РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Бургас , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на пети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501143 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК и е образувано по жалбата
на Т. К. К. от ***, длъжник по изпълнително дело № 20138030400972 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова против действията на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в
насочване на изпълнението и извършване на опис върху недвижим имот с обявление изх.№
10603/10.03.2021 г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова, който имот жалбоподателят счита за
несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444, т.7 ГПК.
Твърди се, че имотът на длъжника, към който е насочено принудителното
изпълнение, представлява еднофамилна жилищна сграда и обособяемостта на част от нея в
отделен самостоятелен обект следва да е подчинена на изискванията на Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. Сочи се, че съгласно чл.95 от тази наредба, правилата и нормативите се
прилагат не само при ново строителство, но и при преустройства и разделяне на жилища.
Твърди се, че неправилно ЧСИ е приел, че първият етаж е жилище и може да се обособи
като жилище, след като от констатациите на експерта се установява, че светлата височина на
приземния етаж е 2,42 м. при изпълнени настилки и окачен таван - по-малко от изискуемите
по чл.72, ал.3 от Наредбата за жилищни помещения 2,60 м. Излагат се съображения, че ако
проектната височина на помещенията е под 2,60 м., какъвто е процесният случай, изначално
помещенията не са предвидени за жилища, а за помощни /складови/ помещения. На
следващо място се твърди, че при определяне на секвестируемата част от жилищната сграда,
ЧСИ неправилно включва подземния и партерен етаж като секвестируеми, тъй като тези
етажи са складови и обслужващи, съдържат нежилищни помещения и не попадат в обхвата
на §1, ал.2 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото
1
семейство. Излагат се съображения, че правната характеристика на отделните помещения
като прилежащи /складови, тавански и др./ се определя въз основа на обективен критерий -
архитектурното предназначение по архитектурния проект на съответната сграда и е без
значение решението на собственика да ползва едно прилежащо складово помещение за
живеене. Сочи се, че независимо, че разпоредбата на чл.444 от ГПК препраща към
изискванията на чл.39 от ЗС, то следва да се прави разлика между обособяване на реални
части от един имот в два или повече самостоятелни обекта на собственост по чл.39 от ЗС, в
зависимост дали това обособяване се извършва за нуждите на делбата по чл.34 от ЗС или за
нуждите на определяне на секвестируемата и несеквестеруема част от едно жилище. Твърди
се, че при обособяване на самостоятелни обекти за нуждите на делбата няма пречка
обособяването да се свърже и с промяна на предназначението на обособяваните в
самостоятелен обект помещения, предвид целта на делбата - всеки съделител да получи
реален дял от делбения имот, докато при определяне на секвестируемата и несеквестеруема
част от едно жилище, на изследване за секвестируемост по реда на чл.444 от ГПК подлежи
само жилищен имот, поради което не може да се променя предназначението на отделните
помещения от принадлежности или стопански, в жилищни. Същият извод се подкрепя и от
съображенията, че по смисъла на чл.444 от ГПК, на публична продан се изнася частта от
жилището на длъжника, която надвишава неговите нужди, а тази част не включва
нежилищните и част от жилищните помещения. Твърди се, че ЧСИ неправилно е
кредитирал експертиза, с която нежилищни помещения от еднофамилната сграда на
длъжника се обособяват в жилищни, променя се предназначението на част от сградата и
именно въз основа на тази промяна започва да се изследва несеквестируемостта на
имуществото на длъжника. На следващо място се твърди, че секвестируемата част от
къщата е определена неправилно и от гледна точка на изводите на експерта за евентуалната
поделяемост на жилищния етаж, възможна без значителни преустройства и без неудобства
по-големи от обикновените. Сочи се, че в експертизата на арх.Лимонова е отразено, че за
предложеното от нея обособяване на две самостоятелни жилища в сградата е необходимо да
се извършат преустройства, които в случая не отговарят на изискванията на чл.39, ал.2 ЗС
да не са значителни и да не създават неудобства по-големи от обикновените. На последно
място се твърди, че в случая предметът на публичната продан е описан в обявлението по
такъв начин, че не става ясно какво се продава - от една страна се посочва, че се продават
идеални части от сградата, а от друга страна се посочва, че тези идеални части са обособими
в рамките на приземния етаж. Претендира се отмяна като незаконосъобразни на
обжалваните действия на ЧСИ.
