Решение по дело №2241/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1464
Дата: 12 октомври 2022 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20224430102241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1464
гр. Плевен, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430102241 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл.242, ал.1, вр. чл.128 от КТ и чл. 245 ал. 2 от
КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от М. Й. С., ЕГН **********,
против ***, в която се твърди, че страните са се намирали в трудовоправни
отношения от ***, като е заемал длъжността ***, с месечно трудово
възнаграждение от *** Твърди, че ответникът не му е изплатил дължимото
ТВ, както следва: ***; ***; и ***, или общо *** Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо *** -
неизплатено трудово възнаграждение за периода ***, мораторна лихва от
датата на забавата до датата на подаване на исковата молба - 21.04.2022г.,
както следва: за ***; за ***; за ***
В съдебно заседание на 16.09.2022г. е допуснато изменение на исковите
претенции, които се считат за предявени, както следва: искът за заплащане на
трудово възнаграждение за месец *** се счита предявен за сумата от 201.75
лв. и претенцията за лихва за това възнаграждение се счита за предявена за
сумата от 4.60лв., искът за заплащане на трудово възнаграждение за месец
януари 2022 г. се счита за предявен за сумата 504.39 лв., а претенцията за
1
лихва върху тази сума се счита предявена за сумата 7,42 лв., искът за
заплащане на трудово възнаграждение за месец *** се счита предявен за
сумата 201.75 лв., а претенцията за лихва за сумата - 1.59 лв..
Ответникът е оспорва предявените искове, не оспорва наличието на
трудово правоотношение с ищеца за посочения в и.м. период, но твърди, че
до датата на освобождаването на ищеца от заеманата длъжност, дължимото
му се възнаграждение по трудовото правоотношение е, както следва: за
периода от 17.12.2021 г. -201.75 лева; за периода от 01.01.2022 г. до
31.01.2022 г. - 226.00 лева; за периода от 01.02.2022г. до *** - 0.00лв. Твърди,
че ищецът е бил в самоотлъчка от *** Твърди впоследствие, че и.м. е
частично неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно е между страните, че между тях е съществувало трудово
правоотношение /ТПО/ по ***, при който ищецът М. Й. С., е работил на
длъжността ***, като със З*** връчена на същата дата, на осн. чл. 71 ал. 1 от
КТ, ТПО е прекратено. Датата на прекратяване *** е отразена както в
трудовата книжка на ищеца, така се установява и от изготвената по делото
ССчЕ, работила върху счетоводството на ответника. Липсват по делото
доказателства, за периода на ТПО ответникът да е изплащал трудово
възнаграждение на ищеца, представените от работодателя 3 бр. платежни
фишове за процесните месеци не са подписани от ищеца като получил
сумите, отразени в тях. В трудовия договор е уговорен основен размер на
трудово възнаграждение на ищеца – *** Изготвената по делото ССчЕ /първо
и допълнително заключение/ също не е установила и отразила плащане на
трудово възнаграждение. Тя е изчислила дължимите на това основание суми
за периода на ТПО, както следва: за месец *** - 201.75 лв.; за месец януари
2022 г. - 504.39 лв., за месец *** - 201.75 лв.
В случая ответникът оспорва дължимостта на част от трудовото
възнаграждение поради наличие на твърдяна от него самоотлъчка на
работника от *** Представил е 2 бр. отчетни форми за ***, документи, които
са неподписани от издалото ги лице, в които в работните дни за периода
17.01.2022 до 09.02.2022г. на името на работника е отбелязано самоотлъчка.
2
Други доказателства във връзка с твърдяното неявяване на работа на ищеца,
не са събрани по делото, въпреки дадената на ответника възможност за това.
Съдът не следва да цени тези две отчетни форми като доказателства за
посоченото в тях обстоятелство - наличие на самоотлъчка, т.к. те са без
издател, заверени са от самия ответник и следва да се считат само като негови
твърдения, също като изложените в отговора такива. От своя страна, ищецът
доказа, че е полагал труд при работодателя си чрез представените от него
преписи от товарителници на ответното дружество от ***- три броя, ***
както и чрез ***в, че в кантората през този период са получавани доставки от
***, доколкото съдът приема, че товарителниците не биха били в ищеца и в
тях не би имало отбелязвания, ако той е бил в самоотлъчка и не е полагал
труд за ответника.
С оглед на събраните и обсъдени доказателства, се налага извод, че
исковете, с които се претендира заплащането на трудово възнаграждение, и
мораторни лихви, се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Съобразно доказателствената си тежест ищецът доказа с приетите
доказателства полагането на труд в исковия период, включително и за датите,
които работодателят е отразил самоотлъчка. Изготвената по делото ССчЕ, във
варианта за целия исков период, установи размера на дължимите суми за
трудово възнаграждение, а и за мораторната лихва от тяхната дължимост –
30-то число на месеца следващ отработения месец, съгл. чл. 4 изр. последно
от трудовия договор, до датата на подаване на исковата молба. От своя страна
ответникът не представи годни доказателства, които да установят наличие на
твърдяна самоотлъчка – факт, който той твърди и е изгоден за него, не
представи също и доказателства за заплатено възнаграждение на работника за
целия период на действие на трудовия договор.
При този изход на делото, ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски в размер на 300лв. – минималния размер на адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд, разноски за
държавна такса – минималния размер от 50.00лв., и за изготвяне на
експертиза – 120лв., или в общ размер на 170.00лв., както и 5.00лв. – такса, в
случай на издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 242, ал.1, вр. чл.128 от КТ, ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, да заплати на М. Й. С., ЕГН
**********, от ***, следните суми: трудово възнаграждение за месец *** -
201.75лв.; трудово възнаграждение за месец *** - 504.39лв., трудово
възнаграждение за месец *** - ***, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.04.2022г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 245 ал. 2 от КТ, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, да заплати на М. Й. С., ЕГН
**********, от ***, следните суми, представляващи мораторна лихва: 4.60лв.
- за периода 30.01.2022г. - 21.04.2022г. върху трудовото възнаграждение за
месец ***; 7.42лв. за периода 28.02.2022г. - 21.04.2022г. върху трудовото
възнаграждение за месец ***, 1.59лв. за периода 30.03.2022г. - 21.04.2022г.
върху трудовото възнаграждение за месец февруари 2022г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, да заплати на М. Й. С., ЕГН
**********, от ***, направените по делото разноски в размер на 300.00лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК , ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, да заплати по сметка на Плевенски
районен съд, разноски за държавна такса и за изготвяне на експертиза в общ
размер на 170.00лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на
изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4