Решение по дело №41893/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11895
Дата: 28 октомври 2022 г.
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20211110141893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11895
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110141893 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА срещу В. С. Н. и
Р. С. Н., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на
ответника В. Н. да заплати на ищеца сумата в размер на 733,04 лева, представляваща ½ част
от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника В. Н. да заплати на ищеца сумата в размер на 124,81 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 14.06.2021 г.; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Р. Н. да
заплати на ищеца сумата в размер на 733,04 лева, представляваща ½ част от стойността на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата Р. Н. да заплати на ищеца сумата в размер на 124,81 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 14.06.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците В. С. Н. и Р. С. Н., като наследници на
починалия С. В. Н., били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката.
За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ФИРМА на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ФИРМА и одобрени с Решение № ОУ-1 от
1
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите
условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № 2, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ****** през
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но не били заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която услугата
дялово разпределение се извършвала от ФИРМА. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на
ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна
енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа
задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците В. С. Н. и Р. С.
Н. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответниците
признават изцяло задължението си, като представят подписано с ищеца споразумение за
разсроченото му погасяване.
В съдебно заседание ищецът ФИРМА, редовно призован, се представлява от юрк.
Кънева. Процесуалният представител поддържа исковата молба, но потвърждава, че всички
претендирани суми, както и внесената държавна такса, били заплатени от ответниците. В
хода на устните състезания моли съда да присъди единствено дължимото за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание ответниците В. С. Н. и Р. С. Н., редовно призовани, не се явяват и
не се представляват.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса ответниците
са погасили в пълен размер претендираните суми. Извършеното плащане се признава от
ищеца. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили
след подаване на исковата молба в съда, включително извършеното в хода на процеса
доброволно плащане от длъжниците. Процесуалният представител на ищцовото дружество
признава, че главницата, мораторната лихва и законната лихва били погасени изцяло. С
оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че кумулативно съединените искове с
правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради извършено в хода на процеса
плащане.
2
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, тъй като единствено то
останало непогасено от ответниците. Съдът намира, че на ищцовото дружество се дължи
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, изчислено съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което следва да бъде
разпределено между ответниците по равно съобразно квотите им в съсобствеността.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, АДРЕС, срещу В. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, АДРЕС,
и Р. С. Н. , ЕГН **********, с адрес гр. София, АДРЕС, кумулативно обективно и
субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника В. Н. да заплати на ищеца сумата в
размер на 733,04 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия
през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника В. Н. да заплати на ищеца
сумата в размер на 124,81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 15.09.2018 г. до 14.06.2021 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Р. Н. да заплати на ищеца сумата в размер на 733,04
лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Р. Н. да заплати на ищеца сумата в размер на
124,81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
14.06.2021 г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, В. С. Н., ЕГН **********, с адрес
гр. София, АДРЕС, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, АДРЕС, дължимото за настоящото производство юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Р. С. Н. , ЕГН **********, с адрес
гр. София, АДРЕС, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, АДРЕС, дължимото за настоящото производство юрисконсултско
3
възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4