Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 27.06.2019г. гр.Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Валентина Господинова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско
дело № 2025 по описа за 2018г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.236 ал.2 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД).
ИЩЕЦЪТ – ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД, твърди
в депозираната искова молба, че на 16.12.2008г. Община Димитровград сключила договор с ответника с предмет отдаване
под наем на обект, общинска собственост. Наемнатата цена била уговорена на 162 лв.
с ДДС, платима в края на всеки месец от 25-то до 30-то число. В договора
страните уговорили, че наемателят следва да заплаща за своя сметка таксите за ел.енергия,
вода и всички други експлоатационни разходи. По силата на договора при прекратяването
му по чл.3 от същия наемателят следвало да възстанови на Община Димитровград предадените
му по опис материални активи, респективно да напусне предоставения му общински имот.
Горепосоченият договор за наем бил прекратен
поради изтичане на срока, за който бил сключен, на 16.12.2013г., тоест към този
момент предоставената на наемателя вещ следвало да бъде върната на наемодателя,
включително ключовете от същата, но въпреки това ползването продължило след срока
на договора. Ответникът заплатил обезщетение за ползването в размер на наемната
цена за м.януари 2014г., м.март 2014г., м.май 2014г., но не и изразходената в обекта
електроенергия за тези месеци, както и за останалото ползване на имота до момента
на предаването му на 11.08.2016г. Служители на Община Димитровград информирали многократно
ответника, че следва да предостави ключа от имота и да освободи същия, тъй като
последният поел задължение за това съобразно договора за наем, но предаването се
случило едва на 11.08.2016г. с изготвяне на приемо-предавателен протокол, чрез участието
на пълномощник на ЕТ „Рай-Г.Г.”. Този документ сочел за наличието на твърдяното
ползване на имота в претендирания период до момента на съставяне на протокола.
В случая се касаело за имот, общинска
собственост, и предоставянето му било свързано с провеждане на търг, което означавало,
че след изтичането на срока на договора същият не можел да бъде продължен за неопределен
срок. Сочи се наличието на съдебна практика, според която след изтичане на срока
на договора за наем на общински имот, същият не може да се трансформира в безсрочен,
като не е нужно противопоставяне от страна на наемодателя относно ползването на
наетия общински имот, като за продължилото след прекратяването на договора ползване
се дължи обезщетение.
В тази връзка се установявало от
представените справки за разходвана ел. енергия по контролен електромер, намиращ
се в обекта с № 3925339 и отразени от него данни за потребление, отнесени към главен
електромер № 1672177, че по време на продължилото ползване ответникът разходил следния
размер ел.енергия, заплащането на която съобразно прекратения договор било дължимо
със срок в края на съответния месец, а именно:
М.януари 2014г. – 445.08 лв., м.февруари
2014г. – 446.48 лв., м.март 2014г. – 446.40 лв., м.април 2014г. - 0 лв., м.май
2014г. – 375.70 лв., м.юни 2014г. – 638.64 лв., м.юли 2014г. – 451.68 лв., м.август
2014г. – 415.44 лв., м.септември 2014г. – 356.40 лв., м.октомври 2014г. –
561.96 лв., м.ноември 2014г. – 569.52 лв., м.декември 2014г. – 415.28 лв., м.януари
2015г. – 613.48 лв., м.февруари 2015г. – 474.73 лв., м.март 2015г. – 205.24 лв.,
м.април 2015г. – 184.24 лв., м.май 2015г. – 226.80 лв., м.юни 2015г. - 0 лв.,
м.юли 2015г. - 392.84 лв., м.август 2015г. – 242.76 лв., м.септември 2015г. –
443.52 лв., м.октомври 2015г. – 306.88 лв., м.ноември 2015г. - 0 лв., м.декември
2015г. - 0 лв., м.януари 2016г. – 218.12 лв., м.февруари 2016г. – 249.76 лв.,
м.март 2016г.-363.72 лв., м.април 2016г. – 250.88 лв., м.май 2016г. – 260.96 лв.
с ДДС, м.юни 2016г. - 0 лв., м.юли 2016г. – 355.20 лв., всички суми с ДДС, като
общото потребление за периода възлизало на 9 911.71 лв. с ДДС.
С оглед на така изложеното ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да осъди ЕТ „Рай - Г.Г. гр.Димитровград,
да му заплати обезщетение за ползване на общински имот по Договор за наем от
16.12.2008г., в размер на 4 212 лв. с ДДС за периода от 01.06.2014г. до
31.07.2016г. включително, съобразно наемните вноски, определени по договора, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на горепосочената
сума. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати и разходите, свързани с потреблението
на вещта, за периода от 01.01.2014г. до 31.07.2016г. включително, а именно разходвана
ел. енергия в обекта за гореописаните периоди, възлизаща на сумата от
9 911.71 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– ЕТ „РАЙ – Г.Г.“ гр.Димитровград, представляван от Г.Н.Г., в законоустановения
едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че не дължи
обезщетение за ползване без основание на недвижимия имот за целия претендиран период,
тъй като, считано от м.май 2015г., Г.Н.Г. се установил трайно във
Великобритания. От този момент едноличният търговец не ползвал имота. Касаело
се за имот, който се намира в сградата на Общинска администрация -
Димитровград, и собственикът имал свободен достъп до него. Подписаният
приемо-предавателен протокол между Община Димитровград и Тонка Иванова,
действаща като пълномощник на едноличния търговец, на 11.08.2016г. само
формално освидетелствал предаване на държането на имота между страните. На
практика обаче имотът бил освободен през м.05.2015г. За да бъдел изпълнен
съставът на чл.236 ал.2 от ЗЗД, било необходимо наемодателят да се е противопоставил
на ползването на имота от страна на наемателя след изтичане на срока на
договора за наем и да е изискал предаване на помещението, съответно такова
предаване да е било отказано. Искане за предаване на процесния имот обаче не било
предявявано на ЕТ „Рай - Г.Г.“ и Община Димитровград не се била
противопоставяла на ползването на обекта. Освен това в размера на исковата
претенция от 4 212 лв. необосновано бил включен ДДС от 702 лв. В случая
следвало да се има предвид, че ДДС бил косвен данък и се дължал върху данъчна
основа, която включва сума, която има възнаградителен характер. Претендираното
вземане обаче имало обезщетителен, а не възнаградителен характер, следователно
върху него длъжникът (получателят на доставката по смисъла на ЗДДС) не дължал
ДДС.
Ответникът
прави и възражение за прихващане на основание чл.74 ал.2 от ЗЗД на сумата на
извършените от него подобрения в имота в размер на 3 000 лв. Касаело се за
подобрения на В и К инсталацията, аспираторната инсталация за кухнята, поставен
въздуховод, облицовки на барплот, окачен таван. Същите не представлявали
основен ремонт на самото помещение, но били трайно прикрепени към имота вещи,
чието премахване би довело до разваляне на вида на имота. Всички тези
подобрения, видно от Приемо-предавателния протокол от 11.08.2016г., били оставени
на собственика на имота. Ответникът претендирал сумата, с която увеличил
стойността на имота, в качеството си като добросъвестен владелец по чл.72 от
ЗС, тъй като подобренията били извършени със знанието на собственика на имота.
Ответникът
оспорва предявения иск и по отношение на неговия размер.
Моли за
отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение за неоснователно
ползване на недвижим имот, а в случай, че същият бъде уважен, за уважаване на
заявеното възражение за прихващане.
Ответникът
моли да бъде отхвърлена и претенцията за разходвана ел.енергия, като сочи, че
така предявеният иск е недопустим. Община Димитровград образувала срещу едноличния
търговец заповедно производство по чл.417 от ГПК, във връзка с което било
образувано ч.гр.д. № 2094/2017г. В претендираната в това производство сума била
включена и сумата от 8 259.83 лв. за изразходвана ел.енергия за периода от
24.01.2014г. до 31.07.2016г. и ДДС в размер на 1 651.96 лв. за обект „Кафе-аперитив
Гросето“. Във връзка с подадено възражение от едноличния търговец, било
образувано производство по чл.422 от ГПК
- гр.д.№ 731/2018г. по описа на ДРС. По делото било постановено решение, влязло
в законна сила, с което била отхвърлена цялата претенция на Община
Димитровград, в това число и претенцията за ел.енергия за периода 24.01.2014г. -31.07.2016г.
Влязлото в сила Решение № 419/05.12.2018г. по гр.д. № 731/2018г. се ползвало
със сила на пресъдено нещо спрямо настоящата претенция, поради което предявеният
иск следвало да бъде отхвърлен като недопустим.
Алтернативно
се сочи, че ответникът не дължи претендираните суми за ползване на ел.енергия. Същият
не бил получавал месечни фактури за ел.енергия, като електромерът на обекта не
отчитал само ползвания от едноличния търговец ток. Оспорва се верността на
представените от общината справки за разходено количество ел.енергия, тъй като
се касаело за частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за
страната факти, поради което не се ползвали с обвързваща за съда и ответника
доказателствена сила.
Отделно
вземанията за плащане на ел. енергия и ДДС за периода 01.01.2014г. - 31.12.2015г.
били погасени по давност на основание чл.111 б.„в“ от ЗЗД.
Ответникът
моли за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На
16.12.2008г. между страните по настоящото дело - Община Димитровград и ЕТ „Рай -
Г.Г.” гр.Димитровград, е сключен Договор за наем на обект, публична общинска собственост,
с peг.№ ДОГ-ОС-675/16.12.2008г. с предмет на същия - отдаване под наем на следния
недвижим имот: кафе „Гросето“, бул.“Раковски“ № 15, находящ се в имот
21052.1015.96.3 по плана на Димитровград, с обща площ 100 кв.м. По силата на
този договор ответникът, като наемател, се задължил да заплаща на наемодателя,
в лицето на ищеца, наемна цена в размер на 135 лева месечно без ДДС, както и
дължимите такси за ел.енергия, вода и всички други експлоатационни разходи. В раздел
IV, т.5 от договора страните отразили постигнатото съгласие относно срока на
договора, а именно – пет години, считано от подписването му, тоест до 16.12.2013г., като в
раздел IV т.3а посочили, че договорът за наем се прекратява с изтичането на
срока му. В раздел ІІІ т.4 от договора страните уговорили, че наемателят следва
да извършва и поема разходите за текущи ремонти по поддържането на материалната
база, като същият може да извършва подобрения в имота само със съгласието на
наемодателя. В този случай страните постигнали съгласие разходите да са за
сметка на наемателя, като посочили, че същият няма право да задържа имота след
изтичане срока на договора.
На
11.08.2016г. е съставен Приемо-предавателен протокол, приобщен към
доказателствата по делото, в който е отбелязано, че на посочената дата между
комисия в състав – Ж.В.– гл.експерт ОССДСОМП и Г.Т.– ст.експерт ОССДСОМП, като
представители на Община Димитровград, и Т.Д.И., като представител на едноличния
търговец, е извършено приемане и предаване на наетия под наем недвижим имот. В
протокола са отбелязани констатирани липси в имота, като е налице и отбелязване
за извършени подобрения в обекта, а именно – подобрения по ВиК-инсталацията,
ел.инсталацията, аспираторна инсталация за кухнята, облицовка на (нечетлива
дума), трайна настилка с теракот в залата за клиенти, мазилка и цокъл в залата за
клиенти.
По делото е
представено и пълномощно, с което Г.Н.Г., лично и като управител на ЕТ „Рай – Г.Г.“,
е упълномощил Т.Д.И. да извършва търговска дейност и всички други правни
действия от името на търговеца, включително и да го представлява пред Община
Димитровград. Подписът на упълномощителя на пълномощното е нотариално
удостоверен на 20.04.2015г.
С влязло в сила на 28.12.2018г.
решение, постановено по гр.д.№ 731/2018г. по описа на РС – Димитровград, са
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Община Димитровград против
ЕТ „Рай - Г.Г.“ гр.Димитровград искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК
вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника,
че дължи на Община Димитровград сумата от 3 510 лева - дължими месечни
наемни вноски за периода от 01.01.2014г. до 31.07.2016г. по Договор за наем на
общински обект от 16.12.2008г., сумата от 1 995.60 лева -лихва за периода от 01.03.2014г.
до 07.12.2017г., сумата от 153.42 лева -
данък недвижими имоти за периода от 01.07.2014г. до 01.07.2015г., сумата от 608.25
лева - такса битови отпадъци за периода от 01.07.2014г. до 01.07.2015г., сумата
от 8 259.83 лева - такса ел.енергия за
периода от 24.01.2014г. до 31.07.2016г., сумата от 2 353.97 лева - ДДС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 08.01.2018г.
до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 64/08.01.2018г.
по ч.гр.д.№ 2094/2017г. по описа на РС – Димитровград. За да отхвърли така
предявените искове, съдът се е позовал на факта, че наемният договор е
прекратен на 16.12.2013г. и че след тази дата би бил евентуално основателен иск
по чл.236 ал.2 ЗЗД, но не и установителните искове, произтичащи от
несъществуващи към претендирания период наемни правоотношения с Общината. Исковата
претенция, касаеща плащането на дължим данък върху недвижим имот и такса битови
отпадъци, съдът е приел за недоказана, предвид факта, че едноличният търговец не
е собственик или ползвател с учредено право на ползване, като друга договорка
между страните, по силата на която страната да дължи такива плащания, не била
установена. По отношение на исковата претенция за дължима такса ел.енергия,
съдът е приел, че искът не е доказан по основание и размер, доколкото наемният договор
не е действал в претендирания от ищеца период - 24.01.2014г. - 31.07.2016г., освен
това липсвали доказателства, че от електромер със съответен номер на
измервателна точка ответникът е потребявал енергия.
С оглед
цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се посочва, че размерът
на обезщетението за ползване през исковия период, на база уговорения между
страните наем по договора от 16.12.2008г., възлиза на 4 212 лева за 26
месеца – от 01.06.2014г. до 31.07.2016г. Установявало се от месечната справка
за отчетената и дължима ел.енергия по контролния електромер № 3925359, намиращ
се в обекта и отразените от него данни за потребление, отнесени към главния
електромер, че за периода от 01.01.2014г. до 30.07.2016г. начислената сума за
изразходвана ел.енергия на обект „Гросето“ е 9 911.71 лева с ДДС, като
тази сума е платена от Общината.
По делото
бе изготвена и съдебно-техническа експертиза, в чието заключение се посочва, че
не можело да бъде установена с категоричност точната година на извършените СМР,
но се касаело за период от три – четири месеца от 2009г. до началото на 2010г.
В заключението си вещото лице посочва конкретните строително-ремонтни работи:
боядисване латекс на стени и тавани, демонтаж на стар мокет, полагане на
теракотни плочки на лепило, монтаж и доставка на ключове и контакти, доставка и
монтаж на проводник, облицовка на челна страна плота, доставка и монтаж на
ламперия пресована дървесина, доставка и монтаж на огледала. Стойността на
извършените подобрения към 2009г. възлизала на 3 339.92 лева, а към 2019г.
– на 2 216.42 лева. Конкретните подобрения, които увеличават стойността на
обекта, били положената трайна настилка и направената облицовка с ламперия от
дървени пресовани материали, чиято стойност възлизала на 2 463.70 лева към
2009г. След прилагане на годишна амортизация стойността към 2019г. възлизала на
1 506.99 лева. В допълнително депозирано по делото заключение вещото лице
посочва, че в обекта има монтирана вентилационна инсталация, чиято стойност при
закупуването й възлизала на 1 029 лева, а към момента – на 514.50 лева.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свид.Дияна Никова,
посочена от ответника и негова сестра, се установява, че Г.Г. е заминал за
Великобритания през м.май 2015г., като след това вече не бил работил в
България.
Така възприетата фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Преди всичко и по отношение на възражението
за недопустимост на исковата претенция, заявено от ответника, съдът намира за
необходимо да отбележи следното: действително по делото бе установено, че между
същите страни и по отношение на идентични суми е било образувано друго
производство, а именно гр.д.№
731/2018г. по описа на РС – Димитровград. Предмет на това дело обаче са били
претенции за неплатен наем и консумирана електрическа енергия(и други, които не
са предмет на настоящото производство), произтичащи от облигационните отношения
на страните по процесния договор за наем, докато предмет на настоящото
производство са задължения на продължилия ползването наемател, които нямат престационен,
а обезщетителен характер, като в случая, съгласно утвърдената съдебна практика,
отговорността е извъндоговорна. В тази връзка следва да бъде изрично
отбелязано, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС
по т.гр.д.№ 1/2000г., ОСГК, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението
по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на
иска като предмет на делото. Решението влиза в сила между страните по делото,
по отношение на спорното материално право, по което съдът се е произнесъл, и на
предявеното основание. Обективните предели на силата на пресъдено нещо са
очертани чрез основанието и петитума на иска, като петитумът определя вида и
размера на търсената защита. С решението съдът подвежда фактите под правната
норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със
сила на пресъдено нещо. Поради това диспозитивът на решението представлява
източника на силата на пресъдено нещо. В мотивите към решението се съдържат
редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които
обосновават изводите на съда, но същите не са обхванати от спорния предмет,
разрешен с диспозитива на решението. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението
за недопустимост на иска, поради наличието на сила на пресъдено нещо по
процесния спор, поради което същият следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.236 ал.2 от ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок по договор за наем, наемателят продължи използването на наетия имот, въпреки противопоставянето на наемодателя, същият дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Тоест, за да възникне отговорността на наемателя за заплащане на обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД, каквото се претендира в настоящото производство, е необходимо да бъде установено наличието на следните кумулативни предпоставки: прекратен договор за наем, противопоставяне на наемодателя срещу ползването на имота(разгледано в светлината на възможността при липса на такова противопоставяне, договорът да се счита продължен за неопределен срок), претърпени вреди и наличие на причинна връзка между осъщественото ползване на наетата вещ и настъпилите вреди.
В тази връзка от събраните в настоящото производство доказателства безспорно бе установено, че между страните е бил налице валидно сключен договор за наем, по силата на който наемателят, в лицето на ответника, е ползвал процесния недвижим имот. Безспорно бе установен и фактът, че договорът е бил прекратен с изтичането на срока му на 16.12.2013г. По този повод следва да бъде отбелязано, че договорът за наем, сключен между община и трето лице е винаги срочен, тъй като приложими спрямо него са правилата на чл.14 ал.3 от Закона за общинската собственост, който закон е специален спрямо ЗЗД. Тоест процесният договор не е можело да се трансформира в безсрочен, поради законовото ограничение за срока. При прекратяване на наемните отношения поради изтичането на срока, правните норми не изискват спазване на някаква формална процедура. Достатъчно е простото възникване на основанието(в случая изтичането на срока), за да се считат за прекратени и наемните правоотношения.
По отношение на спорния между страните въпрос, а именно дали ответникът е продължил да ползва имота и след прекратяването на договора - в периода, за който се претендира обезщетението, следва да се има предвид разпоредбата на чл.233 ал.1 от ЗЗД, която предвижда задължение на наемателя по прекратен договор за наем да върне отдадената за временно ползване вещ. Предаването на наетата вещ е двустранен акт, който изисква действие както от страна на наемателя - предаване, така и действие на наемодателя - приемане. Постоянна е съдебната практика по въпроса, че при прекратяване на договор за наем тежестта на доказване, че държането на имота е върнато на наемодателя се носи от бившия наемател.
Ето защо именно ответникът следваше да установи факта, че е върнал вещта, с което би изключил възможността да продължава нейното ползване. Действително в хода на производството ответникът се позова на предприети фактически действия по напускане на имота, в която насока са свидетелските показания на посочената от него свидетелка, според които Г.Г. е заминал в чужбина и вече не е работил в България, но това обстоятелство е ирелевантно за изхода на спора, доколкото липсата на проведено доказване, че имотът е върнат на наемодателя с изтичане срока на договора за наем води до основание за ангажиране отговорността на ответника. Още повече, че по този повод по делото е представен приемо-предавателен протокол от 11.08.2016г., съставен от комисия, сформирана от ищеца и представител на ответника, в който изрично е вписано, че именно на посочената дата е извършено предаването на обекта, поради което съдът приема, че именно от този момент е преустановено ползването на наетата вещ.
Тоест в случая и след прекратяването на договорната връзка през м.декември 2013г. ползването е продължило, като процесният договор, предвид характера му(с предмет отдаване под наем на общински нежилищен имот) не е могъл да бъде трансформиран в безсрочен, дори и при липса на противопоставяне от страна на наемодателя, поради което наемателят дължи на наемодателя обезщетение за ползата, от която последният е бил лишен. Конкретният размер на обезщетението, което дължи бившият наемател за ползването на вещта, не може да бъде по-нисък от уговорения наем и същият би бил съизмерим със средната пазарна цена, ако ищецът докаже, че в периода, когато е бил лишен от това ползване, тази цена е надвишавала по размер уговорения наем. В случая не се претендират вреди над договорения наем по прекратения договор, с оглед на което и съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза следва да се приеме, че ответникът дължи обезщетение за ползване на имота в процесния период в размер на 4 212 лева.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че ако съдът счете, че обезщетение е дължимо, то същото не следва да включва ДДС. Това е така, доколкото договорът за наем е сключен с търговец за обслужване на неговите търговски цели и не представлява освободена доставка, тъй като освободена доставка е единствено отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. В настоящия случай лицето, на което е отдаден имотът, е търговец, следователно общината, в качеството си на данъчно-задължено лице, дължи заплащане на ДДС и има право да събере данъка, който ще плати, от лицето, на което отдава имота под наем.
По отношение на претендираните разноски, свързани с ползването на наетата вещ, а именно консумирана електрическа енергия, следва да бъде отбелязано следното: съгласно чл.236 ал.2 от ЗЗД, когато наемателят продължи ползването на наетия имот въпреки противопоставянето на наемодателя, наред с обезщетението той трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. В случая това са задълженията на наемателя, визирани в раздел ІІІ т.2 от договора за наем, а именно задължението да заплаща разходите за консумираната електрическа енергия и други експлоатационни разходи. Не се твърди от ответника да е платил посочените консумативи за исковия период. В тази връзка от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че именно общината е заплатила на съответния доставчик консумираната ел. енергия в процесния период.
Твърдението на ответника, че ползваната електрическа енергия не е надлежно отчитана и има вероятност начислените суми да включват и стойност на потребена електрическа енергия от друг, се опровергава от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. През целия исков период отчитането на потребената ел. енергия е осъществявано по възприетия от страните начин, чрез главен и контролен електромери. Вещото лице установява, че задължението е определено чрез отнасяне на данните за потребление, отразени в контролния електромер спрямо главния такъв. Няма данни за възникнал извънсъдебен спор относно възприетия от страните начин на отчитане и определяне размера на задължението на наемателя за разходи за ел. енергия, както в периода, за който страните не спорят, че договорът е действащ, така и след това.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и заплатените от същия разходи за ел.енергия, възлизащи на сума в размер на 9 911.71 лева за периода от 01.01.2014г. до 31.07.2016г.
Неоснователно е заявеното от ответника възражение за погасяване на част от тази претенция по давност, доколкото задължението на ответника по чл.236 ал.2 от ЗЗД, както вече бе посочено, има обезщетителен характер, в който случай давността е петгодишна на основание чл.110 от ЗЗД и не е изтекла към момента на предявяване на иска – 19.12.2018г.
В тази връзка и доколкото по делото бе установена основателността на предявените искове с правно основание чл.236 ал.2 от ЗЗД, следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за прихващане за сума в размер на 3 000 лева – стойността на извършени в имота подобрения по време на действието на наемния договор. В Тълкувателно решение на ОС на ВС № 85 от 02.12.1968г. по гр.д.№ 149/1968г., са дадени задължителни указания, съгласно които държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползва от разпоредбите на чл.71 и чл.72 от Закона за собствеността. Неговите отношения със собственика за добивите, получени от имота, и извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор - съобразно правилото на чл.93 от ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията. В последователната съдебна практика на ВКС съответно се приема, че поначало отношенията на наемателя със собственика се уреждат в съответствие с договора, а при липса на договор - съобразно правилата на водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване. В случая сключеният между страните договор за наем изрично предвижда, че разходите за извършени подобрения в имота са за сметка на наемателя. Ето защо, съдът намира, че отношенията между страните не могат да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване и подобряване на чужд имот, а въз основа на сключения между тях договор, който изрично урежда отношенията им относно бъдещите подобрения в имота. Постигнатата между страните договорка е ясна и не се нуждае от тълкуване, като по смисъла на същата подобренията остават за сметка на наемателя, от което се налага изводът, че е изключена отговорността на наемодателя за извършените от наемателя подобрения в имота.
По тези съображения съдът намира, че наемодателят не дължи на наемателя претендираните с възражението за прихващане суми, вследствие на извършените подобрения, поради което същото се явява неоснователно.
С оглед изхода на производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца произтеклите от делото разноски, възлизащи на сума в размер на 1 514.95 лева, съобразно представения по делото списък на разноските и включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „РАЙ – Г.Г.“, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Димитровград ул.“Капитан Петко войвода“ №
17, ап.2, представляван от Г.Н.Г., да
заплати на ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД, ЕИК : *********, гр.Димитровград бул.“Г.С.Раковски“
№ 15, представлявана от кмета на Общината И.Т.Д., сумата в размер на 4 212 лв.(четири хиляди двеста и
дванадесет лева), представляваща обезщетение за ползването в периода от 01.06.2014г. до 31.07.2016г. на недвижим
имот - кафе „Гросето“,
бул.“Раковски“ № 15, находящ се в имот 21052.1015.96.3 по плана на
Димитровград, след
прекратяването на договор за
наем от 16.12.2008г., сумата от 9 911.71
лв.(девет хиляди деветстотин и единадесет лева и 71 ст.) – разходи за
консумирана в обекта електрическа енергия за периода от 01.01.2014г. до
31.07.2016г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 19.12.2018г. до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 1 514.95
лв.(хиляда петстотин и четиринадесет лева и 95 ст.)
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: