№ 559
гр. Благоевград, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20241200500906 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от П. Й.
И., ЕГН **********, с адрес: с. **, чрез адв. Н. Л., съдебен адрес: гр. Благоевград,
ул. „*** против Решение № 219/20.06.2024 г., постановено по гр.д. № 902/2023 г. по
описа на РС- Петрич, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни
предявените от жалбоподателя против „Генерал Логистик“ ЕООД искове за
следните суми: 16 851,11 лева, представляваща сбор от дължими и неплатени
брутни месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022
г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на
исковата молба в съда (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; 2 292,20 лева-
мораторно обезщетение за забава на дължимите и неплатени брутни месечни
трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г., за период на
забава от датата на забавата на всяко отделно брутно трудово възнаграждение до
предявяване на иска (05.07.2023 г.); 45,88 лева като сбор от дължимо и неплатено
за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г. допълнително трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит, ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от подаване на исковата молба в съда (05.07.2023 г.) до
окончателното й изплащане; 1 029,24 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск 20 дни за 2021 г. и 20 дни за 2022 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба в
съда (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; 50,00 лева - мораторно
обезщетение за забава на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за
период на забава от 01.02.2023 г. до 04.07.2023 г.
1
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Оспорва се извода на районния съд за изплащане от работодателя на
претендираните трудови възнаграждения по банков път. Сочи се, че от
заключението на вещото лице по приетата съдебно- графическа експертиза е
установено, че нито една от представените разчетно-платежни ведомости не е
подписана от жалбоподателя. След като подписът на платежните ведомости не
принадлежал на работника, то не можело да се приеме за доказано, че трудовите
възнаграждения са изплатени.
Оспорва се кредитирането на заключението на вещото лице по приетата
съдебно- счетоводна експертиза. Сочи се, че неправилно е изведена фактическа
обстановка относно получените суми от ищеца и основанието за това, като се
изтъква, че фактическите изводи за това са направени само на база на данни от
ответника и неговото счетоводство, при необсъждане на доказателствата от ищеца.
При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за
отмяна изцяло на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 263 ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от
насрещната страна.
В отговора на въззивната жалба се излага становище за неоснователност на
жалбата.
Твърди се, че от назначените и приети съдебно-счетоводни експертизи и
представените от въззивника банкови извлечения от личната му банкова сметка, е
установено изплащането на процесните трудови възнаграждения.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено
решението на РС- Петрич като правилно и законосъобразно.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Производството пред РС- Петрич е образувано въз основа на искова молба,
подадена от П. Й. И. срещу „ГЕНЕРАЛ ЛОГИСТИК“ ЕООД, представлявано от
Б.А., с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми на следните основания: 16851,11 лева, представляваща сбор от
дължими и неплатени брутни месечни трудови възнаграждения за периода от
01.07.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата,
считано от подаване на исковата молба (05.07.2023 г.) до окончателното й
изплащане; 2292,20 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава на
дължимите и неплатени месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020
г. до 31.12.2022 г., за период на забава от датата на забавата на всяко отделно
брутно трудово възнаграждение до предявяване на иска (05.07.2023 г.); 45,88 лева,
представляваща сбор от дължимото и неплатено за периода от 01.07.2020 г. до
31.12.2022 г. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
подаване на исковата молба (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; 1029,24
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021
г. и 2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване
на исковата молба (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; 50,00 лева,
2
представляващо мораторно обезщетение за забава на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск, за период на забава от 01.02.2023 г. до
04.07.2023 г.
С обжалваното Решение № 219/20.06.2024 г. по гр.д. № 902/2023 г. по описа
на РС- Петрич предявените искова от П. Й. И. против ответното дружество
„Генерал Логистик“ ЕООД са отхвърлени като неоснователни.
От прието като доказателство по делото копие от трудов договор, се
установява, че на 11.01.2018 г. между ищеца (служител) и ответното дружество
(работодател) е сключен трудов договор № 4/11.01.2018 г., съгласно който
работодателят възлага, а служителят приема да заема длъжността шофьор товарен
автомобил, пълно работно време и основно месечно възнаграждение 510,00 лв.,
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на
0,6%, с основен платен годишенв отпуск в размер на 20 дни. С допълнителни
споразумения към трудов договор № 4/11.01.2018 г. е променяно трудовото
възнаграждение на ищеца през исковия период.
Със Заповед № 23/31.12.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.01.2023 г.
По делото са приети като доказателства заверени копия от разчетно-
платежни ведомости на ответното дружество за периода м. юли 2020 г. – м.
декември 2022 г., в които в графа „подпис“ са положени подписи за ищеца.
Видно от приети като доказателства по делото заявления, от ищеца са
подадени заявления за ползване на неплатен отпуск, както следва: 22 работни дни,
считано от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.; 23 работни дни, считано от 01.07.2020 г.
до 31.07.2020 г.; 19 работни дни, считано от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г.; 20
работни дни, считано от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г.; 20 работни дни, считано от
04.01.2022 г. до 31.01.2022 г.; 10 работни дни, считано от 01.04.2022 г. до 14.04.2022
г.; 9 работни дни, считано от 15.04.2022 г. до 30.04.2022 г., както и заявления за
ползване на платен отпуск, както следва: 20 работни дни, считано от 01.12.2020 г.
до 31.12.2020 г.; 19 работни дни, считано от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г.; 10
работни дни, считано от 02.08.2021 г. до 13.08.2021 г.; 10 работни дни, считано от
01.09.2021 г. до 15.09.2021 г.; 10 работни дни, считано от 15.08.2022 г. до 26.08.2022
г.; 7 работни дни, считано от 19.12.2022 г. до 31.12.2022 г.
