната да е разположена на пет метра от пътното платно, при последвал удар
на автомобила в цистерната, в който случай скоростта на автомобила е около 90
км./ч. Не могат да бъдат предвидени действията на водача, който е без
практически опит и без правоспособност и свидетелство за управление на МПС.
Предвид това вещите лица поддържат в заключението си, че поради липсата на
практически опит и неправоспособност водачът К. не е съобразил скоростта с
пътната обстановка и не е успял да овладее автомобила. При скорост на застрахования
автомобил около 102 км./ч. опасната зона
за спиране е 52,188м.
Съдът цени заключението на вещите
лица П. и П. като по-обстойно обосновано и даващо отговор на поставените
въпроси не само от техническа, но и от медицинска гледна точка. Безспорно е
установено по делото от заключението по комплексната експертиза, че основна
причина за настъпване на процесното ПТП е
обстоятелството, че водачът се е
отклонил от пътя и е загубил управление върху автомобила на разстояние 110,03
метра преди мястото на удара. Поради
липсата на практически опит и на правоспособност за управление на МПС К. не е
съобразил скоростта на движение с пътната обстановка. Така, както посочват
вещите лица действията му не могат да
бъдат предвидени, в това число дали същият би овладял автомобила при отстояние
на цистерната на пет метра от пътното платно. Освен това според вещите лица по
комплексната експертиза травмите биха били същите, дори и цистерната да беше
разположена не на 80 см., а на 5 м. от пътното платно.
По делото беше установено,
че нарушавайки правилата за движение в чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.150 от ЗДвП
водачът на застрахования при ответника автомобил виновно е допуснал ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като съгласно ал.2 на
същата разпоредба при избиране скоростта на движението следва да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В чл.
21, ал.1 от ЗДвП са предвидени максимално допустимите скорости за движение на
МПС извън населено място. Според разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач. Съдът намира, че водачът Г.К. е
извършил нарушение на посочените правила за движение в причинна връзка с настъпилото произшествие и смъртта на пострадалия Г.К.. Предвид безспорно приетото в доклада на делото от изявленията на
страните, че Г.К. е управлявал застрахования при ответника автомобил и събраните в настоящето
производство писмени и гласни доказателства –
констативен протокол за ПТП, протокол за оглед, показания на свид. А., изслушаното по делото заключение на вещите лица по
комплексната експертиза и частично кредитираното заключение на вещото лице Г., съдът
приема за доказан по безспорен и несъмнен начин фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла
на чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира, че по делото
са доказани всички елементи от фактическия състав, включен в нормата
на чл. 226 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно
деяние, вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на
деянието, както и сключването на договор за застраховка гражданска отговорност.
Ответникът е поел договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено
лице.
БОС приема, че не се установява
по делото вредите да са настъпили изключително поради действията на трето лице,
изразяващи се в поставяне на цистерна на нерегламентирано отстояние от пътното
платно, което да е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност.
Освен това дори и да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на трето
лице, когато вредите са причинени от неколцина на основание чл. 53 от ЗЗД те
отговарят солидарно.
В случая претендиращият обезщетение
доказва, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка, както и, че търпи значителни морални болки и страдания от неговата
загуба с продължително проявление във времето, което е основание за присъждане на обезщетение по смисъла на Тълкувателно решение
№ 1/2018 г. по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСГТНК.
За да достигне до този извод, съдът отчете, че до смъртта на брат си Г.К.
ищецът е живял заедно с него в едно домакинство, като са били отглеждани от
майката си и от втория им баща. Отношенията между двамата братя преди
внезапната смърт на пострадалия от ПТП са били близки и топли и никога не са се
разделяли. Ищецът е изживял изключително тежко загубата на брат си, затворил се
в себе си, не излизал от стаята си, ограничил социалните си контакти, спрял да
посещава училище, психическото му състояние рязко се влошило, наложило де да
търси помощ от лекари, психолог и психиатър, както и да пие лекарства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"гражданска отговорност" на автомобилистите.
Дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта
на близък човек следва да
се определи към момента, когато е породено основанието
за обезщетяване, тъй като вредата
е обективирана с настъпване
на непозволеното увреждане и с факта на осъществяване на деликта - личното
засягане на защитените ценности. При преценка на
размера на обезщетението следва да се отчетат
и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които
ще продължат да бъдат търпени
от пострадалия във времето, тъй
като продължаващите за в бъдеще страдания не
са ново правопораждащо
основание за вредата. Продължителността на времето, през
което се търпят и ще се
търпят страданията, следва да се
отрази и на размера на дължимото обезщетение. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да съобрази обществено-икономическите
условия в страната към момента на увреждането.
С оглед на това, преценявайки
всички съвкупни критерии, съдът намира, че размерът на обезщетението за
неимуществените вреди, които са претърпени от ищеца, следва да бъде определен
на 40 000 лева.
При определяне на размера на дължимото
обезщетение съдът не следва да прилага параграф 96 ал.1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ /ДВ бр.101/2018 г./, с която се въвежда лимит до 5 000 лева за
обезщетяване на братя и сестри за неимуществени вреди от смъртта
на техен роднина.
Посочената разпоредба от националното законодателство има действие по
отношение на ПТП, настъпили при действието
на застраховки,
сключени след 01.01.2016 г., а процесният застрахователен
договор е сключен през 2014г. Освен това съдът споделя доводите на
процесуалния представител на ищеца, че нормата противоречи на чл.1 пар.2 от Втора
директива 84/5, кодифицирана
в Директива 2009/103/ЕО на
ЕП и Съвета от 16.09.2009
г., относно застраховка ГО,
с която са въведени минимални застрахователни суми за неимуществени вреди в случай на телесно увреждане
несравнимо по-високи от посочения законов
лимит на националното право, посочен по-горе. Според Решение на
СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, постановено по преюдициално запитване „чл.3 параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на МПС покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
ГО за смъртта на близки членове
на семейството, настъпила при ПТП, само до опредЕ.сума,
която да е по-малка от посочените
в чл.1,параграф 2 от В. Д 84/5”-т.е. 350 000 евро“.
При това условие съдът следва да
разгледа направеното от ответника
възражение за съпричиняване
Ответникът твърди,
че водачът е управлявал
след употреба на алкохол,
бил е непълнолетен и неправоспособен, като пострадалият е знаел тези обстоятелства
по време на настъпване на
ПТП и е допуснал управление на МПС от такова лице. На
първо място от ответника, чиято е тежестта на доказване, не се установява по делото водачът К. към момента на реализиране на ПТП да е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата.
Не се доказва по делото и пострадалият Г.К. да е познавал Н.К. достатъчно
добре, както и да е знаел възрастта му и дали същият има свидетелство
за управление на МПС. Напротив от показанията на свид. С.се установи, че починалият й син при ПТП се е
познавал добре единствено с приятелката на водача Е., но не и с водача. Според показанията на свид. А. управлявалият автомобила К. е изглеждал на около 17 години, но
свидетеля сочи, че не може да се определи със сигурност на каква възраст е лицето. Съдът не може да обосновава
изводите за съпричиняване с вероятности или с предположения. Съпричиняването подлежи на
пълно доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото
лице. След като не е доказано знанието
на пострадалия, че водачът на лекия
автомобил не притежава свидетелство за управление, не може да
се направи категоричен извод за съпричиняване поради съзнателното поемане на риска от пострадалия, съгласявайки се
да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Предвид това съдът намира
за недоказано по
делото възражението
на ответника за съпричиняване.
При горните мотиви БОС приема, че
предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен до размера от 40 000
лева, като в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в посочения размер.
За горницата над този размер до предявения
размер от 100 000 лева искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По акцесорната претенция за законна
лихва, считано от датата на деликта. Доколкото лихва няма мораторен, а компенсаторен
характер, претенцията
за нейното присъждане не представлява отделен иск и се
дължи като последица от осъществения деликт. По чл.226 от КЗ /отм./ обезщетението за забава се дължи
от датата на деликта - 25.07.2014г. Исковата молба е предявена в канцеларията на съда на
10.06.2019г., като възражението на ответника за три годишна погасителна давност
по отношение на законната лихва е основателно за периода от датата на деликта до 09.06.2016г.
При горните мотиви ответникът следва да заплати законната
лихва върху главницата от 40 000 лева, считано от 10.06.2016г. до
окончателно плащане на задължението.
В останалата част за периода от деликта
до 09.06.2016г. искането за присъждане
на законна лихва е неоснователно и следва да се остави без уважение.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от
Закона за адвокатурата ответникът
следва да заплати на адв. Б.Е.
сумата от 1730 лева адвокатско
възнаграждение в минималния
размер по Наредба №2 от 09.07.2004г., съразмерно на уважената част от иска,
като възражението за прекомерност на адвокатското възнагражение от ответника в молба от 07.01.2019г. следва да
се остави без уважение, доколкото
е определено в минималните размери
по наредбата.
Ищецът следва
да заплати на ответника сумата
от 2370 лева, представляваща направени
по делото разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Ответникът следва
да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса за разглеждане на иска размер на 1600лв., както
и 600 лева за възнаграждение на вещи лица, платено от бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,със
седалище гр. София, бул. Витоша№89Б, съдебен адрес ,
гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов№26 да заплати на П.Д.К.,
ЕГН **********, чрез адв. Боряна Евгениева от
АК-София, съдебен адрес гр. София, ул. Позитано№9,
вх.Б, ет.6, сумата от 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
брат му Г.Д.К., починал на 25.07.2014г.,
при ПТП, на път №53911 в посока от с. Аспарухово към с. Сърнево, община
Карнобат, причинено от виновния водач Н.Р.К. при управлението на лек автомобил марка
БМВ, модел 318И, *******, застрахован при ответника със застрахователна полица
№0611400292221, със срока на валидност 09.01.2014г. до 08.01.2015г., ведно със
законната лихва, считано от 10.06.2016г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата
над уважения размер до размера от 100 000 лева, както и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху уважената част от иска за
периода от датата на деликта - 25.07.2014г. до 09.06.2016г.
ОСЪЖДА „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД да заплати на адв. Боряна
Евгениева от АК-София сумата от 1730 лева- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Д.К. да заплати на ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД
сумата от 2370 лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 1600 лева - държавна такса върху уважената част от иск и сумата от 600 лева платено от
бюджета на съдебната власт възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия: