Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 17.12.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора .............................., като
разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 338/2021г. по описа на
Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.268
от ДОПК.
Административното дело е
образувано по жалба на А.А.М. в лично качеството и в
качеството му на едноличен търговец с постоянен адрес *** и със седалище и
адрес на управление на търговеца с. Глогово, обл. Ловеч, ул. „Х. Смирненски” №2,
подадена против Решение №106 от 02.08.2021г. на Директора на ТД на НАП Велико
Търново. С обжалвания административен акт е оставена без уважение жалбата на А.М.
и ЕТ „Дури-А.М.”, и е потвърдено Разпореждане
№С210011-137-0004644/23.06.2021г., издадено от ст. публичен изпълнител при ТД
на НАП Велико Търново, офис Ловеч, в обжалваната му част, с която не е уважена
молбата за прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на
вземания по три наказателни постановления: НП № 1092/17.09.2015г., с което на А.А.М. е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв.; НП № 214236-F243291/17.09.2016г., с което на ЕТ „Дури-А.М.”
е наложено административно наказание имуществена санкция в общ размер на 1000 лв.
(за размер от 998,88 лева) и НП №270606-F302354/05.06.2017г., с което на ЕТ „Дури-А.М.” е наложено административно наказание имуществена
санкция в общ размер на 6000 лв.
Жалбоподателят излага, че счита
за погасени по давност три глоби по три броя наказателни постановления, подал е
молба за отписването им до публичен изпълнител, но е получил отказ, който е бил
потвърден от ответника. Доводите за незаконосъобразност на решението са, че за
трите наложени глоби приложима е давността по чл.82, ал.1 вр. с ал.3 от ЗАНН, и
същата е изтекла – включително и абсолютната. В тази връзка се твърди
неприложимост на ТР № 3/03.07.2014г. по ТД № 5/2013г. на ОСК на ВАС, което има
за предмет имуществената санкция, а не глобата. В подадено писмено уточнение се
твърди, че и по трите НП са наложени глоби, като глобата по първото е погасена
по давност на основание чл.82, ал.3 от ЗАНН, а задълженията за глоби по другите
две НП категорично нямат характер на имуществени санкции, тъй като са съставени
на лицето не в качеството му на ЕТ, а на физическо лице.
В съдебно заседание оспорващият не
се явява, не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът чрез упълномощен
юрисконсулт в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата
като неоснователна, като излага доводи по съществото на спора. Сочи, че по
отношение наложените с две НП имуществени санкции е приложима регламентираната
в ДОПК давност, която не е изтекла, а спрямо наложената с третото НП глоба на
физическото лице е образувано изпълнително производство, спряло давността по
ЗАНН, и в този случай приложима е общата 10-годишна давност по ДОПК.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно по делото, че срещу А.А.М. в ТД на НАП Велико Търново е
било образувано изпълнително дело № ********* от 2016г. за събиране на неплатени
в срок задължения.
С НП № 1092/17.09.2015г. на Директора
на РДГ Ловеч, на М. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лева. Цитираното НП е влязло в сила на 03.10.2015г.
С НП № 214236-F243291/17.09.2016г. на
Директора на офис Ловеч при ТД на НАП Велико Търново, на ЕТ „Дури-А.М.” са наложени две административни
наказания имуществена санкция от по
500 лв., или в общ размер на 1000 лева. Това НП е било обжалвано от
наказаното лице пред РС Ловеч, който с Решение № 2/05.01.2017г. по н.а.х.д. №
1217/2016г. го е потвърдил. След инстанционен контрол решението на РС е било
потвърдено с Решение № 57/13.03.2017г. по к.а.н.д. № 34/2017г. на АдмС Ловеч.
На същата дата е влязло в сила и наказателното постановление, с което е била наложена
имуществената санкция на ЕТ „Дури-А.М.”.
С НП № 270606-F302354/05.06.2017г. на
Директора на офис Ловеч при ТД на НАП Велико Търново, на ЕТ „Дури-А.М.” са наложени шест административни
наказания имуществена санкция от по
1000 лв., или в общ размер на 6000 лева. Цитираното НП е било обжалвано
от наказаното лице пред РС Ловеч, който с Решение № 364/06.12.2017г. по
н.а.х.д. № 600/2017г. го е потвърдил. След инстанционен контрол решението на РС
е било потвърдено с Решение № 42/02.03.2018г. по к.а.н.д. № 47/2018г. на АдмС
Ловеч. На същата дата е влязло в сила и наказателното постановление, с което е
била наложена имуществената санкция на ЕТ „Дури-А.М.”.
В ТД на НАП Велико Търново, офис
Ловеч е било образувано изпълнително дело № *********/2016г. за неплатени в
срок задължения на А.А.М., сред които и глобата по НП № 1092/17.09.2015г. на Директора
на РДГ Ловеч. На 02.08.2016г. от публичен изпълнител на М. е била изпратена
покана за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК за заплащане на дължимите
суми, вкл. и глобата от 100 лева. Няма данни по делото и не се твърди от
жалбоподателя тя да е била платена в дадения срок или до момента.
С
Разпореждане за присъединяване изх.№ С170011-105-0060686 от 11.04.2017г. публичният
изпълнител е присъединил вземането на НАП по НП № 214236-F243291/17.09.2016г. в
размер на 998,88 лв. към образуваното срещу М. изпълнително дело № *********/2016г.
по описа на ТД на НАП Велико Търново. Разпореждането е било получено лично от
длъжника на 19.04.2017г., като няма данни и не се твърди да е било обжалвано.
С
Разпореждане за присъединяване изх.№ С180011-105-0091655 от 13.04.2018г.
публичният изпълнител е присъединил вземането на НАП по НП № 270606-F302354/05.06.2017г. в
размер на 6000 лв. към образуваното срещу М. изпълнително дело № *********/2016г.
по описа на ТД на НАП Велико Търново. Разпореждането е било получено лично от
длъжника на 19.04.2018г., като няма данни и не се твърди да е било обжалвано.
По изпълнително
дело № *********/2016г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, публичният
изпълнител последователно през 2016г., 2018г. и 2019г. е наложил редица
обезпечителни мерки спрямо длъжника – запори на банкови сметки, възбрана на
недвижим имот в гр. Тетевен, запор на МПС, на ловни оръжия и на гори и
земеделска земя.
На 21.05.2021г.
М. е депозирал в ТД на НАП Велико Търново молба за позоваване на изтекла
погасителна давност, с която е поискал погасяване на негови публични задължения
по давност – глобата по НП от 100 лв., имуществените санкции по двете НП от
998,88 лв. и 6000 лв., и вземания по ревизионен акт от 2017г.
По
възражението за изтекла погасителна давност, публичният изпълнител към ТД на
НАП Велико Търново е издал Разпореждане изх.№ С210011-137-0004644 от 23.06.2021г.,
с което е отказал да прекрати поради погасяване по давност задълженията по ИД №
*********/2016г. – предмет на молбата на М.. Мотивите за отказа са, че задължението
по НП № 1092/17.09.2015г. на Директора на РДГ Ловеч за глоба в размер на 100
лв. не е платено по сметка на взискателя, поради което на 30.10.2015г. е
предадено за събиране в НАП; образувано е изпълнително дело за това задължение
със съобщение за доброволно изпълнение от 02.08.2016г.; задължението глоба в
размер на 998,88 лв. по НП № 214236-F243291/17.09.2016г. с разпореждане от 11.04.2017г. е
присъединено към изпълнителното дело; задължението глоба в размер на 6000 лв.
по НП № 270606-F302354/05.06.2017г. с разпореждане от 13.04.2018г. е
присъединено към изпълнителното дело; по изпълнителното дело са наложени
подробно изброени обезпечителни мерки. Направен е краен извод, че съгласно
разпоредбите на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК с налагането на обезпечителни мерки
давността спира, поради което давностният срок на цитираните задължения към момента
не е изтекъл.
Разпореждането
е било връчено по електронен път на М. на 23.07.2021г. и той е подал жалба
срещу същото до Директора на ТД на НАП Велико Търново, вх.№ 6942/26.07.2021г.
По жалбата е било издадено оспореното в настоящото производство Решение №106/02.08.2021г.
на Директора на ТД на НАП Велико Търново. Решаващият орган е приел за правилни
мотивите на публичния изпълнител, като е изложил допълнително мотиви, че се
касае за публични задължения за глоба и имуществени санкции, наложени на физическо
лице, включително в качеството му на едноличен търговец. Посочил е, че по
второто и третото НП на М. са наложени имуществени санкции в качеството му на
ЕТ за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване дейността на
ЕТ, и съобразно ТР № 3/03.07.2014г. по ТД № 5/2013г. на ОСК на ВАС давностните
срокове по чл.82, ал.1, б.“а“ вр. с ал.2 и ал.3 от ЗАНН не са приложими по
отношение на наказанието „имуществена санкция“, наложена с влязло в сила НП, и
за имуществената санкция се прилага давността по чл.171 от ДОПК. След анализ на
приложимите спрямо давността норми на ДОПК е направен извод за неоснователност
на жалбата. По отношение на НП № 1092/17.09.2015г. на Директора на РДГ Ловеч за
глоба в размер на 100 лв. е посочено, че същото е влязло в сила на 03.10.2015г.
и от тази дата тече двугодишния срок по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, но в този
срок за задължението е било образувано изпълнително дело, което обстоятелство
изключва приложението на чл.82, ал.3 от ЗАНН, а с налагането на обезпечителна
мярка давността е спряна съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, в който случай
приложима е разпоредбата на чл.173, ал.2 от ДОПК за отписване на задължението
след изтичане на 10-годишният давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК, който още
не е изтекъл. За второто и третото НП решаващият орган е приел, че са влезли в
сила на 13.03.2017г., съответно на 02.03.2018г., и за тях давността е започнала
да тече от 01.01.2018г., съответно от 01.01.2019г., и преди изтичане на
5-годишния давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК е спряна с налагане на
обезпечителни мерки, в който случай приложима е абсолютната погасителна давност
по чл.171, ал.2 от ДОПК, която не е изтекла.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на законовите изисквания,
подадена е в срок, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална
легитимация като адресат на оспорения акт. Решението е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.267, ал.2 от ДОПК, подлежи на оспорване по
съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата против него е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните,
Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е издадено от
компетентния за това орган съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК – Директора на ТД на
НАП Велико Търново, в рамките на неговите правомощия по административен контрол
на действията на публичния изпълнител. Решението е издадено в писмена форма и
съдържа необходимите законови реквизити, включително фактически и правни
основания. В тази връзка съдът приема, че е спазена формата при издаване на
административния акт.
Съдът не констатира в хода на административното производство по издаване на
оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, такива не се сочат и от оспорващия.
Решението съответства и на
приложимия материален закон. Спорът в настоящото производство е правен и се
свежда до приложението на института на давността по публичното вземане за наложена
глоба и две имуществени санкции с влезли в сила НП.
1. По отношение административното
наказание „глоба“ в размер на 100 лв., наложено с НП № 1092/17.09.2015г. на
Директора на РДГ Ловеч:
Съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК, глобите по влезлите в сила наказателни постановления са публични вземания
и като такива се събират от публичните изпълнители по реда на ДОПК, освен ако в
закон е предвидено друго. По силата на чл.220, ал.1 от ДОПК, когато публичното
вземане не бъде платено в срок, изпълнително производство се образува въз
основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния
взискател.
В ЗАНН се съдържа специална
разпоредба, уреждаща давността относно вземанията за глоби по влезли в сила
наказателни постановления, която следва да се прилага при преценката за
изтичане на обикновената погасителна изпълнителска давност. Съгласно чл.82, ал.1,
б.“а“ от ЗАНН административното наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли
две години от влизането в сила на наказателното постановление за налагането му
(началният момент на срока се извежда от разпоредбата на чл.82, ал.2), като
съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН с всяко предприето действие на надлежните органи
за изпълнение на наказанието давността се прекъсва и започва да тече нова
давност, за която отново е приложим двегодишният срок по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН. В този смисъл е приетото от Общото събрание на съдиите във ВАС Тълкувателно
решение № 2/12.04.2017г. по т.д. № 3/2016г.
Алинея 3 на чл.82 от ЗАНН визира
абсолютна погасителна давност за изпълнение на административното наказание,
настъпваща при изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока по ал.1, независимо
от спирането или прекъсването на давността. От своя страна чл.82, ал.4 от ЗАНН изключва
приложимостта на ал.3 по отношение на глобата, когато за събирането й в срока
по ал.1 е образувано изпълнително производство.
Безспорно от данните по делото се
установява, че след влизането в сила на НП № 1092/17.09.2015г. на Директора на
РДГ Ловеч, наложеното административно наказание „глоба“ не е платено от А.М..
Следователно НП представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл.209,
ал.2, т.5 от ДОПК и същото следва да се изпрати на публичния изпълнител в
компетентната ТД на НАП за образуване на изпълнително производство, в случай че
публичното вземане не бъде платено в срок (чл.220, ал.1 от ДОПК).
От доказателствата в преписката е
видно, че НП № 1092/17.09.2015г. е влязло в сила на 03.10.2015г., откогато е
започнала да тече и давността за вземането по него съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН.
Влязлото в сила НП е било изпратено от взискателя за принудително изпълнение в
компетентната ТД на НАП.
Изпълнителният процес започва
чрез изпращане на изпълнителното основание от органа, който го е издал, на
компетентния изпълнителен орган (арг. от чл.220, ал.1 от ДОПК). Молбата за
изпълнение поражда състояние на висящ изпълнителен процес. Предаването на публичното
задължение от публичния взискател в ТД на НАП е действие по изпълнение на
наказанието, което прекъсва погасителната давност относно изпълняемото право. Следователно
с постъпването на молбата на взискателя с приложеното към нея наказателно
постановление в ТД на НАП Велико Търново през 2016г. (няма точна дата в
преписката, но най-късната дата е тази на образуване на изпълнителното дело
02.08.2016г.) давността е прекъсната и е започнала да тече нова двугодишна
погасителна давност.
Със съобщение за доброволно
изпълнение изх.№ С160011-022-0017242/02.08.2016г., изпратено до длъжника, в ТД
на НАП Велико Търново, офис Ловеч е образувано изпълнително дело №
*********/2016г. за неплатени в срок задължения на А.М., сред които и глобата
по НП № 1092/17.09.2015г. С образуването на изпълнителното дело в двегодишния
срок по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, приложението на чл.82, ал.3 от ЗАНН се
изключва (арг. от чл.82, ал.4 от ЗАНН). От друга страна с налагането на
обезпечителни мерки за публичното вземане на 02.08.2016г. давността е спряна
съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, в който случай приложима е разпоредбата на
чл.173, ал.2 от ДОПК за отписване на задължението след изтичане на абсолютния 10-годишен
давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК. Този срок е започнал да тече на 01.01.2016г.,
към момента на постановяване на разпореждането и потвърждаващото го решение не
е изтекъл и правилно административните органи са приели, че вземането по НП не
е погасено по давност и не са налице предпоставките за отписването му.
Дори съобразно възраженията на
оспорващия да се обсъди и хипотезата за неприложимост на ДОПК спрямо давността
по това вземане и приложимост само на разпоредбите на ЗАНН, то отново не са
налице основания за отписването му като погасено по давност.
Както бе изложено, двугодишната
изпълнителска давност по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието, като след завършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност (чл.82, ал.2 от ЗАНН). Тази нова давност е също
двугодишна – Тълкувателно решение № 2 от
12.04.2017г. на ВАС по т.д. № 3/2016г.
В контекста на образувано
изпълнително дело за събиране на глобите, действията по изпълнение на
наказанието съставляват действията по принудително изпълнение, предприети от
публичния изпълнител. От преписката е видно, че за събиране на наложената глоба
с НП № 1092/17.09.2015г. са предприети следните изпълнителни действия: на 02.08.2016г.
с ПНОМ е наложен запор на банковите сметки на жалбоподателя в една банка и
възбрана на недвижим имот; на 26.07.2018г. с ПНОМ е наложен запор до банка; на 13.08.2019г.
с ПНОМ е наложен запор на сметки на жалбоподателя във втора банка; на 14.08.2019г.
с ПНОМ е наложен запор на МПС на жалбоподателя; на 27.12.2019г. с ПНОМ е
наложен запор на ловни оръжия на жалбоподателя; на 31.12.2019г. с ПНОМ е
наложен запор на гори и земеделски земи на жалбоподателя.
Видно от датите на извършване на
изпълнителните действия, до първото извършено действие – на 02.08.2016г.
двугодишният срок от влизане в сила на НП не е изтекъл. Той не е изтекъл и от тази
дата до следващото действие – на 26.07.2018г., нито пък от него до следващите
две – на 13.08.2019г. и 14.08.2019г., както и до датата на последното извършено
такова – на 31.12.2019г. От последната дата до датата на издаване на разпореждането
с отказ за отписване на задълженията – 23.06.2021г., този двугодишен срок също
не е изтекъл. Обстоятелството дали има събрани суми по изпълнителното дело в
резултат на предприетите изпълнителни действия не се отразява върху техния
прекъсващ давността ефект, доколкото, независимо доколко са успешни, чрез
извършването им се демонстрира активност от страна на държавните органи по
изпълнение на наложеното наказание.
2. По отношение административното
наказание „имуществена санкция“ в размер на 998,88 лв. по НП №
214236-F243291/17.09.2016г. на Директора на офис Ловеч при ТД на НАП Велико
Търново:
С Тълкувателно решение
№3/03.07.2014г. по т.д. № 5/2013г., ОСК на Върховния административен съд се
произнесе относно въпроса приложими ли са давностните срокове, предвидени за
изпълнение на административното наказание „глоба“ в чл.82, ал.1, б.“а“ във вр.
с ал.2 и ал.3 от ЗАНН, по отношение на „имуществената санкция“, наложена с
влязло в сила наказателно постановление. ВАС прие, че тези разпоредби имат за
приложно поле единствено давността за изпълнение на наказанието „глоба“ и не е
налице законодателен пропуск или непълнота в закона, за да се приеме, че тези
разпоредби са приложими и за „имуществената санкция“. За имуществената санкция
по чл.83 от ЗАНН като вид публично вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.5, вр.
т.7 от ДОПК давността е уредена в чл.171 от същия кодекс. Съгласно ал.1 на чл.171
от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. Абсолютната погасителна давност за публичните вземания е предвидена в
разпоредбата на ал.2 на чл.171 от ДОПК, която гласи: с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Кратката 2-годишна
погасителна давност по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН е изключение по смисъла на
предложение последно от ал.1 на чл.171 от ДОПК – „предвиден в закон по-кратък
давностен срок“, но има приложение само за изрично предвиденото в разпоредбата
административно наказание „глоба“ и не може да се приложи по аналогия и за „имуществената
санкция“.
На основание чл.130, ал.2 от
Закона за съдебната власт, тълкувателните решения са задължителни за органите
на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление,
както и за всички органи, които издават административни актове. Следователно не
намира опора в приложимите законови разпоредби възражението на оспорващия, че
за наложените му наказания с второто и третото НП приложим закон по отношение
института на давността е ЗАНН, а не ДОПК.
При анализа на разпоредбите в
ДОПК, уреждащи давността, и доказателствата по делото се установява, че НП №
214236-F243291/17.09.2016г. е влязло в сила на 13.03.2017г., в същата година е следвало да се заплати и задължението по него. Давността за
това задължение е започнала да тече от 01.01.2018г., и към датата на издаване
на Разпореждане №С210011-137-0004644/23.06.2021г. не е изтекъл дори 5-годишният
давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК. От друга страна, давността е била спряна
с налагането на обезпечителни мерки и не тече, в който случай е приложима
абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. Към момента този
10-годишен давностен срок не е изтекъл, поради което правилно органът е отказал
отписването на това задължение като погасено по давност.
3. По отношение административното
наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000 лв. по НП № 270606-F302354/05.06.2017г.
на Директора на офис Ловеч при ТД на НАП Велико Търново:
С горното НП също е наложено
наказание „имуществена санкция“, а не „глоба“, както неоснователно твърди
жалбоподателят. Идентично на посоченото в т.2 от мотивите на настоящото
решение, за това наказание е приложим режима на давността, регламентиран в ДОПК,
а не ЗАНН. НП е влязло в сила на 02.03.2018г., в същата година е следвало да се
заплати и задължението по него. Давността е започнала да тече от 01.01.2019г.,
и преди изтичане на 5-годишния давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК е спряна
с налагане на обезпечителни мерки и не тече, в който случай е приложима
абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. Към момента този
10-годишен давностен срок също не е изтекъл, както не е изтекъл и 5-годишния
давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, поради което правилно органът е отказал
отписването и на това задължение като погасено по давност.
4. Неоснователни са доводите на
оспорващия, че по второто и третото НП, издадени от Директора на офис Ловеч при
ТД на НАП Велико Търново, са му наложени глоби и те категорично нямат характер
на имуществени санкции, тъй като са съставени на лицето не в качеството му на
ЕТ, а на физическо лице. Видно от двете НП, те са издадени на ЕТ „Дури-А.М.” с ЕИК ********* за извършени от едноличния
търговец нарушения на данъчното законодателство. Безспорно се установява както
от НП, така и от мотивите на съдебните решения на две инстанции, че нарушенията
са извършени от ЕТ и той е наказан за неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване дейността на ЕТ.
По силата на чл.83, ал.1 от ЗАНН,
в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет
или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Константна е както правната теория, така и съдебната практика,
че с придобиването на качеството на търговец, физическото лице разширява своята
правоспособност да извършва и търговска дейност. По смисъла на чл.1 от Търговския
закон, търговецът е лице което осъществява търговска дейност по занятие,
следователно всяко физическо или юридическо лице, което осъществява по занятие
(основен предмет на дейността) търговска дейност, е търговец по смисъла на ТЗ.
Всеки търговец се характеризира чрез своите индивидуални белези и търговска
правосубектност. Индивидуализиращите белези на търговеца са нормативно
установени в ТЗ и подлежат на задължително вписване в Търговския регистър при
регистрация на физическото или юридическото лице. Едноличният
търговец е особен вид търговец, който носи всички родови белези на търговците,
определени в ТЗ, макар и да е физическо лице. Регистрацията
на едноличен търговец по смисъла на чл.56 и сл. от ТЗ ползва физическото лице,
осъществяващо търговска дейност по занятие, за нуждите на водене делата му по
търговски начин, с оглед оперативно обслужване на търговската му дейност, както
и правоотношенията му с фиска. Именно поради наличието на търговска дейност от
ЕТ, законът го разграничава от физическите лица и го приравнява към търговските
дружества, включително като предвижда налагане на ЕТ на имуществени санкции, а
не глоби за нарушения на задължения към държавата при осъществяване на
дейността му.
Следователно наложените на ЕТ с
двете НП административни наказания „имуществени санкции“ не представляват глоба
по смисъла на чл.13, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, и за тях е приложим именно режимът на
давността, уреден в ДОПК, а не този по ЗАНН. След като са налице надлежно наложени обезпечителни
мерки и постановленията, с които това е разпоредено, не са обжалвани по
предвидения в ДОПК ред, същите са породили правно действие и на основание чл.172,
ал.1, т.5 от ДОПК давността по отношение на тези задължения е спряна, считано
от датите на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. При това
положение и след като към настоящият момент не е изтекъл 10-годишният абсолютен
давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК, приложим в случаите на спиране на
давността, процесните задължения не са погасени по давност и не следва да бъдат
отписани, както правилно е приел административният орган.
По изложените мотиви съдът намира,
че Решение № 106/02.08.2021г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново е
валиден административен акт, издаден в предвидената в закона форма, при
спазване на процесуалните правила и материалноправните разпоредби по неговото
издаване, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора
основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал.1 от ДОПК
във вр. с чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения. Съгласно последната разпоредба, минималния размер
на адвокатско възнаграждение е 500 лв., в какъвто размер е претендирано от
ответника по приложен списък на разноските. Следва да се осъди жалбоподателя да
заплати на юридическото лице, в чиято структура е издателя на оспорения акт,
деловодни разноски в горния размер.
Съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване, каквато е и
константната практика на ВАС – така Определение № 11328/23.07.2019г. по адм.д.
№8092/2019г., I отд.,
Определение № 7912/27.05.2019г. по адм.д. №5776/2019г., 5-чл. състав и др.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.М. в лично качеството и в качеството му на едноличен
търговец с постоянен адрес *** и със седалище и адрес на управление на
търговеца с. Глогово, обл. Ловеч, ул. „Х. Смирненски” №2, подадена против
Решение № 106 от 02.08.2021г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново.
ОСЪЖДА А.А.М.
с ЕГН ********** ***, да заплати на ТД на НАП Велико Търново деловодни разноски
в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.268, ал.2 от ДОПК.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.