Решение по дело №15015/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  №

 

гр. София, 16.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Галина Ташева

                                                                                           мл.с-я Боряна Петрова

                                                                                            

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 15015  по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.

 С решение № 158859 от 29.06.2017г., постановено по гр.д.№ 10333 по описа за 2017г. на СРС, 153-ти състав, е осъден З. „Б.И.“АД да заплати на ЗАД „А.“ на основание чл.213 от КЗ (отм.) сумата от 3 232,50 лева, представляваща част от изплатено по щета № 100150030136832 обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 12.11.2015г. в гр.София ведно със законната лихва върху тази сума считано от 20.02.2017г. до окончателното плащане, както и сумата от 212, 33 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.06.2016г. до 20.02.2017г., като са били отхвърлени искът с правно основание чл.213 от КЗ (отм.) за разликата над  сумата от 3 232,50 лева до пълния дължим размер от 11 955 лева, като погасен чрез плащане в хода на процеса  и като неоснователен над тази сума до пълната съдебно заявена претенция в размер на 11 985 лева и искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД  за разликата над сумата от 212, 33 лева до пълния заявен размер от 787,25 лева.

           Ответникът З. „Б.И.“АД е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на З. „А.“АД сумата от 927,07 лева, а ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 2,50 лева, представляващи съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената, респективно – на отхвърлената част от исковете.

Недоволен от така постановеното решение, ищецът З. „А.“АД го обжалва в срок с въззивна жалба, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата над уважения размер от 212, 33 лева. Поддържа че дори и при настъпило в процеса плащане на част от процесното вземане (в случая на сумата от 8722,50 лева), ответникът е изпаднал в забава на 30.06.2016г. за цялата сума, заради което лихва за забава следва да бъде присъдена и за тази част от исковата претенция, която макар и основателна, съдът е отхвърлил поради плащане в хода на процеса. Искането към съда е решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част да бъде отменено като неправилно, а искът – да бъде уважен.

Въззивникът навежда оплакване във въззивната си жалба,че  първоинстационният съд  не се е произнесъл относно законната лихва върху главницата  от  11 955 лева, считано от датата на подаване на исковата молба. С определение на СГС, постановено в о.с.з. на 19.04.2018г. по в.гр.д.№13757 по описа на СГС, IV- В възз. състав за 2017г. въззивният съд е прекратил производството и е върнал гр.д.№ 10333/2017г. на СРС, 153 ти състав за произнасяне по така заявеното оплакване за  присъждане на законна лихва, по реда  на чл.250 от ГПК. С решение № 44575 от 18.09.2018г., постановено по гр.д.№ 10333/2017г. по описа на СРС, 153ти състав, е допълнено решение № 158859 от 29.06.2017г. като е присъдена в полза на ищеца претендираната законна лихва. Решението не е било обжалвано пред въззивния съд.

Въззиваемата страна, З. „Б.И.“АД, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е депозирала отговор и не е взела становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа по същество. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си на въззивна инстанция по спора, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи служебно. 

По отношение правилността му, по наведения от въззивника – ищец доводи за неправилност на първоинстанционното решение настоящият състав  приема от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че  на 12.11.2015г. е настъпило застрахователно събитие,  при действие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника и валидно сключена имуществена  застраховка „Каско“при ищеца, по която същият е изплатил застрахователно обезщетение на застрахования в размер на 11 970 лева. Не е спорно и че на 30.06.2016г. ответникът е бил поканен да заплати дължимото обезщетение. В хода на процеса ответникът е заплатил на ищеца сумата от 8 722, 50 лева. Като е взел предвид изготвената САТЕ, която е посочила, че обезщетението за причинената „тотална щета“ на застрахования автомобил  е в размер на 11 955 лева, СРС е приел, че дължима от ответника, след приспадане на платената в хода на процеса сума от 8 722,50 лева, остава сумата от 3 232, 50 лева, за която е осъдил ответникът да заплати на ищеца.

Предявеният акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.16г. до 20.02.2017г, съдът правилно е определил по реда на чл.162 от ГПК, но неправилно е приел, че база за математическото й изчисление следва да е само тази част от главницата, за която съдът се е произнесъл с осъдителен диспозитив. Такава следва да е цялата сума, в размера, който съдът е приел за доказан, а именно – 11 955 лева. Ответникът е изпаднал в забава от момента на поканата, отправена до него да изпълни едно парично задължение, който момент в случая е 30.06.2016г. Задължението му за заплащане на мораторна лихва обхваща целия размер на доказаната ищцова претенция, без от него да бъде приспадан онзи размер от главницата, платен от ответника в хода на самия процес, т.к. същият е изпаднал в забава за цялата сума преди моментът на завеждане на делото.

Дължимата за периода от 30.06.2016г. до 20.02.2017г. законна лихва върху главницата, която съдът е приел за доказана като размер от 1955 лева, определена по реда на чл.162 от ГПК, възлиза на 783, 71 лева и до този именно размер искът се явява основателен.

По тази причина въззивната жалба на ищеца се явява основателна, а съдебното решение, в частта му, с която искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е бил отхвърлен за размера над 212,33 лева до дължимия размер от 783, 71 лева следва да бъде отменено като неправилно, а искът  – уважен в размер на още 571,38 лева. В частта, с която искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД е бил отхвърлен като неоснователен над размера от 783,71 лева по до пълния предявен размер от 787, 25 лева първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди като такова.

 

 

По разноските:

При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззивната страна, която е направила изрично искане в тази насока. Страната по делото е внесла авансово държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лева и е била надлежно представлявана от юрисконсулт в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, ето защо в нейна полза следва да  бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на общо 125 лева, от които  100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – разноски по делото.

        Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV – Д въззивен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ решение № 158859 от 29.06.2017г., постановено по гр.д.№ 10333 по описа за 2017г. на СРС, 153-ти състав в частта, с която е бил отхвърлен с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД  за разликата над сумата от 212, 33 лева до размера от 783,71 лева, законна лихва за периода от 30.06.2016г. до 20.02.2017г. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД ЗК „Б.И.“АД, с ЕИК: ********* да плати на З. „А.“ АД,  с ЕИК: ********* сумата от още 571,38 лева (петстотин седемдесет и един лева и трийсет и осем стотинки), мораторна лихва върху главницата от 11 955 лева, дължима за период от 30.06.2016г. до 20.02.2017г.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 158859 от 29.06.2017г., постановено по гр.д.№ 10333 по описа за 2017г. на СРС, 153-ти състав в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД за  сумата  над 783,71 лева до пълния му предявен размер от 787,25 лева.

В останалата му част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

 ОСЪЖДА ЗК„Б.И.“АД, с ЕИК: ******* да плати на З. „А.“ АД, с ЕИК: ***** сумата от 125 лева, разноски пред СГС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: