Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И..
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието
на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка И.. гр.
дело № 5144
по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 37422 от 11.02.2020 г., постановено по гр. д. № 40479/2014 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, „Ю.Б.“ АД осъдена да заплати на Н.А.Д. сумата от 6 578, 72 лв., представляваща недължимо платена сума от курсовата разлика за периода 06.08.2009 г. – 16.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, да заплати сумата от 2 861, 07 швейцарски франка, като събрана при начална липса на основание и представляваща надвзета лихва за периода 06.08.2009 г. – 16.11.2012 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL38967/30.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът е осъден за заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 180, 33 лв., представляваща сторени по делото разноски.
С определение от 01.12.2020 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“ АД, с което го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че банката е информирала потребителя чрез данни, с които е разполагала към момента на преговорите и сключване на договора за кредит. Прогнозите на банката се правят единствено и само въз основа на реалните финансови показатели към момента на сключване на договора, когато не е налице тенденция за поскъпване на швейцарския франк. Независимо от това кредитопоучателите са предупредени, че съществува вероятност франкът да поскъпне, както и са предупредени и за икономическите последици от това. Кредотопоучателят е имал избор да обмени левове във всяка банка. Счита, че прогласяването на нищожността на договорните клаузи е задължително за уважаване на иска за неоснователно обогатяване. Твърди, че в договора за банков кредит не е предвидена възможност за увеличаване размера на лихвата, а за промяна на нейния размер. Счита, че неправилно решаващият съд не е уважил възражението за изтекла погасителна давност, като в случая приложима е 3 – годишния давностен срок. Поддържа, че оспорените от ищцата клаузи не са неравноправни. Твърди, че клаузите са уговорени индивидуално, след проведени предварителни преговори, при съобразяване волята на страните. Ищцата не е възразила срещу договора или отделни негови клаузи. Кредитополучателят е имал възможност да се откаже от договора за кредит, като погаси предсрочно задължението си към банката, изпрати остатъка от главницата и така да прекрати договора. Моли съда да отмени обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищцата Н.А.А., с който я оспорва. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Правилно решаващият съд е
приел, че клаузата на чл.6, ал.2 от договора за банков кредит е неравноправна
по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП. Обосновано решаващият съд е приел, че кредитът
е предоставен в лева, в каквато насока е заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза. Швейцарските франкове са заверени
по блокирана сметка, за да се изключи възможността кредитополучателят да ги
усвои реално. Поддържа, че договорът не отговаря на изискването да урежда ясни
и разбираеми условия по смисъла на чл.145 ал.2 ЗЗП. Съгласно трайната съдебна
практика за уважаването на иска за неоснователно обогатяване не е необходимо
изрично да се прогласи нищожността на договора или отделна негова клауза.
Обосновано решаващият съд е приел, че са неравноправни клаузите, предоставящи
възможност на банката едностранно да промени лихвения процент по договора за
банков кредит, както и че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени. Моли съда да потвърди обжалваното решение,
като й присъди сторените по делото разноски.
Срещу определението, постановено по реда на чл.248 ГПК, е депозирана частна жалба от ответника „Ю.Б.“ ЕАД. Излага съображения, че
неправилно е разпределена отговорността за разноските с постановеното по делото
съдебно решение. Счита, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в
минималния регламентиран размер. Моли съда да отмени обжалваното определение и
да уважи молбата за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на частната жалба от ищцата Н.А.А., с който я оспорва. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е извършил
обоснована преценка относно фактическата
и правна сложност на делото, продължителността на производството, броя
на проведените открити съдебни заседания. С постановеното съдебно решение е
редуциран размерът на адвокатското възнаграждение и не е налице основание за повторното
му намаляване. Моли съда да остави без уважение частната жалба.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Ищцата твърди, че през
2008 г. е кандидатствала при ответника за банков кредит в размер на
100 000 лв. за закупуване на жилище. След проучване на доходите й получила
одобрение за кредит в посочения размер, при годишна лихва от 5, 65 % годишна
лихва и срок за погасяване – 408 месеца, при месечна погасителна вноска от 580
лв. Поискала да се запознае
предварително с текста на договора, но й било обяснено, че това може да стане,
след като бъде изготвен. Твърди, че договорът й бил предоставен последния
момент, непосредствено преди подписването му. Тогава разбрала, че макар сумата
да е 100 000 лв., кредитът е в швейцарски франкове. На нейно запитване
служител на банката уверил, че няма
никакъв риск от валутата на кредита, тъй като той се усвоява и погасява в лева.
Възразила срещу възможността банката едностранно да променя лихвения процент,
но била уверена, че договорът е типов, утвърден от управителния съвет на
банката и не подлежи на промяна. Клаузата за лихвата съставлявала формалност,
без която не можело. Текстът на договора бил изготвен от банката предварително
и нямало възможност за промяна. Твърди, че не е получавала уговорената сума в
швейцарски франкове. В резултат от промяна на курса на швейцарския франк
месечната погасителна вноска нараснала от 580 лв. на 1 057 лв. през
м.08.2011 г. По тази причина приела
предложението на банката за предоговаряне на условията по договора и подписала
допълнително споразумение към него. Твърди, че банката едностранно е увеличила
лихвения процент без наличие на законоустановените предпоставки за това. За периода 06.08.2009 г. – 18.10.2011 г.
банката е надвзела от сметката й недължими лихви в размер на 2 861, 07 швейцарски
франка, с които се е обогатила и следва да ги върне. В чл.1 от договора е предвидено, че банката
предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер
на равностойността на швейцарски франкове на 100 000 лв. по курс купува за
швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит. В чл.2 е уговорено, че разрешеният кредит се
усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове от кредитополучателя , като
разрешеният кредит се усвоява по сметката след представяне в банката на молба
за превалутиране. В чл.6, ал.2 е
предвидено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е
разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по уговорената сметка, но има средства в
лева или в евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва
с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски
франкове по курс продава на банката за швейцарския франк, като с подписването
на договора кредитополучателят дава своето съгласие и оправомощава банката. В чл.22 е предвидено,
че кредитополучателят е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката купс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро, както и
превалутирането по чл.20 от договора може да има за последица повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита , като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди (включително пропуснати ползи), произтичаща от промяна на
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
Кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на чл.6, ал.2 и чл.20 – чл.2 от договора, както и
че е съгласен с настъпването им. Излага
съображения, че клаузата за изплащане на кредита в швейцарски франкове е
нищожна. Липсва съгласие между страните относно размер/стойност на кредита в
швейцарски франкове. Банковият кредит е отпуснат в лева и неправомерно
ответникът изисква по – голяма от отпуснатата сума, преизчислявайки я пред
определения от нея курс на швейцарския франк. В договора не е предвидена
възможност за усвояване на кредита в швейцарски франкове от блокираната сметка.
Поддържа, че липсва основание за връщане на сумата в различна валута от
предоставения кредит. Уговорката за срок от 34 години да погасява кредит,
индекиран спрямо курса на швейцарския франк, като носи риска от промяната в
покупателната стойност на валутата, противоречи на добрите нрави. Тази уговорка
е и във вреда на потребителя, както и не
отговаря на изискванията за добросъвестност. Също така уговорката води до
значително неравновесие между правата на потребителя и тези на банката –
търговец. Позовава се на нарушение на изискванията на чл.143, т.9, 10, т.14 ЗЗП.
Оспорените клаузи са на чл.6, ал.2, чл.20, ал.1, чл.2, ал.2, т.5 и ал.3 от
договора за банков кредит. Считат, че посочените клаузи противоречат и на
изискванията на ЗПФИ. Поддържа, че
клаузата на чл.3, ал.1 от договора, която предвижда едностранна промяна на
годишната лихва от страна на банката, е нищожна. Тези клаузи не са индивидуално
уговорени. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 6 578, 72 лв. –
събрани през периода 06.08.2009 г. – 16.11.2012 г. при начална липса на
основание поради нищожност на уговорката за погасяване на кредита в швейцарски
франкове, както и да заплати сумата от 2 861, 07 швейцарски франка,
събрани през периода 06.08.2009 г. до 18.10.2011 г. при начална липса на
основание поради нищожност на уговорката, даваща възможност на банката да увеличава
едностранно лихвата, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента
на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск по основание и размер. За да се претендира връщане на платени по
договор суми, е необходимо предявяване на иск за нищожност на оспорените клаузи
на договора, какъвто не е предявен по делото. Прави възражение за изтекла
погасителна давност, която в случая е 3 години, на основание чл.111 ЗЗД. Ищецът
е поел задължение да върне предоставената сума, заедно с уговорената лихва в
швейцарски франкове. Ищцата не е правила
възражения срещу правото на банката едностранно да променя лихвата по кредита и
не е поскала промяна в текста и отпадане на тази клауза. Счита, че оспорените от ищцата клаузи не са
нищожни. Договорената годишна лихва е ясно и категорично определена в договора,
като са посочени елементите й – базов лихвен процент на банката на кредити в
швейцарски франкове (една променлива величина, за което страните по договора са
постигнали обща воля и съгласие) и фиксирана договорна надбавка (една
константна величина). Промените в базовия лихвен процент по кредита в
швейцарски франкове не се определят от субективното моментно желание на
банката, а от действащите и променящи се финансови, пазарни и икономически
параметри и механизми, съгласно методиката на банката. Сключването на договори
за кредит при променлива лихва се допуска то закона – чл.58 ЗКИ. Твърди, че
базовия лихвен процент е определен съобразно методологията на банката. Изменението на Тарифата на банката не е
упражняване на конкретно договорно право, а упражняване на предвидените в
закона права и задължения относно плащанията по банковите сметки на
кредитополучателя. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по
делото разноси.
На 30.05.2008 г. между ищцата и „Ю.И Е Д.Б.“ АД, със
сегашно наименование „Ю.Б.“ АД, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38968,
по силата на който банката предоставя на ищцата – кредитополучатели, кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 100 000 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката
в деня на усвояване на кредита, срещу насрещното
задължение на ищеца да върне получения кредит за срок от 408 месеца, считано от
усвояване на кредита – чл.1, ал.1. Кредитът е отпуснат за покупка на недвижим
имот, описан в договора. В деня на усвояване на кредита страните са се
задължили да подпишат приложение № 1 към договора, представляващо неразделна
част от него, в което да посочат
приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на
банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита. В
чл. 2, ал.3 от договора страните са се съгласили, че усвоеният кредит в
швейцарски франкове по посочената в договора сметка се превалутира служебно от
банката в лева по търговски курс „купува“ на банката за съответната валута в
деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя.
В чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че
за усвоения кредит ищецът дължи на ответника годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорена надбавка
от 1, 15 пункта. Към момента на сключване на договора базовия лихвен процент на
банката е 4, 5 %. В ал.5 на същата клауза е уговорено, че действащият базов
лихвен процент на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия базов лихвен процент за швейцарски франкове и
датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите
салони. Договорените в договора надбавки не се променят. В чл.6, ал.2 от договора е предвидено, че погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума във швейцарски франкове по
сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в
банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове
по курс „продава“ на банката за
швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят, с подписването на
настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
банката. В ал.3 от същата клауза е предвидено, че в случай, че по времето на действието на
настоящия договор банката промени базовия лихвен процент на „Ю.И Е Д.Б.“ АД за
жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в чл.1, се променя
автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с
подписването на договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие и
оправомощава банката. Съгласно чл.12 от договора за банков кредит банката
запазва правото си по време на действие на договора да променя условията,
лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си и приложимите
лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното превалутиране по реда на чл.20.
Измененията на Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от датата
на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните
по договора. За промените, посочени по – горе, банката уведомява
кредитополучателя чрез съобщения в
банковите салони и на интернет страните й. Страните са уговорили в чл.20 от
договора право на кредитополучателя да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като за
услугата се съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно действащата
към датата на превалутирането Тарифа на банката. В чл.22, ал.1 е предвидено, че
кредитополучателят декларира че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към български лев или както е превалутирането по чл.20 от договора, може да има
за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2 повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита изразени в лева, като напълно приема да носи за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да
поеме всички вреди (включително пропуснати ползи), произтичащи от промяната на
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал.2 от
същата клауза е предвидено, че кредитополучателят декларира, че е изцяло
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл.6, ал.2, чл.20-22 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
На 30.05.2008 г. е съставено Приложение № 1 към
горепсочения договор за банков кредит.
На 11.10.2011 г. между „Б.Р.С.“ АД и Н.А.Д. е сключено
допълнително споразумение към процесния договор за кредит., в който е посочен
размерът на просрочената главница, лихва, такси и плащания по застраховки,
както и редовната главница в швейцарски франкове. В чл.4 е уговорено, че кредитополучателят ще
ползва дванадесет месечен период на облекчено погасяване, считано от следващия
падеж, през който върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на
4, 36 %.
На 16.01.2013 г. е сключено ново допълнително
споразумение към процесния договор, с което е договорен дванадесет месечен период
на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, като се начислява
годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата базов лихвен
процент на банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 2, 21
пункта.
Съгласно представения
по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№ 166, том ІV, рег. № 6919, дело №751 от 03.06.2008 г., ищцата е учредила в
полза на банката договорна ипотека върху притежавания от нея недвижим имот, за
обезпечаване на вземанията й към ищцата за кредит в размер на равностойността
на швейцарски франкове на 100 000 лв. по курс „купува“ за швейцарския
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, от които 31 770
лв. по курс купува за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване
на кредита- за покупка на недвижим имот и равностойността на швейцарски
франкове на 68 230 лв. по курс купува за швейцарски франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита – за други разплащания.
От заключението на вещото лице М.М.Г. по изслушаната
пред СРС съдебно –счетоводна експертиза се установява, че сумата за погасяване
на кредита е в размер на 19 796, 10 швейцарски франка при курс при
усвояване на кредита – 1, 1836. Левовата равностойност на вноските за периода
06.08.2009 г. – 10.11.2012 г., без да се отчита растящия курс на швейцарския
франк, като плетените вноски в швейцарски франкове се умножи по курс 1, 183600,
по който банката е преизчислила кредита при отпускането му, е в размер на
23 430, 66 лв. левовата равностойност на платените вноски за посочения
период при курс на швейцарския франк в деня на плащане на вноските, е в размер
на 30 009, 30 лв. Разликата между платените суми за главница, лихва и
такси за управление при постоянен курс на швейцарски франк – 1, 183600 и
приложеният променящ се курс на швейцарския франк по формата на променящи се
курсови разлики за разглеждания период е в размер на 6 578, 71 лв. Определените
лихви в чл.3, ал.1 от договора е посочен годишен лихвен процент в размер на
сбора от базовия лихвен процент за съответния период – 4, 5 %, плюс надбавка от
1, 15 пункта по първоначалният погасителен план в швейцарски франкове за
периода 06.08.2009 г. – 06.10.2011 г., при лихвен процент от 5, 65 % за целия
период, е в размер на 10 398, 40 швейцарски франка. По време на действие
на договора банката е променяла лихвения процент, съгласно чл.12, като
платената лихва за периода 06.08.2009 г. – 06.10.2011 г. е в размер на
13 359, 51 швейцарски франка. Разликата между първоначално договорената
лихва от 5, 65 % и платената актуализирана лихва за периода 06.08.2009 г. –
06.10.2011 г. е в размер на 2 861, 07 швейцарски франка.. Предоставеният
кредит в размер на 102 337, 78 лв. – равностойност на 84 488
швейцарски франка е усвоен на 06.06.2008 г. с банково бордеро № 78567478 и на
същата дата с банково бордеро № 7884373 банката е извършила валутната сделка –
покупка на валута, купени са 84 488 швейцарски франка, продадени
100 000 лв., при курс на швейцарския франк към лева от 1, 183600. Промените
в базовия лихвен процент се извършват от Комитет по управление на активите и
пасивите на банката, като се извършва детайлен анализ на факторите и характера
на настъпилите промени. От описаните в Методологията за определяне на базовия
лихвен процент по жилищни кредити в евро, швейцарски франкове и лева, като
обективни и независещи от банката могат да се приемат пазарните (бенчмарковите)
лихвени мерители – Софибор, Юпибор, Либор, минималните задължителни резерви,
фонд за гарантиране на влоговете в банките. Банката е извършила промяна на
нивата на базовия лихвен процент за ипотечни кредити в швейцарски франкове,
както следва: към 01.01.2008 г. – 4, 50 % - въведен стартово от 01.01.2009 г.;
от 07.07.2008 г. – 5 %; от 10.10.2008 г. – 7, 2 % и от 10.09.2012 г. – 6, 95 %.
Вещото лице е пояснило в открито съдебно заседание, че
в методиката не е отразено по какъв начин всички елементи при определяне на
базисния лихвен процент в каква формула го формират, а само е записано, че
Комитетът за управление на активите и пасивите разглежда всички компонентни и
взема решение за променяне на лихвения процент. . останалите компоненти, които
са извън рисковата премия и буферната
надбавка , са законово определени.
Затова вещото лице е приело, че те са обективни, независещи от банката
компоненти. На 06.06.2008 г., в 13.36.35 ч. е записано усвояване на кредита.
След това в 13.39.27 ч. е отразена покупка на валута. При първото плащане,
извършено в 13.36.35, са записани сумите в лева и в швейцарски франкове –
84 488 швейцарски франка и 102 337, 78 лв. лева.
От заключението на вещото лице Д.В.Д.по изслушаната
пред СРС допълнителна съдебно – счетоводна експертиза се установява, че обменните валутни курсове на чуждестранните
валути на БНБ се изчисляват на основата на фиксирания курс на лева спрямо
еврото, като за източник се използват публикуваните от Европейската централна
банка курсове на еврото към същите валути за съответния ден. За периода
06.08.2009 г. – 16.11.2012 г., съгласно справка с архива на БНБ за валутните
курсове и справка с приложения курс продаба ва ответника към датата на плащане
на вноските, вещото лице е установило, че обменните валутни курсове за
швейцарски франкове на банката са съобразени с официалния курс на БНБ, а като
следствие и със средните пазарни курсове на швейцарския франк за съответния
момент.
Вещото лице е пояснило в открито съдебно заседание, че
търговските банки определят търговския курс на база на търговския си баланс в
момента и в зависимост от това какви са техните позиции при покупката и
продажбата на валута и в зависимост от това какъв риск са готови да поемат, т.
е. няма конкретни ограничения. Банките се съобразяват с фиксирания курс, за да
са конкурентоспособни на пазара.
От допълнителното експертно заключение на вещото лице Д.В.Д.се
установява, че обменните валутни курсове на чуждестранните валути на БНБ се
изчислява на основата на фиксирания курс на лева спрямо еврото, като за
източник се използват публикуваните от Европейската централна банка курсове на
еврото към същите валути за съответния ден. За периода 06.08.2009 г. –
16.11.2012 г., съгласно справка с архив на БНБ и ЕЦБ за валутните курсове и
справка с приложения курс продава на ответника към датата на плащане на
вноските, вещото лице е установило, че обменните курсове на швейцарския франк
на банката са съобразени с официалния курс на БНБ и ЕЦБ, а като следствие и със
средните пазарни курсове на швейцарския франк за съответния момент. Вещото лице
приема, че могат да се определят като обективни обстоятелства, на които се
дължат промените в пазара на валутата, предвид че тези курсове са съобразени с
експертната оценка на ЕЦБ и се основават на надеждни и наблюдаеми пазарни
данни, които отразяват икономическата действителност на даден пазар.
Вещото лице е пояснило в открито съдебно заседание, че
фиксингът на БНБ се използва за основа, която е изградена на база на наблюдения
на макроикономическата обстановка, на база на анализи. Банките нямат абсолютно
никакво задължение да съблюдават фиксинга на БНБ, но те се ръководят от него,
защото така е по – целесъобразно и по – сигурно, че са съпоставими техните
курсове.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Д..С.И.се
установява, че работи при ответника от 2005 г., като е заемала длъжностите
„експерт жилищно кредитиране“
ръководител Секция „Продажби“ а
понастоящем – мениджър продажби. Преди провеждане на съдебното заседание се
запознала с цялото досие на ищцата. Договорът бил сключен извън гр. София и не
е присъствала на устните преговори между ищцата и банката. Всички молби се
подавали в писмен вид. Нямало такива молби в досието. Нямало молба от ищцата, с
която да е изразила несъгласие с клаузите по проекта на договора преди
усвояването на кредита. Ищцата е депозирала молба във връзка преразглеждане на
условията по договора поради изпадане в просрочие. В резултат на това банката е
давала облекчени периоди за по 13 месеца, в които са капитализирани просрочията
по кредита и съответно са намалявали лихвените проценти значително. Ако клиентът
искал промяна в договора, това ставало в писмен вид, като молбата се
разглеждала от лица в централата на банката. Клиентите са предпочитали
кредитите в швейцарски франкове, тъй като лихвата била по – ниска спрямо
кредитите в останалите валутина свидетелката не й е известно да е правено устно
възражение срещу клаузите на процесния договор. Свидетелката не е виждала да се
превежда по сметка на клиентите сумата в швейцарски франкове, без да се
превалутира в евро или друга валута.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страни, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Между страните
в производството е налице облигационна връзка, възникнала по силата на договор
за покупка на недвижим имот № HL 38967/30.05.2008 г. Предвид
обстоятелството, че на ищцата е предоставен банков кредит, който не е
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, същата има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Същевременно
банката е търговец по смисъла на § 13, т.2 ДР на ЗЗП. С оглед на това нормите
на ЗЗП, в сила от 10.06.2006 г.
регулират спорното правоотношение.
По
релевираните доводи относно валидността на оспорените клаузи от договора за покупка
на недвижим имот:
Съгласно нормата на чл.143, т.10 и т.12
ЗЗП, на които се позовава ищцата, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание
или предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора.
На основание чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в
договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи.
Неравноправните клаузи са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП. Втората алинея на
посочената норма регламентира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В случая оспорените клаузи от сключения
между страните договор и допълнителните споразумения към него не се съдържат в
общите условия на банката. Ответникът поддържа, че оспорените клаузи са
индивидуално уговорени, тъй като потребителят е имал възможност да направи
възражения срещу предложените от банката условия по кредита, от която не се е
възползвал. Нормата на чл.146, ал.4 ЗЗП
регламентира, че когато търговецът или доставчикът твърди, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху
него. Ето защо в доказателствена тежест на ответника е да установи, че
оспорените клаузи са уговорени индивидуално.
В хода на производството ответникът не е
ангажирал доказателства, че оспорените от ищците клаузи са индивидуално
договорени. Събраните в хода на първоинстанционното производство свидетелски
показания относно наличието на принципна възможност на клиентите на банката да
възразят срещу някоя от предложените от банката клаузи, няма отношение към
сключването на процесния договор. Разпитаната свидетелка Д..И.. не е
присъствала при водене на преговорите между страните и при подписване на
процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот, поради което няма
никакви впечатления относно тези обстоятелства. По приложението на чл.146, ал.2
и ал.4 от ЗЗП е формирана константната практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК,
обективирана в решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II
ТО; решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО;
решение №77/22.04.2015 г. по гр. д. №4452/2014 г. на ВКС, ГК, III ГО; решение №
67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО и др. С нея
е разяснено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2 от ЗЗП), като
тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално
уговорено, е на търговеца/доставчика - чл.146, ал.4 от ЗЗП. Разяснено е също
така, че подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава
банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени
от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй
като доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е
индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата - ответната
банка.
Ето защо и доколкото ответникът не е
ангажирал доказателства относно начина на постигане на съгласие между страните
по отношение на оспорените клаузи, съдът
счита, че не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че същите са уговорени
индивидуално. С оглед на това формираният извод в тази насока на решаващия
съд е обоснован.
Клаузата на чл.3, ал.5 от договора е свързана с
размера на базовия лихвен процент, който не подлежи на договаряне. Същият
формира възнаградителните лихви, представляващи цената на заетите парични
средства.
В разпоредбата на чл.143, ал.3, т.1 ЗПП законодателят
е предвидил изключение от регламентираното в чл.143, ал.1, т.12 ЗДП правило,
което се отнася за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложението на посоченото изключение е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от
неговата воля.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в
тълкувателната част на решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на
ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО, решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО,
решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 205/№7.11.2016 г. по т.
д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО и решение № 231 от 02.03.2018 г. по т. д. №
875/2017 г., на ВКС, ТК, І ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК, основният
критерий за приложимост на посоченото изключение по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от волята
на търговеца или доставчика на финансови услуга, а да породени от въздействието
на свободния пазар и/или от държавния регулатор. Само тогава търговецът или
доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143,
ал.1 ЗЗП. В този случай увеличението на престацията, макар и едностранно не
зависи пряко от волята на търговеца или доставчика на финансови услуги.
За да се прецени обаче дали клаузите отговарят на
посочения критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, предвид нормата на чл.147, ал.1 ЗЗП.
Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как
търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да
реагира по най-уместния начин (решение на СЕС от 21 март 2013 г. по дело
С-92/11). Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи, с цел да отстрани
порока (решение на СЕС от 14 юни 2012 г. по дело С-618/10). При наличие на
съмнение съдът има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя
начин, съгласно нормата на чл.147, ал.2 ЗПП, във връзка с всички останали
клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата, на основание
чл.145, ал.1ЗЗП.
Ответникът релевира довод, че е спазил изискванията на
чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ. Този закон влиза в сила на 01.01.2007 г. и доколкото
договорът е сключен на 30.05.2008 г., същият регулира спорното облигационното
правоотношение. С посочената нормата е въведено изискване условията на банката
да уреждат метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на
договора за банков кредит, както и условията, при които може да се променя последната
до пълното погасяване на задължението на кредитополучателя. С оглед на това за
банката е налице нормативно установено задължение конкретният банков продукт да
съдържа метода за изчисляване на съответната лихва, както и предпоставките за
нейната промяна през време на действието на договора.
В чл.3, ал.5 от договора е предвидено, че действащият
базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за лева и дата, от
която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони, като
договорените надбавки не се променят.
За да се прецени валидността на клаузата, следва
същата да се тълкува съобразно установените в чл.20 ЗЗД принципи, като се търси
действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Както в тази клаузи, така и в останалите клаузи от договора
не се съдържат установени обективни критерии, механизъм и методология за
промяна на базовия лихвен процент, който да е уговорен от страните, респективно
страните да са постигнали предварително съгласие относно компонентите, които
влияят върху неговото формиране. Липсата на уговорка в този смисъл не може да
бъде преодоляна в хода на съдебното производство чрез ангажиране на
доказателства, в случая съдебно - счетоводна експертиза, за да се установи кои
фактори са повлияли върху базовия лихвен процент. Това е така, защото правно
релевантно е дали страните са уговорили по ясен и недвусмислен начин при
наличие на промяна на някой от изрично уговорени обективни фактори, че за
банката е налице възможност да измени променливия компонент от уговорената
лихва.
Съгласно разясненията, дадени с решение №
205/07.11.2016 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК,
уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно
увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия
лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от
съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този
размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза
изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗПП е неприложимо. Следва да се отбележи също
така, че при липса на ясни критерии и методология за промяна на базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити не може да се извърши преценка дали
възможността на банката е ограничена само до повишаване на лихвата или е
предвидена възможност посредством въвеждане на забрана за реципрочно намаляване
на лихвата при понижаване на горепосочените лихвени компоненти, които влияят
върху СБР (решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
С решение № 231 от 02.03.2018 г. по т. д. № 875/2017
г., на ВКС, ТК, І ТО, е разяснено, че е необходимо методът за индексиране и
промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е
получил достатъчно конкретна информация как търговецът може да промени
едностранно цената. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва
да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване на обективните фактори
за възникване на правото на изменение, за да може потребителят да направи
прогноза или самостоятелни изчисления, т. е. да предвиди икономическите
последици от сключването на договора. Необходимо е между съконтрахентите да е
постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя
- относно конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва -
съществен елемент от този вид банкова сделка. Следователно методиката за
изчисление на лихвата, респ. на базовия лихвен процент, също е елемент от
договора за кредит, а информацията за компонентите трябва да е публично
достъпна.
По изложените съображения съдът счита, че с
разглежданата клауза на чл.3, ал.5 от сключения между страните договор за
потребителски кредит HL 38967/30.05.2008 г., на банката е предоставена
възможност да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание, поради което същата е неравноправна по смисъла
на чл.143, т.10 ЗЗП. На основание
чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни. Ето защо
предявеният иск за прогласяване нищожност на тази клауза поради нейната
неравноправност е основателен.
Жалбоподателят оспорва изводите на решаващия съд
относно неравноправния характер на клаузата на чл.22, ал.1 от договора за
банков кредит.
Валутата на кредита е уговорена в чл.1, ал.1, чл.6,
ал.2 и чл.22 от оспорените клаузи от договора
за банков кредит с посоченото по – горе съдържание.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 295 от
22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда
на чл.290 ГПК, неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при
проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора,
като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на
чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
С оглед дадените разяснения следва да се приеме, че
клаузата на чл.22 от договора във връзка с чл.6, ал.2 не отговаря на
изискването за яснота и разбираемост. Банката не е предоставила на потребителите
към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима
информация, която би им позволила да преценят икономическите последици от
клаузата за валутния риск за финансовите им задължения, за които ще му бъде
икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. Посоченото в чл.22, ал.1 от процесния договор за кредит
за покупка на недвижим имот, че превалутирането може да има за последица
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита и напълно
поема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, като е
съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и
новите лихви, приложими по превалутирания кредит, не може да обоснове извод за
наличие на достатъчна информираност на потребителя, съобразно даденото от СЕС по
дело С-119/2017 тълкуване. На потребителите, които са по - слабата страна в
правоотношението, не е предоставена информация при сключването на договор за
жилищен кредит със срок за издължаване от 408 месеца какви са очакваните
прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната
валута няма фиксиран курс. Същевременно банката е следвало да разполага с
такава информация, предвид осъществяваната от нея търговска дейност. Не е
разяснено също така на потребителите - ищци какви действия могат да предприемат,
за да намалят валутния риск (застраховането му или използването на други
финансови инструменти).
По изложените съображения се налага изводът, че
кредитополучателят обективно не е могъл да извърши обоснована преценка на
значимите икономически последици върху финансовите им задължения, произтичащи
поетия със сключването на договора за банков кредит валутен риск при получаван
доход в местната национална валута. Наличието на вписани в договора изявления,
че кредитополучателят е запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, не може да
компенсира липсата на реално разясняване на икономическите последици на
превалутирането на кредита в швейцарски франкове. Ето защо оспорените клаузи на
чл.22, чл.1, ал.1 и чл.6, ал.2 от договора за банков кредит се явяват
неравноправни.
Жалбоподателят поддържа, че за да се претендира
върщане на полученото въз основа на нищожни клаузи, следва съответните
договорни клаузи да бъдат изрично признати за нищожни, а в случая такъв иск не
е предявен.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 303 от
01.10.2015 г. по гр. д. № 2081/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда
на чл.290 ГПК, Правото на възстановяване по нищожните сделки възниква от
получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване
на нищожността. Съдебното решение има установително действие, но не е елемент
от фактическия състав на чл.34 ЗЗД. При нищожност на сделката поради
противоречие на закона, е налице начална липса на основание, а даденото от
страните подлежи на връщане по правилото на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Правото
на възстановяване възниква още с осъществяване на фактическия състав -
изпълнение на задължение по нищожна сделка, от момента на получаване на
изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на нищожността.
В тази насока е и решение № 607/2009 г. по гр. д. № 402/2008 г. на ВКС, ГК, ІІІ
ГО и др.
Предвид формираната непротиворечива практика на ВКС,
релевираният от жалбоподателя довод се явява неоснователен. За основателността
на предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е достатъчно установяването на изпълнение
при начална липса на правно основание за това – нищожност на оспорените от
ищеца клаузи, което в случая е сторено.
Предвид установената нищожност на клаузите за поемане
на валутния риск от потребителите и на вредите, свързаните с този риск,
заплатените от кредитополучателите суми през исковия период: 06.08.2009 г. –
16.11.2012 г. разлики в резултат на увеличаване на курса на швейцарския франк
спрямо посочения в Приложение № 1 към процесния договор за банков кредит, са
платени при начална липса на основание. Ето защо и на основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД получените при начална липса на правна основание суми подлежат на
връщане. Платените суми за този период при начална липса на правно основание за
това възлизат на 6 578, 72 лв. –
курсови разлики и 2 861, 07 швейцарски франкове – лихви над уговорения
размер. Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно размера на вземанията на ищцата и валутата на същите,
поради което и на основание чл.269 ГПК тези въпроси са извън пределите на
въззиния контрол и не следва да се обсъждат по същество.
Жалбоподателят поддържа своевременно заявеното
възражение за изтекла погасителна 3 – годишна давност.
Нищожния договор не поражда правни последици, поради
което даденото по нищожен договор е престирано при начална липса на основание.
Доколкото липсва основание за престацията, изискуемостта на вземането, основано
въз основа на престиране по нищожен договор, настъпва от момента на извършване
на престацията. В тази насока е задължителна съдебна практика, обективирана в
т.7 на ППВС № 1/1979 г., съгласно която вземанията, произтичащи от фактическите
състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с изтичането на
петгодишната давност по чл.110 ЗЗД. Давностният
срок започва да тече от момента, в който длъжникът получи нещо без основание.
Това е така, защото от този момент вземането на кредитора става изискуемо.
Предвид обстоятелството, че претендираните от ищцата
суми са платени в периода 06.08.2009 г. – 16.11.2012 г., а искът е предявен на
23.07.2014 г., то вземанията не са покрити от изтекла погасителна давност. Ето
защо възражението на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно.
По изложените съображения и доколкото крайните изводи
на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото в полза на жалбоподателите –
ищци следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски.
Техният размер възлиза на 3 950 лв. – заплатено възнаграждение за един
адвокат за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство. +
Насрещната страна своевременно е релевирала
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК за претендираното адвокатско
възнаграждение.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК регламентира, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6
от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78,
ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската
защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да
съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая възлиза на сумата
от 878, 77 лв. Същевременно заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение
е в значително по – висок размер. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, както и обстоятелството, че във въззивното производство е проведено
едно открито съдебно заседание, адвокатското възнаграждение следва да се намали
на 2 500 лв.
В предмета на производството се включва частна
жалба,депозирана от ответника срещу определението от 01.12.2020 г., постановено
по реда на чл.248 ГПК.
Молбата за изменение на съдебното
решение, постановено от СРС, е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като
изхожда от легитимирано лице – страна в процеса. Същата е представила
своевременно списък на разноските по чл.80 ГПК в настоящата и първата инстанция.
Ето защо молбата е процесуално допустима.
В случая с обжалваното решение съдът е намалил
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца на процесуалния му
представител, до минималния установен в горепосочената наредба размер, като е
съобразил броя на проведените открити съдебни заседания и дължимото
възнаграждение за тях. Ето защо не е налице основание за изменение на
постановеното съдебно решение в частта за разноските, доколкото не може да се
присъди адвокатско възнаграждение под минимално установените в цитираната
наредба размери.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
депозираната от ответника частна жалба е неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37422 от 11.02.2020 г., постановено по гр. д. № 40479/2014 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от„Ю.Б.“ АД, ЕИК*********, с адрес ***, срещу определение от 01.12.2020 г., постановено по гр. д. № 40479/2014 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, по реда на чл.248 ГПК, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК*********, с адрес ***, да заплати на Н.А.А., ЕГВ **********, с адрес *** и съдебен адрес *** Б – адв. А.Г., сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лв., на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.5 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.