В законовия срок против жалбата е подадено възражение от взискателя по делото
– Е. Х. Я. от ***, с което жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че длъжникът е
посочил, че обжалва „действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението и
извършването на опис върху недвижим имот“, а не е изложил никакви оплаквания за
незаконосъобразност на описа. Излагат се твърдения, че от оплакванията в жалбата явства,
че длъжникът е недоволен от заключението на в.л.арх.Лимонова по изготвената по изп.дело
съдебно-техническа експертиза, което, както и заключението на в.л.инж.Здравка Андреева,
не е оспорено в срока по чл.485, ал.2 ГПК. На следващо място се твърди, че
доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл.444, т.7 ГПК, лежи върху
длъжника, който по никакъв начин не е доказал несеквестируемостта на процесната къща.
Сочи се, че твърденията на жалбоподателя касаещи светлата височина на приземния етаж и
обособяването му като жилище, не кореспондират по никакъв начин с намиращите се по
делото документи. Оспорва се като неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че ЧСИ
неправилно е включва подземния и партерен етаж като секвестириуеми. Твърди се, че
изводът на ЧСИ за секвестируемост на имота кореспондира с обоснованите изводи на
вещото лице арх.Лимонова по съдебно-техническата експертиза и е изграден при стриктно
спазване нормите по чл.444, т,7, предл.2 от ГПК, на Наредбата за жилищните нужди на
2
длъжника и членовете на неговото семейство, в сила от 01.03.2008 г., както и на чл.39, ал.2
от ЗС и на допълнителните разпоредби на ЗУТ в т.29 и т.30. Оспорва се като неоснователно
и оплакването, че предметът на публичната продан е описан в обявлението неясно. Твърди
се, че обявлението за публичната продан ЧСИ е подробно, правилно и изчерпателно, като
при индивидуализацията на недвижимия имот, предмет на публичната продажба, ЧСИ е
посочил, че се продават идеални части от сградата, общите части и урегулирания поземлен
имот, които се явяват секвестируема част за длъжника жалбоподател и същите са в размер
на 22.87% ид.части, представляващи подробно индивидуализирани жилищни имоти,
съгласно проект за делба по изготвената съдебно - техническа експертиза на арх.Лимонова,
остойностени, съгласно заключението на в.л. Андреева за пазарна стойност на фамилната
къща и таблицата за площообразуването към нея. На последно място се посочва, че
процесният недвижим имот представлява жилищна сграда, съдържаща сутерен, приземен
етаж, жилищен етаж и тавански етаж, разположена в поземлен имот с площ от 389 кв.м.; със
сутерен с площ от 47.25 кв.м., приземен етаж с площ от 178.28 кв.м., жилищен етаж с площ
от 183.35 кв.м. и тавански етаж с площ от 155.07 кв.м., т.е.площа на жилището, предвид
двучленното семейство на длъжника, надхвърля жилищните нужди на длъжника, съобразно
Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с
ПМС № 31 от 15.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 20 от 26.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., и
надвишаващата част може да бъде обект на изпълнение.
ЧСИ Т.Маджарова е представила МОТИВИ по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които
изразява становище за допустимост, но за неоснователност на подадената жалба. Излага се
хронологията на извършените от страните и от ЧСИ действия по изп.дело. Сочи, че ЧСИ се
е съобразила със становищата на вещите лица и техните експертни обосновки за
възможността за обособяване на самостоятелно жилище, извън несеквестируемо
определения СОС находящ се на етаж 2.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството по изп.дело № 20138030400972 по описа на ЧСИ Т.Маджарова е
образувано по молба на взискателя Е. Х. Я., въз основа на изпълнителен лист издаден на
02.04.2013 г. от Бургаски окръжен съд, на основание решение по гр.д.170/2013 г. срещу Т.
К. К. лично и като ЕТ „Кунев - Тодор Кунев“ с ЕИК *********, и П. Й. М..
Изпълнението е насочено срещу движими вещи и недвижими имоти на длъжника
К., като против насочването на изпълнението по отношение на част от това имущество
длъжникът е направил възражение, че част от вещите не са негова собственост, както и за
несеквестируемост.
Преценявайки семейното положение на длъжника К. - съпруга и пълнолетна
дъщеря с постоянен и настоящ адрес ***, и квадратурата на сградата находяща се в *** -
състояща се от сутеренен със ЗП 47 кв.м., партерен етаж със ЗП 175 кв.м., втори жилищен
етаж с площ от 175 кв.м. и подпокривно пространство с площ от 155 кв.м., през 2015 г.
съдебният изпълнител е насрочил нов опис за да установи фактическото положение
(стр.206-208). Длъжникът К. отново се е позовал на несеквестируемост на имота /л.209/.
Описът не е бил извършен поради неосигуряване на достъп до него.
На 20.01.2016 г. е извършен опис на процесния недвижим имот (л.287).
Назначеното по делото вещо лице е определило пазарна стойност на 1/2 ид.част от УПИ 1-
2030 и сграда на *** в размер на 186 167,00 лв. Поставена е допълнителна задача на
оценителя - да изчисли секвестируемата част от имотите като съобрази действащите в тази
уредба нормативни актове. На основание заключението на вещото лице е насрочена
3
публична продан на секвестируемата част от недвижимите имоти – „228,34 кв.м.ид.части, от
които 39,60 кв.м.жилищна площ, представляващи секвестируемата част от жилищна
сграда…“ (л.503-522). Насрочената публична продан е обжалвана с мотиви за
несеквестируемост на предмета на проданта (л.576). С Решение IV-35 от 18.01.2018 г. по
в.гр.д.1703/2017 г. по описа на Окръжен съд Бургас (л.617-620) е отменено насочването на
изпълнението към имота с констатацията, че принудителното изпълнение е насочено срещу
неясно индивидуализирано секвестируемо имущество на длъжника-жалбоподател; не са
изложени съображения, поради които се приема, че посочените ид.части от жилищния етаж
могат да се използват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-
големи от обичайните; са необсновани крайните изводи на експертадоколко са налице
предпостанките на чл.39, ал.2 ЗС за поделяемост на общата сграда по етажи или по части от
етажи – не е изследван въпросът дали етажиете не могат да се ползват самостоятелно, без
значителни преустройства, или без неудобства, по-големи от обичайните.
С молба с вх.№ 4976/21.02.2020 г. взискателят Е.Я. е поискала продължаване на
изпълнението към имотите /земя и сграда/ с административен адрес: ***. Последвали са
протокол за действие, запитвания до общински отдели относно снабдяване със скици,
данъчни оценки и технически параметри и книжа на сградата, връчвания за насрочения
оглед и замерване (л.748-761), (л.774-775, 778).
На 28.07.2020 г. са извършени оглед и замерване със задача определяне на
секвестируема част от имотите (л.796), назначени са вещо лице архитект и вещо лице
оценител. На експертите са предоставени отговорите от различните отдели на Община
Карнобат, както архитектурни и обяснителни записки (л.803 -812, 818-834). След
изготвянето им, техническите експертизи са представени по делото (л.835-875).
След преглед на строителните книжа /разрешение за строеж № 50 от 09.07.2003
г.; одобрени инвестиционни проекти; удостоверение № 19 от 03.11.2009 г. за въвеждане в
експлоатация на жилищната сграда/ и след оглед на място, в заключението си по СТЕ,
вещото лице арх.Лимонова е констатирала, че сградата представлява еднофамилна жилищна
сграда с един гараж и офис в приземното ниво. Вещото лице е посочила, че съгласно
одобрените проекти, сградата се състои от: сутерен на кота -2,50 м. с обща площ 47,25 кв.м.,
състоящ се от преддверие и изба с естествено осветление; приземен етаж на кота +0,00 с
обща площ 175,13 кв.м., състоящ се от стълбищна клетка, антре, лятна дневна с покрита
тераса, кабинет, баня с WC, килер, гараж и офис с вход от запад, с преддверие и
самостоятелен санитарен възел, с коструктивна височина на приземния етаж 2,80 м.,
отстояние между плочите на пода и тавана /при плоча с дебелина 14 см./ е 2,66 м., плочата
на кота +2,80 м. над антрето и лятната дневна е 18 см., по проект светлата височина в този
участък е 2,57 м.; жилищен етаж на кота +2.80 с обща площ 175 кв.м., състоящ се от едно
жилище състоящо се от: входно антре, кухня, трапезария и дневна, три спални, две бани,
килер и мокро(пералня); и подпокривно пространство на кота +5.60, състоящо се от: антре,
два склада, две тавански стаи и баня с WC, с обща площ 155.07 кв.м. Вещото лице е
поксочила, че при огледа на място са констатирани различия спрямо одобрения
архитектурен проект, а именно: в сутерена предверието, избата и склада са обединени в
едно помещение, в което са инсталирани котелно и бойлер; в приземния етаж: коридорът,
свързан е антрето, е удължен навлизайки в част от кабинета, вратата за кабинета е
изместена, срещу нея е отворена врата към гаража, отпадал е южният прозорец на кабинета,
в източния прозорец е отворен вратопрозорец, от който се излиза на задигната спрямо
терена площадка, увеличен е подпрозоречния парапет на остъкляването в офиса и в
кабинета, разширена е вратата, която свързва лятната дневна е покритата от север тераса,
светлата височина в антрето и в лятната дневна е 2.42 м. при изпълнени настилки и окачен
таван; в жилищния етаж: източният балкон е удължен до южния край на фасадната
4
плоскост, в детската стая е отворен вратопрозорец за достъп до новообразувания балкон, в
спалнята е отворен прозорец на север, затворен е директния достъп от антрето към кухнята,
в мокрото помещение няма сифон на пода; в подпокривното пространство:
стоманобетонната конструкция на покрива е заменена с дървена, което е довело до промени
в архитектурния образ на капандурите тип "люкарни", таванската стая от изток е разделена
на две нови помещения - едното с естествено осветление с вход към другото, таванската
стая от юг е разделена на две помещения - едното е е естествено осветление от юг, с вход
към другото, с капандура тип "табакера" за достъп до покрива, където е инсталирана
слънчева инсталация за топла вода, светлата височина на антрето е 2.02 м при изпълнени
настилки и окачен таван. Описани са прочените в дворното пространство.
На база на така направените констатации, обстоятелството, че длъжникът има
двучленно семейство, и действащата нормативна уредба (вкл.чл.2, ал.1, т.2 от Наредба за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство в сила от 01.03.2008 г. ,
вещото лице арх.Лимонова е дала заключение, че сградата е жилищна по смисъла на т.29 от
§5 от ДР на ЗУТ; функционалното й разположение позволява да се раздели така, че на коти
+0.00 и +2.80 да се обособят самостоятелни жилища, които да отговарят на изискванията на
т.30 от §5 от ДР на ЗУТ, като в съответствие с чл.40, ал.1 от ЗУТ, на всеки етаж може да се
обособи жилище със самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс, баня- тоалетна и складово помещение. На първия етаж кухнята и дневната
са пространствено свързани. За да се изпълнят изискванията на чл.40, ал.2 от ЗУТ, се налага
северната баня- тоалетна на кота +2.80 да стане складово помещение, защото тя попада над
кухнята на кота +0.00. Мокрото помещение по проект, на кота +2.80 няма изпълнен подов
сифон, поради което считам, че е допустимо да е разположено над дневна на друг
собственик. Вещото лице е посочила, че в приземния етаж измерената светла височина в
лятната дневна е 2.42 м. при изпълнени под и окачен таван и преустройството на този етаж в
жилище не е в противоречие с чл. 72, ал.3 от Наредба 7 за правила и норматива за
устройство на различните видове територии и устройствени зони, защото при изпълнени
довършителни работи, съгласно проекта светлата височина ще бъде средно 2.60 м. Посочено
е също, че в съответствие с чл.112 от Наредба 7, а ко няма отделен комин за приземния
етаж, той може да се изгради до шахтата в банята, която се преустройва в килер на
жилищния етаж. По този начин изграждането му няма да създаде неудобства в жилищните
помещения. По отношение на таванския етаж е посочено, че той не може да бъде обособен
като жилищен или за ателиета, защото средната светла височина е по-малка от 2.30 м и
помещенията в него не отговарят на изискванията за осветеност (чл.113, ал.1 от Наредба 7).
По отношение на сутерена е посочено, че тъй като топлопреносната мрежа по етажите е
изпълнена, е препоръчително сутеренът с котелното да бъде обща част за двете жилища.
Изготвен е проект за делба, съгласно който в жилищната сграда се обособяват две
жилища: В приземния етаж лятната дневна с терасата към нея, кабинета, офиса, антрето,
банята с WC, килера и гаража се обединят в едно жилище (Апартамент 1 с площ
158.52кв.м.), като се сменя само предназначението на следните помещения: лятната дневна
става дневна с кухня и място за хранене с изложение изток и север; кабинетът става спалня с
излаз на балкон от изток; офисът става кабинет. В жилищния етаж се обособява второ
самостоятелно жилище (Апартамент 2 с площ 169.77кв.м.), в който единствената промяна в
разпределението е отпадането на банята-тоалетна от север, защото попада над кухнята на
новообособения апартамент в приземния етаж, сифонът в помещението отпада, мокрото
помещение, в пода на което няма сифон се трансформира в килер. Таванският етаж
съдържа шест броя помещения, от които към апартамент 1 се присъединяват тавански стаи
4, 5 и 6, а към апартамент 2 се присъединяват тавански стаи 1, 2 и 3. Антрето, заедно с
банята-тоалетна се предвижда да са общи части. Сутеренът с котелното се предвижда за
общо ползване.
5
Като заключение, вещото лице е посочила, че принадлежащата на длъжника Т. К.
К. идеална в режим на СИО част от жилищната сграда в УПИ I, в кв.129 по ЗРП на
гр.Карнобат, надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство,
определени с Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство
в сила от 01.03.2008 г. Жилищната сграда може да се раздели на две самостоятелни жилища,
съгласно представения проект за делба, с който са спазени изискванията на чл.39., ал.2 от
ЗС, защото отделните етажи или части от етажи (таванския етаж) могат да се използват
самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените;
чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗУТ; т.29 и т.30 от §5 на ДР на ЗУТ; Наредба за жилищните нужди на
длъжника и членовете на неговото семейство в сила от 01.03.2008 г., приета с
Постановление на Министерския съвет №31 от 15.02.2008 г., и Наредба №7 за правила и
норматива за устройство на различните видове територии и устройствени зони.
След депозиране на така изготвената от арх.Лимонова СТЕ и на експертизата на
инж.Здравка Андреена, е обявена е публична продан за периода от 26.03.2021 г. до
26.04.2021 г., на следните недвижими имоти, собственост на Т.К., съобразно описанието им
в обявленията за публичната продан, в т.ч.в обявление изх.№ 10603/10.03.2021 г., изпратено
до длъжника-жалбоподател:
22.87 % ид.части от имот № 0.2030, находящ се в ***, за който е образуван УПИ
I, в кв. № 129 по ЗРП и гр. Карнобат, с площ съгласно скица 389 кв.м., а съгласно акт а
собственост 380 кв.м., което УПИ е отредено за жилищно застрояване, ВЕДНО с 22.87%
ид.части от изградената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от: сутерен/подземен/
етаж със застроена площ от 47.00 кв.м., партер /приземен/ етаж със застроена площ 175 кв.м.,
втори /жилищен етаж/ със застроена площ от 155 кв.м. и подпокривно пространство със ЗП
от 155 кв.м., находяща се в ***, ведно с 22.87 % идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж. Представляващи съгласно ПРОЕКТ ЗА ДЕЛБА с вх.№
16740/27.08.2020 г. и допълнително заключение към проекта с вх№.20910/10.09.2020г. на
арх.Людмила Лимонова и площообразуване с вх.№ 1199404/28.08.2020 г. и допълнително
заключение с вх.№ 20507/04.09.2020г. на вещо лице Здравка Андреева, в 1/2 идеална част от
ДЯЛ I-ви по проекта за делба, индивидуализиращ се 1/2 идеална част от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с административен адрес: ***, разположен на
партерен етаж, състоящ се от: АПАРТАМЕНТ № 1, с обща ЗП -139.99 кв.м., включващ
антре, дневна с кухня, спалня, баня с WC, килер, кабинет с антре и санитарен възел, две
тераси, едната от изток към спалнята и втората, покрита, разположена от север, североизток
на сградата, ориентирана към незастроеното място на двора, свързана с площадката при
централното външно стълбище и източната част на двора със стълба с ширина 90 см.
завършваща към двора с масивен цветарник, което жилище е с подход от вътрешната
стълбищна клетка и от гаража ситуиран в западна част на жилищната сграда, и прилежащи
части: 1/2 идеална част от ГАРАЖ със ЗП - 21.81 кв.м. с вътрешен подход и външен от
западната част на сградата, 1/2 идеална част от находящите се на ТАВАНСКИЯ ЕТАЖ
на сградата - ПОМЕЩЕНИЯ № 4,5,6, със съответни площи с h 1.50m - 12.54: 10.90 и 21.76
кв.м. В помещение № 4 площта с h :50m е 9.60 кв.м., и 1/4 идеална част от СУТЕРЕНА на
сградата, с монтираната котелна инсталация и бойлер, свързани със слънчеви батерии
на покрива, с изпълнена тръбна мрежа и панелни радиатори, с полезна площ от 13.50
кв.м., ведно с 22.87% ид.части от общите части на сградата, в това число и общото ползване
на находящото се на таванския етаж антре и санитарно помещение представляващо баня с
тоалетна и правото на строеж на сградата, и 22.87 % идеални части от имот № 0.2030, в
който е изградена описаната по-горе жилищна сграда за който е образуван УПИ I, в квартал
№ 129 по ЗРП на гр. Карнобат.
В хода на така обявената публична продан е депозирана настоящата жалба.
6
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Доколкото жалбоподателят обжалва насочването на изпълнението върху
процесния имот по съображения, че това имущество е несеквестируемо, подадената жалба е
допустима тъй като е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на
съдебния изпълнител, за който е предвидена възможност за обжалване от длъжника.
Разгледана по същество, съдът намира подадената жалба за неоснователна и
недоказана по следните съображения.
В случая, твърдейки, че процесният имот е несеквестируем, жалбоподателят се
позовава на чл.444, т.7 ГПК като твърди, че имотът представлява жилище на него и
семейството му.
Съгласно чл.444, т.7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху
следните вещи на длъжника - физическо лице - жилището на длъжника, ако той и никой от
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от
това, дали длъжникът живее в него. Съгласно чл.444, т.7, изр.второ ГПК, ако жилището
надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с
наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл.39, ал.2 от ЗС.
По делото не е спорно, че семейството на длъжника в момента е двучленно, тъй
като пълнолетната дъщеря на длъжника и съпругата му, не живее в едно домакинство с тях.
Съгласно чл.2, ал.1, т.2 от Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на
неговото семейство в сила от 01.03.2008г., приета с Постановление на Министерския съвет
№31 от 15.02.2008 г., нормата за жилищни нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство при двучленно семейство - 40 кв.м жилищна площ. Съгласно §1 от ДР към
Наредбата, жилищната площ по наредбата се определя като сбор от площите на
помещенията в жилището, предназначени за обитаване - дневни, спални, детски стаи и
трапезарии (когато има кухня с място за хранене), измерени по вътрешния контур на
съответните вертикални конструктивни елементи - стени и колони; и в площта по ал.1 не се
включват: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с
място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и
обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, коридори,
килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни.
Както се посочи по-горе, процесният имот представлява еднофамилна къща,
състояща се от сутеренен етаж с площ 47,25 кв.м.; приземен етаж с площ 175,13 кв.м.;
жилищен етаж с площ 175 кв.м. и подпокривно пространство с площ 155,07 кв.м., т.е.
принадлежащата на длъжника Т. К. К. идеална в режим на СИО част от жилищната сграда в
УПИ I, в кв.129 по ЗРП на гр.Карнобат, надхвърля жилищните нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство, определени с чл.2, ал.1, т.2 от Наредба за жилищните
нужди на длъжника и членовете на неговото семейство в сила от 01.03.2008 г.
7
Следва да се установи, дали са налице са налице условията по чл.39, ал.2 от ЗС,
за да се приеме, че е налице секвестируема част от имота на длъжника.
Съгласно чл.39, ал.2 ЗС, може да се раздели обща сграда и по съдебен ред, ако
отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно без значителни
преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.
По този въпрос настоящият състав изцяло кредитира констатациите на вещото
лице арх.Л.Лимонова, че жилищната сграда може да се раздели на две самостоятелни
жилища, съгласно представения проект за делба, с който са спазени изискванията на чл.39.,
ал.2 от ЗС, защото отделните етажи или части от етажи (таванския етаж) могат да се
използват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от
обикновените; чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗУТ; т.29 и т.30 от §5 на ДР на ЗУТ; Наредба за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство в сила от 01.03.2008 г., и
Наредба № 7 за правила и норматива за устройство на различните видове територии и
устройствени зони. Заключението на вещото лице арх.Лимонова е компетентно и
обосновано. За да достигне до заключение, че жилищната сграда може да се раздели на две
самостоятелни жилища, вещото лице е обсъдило, както площите на всеки от етажите, броя,
вида и разположението на помещенията на всеки етаж, така и техническите характеристики
на етажите и на помещенията в тях. По-конкретно вещото лице изрично е посочила, че
светлата височина на помещенията в приземния етаж не е в притоваречие с чл.72, ал.3 от
Наредба № 7 за правила и норматива за устройство на различните видове територии и
устройствени зони, тъй като в приземния етаж измерената светла височина в лятната дневна
е 2.42 м. при изпълнени под и окачен таван, а при при изпълнени довършителни работи,
съгласно проекта светлата височина ще бъде средно 2.60 м., каквото е изискването на чл.72,
ал.3 от Наредбата.
На следващо място вещото лице е обсъдило необходимите преустройства на
отделните етажи, за да могат да се обособят две самостоятелни жилища, и е приело, че тези
преустройства не са значителни и не биха причинили неудобства по-големи от
обикновените по смисъла на чл.39, ал.2 ЗС.
Заключението на вещото лице арх.Лимонова не е оспорено от длъжника, и не е
поискана нова или допълнителна експертиза, вкл.в настоящото производство, която да
обори констатациите на вещото лице. Ето защо съдът изцяло кредитира изводите на
експерта и приема, че жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, определени с Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на
неговото семейство в сила от 01.03.2008 г., а за надвишаващата част от него са налице
условията по чл.39, ал.2 от ЗС, поради което същата е секвестируема.
В този смисъл съдът намира, че са неоснователни оплакванията в жалбата, че
неправилно ЧСИ е приел, че първият етаж е жилище и може да се обособи като жилище,
след като от констатациите на експерта се установява, че светлата височина на приземния
етаж е 2,42 м. при изпълнени настилки и окачен таван - по-малко от изискуемите по чл.72,
ал.3 от Наредбата за жилищни помещения 2,60 м.
Съдът намира за неоснователни и твърденията в жалбата, че независимо, че
разпоредбата на чл.444 от ГПК препраща към изискванията на чл.39 от ЗС, то следва да се
прави разлика между обособяване на реални части от един имот в два или повече
самостоятелни обекта на собственост по чл.39 от ЗС, в зависимост дали това обособяване се
извършва за нуждите на делбата по чл.34 от ЗС или за нуждите на определяне на
секвестируемата и несеквестеруема част от едно жилище.
8
Действително, при обособяването на самостоятелни обекти за нуждите на
делбата обособяването може да доведе до промяна на предназначението на обособяваните в
самостоятелен обект помещения, предвид целта на делбата - всеки съделител да получи
реален дял от делбения имот.
Настоящият състав приема, че при определяне на секвестируемата и
несеквестеруема част от едно жилище, на изследване за секвестируемост по реда на чл.444
от ГПК подлежи само жилищен имот, но няма пречка да се промени предназначението на
част от него или на принадлежности или стопански помещения към жилището в жилищни
или нежилищни помещения, които да имат характера на самостоятелни обекти на
собственост, предвид идеята, че имуществото на длъжника следва да удовлетвори
кредиторите му, освен, ако е несеквестируемо. Ето защо настоящият състав приема, че от
процесната еднофамилна къща е възможно да се обособят два самостоятелни обекта на
собственост, каквото е заключението на арх.Лимонова.
В този смисъл според настоящия състав, са неоснователни твърденията в
жалбата, че по смисъла на чл.444 от ГПК, на публична продан се изнася частта от жилището
на длъжника, която надвишава неговите нужди, а тази част не включва нежилищните и част
от жилищните помещения.
Съдът не споделя и твърденията на жалбоподателя, че секвестируемата част от
къщата е определена неправилно и от гледна точка на изводите на експерта за евентуалната
поделяемост на жилищния етаж, възможна без значителни преустройства и без неудобства
по-големи от обикновените по смисъла на чл.39, ал.2 ЗС. Предвид описаните от вещото лице
необходими преустройства в имота, съдът приема, че не те са значителни и не създават
неудобства по-големи от обикновените по смисъла на чл.39, ал.2 ЗС.
Частично основателно е последното оплакване в жалбата - че в случая предметът
на публичната продан е описан в обявлението по такъв начин, че не става ясно какво се
продава - от една страна се посочва, че се продават идеални части от сградата, а от друга
страна се посочва, че тези идеални части са обособими в рамките на приземния етаж. От
описанието в Обявлението за публичната продан е видно, че предмет на проданта е
секвестируемата част от притежаваната от длъжника идеална част от имота, но самото
описание е неясно. Това неясно описание обаче, само по себе си е ирелевантно в настоящото
производство, предмет на което е установяване дали принудителното изпълнение не е
насочено към несеквестируемо имущество на длъжника. При обявяването на следващата
публична продан, ЧСИ следва да прецизира описанието на продаваното имущество, за да е
ясно, че предмет на проданта е именно секвестируемата част от притежаваната от длъжника
идеална част от имота.
Ето защо съдът намира подадената жалба за неоснователна и недоказана.
Предвид оставянето без уважение на подадената жалба, на взискателката Я.
следва да се присъдят съдебни разноски за настоящото производство в размер на 500 лв
съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. К. К. от ***, длъжник по изпълнително
9
дело № 20138030400972 по описа на ЧСИ Таня Маджарова против действията на ЧСИ по
посоченото изпълнително дело, изразяващи се в насочване на изпълнението и извършване
на опис върху недвижим имот с обявление изх.№ 10603/10.03.2021 г. по описа на ЧСИ
Т.Маджарова, който имот жалбоподателят счита за несеквестируемо имущество по смисъла
на чл.444, т.7 ГПК.
ОСЪЖДА Т. К. К. от ***, ЕГН **********, да заплати на Е.Х. Я. от ***, ЕГН
**********, съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лв
(петстотин лева).
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10