От приобщена по делото преписка във връзка с депозирана от ищеца жалба
до Инспекция по труда – Благоевград се установява, че по жалба на ищеца е
извършена проверка в ответното дружество относно спазване на трудовото
законодателство. В жалбата ищецът е изложил твърдения за неспазване на
трудовото законодателство, като е посочил, че ответното дружество не е изплатило
дължимите трудови възнаграждения за периода м. януари 2020 г. – м. май 2020 г.,
м. юли 2020 г.- м. декември 2020 г., м. януари 2021 г., м. март 2021 г.- м. май 2021 г.,
м. октомври – м. ноември 2021 г., м. 01.2022 г., м. 03.2022 г.- м. ноември 2022 г. С
протокол за извършена проверка № ПР2307609/20.04.2023 г. на ДИТ- Благоевград
са дадени предписания на работодателя да начисли и изплати на ищеца парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна
година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за
неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 КТ, правото за който не е
погасено по давност съгласно чл. 224, ал. 1 във връзка с чл. 228, ал. 3 КТ.
С писмо изх. № 23030456/20.04.2023 г. на ДИТ- Благоевград ищецът е
3
уведомен за извършена проверка на ответното дружество във връзка с депозирана
жалба. В писмото е посочено, че работодателят е начислявал трудови
възнаграждения на ищеца, платен и неплатен отпуск. Относно неплатения отпуск е
отбелязано, че работодателят е разрешавал ползването на неплатен отпуск на
ищеца, без подавано заявление от същия.
От прието като доказателство по делото извлечение от банкова сметка на
ищеца в „Банка ДСК“ АД се установява, че работодателят е изплащал през исковия
период по банков път на ищеца суми с основание командировъчни и заплата, както
следва: 23.07.2020 г. – 977,92 лв. с основание командировка и заплати м.06.2020 г.;
10.03.2021 г. – 512,49 лв. с основание работна заплата за м.02.2021 г.; 23.07.2021 г. –
977,92 лв. с основание командировка и работна заплата м.06.; 06.08.2021 г. – 977,92
лв. – работна заплата м.07 и командировки; 11.08.2021 г. – 2249,20 лв. – трудово
възнаграждение м.07.2021 г. и командировки; 18.08.2021 г. – 1955,83 лв. – трудово
възнаграждение м.07.2021 г. и командировки; 23.09.2021 г. – 977,92 лв. - работна
заплата и командировки м.08; 13.10.2021 г.- 2933,75 лв. - работна заплата и
командировки м.09; 02.12.2021 г.- 977,92 лв. - работна заплата и командировки;
15.03.2022 г. – 516,49 лв. – работна заплата м.02.2022; 25.05.2022 г.- 977,92 лв. –
работна заплата и командировки; 07.12.2022 г. – 586,75 лв. – заплата и
командировки. Останалите преводи по банковата сметка на ищеца са с основание
за плащането – командировки и един превод с основание аванс.
В производството пред районния съд е назначена и приета съдебно-
почеркова експертиза със задача изследване на подписите, положени за ищеца в
платежните ведомости. От заключението на вещото лице се установява, че
подписите в платежните ведомости за получени заплати на П. Й. И. за следните
месеци: м.07.2020 г.; м.08.2020 г.; м.09.2020 г.; м.10.2020 г.; м.11.2020 г.; м.12.2020
г.; м.01.2021 г.; м.02.2021 г.; м.03.2021 г.; м.04.2021 г.; м.05.2021 г.; м.06.2021 г.;
м.07.2021 г.; м.08.2021 г.; м.09.2021 г.; м.10.2021 г.; м.11.2021 г.; м.12.2021 г.;
м.01.2022 г.; м.02.2022 г.; м.03.2022 г.; м.04.2022 г.; м.05.2022 г.; м.06.2022 г.;
м.07.2022 г.; м.08.2022 г.; м.09.2022 г.; м.10.2022 г.; м.11.2022 г.; м.12.2022 г., не са
идентични на подписите, изписани от П. Й. И. и използвани за сравнителен
материал.
По делото е назначена и приета съдебно- почеркова експертиза със задача
изследване на подписите, положени за ищеца в заявления за ползване на платен и
неплатен отпуск. От заключението на вещото лице се установява, че подписите за
П. Й. И. в: заявление за ползване на 19 работни дни неплатен отпуск, считано от
01.05.2021 г. до 31.05.2021 г.; заявление за ползване на 20 работни дни неплатен
отпуск, считано от 04.01.2022 г. до 31.01.2022 г.; заявление за ползване на 20
работни дни неплатен отпуск, считано от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г.; заявление
за ползване на 12 работни дни неплатен отпуск, считано от 01.01.2020 г. до
19.01.2020 г.; заявление за ползване на 22 работни дни неплатен отпуск, считано от
01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.; заявление за ползване на 10 работни дни платен
отпуск, считано от 15.08.2022 г. до 26.08.2022 г.; заявление за ползване на 10
работни дни неплатен отпуск, считано от 01.04.2022 г. до 14.04.2022 г.; заявление
за ползване на 9 работни дни неплатен отпуск, считано от 15.04.2022 г. до
30.04.2022 г., са изписани от П. Й. И.. Подписът, положен в заявление за ползване
на 7 работни дни платен отпуск, считано от 19.12.2022 г. до 31.12.2022 г., не е
изписан от П. Й. И..
4
От заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че за исковия период 01.07.2020 г. – 31.12.2022 г.
начисленото трудово възнаграждение на ищеца е в общ размер от 12587,02 лв.,
начисленото допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит е в размер на 246,12 лв., възнаграждение за платен годишен
отпуск- 1832,90 лв. или общо начисления за исковия период – 14666,04 лв. През
исковия период размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца е
променяно, както следва: от 11.01.2018 г.- 510 лв.; от 01.01.2019 г.- 560 лв.; от
01.01.2020 г.- 610 лв.; от 01.01.2021 г.- 650 лв.; от 01.04.2022 г.- 710 лв. Размерът на
брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228 КТ във вр. с чл. 17
НСОРЗ, въз основа на което следва да определи размерът на обезщетението по чл.
224 КТ е брутното трудово възнаграждение на последния отработен месец
декември 2022 г. – 727,04 лв., средното брутно дневно възнаграждение е в размер
на 38,27 лв. За периода 01.07.2020 г.- 31.12.2022 г. ищецът има право на 50 работни
дни платен отпуск. Размерът на законната лихва за забава, изчислен върху всяко
отделно месечно чисто трудово възнаграждение, считано от датата на съответния
падеж до 04.07.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) е 1965,05 лв.
Размерът на законната лихва за забава, изчислен върху всяко отделно месечно
допълнително брутно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, считано от датата на съответния падеж до 04.07.2023 г. (датата на подаване
на исковата молба) е 61,08 лв.
Експертът сочи, че за командироването на ищеца П. И. съгласно
изискванията на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина са издавани заповеди за командироване със задача
извършване на международен превоз на товари в ЕС с товарен автомобил,
собственост на дружеството. Дневните пари са в размер на 50 евро за всички
командировки, с изключение на три дни в месец август 2022 г., за които дни са
определени 90 евро на ден. Ищецът е бил в командировка в периода: 01.08.2020 г.-
30.11.2020 г.- 122 дни; 03.01.2021 г. – 22.01.2021 г. – 20 дни; 01.02.2021 г.-
30.04.2021 г.- 89 дни; 01.06.2021 г.- 31.07.2021 г. – 61 дни; 16.08.2021 г.- 24.08.2021
г.- 9 дни; 01.10.2021 г.- 17.10.2021 г.- 17 дни; 01.11.2021 г.- 30.11.2021 г.- 30 дни;
01.02.2022 г.- 31.03.2022 г.- 59 дни; 01.06.2022 г.- 14.08.2022 г.- 75 дни; 29.08.2022
г.- 30.11.2022 г.- 94 дни и 01.12.2022 г.- 18.12.2022 г.- 18 дни, или общо 594 дни
командировка. За командировките на ищеца в чужбина са издадени следните
заповеди за следните периоди: № 051/01.08.2020 г. -01.08.2020 г.- 31.08.2020 г.; №
059/01.09.2020 г.- 01.09.2020 г.- 30.09.2020 г.; № 067/01.10.2020 г.- 01.10.2020 г.-
31.10.2020 г.; № 076/01.11.2020 г.- 01.11.2020 г.- 30.11.2020 г.; № 09/03.01.2021 г.-
03.01.2021 г. – 31.01.2021 г.; № 10/01.02.2021 г.- 01.02.2021 г.- 28.02.2021 г.; №
17/01.03.2021 г.- 01.03.2021 г.- 31.03.2021 г.; № 23/01.04.2021 г.- 01.04.2021 г.-
30.04.2021 г.; № 39/01.06.2021 г.- 01.06.2021 г.- 30.06.2021 г.; № 44/01.07.2021 г.-
01.07.2021 г.- 31.07.2021 г.; № 52/15.08.2021 г.- 16.08.2021 г.- 24.08.2021 г.; №
70/01.10.2021 г. – 01.10.2021 г.- 17.10.2021 г.; № 79/01.11.2021 г.- 01.11.2021 г.-
30.11.2021 г.; № 13/01.02.2022 г. – 01.02.2022 г.- 28.02.2022 г.; № 28/01.03.2021 г.-
01.03.2021 г.- 31.03.2021 г.; № 54/01.06.2022 г.- 01.06.2022 г.- 30.06.2022 г.; №
68/01.07.2022 г.- 01.07.2022 г.- 31.07.2022 г.; № 77/01.08.2022 г.- 01.08.2022 г.-
14.08.2022 г.; № 89/29.08.2022 г. – 29.08.2022 г.- 31.08.2022 г.; № 103/01.09.2022 г.-
01.09.2022 г.- 30.09.2022 г.; № 119/01.10.2022 г.- 01.10.2022 г.- 31.10.2022 г.; №
5
135/01.11.2022 г.- 01..11.2022 г.- 30.11.2022 г.; № 157/01.12.2022 г.- 01.12.2022 г.-
18.12.2022 г. Начислените командировъчни пари за посочените периоди са в общ
размер от 28470 евро с левова равностойност 55682,48 лв. По банкова сметка на
ищеца от ответното дружество са преведени суми в общ размер на 89518,63 лв.
В първоинстанционното производство е назначена и приета допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е изготвило вариант за дължимите
брутни трудови възнаграждения при допускане, че за всеки месец от исковия
период на ищеца се начисли трудово възнаграждение, като се вземат предвид
заявленията за платен и неплатен отпуск, подписани от ищеца. При този вариант,
според експерта основното трудово възнаграждение на ищеца за исковия период е
в размер на 14990,85 лв., допълнително възнаграждение за прослужено време –
295,22 лв., платен годишен отпуск – 1565,04 лв. или общо брутно трудово
възнаграждение в размер на 16851,11 лв., съответно нетно трудово
възнаграждение- 13076,11 лв. Размерът на законната лихва при посочения изготвен
от експерта вариант на начисление на трудовите възнаграждения, е в размер на
2292,20 лв., размерът на законната лихва за забава, изчислен върху всяко отделно
допълнително брутно трудово възнаграждение е в размер на 45,88 лв. Вещото лице
в заключението е посочило, че нетното трудово възнаграждение на ищеца в размер
на 13076,11 лв. е изплатено по банков път в евро в „Банка ДСК“ АД.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Положеният труд от работника е възмезден. Трудовото възнаграждение
представлява парично плащане от работодателя на работника за предоставената
работна сила. Елементите на трудовото възнаграждение са основна работна
заплата и допълнителни трудови възнаграждения. Основната заплата е трудово
възнаграждение, което се дължи от работодателя за изпълнение на уговорената
трудова функция при нормална продължителност на работното време.
Допълнителните трудови възнаграждения са такива, които се изплащат на
работника за допълнителни качества на предоставената работа или за нейното
полагане при условия, отклоняващи се от нормалните- допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, допълнително
възнаграждение за по-висока научна квалификация, допълнително възнаграждение
за нощен труд, извънреден труд. Допълнителното възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит е увеличение с минимален размер от 0,6% от
основната работна заплата, като по-висок размер може да се уговаря в трудовия
договор или да се определя от работодателя.
В настоящия казус с исковата молба ищецът е предявил иск за месечно
трудово възнаграждение за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г. и иск за
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит по чл. 12 НСОРЗ за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
Задължението на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение е
предпоставено от наличието на действително трудово правоотношение и реално
престиране на труд от работника. Трудово възнаграждение се дължи за извършена
работа, която съгласно чл. 125 КТ работникът следва да изпълнява точно и
6
добросъвестно. Наличието само на трудов договор не е достатъчно, за да възникне
задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение на работника, а е
необходимо реално да полага труд като осъществява фактически съответната
трудова функция. При предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че за твърдения в исковата молба период между страните е било налице
трудово правоотношение, по силата на което е престирал труд и размера на
трудовото възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираното от ищеца трудово възнаграждение.
Не е спорно между страните, че между въззивника П. Й. И. и „Генерал
Логистик“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено,
считано от 01.01.2023 г.
По силата на трудовия договор за работника е възникнало задължение да
престира труд срещу насрещното корелативно задължение на работодателя да
заплаща уговореното възнаграждение, законово регламентирано в чл. 128, т. 2 КТ.
В тежест на ответника по делото е да установи изпълнение на задължението
си по трудовото правоотношение. От ищеца не се оспорва начисляването на
трудовите възнаграждения по ведомост от работодателя, оспорва се реалното
получаване на същите. В първото по делото с.з. пред районната инстанция
процесуалният представител на ищеца е направил изрично изявление, че не
оспорва самото начисляване, а че реално е получено трудовото възнаграждение.
Спорът е концентриран върху обстоятелството изплатени ли са дължимите
трудови възнаграждения през исковия период от работодателя.
Съществена характеристика на трудовото правоотношение е неговата
възмездност, която е определяща до такава степен, че липсата й дисквалифицира
връзката между страните като трудово-правна. Няма спор между страните, че за
времето, за което са издадени заповеди за командироване въззивникът е полагал
труд според уговорената длъжност. Следователно, за времето, през което е бил
командирован, с плащането на командировъчни, работодателят признава факта, че
през този период работникът е престирал своя труд, поради което наред с
командировъчното вземане, на работника се дължи и насрещното по трудовото
правоотношение вземане за труд - трудово възнаграждение. Или - основното
задължение по договора на работодателя е да заплаща трудово възнаграждение,
независимо дали лицето е било и в командировка, а в последния случай, наред с
трудовото възнаграждение, кумулативно се дължат и командировъчни. Ето защо
не е необходимо събиране на доказателства дали за времето, през което по делото
има данни, че работодателят е издавал заповеди за командировка и е изплащал
командировъчни, работникът е престирал труд. С изплащането на командировъчни
за същите периоди работодателят с конклудентни действия признава неизгоден за
себе си факт, че именно за този период ищецът е полагал труд, за което на тази
страна по правоотношението й се дължи насрещната престация - трудово
възнаграждение. В случая обаче, са неотносими постановките на цитираното от
първоинстанционния съд Решение № 89/29.03.2013 г. по гр.д. № 558/2012 г. на
ВКС, IV г.о., относно доказателствената тежест на страните по трудовото
правоотношение да доказват получаване на парична сума. В цитирането решение
ВКС посочва, че в тежест на работника е да установи на какво основание е
получил парична сума от работодателя, в случаите, когато не е посочено основание
за плащане. В настоящия казус няма спор, че от работодателя по банковата сметка
7
на ищеца са превеждани парични суми, като във всички парични преводи има
изрично посочено основание за плащане. В платежния документ от 10.03.2021 г. е
посочено основание за плащане РЗ за м.02.2021 г., в платежния документ от
23.07.2021 г.- РЗ м.06. и командировки; в платежните документи от 06.08.2021 г.,
11.08.2021 г. и 18.08.2021 г. – трудово възнаграждение м.07.2021 г. и командировки;
в платежния документ от 23.09.2021 г.- РЗ и командировки м.08.; в платежния
документ от 13.10.2021 г.- РЗ и командировки м. 09.; в платежния документ от
15.03.2022 г. - РЗ м.02.2022 г.; в платежните документи от 02.12.2021 г., 25.05.2022
г. и 07.12.2022 г. е посочено основание РЗ и командировки, без посочване за кой
месец се отнася. Основанието за плащане е елемент от съдържанието на платежния
документ и установяването на друго, различно от посоченото основание,
представлява опровергаване на съдържанието на документа. При посочено от
работодателя изрично и недвусмислено основание за извършване на паричен
превод - командировъчни - и впоследствие оспорване на основанието, вписано от
платеца, то в тежест на тази страна е да опровергае верността на посоченото от
самата нея като основание за плащане. В случая такова доказване от работодателя
не е направено. Нещо повече - изрично в банковото удостоверение е удостоверено,
че от страна на работодателя са посочени основания за плащане, както на
командировъчни, така и на заплати за определени месеци. Следователно,
работодателят е съзнавал и правил разлика, че са налице различни основания, за
които дължи и внася парични суми чрез банкови преводи. Също така страните не
оспорват, че общо за исковия период работникът е бил 594 календарни дни в
командировка. Приетите съдебно-счетоводни експертизи не следва да се
кредитират в частта, в която се правят фактически и правни изводи относно това
дали на въззивника се дължат спорните суми, поради постъпване по банковата му
сметка на парични суми, които надхвърлят сумите, които се дължат на основание
командироване. Следва да се има предвид, че данните и от двете експертизи са
почерпени единствено и само от счетоводството и ведомостите на работодателя,
които представляват документи, съставени от тази страна и в които същият
отразява изгодни за себе си факти и обстоятелства.
С отговора на исковата молба от ответното дружество е направено
възражение, че ищецът не е полагал труд през целия исков период, като със
заявление вх. № 9776/06.11.2023 г. са конкретизирани периодите, в които е бил
неплатен отпуск, както следва: 01.07.2020 г.- 31.07.2020 г.; 01.01.2021 г.- 31.01.2021
г.; 01.05.2021 г.- 31.05.2021 г.; 25.08.2021 г.- 31.08.2021 г.; 16.09.2021 г.- 30.09.2021
г.; 18.10.2021 г.- 31.10.2021 г.; 01.12.2021 г. – 31.12.2021 г.; 01.01.2022 г.- 31.01.2022
г.; 01.04.2022 г.- 14.04.2022 г.; 15.04.2022 г.- 30.04.2022 г.; 01.05.2022 г.- 31.05.2022 г.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно- графическа
експертиза е установено, че подписите в заявление за ползване на 20 работни дни
неплатен отпуск, считано от 04.01.2022 г. до 31.01.2022 г.; заявление за ползване на
20 работни дни неплатен отпуск, считано от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г.;
заявление за ползване на 10 работни дни платен отпуск, считано от 15.08.2022 г. до
26.08.2022 г.; заявление за ползване на 10 работни дни неплатен отпуск, считано от
01.04.2022 г. до 14.04.2022 г.; заявление за ползване на 9 работни дни неплатен
отпуск, считано от 15.04.2022 г. до 30.04.2022 г., са изписани от П. Й. И.. От
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е
установено, че ищецът е бил в командировка в следните периоди: 01.08.2020 г.-
8
30.11.2020 г.; 03.01.2021 г. – 22.01.2021 г.; 01.02.2021 г.- 30.04.2021 г.; 01.06.2021 г.-
31.07.2021 г.; 16.08.2021 г.- 24.08.2021 г.; 01.10.2021 г.- 17.10.2021 г.; 01.11.2021 г.-
30.11.2021 г.; 01.02.2022 г.- 31.03.2022 г.; 01.06.2022 г.- 14.08.2022 г.; 29.08.2022 г.-
30.11.2022 г. и 01.12.2022 г.- 18.12.2022 г. Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира за доказано престирането на труд от ищеца за периодите, в
които издавани командировъчни заповеди. За същите работодателят е начислявал
трудово възнаграждение, с изключение за м. 01.2021 г. Начисленото месечно
трудово възнаграждение от работодателя за горепосочените периоди съгласно
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е в
размер на 12587,02 лв., допълнително трудово възнаграждение – 246,12 лв., платен
годишен отпуск – 1832,90 лв., общо – 14656,04 лв. Предвид данните по делото, че
ищецът е престирал труд през периода 03.01.2021 г.- 22.01.2021 г., на същия се
дължи трудово възнаграждение за 15 работни дни в размер на 464,29 лв.
(изчислено на база основно месечно възнаграждение в размер на 650 лв.) и
допълнително възнаграждение в размер на 8,36 лв. От приетите като доказателства
по делото копия на платежни документи и заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че работодателят е наредил
банкови преводи по сметка на работника, в които изрично като основание за
плащане е посочено работна заплата за м. 02.2021 г.; м.06.2021 г.; м.07.2021 г.;
м.08.2021 г.; м.09.2021 г. и м.02.2022 г. Съгласно чл. 270 КТ изплащането на
трудовото възнаграждение работодателят може да установи освен по ведомост,
още с разходен касов ордер или с друг документ, от който недвусмислено да се
направи еднозначен извод, че се касае до плащане на трудово възнаграждение по
начина, уговорен между страните. В настоящия казус от заключението на вещото
лице по приетата съдебно- графическа експертиза е установено, че подписите в
разчетно-платежните ведомости за получил сумата за периода м.07.2020 г.-
м.12.2022 г., не са изпълнени от ищеца. Допустимо е установяване на изпълнението
от страна на работодателя на насрещното му задължение за изплащане на трудово
възнаграждение да се докаже и със съставянето на нарочен документ, стига да се
установи недвусмислено изпълнение на това задължение. При спор и неяснота на
основанието за плащане, тази страна, която носи доказателствената тежест да
установи този факт, следва да понесе неблагоприятните последици от
неустановяването му пълно и главно. В случая настоящият съдебен състав счита,
че с изрично посочване при банковия превод на основание заплащане на заплатата
за м. 02.2021 г.; м.06.2021 г.; м.07.2021 г.; м.08.2021 г.; м.09.2021 г. и м.02.2022 г. по
банковата сметка на работника, следва да се счете, че работодателят е доказал
плащането на трудовото възнаграждение за посочените месеци. По отношение
преводите от 02.12.2021 г., 25.05.2022 г. и 07.12.2022 г. не е ясно на какво конкретно
основание са извършени, а посочването командировъчни и заплата, без да е
посочено за кой конкретно месец, сочи на непълно и главно доказване това
плащане на какво конкретно основание е извършено, поради което от страната,
която носи доказателствената тежест да установи пълно и точно изпълнение, този
факт не е доказан. Или за периода месец август 2020 г. – месец декември 2020 г. се
дължи за всеки месец основно месечно възнаграждение в размер на по 610 лв. и
допълнително трудово възнаграждение в размер на по 7,32 лв. За м. 01.2021 г. се
дължи трудово възнаграждение в размер на 464,29 лв. и допълнително трудово
възнаграждение в размер на 8,36 лв. За месец февруари 2021 г. дължимото
9
трудовото възнаграждение е заплатено по банков път на 10.03.2021 г. За март и
април 2021 г. се дължи месечно възнаграждение в размер на 650 лв. и
допълнително възнаграждение в размер на 11,70 лв. За периода месец юни 2021 г. -
месец септември 2021 г. трудовите възнаграждения са изплатени по банков път на
23.07.2021 г., 11.08.2021 г., 18.08.2021 г., 23.09.2021 г., 13.10.2021 г. За месец
октомври 2021 г. начисленото основно трудово възнаграждение е в размер на
340,48 лв., допълнителното – 6,13 лв. За месец ноември 2021 г. дължимото трудово
възнаграждение е в размер на 650,00 лв., съответно допълнителното – 11,70 лв. За
месец февруари 2022 г. трудово възнаграждение е изплатено на 15.03.2022 г. За
месец март 2022 г. начисленото месечно трудово възнаграждение е 650 лв.,
съответно допълнителното – 15,60 лв. За периода юни 2022 г.- юли 2022 г.
основното месечно възнаграждение е в размер на 710 лв., допълнителното – 17,04
лв. За месец август трудовото възнаграждение е в размер на 401,30 лв., 316,10 лв. –
начислен платен годишен отпуск и 9,63 лв. – допълнително трудово
възнаграждение. За периода септември 2022 г.- ноември 2022 г. основното месечно
възнаграждение е в размер на 710 лв., допълнителното – 17,04 лв. и за декември
2022 г. – 448,42 лв. основно трудово възнаграждение и 10,76 лв. – допълнително
трудово възнаграждение.
За месец май 2021 г. на ищеца не е начислявано възнаграждение, видно от
приетата като доказателство по делото разчетно-платежна ведомост. За същия
период от заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна
експертиза е установено, че ищецът не е бил в командировка, поради което
настоящият съдебен състав намира за недоказано от страна на ищеца полагането
на труд през същия период, съответно дължимо възнаграждение. За месец
декември 2021 г. и месец януари 2022 г. от ищеца е депозирано заявление за
ползване на неплатен отпуск и във ведомостта е отразено ползването му. За месец
април 2022 г. и май 2022 г. на ищеца не е начислявано трудово възнаграждение, във
ведомостта е отразен неплатен отпуск. За същия период от заключението на
вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза е установено, че ищецът
не е бил в командировка, поради което настоящият съдебен състав намира за
недоказано от страна на ищеца полагането на труд през същия период, съответно
дължимо неизплатено възнаграждение. Работникът не е установил, че е бил в
командировъчни за период от време, повече от този, за който са издадени заповеди
за командироване.
Предвид изложеното на ищеца се дължи сумата от 11170,59 лв., на основание
брутно месечно трудово възнаграждение за периода 01.07.2020 г. – 31.12.2022 г. и
сумата от 207,38 лв., на основание брутно допълнително трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит по чл. 12 НСОРЗ за периода от 01.07.2020 г.
до 31.12.2022 г. Трудовите възнаграждения са поискани от ищеца в брутен размер
и по отделно основно месечно трудово възнаграждение и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по чл. 12 НСОРЗ. С оглед
диспозитивното начало съдът следва да се произнесе в рамките на сезирането. Ето
защо при поискано брутно трудово възнаграждение изрично в диспозитива следва
да се посочи, че се касае до такова. Съгласно Решение № 166/25.02.2010 г. по гр. д.
№ 220/2009 г. на ВКС, III г. о., съдът може да присъди брутното трудово
възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на
дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали
10
се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след
приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия
доход и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово
възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от
събраните суми в изпълнителното производство или ако вече такива са внесени, то
тази сума ще следва да се приспадне от съдебния изпълнител- така Решение №
154/24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г. на ВКС, III г. о.
С оглед горното, предявеният иск за брутно месечно трудово
възнаграждение за периода 01.07.2020 г. – 31.12.2022 г. се явява доказан до размера
на сумата от 11170,59 лв.
Изложеното налага отмяна на обжалваното решение в частта, в която е
отхвърлен предявения иск до размера на сумата от 11170,59 лв. и осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11170,59 лв., представляваща
брутно месечно трудово възнаграждение за периода 01.07.2020 г. – 31.12.2022 г. В
останалата обжалвана част, в която е отхвърлен иска над сумата от 11170,59 лв. до
пълния предявен размер от 16851,11 лв., решението на районния съд следва да
бъде потвърдено.
По отношение на иска за брутно допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит по чл. 12 НСОРЗ за периода от 01.07.2020 г. до
31.12.2022 г. В трудовия договор страните са уговорили допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6%. Ищецът
претендира сумата от 45,88 лв. Размерът на дължимото трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит по чл. 12 НСОРЗ е 207,38 лв., поради което
искът следва да се уважи в претендирания размер от 45,88 лв. Обжалваното
решение следва да се отмени в частта досежно иска по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12
НСОРЗ, като предявения иск се уважи в пълния предявен размер от 45,88 лв.
Върху горните вземания следва да се присъди и законна лихва, считано от
подаване на исковата молба -05.07.2023 г. до окончателното изплащане.
Вземанията за трудови възнаграждения са парични и поради това
лихвоносни. Поискано е обезщетение за забава в конкретен размер, дължим за
всяко трудово възнаграждение от м.07.2020 г. до м.12.2022 г., считано от първо
число на всеки месец следващ месеца, за който се дължи до датата, предхождаща
датата на подаване на исковата молба - 04.07.2023 г. Обезщетението за забава е
изчислено при ползване на програмен продукт, на основание чл. 162 ГПК, като е
ползвана за база всяко едно месечно дължимо плащане за труд. С оглед на така
поисканото обезщетение за забава, последното, изчислено при ползване на
програмен продукт за изчисляване, сочи на общ размер от 1441,56 лв.
Предвид изложеното, решението в частта, в която е отхвърлен иска за
обезщетение за забава, следва да се отмени до размера на сумата от 1441,56 лв. и се
осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за забава за
поискания в исковата молба период – 01.07.2020 г. – 31.12.2022 г. в размер на
1441,56 лв. В останалата част, в която е отхвърлен иска над сумата от 1441,56 лв. до
размера на 2292,20 лв., решението следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за недоказаност на
изплащането на дължимите трудови възнаграждения за м.02.2021 г., периода
м.06.2021 г.- м.09.2021 г. и м. 02.2022 г. Видно от представеното от ищеца
извлечение от банкова сметка, на 10.03.2021 г. е постъпил превод от ответното
11
дружество с основание за плащане - заплата м.02.2021 г., на 23.07.2021 г. - с
основание за плащане - заплата м.06. и командировки, на 11.08.2021 г. и 18.08.2021
г. - трудово възнаграждение за м.07.2021 г. и командировки, 23.09.2021 г. –
основание за плащане заплата и командировки м. 08., 13.10.2021 г. – заплата м.09. и
командировки, 15.03.2022 г. – работна заплата м.02.2022 г. В платежните
документи ясно е посочено основанието – заплата за съответния месец и
командировки. Изявление в тази насока се съдържа и в депозираната жалба от
ищеца пред ДИТ- Благоевград, в която сочи, че не са му изплатени трудовите
възнаграждения за следните месеци: м. януари 2020 г. – м. май 2020 г., м. юли 2020
г.- м. декември 2020 г., м. януари 2021 г., м. март 2021 г.- м. май 2021 г., м. октомври
– м. ноември 2021 г., м. 01.2022 г., м. 03.2022 г.- м. ноември 2022 г.
Неоснователни са доводите в отговора на въззивната жалба, че въззивникът
не е доказал на какво основание е получил сумата от 45669,78 евро. Установено е
от приетите като доказателства по делото копия на преводни нареждания и
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, че за
исковия период работодателят е превеждал по банкова сметка на ищеца парични
суми, като във всички парични преводи има изрично посочено основание за
плащане. В платежните документи от 10.03.2021 г., 23.07.2021 г., 06.08.2021 г.,
11.08.2021 г., 18.08.2021 г., 23.09.2021 г., 13.10.2021 г. и 15.03.2022 г. е посочено
работна заплата за конкретен месец и командировки, останалите платежни
документи са с посочено основание за плащане командировки. Работодателят ясно
е посочил основанието за превод на съответните суми. На база на представените
доказателства следва извод, че на въззивника са заплащани командировъчни.
Неоснователни са доводите, че преведената сума от 45669,78 евро включва
28470 евро командировъчни и 17199,78 евро служат за погасяване на други
задължения по трудовия договор, вкл. трудово възнаграждение. От представените
по делото копия на платежни документи с посочено основание за плащане
командировки следва, че на въззивника са изплащани командировъчни, макар и в
повече, но не и трудово възнаграждение. Изплатените в повече суми не
съответстват на дължимите на ищеца неизплатени трудови възнаграждения за
процесния период, за да се приеме, че същите са изплатени. Също така не са
изложени твърдения за други задължения по трудовия договор, респ. техния
размер.
Неоснователни са доводите в отговора на въззивната жалба, че за
начислените трудови възнаграждения са заплатени дължимите осигурителни
вноски за здравните и социални фондове. Плащането на данък, осигурителни
вноски, респ. подаването на справка или декларация от работодателя, че трудовото
възнаграждение е платено, не съдържат изявление на работника и не могат да се
приравнят на разписка по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК, удостоверяваща
заплащане на полагащото се трудово възнаграждение. Работодателят следва да
заплаща осигурителни вноски за ДОО до 25-то число на месеца, следващ месеца,
през който е положен труда, независимо дали трудовото възнаграждение е
изплатено.
По иска по чл. 224 КТ
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. В сключения трудов договор между
12
страните е бил уговорен платен годишен отпуск 20 дни. Работодателят е начислил
по ведомост 20 дни платен годишен отпуск през 2021 г. и 14 дни през 2022 г., като
не са представени заповеди за разрешаване ползването на платен годишен отпуск.
По делото са приобщени като доказателства заявления от ищеца П. И. за ползване
на платен годишен отпуск за 10 дни, считано от 15.08.2022 г. до 26.08.2022 г. и 7
работни дни, считано от 19.12.2022 г. до 31.12.2022 г. От заключението на вещото
лице по приетата съдебно-графическа експертиза е установено, че подписът в
заявление за ползване на 7 работни дни платен отпуск не е изписан от П. Й. И.. При
тези данни съдът счита, че е установен фактът на подаване на заявление от
въззивника до работодателя за ползване на 10 дни платен годишен отпуск от
15.08.2022 г. до 26.08.2022 г.
С исковата молба се претендира обезщетение за 27 дни. За 2021 г. ищецът е
имал право на 20 дни платен годишен отпуск, за 2022 г. – 17 дни, пропорционално
на времето, което се зачита за трудов стаж. През 2022 г. е ползвал 10 дни на
основание подадено заявление, следователно неизползваният отпуск е 7 дни или
общо за 2021 г. и 2022 г. неизползван платен годишен отпуск е 27 дни.
Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г. е основателен и доказан. Обезщетението
се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на
правоотношението. Вещото лице е определило базата, от която се определя
размера на обезщетението за неползван отпуск, в размер на 38,27 лв. среднодневно
или за 27 дни се дължи обезщетение в размер на 1033,29 лв. Ищецът претендира
сумата от 1029,24 лв., поради което искът следва да се уважи в предявения размер
от 1029,24 лв. Върху посоченото вземане следва да се присъди и законна лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Изложеното налага отмяна на обжалваното решение досежно иска по чл. 224
КТ и осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1029,24 лв.
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Поискано е и обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск за периода от 01.03.2023 г. до 04.07.2023 г. Лихвата за
забава, изчислена при ползване на програмен продукт, на основание чл. 162 ГПК, е
в размер на 50,47 лв. Ищецът претендира сумата от 50,00 лв., поради което искът
следва да се уважи в предявения размер от 50,00 лв. Посоченото налага отмяна на
обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение за забава и
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 50,00 лв.
обезщетение за забава за периода от 01.02.2023 г. до 04.07.2023 г.
По отношение на разноските и дължимите държавни такси:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК поради основателността на предявените
искове, работодателят дължи д.т. за производството пред първата инстанция в
размер на 4 % от уважения размер на всеки един от исковете- чл. 1 от Тарифа за
ДТССГПК или сумата от 654,48 лв. и държавна такса за производството пред
въззивната инстанция в размер на 327,24 лв. „Генера Логистик“ ЕООД следва да
бъде осъдено да заплати и сумата от 1560 лв. – заплатени от бюджета на съда
възнаграждения на вещи лица.
Страните са поискали присъждане на разноски. С оглед изхода на спора
право на разноски имат и двете страни.
13
В производството пред първата инстанция ищецът е представил списък за
сторени разноски в размер на 2800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът е представил списък за сторени разноски в размер на 3150 лв., от
които: 2800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 350 лв. – възнаграждение
на вещо лице.
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски в
производството пред първата инстанция в размер на 1902,40 лв. Съобразно
отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на
1009,75 лв., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски над сумата от 1009,75 лв.
Пред настоящата инстанция въззивникът е представил списък за сторени
разноски в размер на 2800 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода на спора въззиваемото дружество следва да заплати на въззивника
съобразно уважената част от исковете разноски в размер на 1902,40 лв.
Въззиваемото дружество е представило списък за сторени разноски в размер
на 2230 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора
въззивникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 714,84 лв.
Водим от горното, Окръжен съд- Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 219/20.06.2024 г., постановено по гр.д. № 902/2023 г.
по описа на РС - Петрич в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Й. И.
против „Генерал Логистик“ ЕООД искове, както следва: за дължими и неплатени
брутни месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022
г. до размера на сумата от 11170,59 лева, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба (04.07.2023 г.) до окончателното
изплащане; за мораторно обезщетение за забава на дължимите и неплатени брутни
месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г. за
период на забава от датата на забава на всяко отделно брутно трудово
възнаграждение до предявяване на иска (04.07.2023 г.) до размера на сумата от
1441,56 лв.; за сумата от 45,88 лева, представляваща сбор от дължимо и неплатено
за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г. допълнително трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит, ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от подаване на исковата молба в съда (05.07.2023 г.) до
окончателното й изплащане; за сумата от 1 029,24 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба в
съда (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане; за сумата от 50,00 лева,
представляваща мораторно обезщетение за забава на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск, за период на забава от 01.02.2023 г. до
04.07.2023 г., както и в частта, с която П. Й. И. е осъден да заплати на „Генерал
Логистик“ ЕООД разноски в първоинстанционното производство над сумата от
1009,75 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Генерал Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Петрич, ул. „Гоце Делчев“ № 12, представлявано от Б.А. –
14
управител да заплати на П. Й. И., ЕГН **********, с адрес: с. **, чрез адв. Н. Л.,
съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „*** следните суми на следните основания:
-сумата от 11170,59 лева (единадесет хиляди сто и седемдесет лева и
петдесет и девет стотинки), представляваща сбор от дължими и неплатени брутни
месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба
(04.07.2023 г.) до окончателното изплащане;
-сумата от 1441,56 лева (хиляда четиристотин четиридесет и един лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща мораторно обезщетение за забава на
дължимите и неплатени месечни трудови възнаграждения за периода от 01.07.2020
г. до 31.12.2022 г. за период на забава от датата на забава на всяко отделно трудово
възнаграждение до предявяване на иска (04.07.2023 г.);
-сумата от 45,88 лева (четиридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща сбор от дължимо и неплатено за периода от 01.07.2020 г. до
31.12.2022 г. допълнително брутно трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
подаване на исковата молба в съда (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане;
-сумата от 1029,24 лева (хиляда двадесет и девет лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
подаване на исковата молба в съда (05.07.2023 г.) до окончателното й изплащане;
-сумата от 50,00 лева (петдесет лева), представляваща мораторно
обезщетение за забава на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за
период на забава от 01.02.2023 г. до 04.07.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 219/20.06.2024 г., постановено по гр.д. №
902/2023 г. по описа на РС – Петрич в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Генерал Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Петрич, ул. „Гоце Делчев“ № 12, представлявано от Б.А. –
управител да заплати на П. Й. И., ЕГН **********, с адрес: с. **, чрез адв. Н. Л.,
съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „*** сумата от 1902,40 лева (хиляда
деветстотин и два лева и четиридесет стотинки), представляваща сторени разноски
в производството пред първата инстанция за адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете и сумата от 1902,40 лева (хиляда деветстотин и два
лева и четиридесет стотинки), представляваща сторени разноски в производството
пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА П. Й. И., ЕГН **********, с адрес: с. **, чрез адв. Н. Л., съдебен
адрес: гр. Благоевград, ул. „*** да заплати на „Генерал Логистик“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул. „Гоце Делчев“ №
12, представлявано от Б.А. – управител сумата от 714,84 лева (седемстотин и
четиринадесет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща сторени
разноски в производството пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Генерал Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Петрич, ул. „Гоце Делчев“ № 12, представлявано от Б.А. –
управител да заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград държавна такса
върху уважените искове в общ размер от 981,72 лева (деветстотин осемдесет и един
15
лева и седемдесет и две стотинки), както сумата от 1560,00 лева (хиляда петстотин
и шестдесет лева), заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок, считано от
връчването, пред Върховния касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез
Окръжен съд-Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16