Решение по дело №1320/2017 на Районен съд - Перник

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 941

 

гр. Перник, 27.11.2017г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Даниела Благоева, като разгледа гр.дело № 01320 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК

Образувано е по искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД против М.Д.Б. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на дружеството сумата в размер на 1376.27 лева, представляваща незаплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. ******* за периода от 20.12.2012г. до 14.04.2016г., ведно със законна лихва за забава върху вземането от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.11.2016г. до окончателното му изплащане и сумата в размер на 195.99 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 04.03.2013г. до 11.05.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3920/14.11.2016г. по ч.гр.д. № 5170/2016г. по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Ответникът в законоустановения срок по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. В отговора се поддържа, че между страните по спора не съществува облигационно правоотношение със сочения от ищеца предмет. Ответникът оспорва, че притежава качеството потребител на В и К услуги, поради което не е материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск. В отговора се излагат съображения, че ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява методиката, по която са начислени процесните суми. В условията на евентуалност се поддържа, че процесните вземания са погасени по давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на доказване от ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ е наличието на договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, през исковия период за процесния имот, обема на доставената услуга, че нейната стойност е в претендирания размер, както и че ответникът има качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване или на строеж на водоснабдявания имот, респ. качество на потребител на услугите В и К.

За процесния период отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредбата, както и §1, т.2 от ДР ЗРВКУ, договорното отношение по доставяне и заплащане на водоснабдителните и канализационните услуги има за страни В и К оператора и собственикът или титулярът на вещно право на строеж, респ. ползване на имота.

От приетия по делото нот. акт. № 55, том VIII, нот. дело № 1855/1993г. по описа на нотариус И. И. при Районен съд – гр. Перник се установява, че ответникът е придобил право на собственост върху процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност с Л. И. Б.. От служебно изисканата с протоколно определение от 28.09.2017г. справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до национална база данни „Население“ се установява, че ответникът е променил фамилното си име, което обстоятелство и при съобразяване на приетата по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот води до извод, че бракът между М.Д.Б. и Л. И. Б. е прекратен с развод. От изложеното и на основание чл. 27 СК /отм./ между бившите съпрузи възниква обикновена съсобственост при равни дялове върху придобитите по време на брака вещи. На основание чл. 30, ал. 3 ЗС ответникът е материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск единствено до размера на притежаваната от него идеална част от вещта.

Неоснователни са оплакванията на процесуалния представител на ответната страната, че не е налице идентичност между собственикът на водоснабдения имот съгласно приетия титул за собственост и ответника. В действителност съдът е сезиран с искове против М.Д.Б., а в нот. акт. № 55, том VIII, нот. дело № 1855/1993г. по описа на нотариус И. И. при Районен съд – гр. Перник приобретателят е посочен с фамилно име Б.. Налице идентичност между единния граждански номер посочен в титула за собственост и този на лицето, против което е предявена исковата претенция. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че ответникът е придобил право на собственост именно върху процесния имот, съдът намира, че не е налице неяснота по въпроса кое е лицето, което притежава качеството „потребител на В и К услуги“ за жилище, находящо се ***** и се касае за допусната техническа грешка при изписване на имената на ответната страна. Следва да бъде посочено, че идентична техническа грешка е допусната и от процесуалния представител на ответника, тъй като както в подадения отговор на искова молба, така и в представените пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие като фамилно име на ответника е посочено Б.. За пълнота е необходимо да бъде отбелязано, че съгласно приетата по делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. ответникът е променил фамилното си име на И.

От приетото и неоспорено по делото предписание от 17.01.2013г., което носи подписът на потребителя, се установява, че служителят на ищцовото дружество Т. В. е констатирал, че са скъсани пломбите на холендъра на монтираните в процесния имот два броя водомера.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количествата вода са изчислявани по правилото на чл. 39, ал.5, т.1 от Наредба № 4/2004г., съгласно което за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се заплаща: по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м – при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Експертът разяснява, че служител на ищцовото дружество е установил, че в имота живеят две лица, поради което процесното количество доставена питейна вода е начислено по предвидената в чл. 39, ал. 5, т.1 от Наредба № 4/2004г. методология за две лица. Вещото лице сочи, че нормативно определените количества студена вода за процесния период са намалявани в случаите когато сборът на водните количества от показанията на индивидуалните водомери в сградата в режим на етажна собственост и водните количества, изчислени по реда на чл. 25, ал. 8 от Общите условия са надвишавали отчетеното по общия водомер. От приетото заключение се установява, че за процесният период на база норматив е начислено водно количество от 809 куб.м., което е намалено с 93 куб.м. Вещото лице разяснява, че след съставяне на процесното предписание до месец януари 2017г. във водоснабдения имот не са монтирани нови водомери.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 и чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/2004г. водопроводното отклонение заедно с водомерния възел е собственост на доставчика на услугата – в случая ищцовото дружество. Именно поради тази причина същото е задължено да извършва ремонт на тези съоръжения, включително и на общия водомер по силата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 4/2004г. Съгласно чл. 7, ал. 4 и чл. 11, ал. 4 от  Наредба № 4/2004г. сградната инсталация е собственост на собствениците на сградата или на обособените обекти в нея. От същите разпоредби е видно, че индивидуалните водомери за всеки един от обектите в сградата са част от вътрешната инсталация, поради което са собственост на собственика на всеки един обособен обект /апартамент/. Това изрично следва и от разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2004г., съгласно която доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се осигурява от потребителите на В и К услуги. От тази разпоредба следва, че в тежест на потребителя е да поддържа в изправност индивидуалните водомери. Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4/2004г., съгласно които при констатирана неизправност на индивидуален водомер задълженията на доставчика са ограничени до отправяне на предписание за извършване на ремонт и монтаж на вече отремонтирания водомер.

Както бе отбелязано с предписание от 17.01.2013г. на потребителя е дадено предписание за отстраняване на констатираната неизправност на измервателните уреди. Отстраняването на неизправност на индивидуалния водомер е задължение не на ищцовото дружество, а на съответния потребител. От изложеното следва, че не е налице неизпълнение на задължение, произтичащо от договора за предоставяне на В и К услуги от страна на доставчика, което от своя страна да доведе до незаконосъобразно начисляване на дължими от ответника суми за този период. Напротив именно ответникът е този, който е следвало да отстрани констатираните неизправности в индивидуалния водомер, като при неизпълнение на това си задължение количеството потребена вода се изчислява по методологията предвидена в чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004г., а именно по 6 куб.м при топлофицирано жилище за всеки обитател месечно.

Съгласно чл. 25, ал. 13 от Общите условия на предоставяне на В и К услуги на потребителите на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД при определяне на месечното количество доставена и отведена питейна вода при липса на годен измервателен уред, данни за броя на обитателите на водоснабдения имот могат да бъдат получени от потребителя, от управителя на етажната собственост или да се съберат служебно от В и К оператора. В разглеждания случай служителят на ищеца Т. В., която е съставила и предписание от 17.01.2013г. е посочил, че в процесния имот живеят две лица. Съгласно чл. 23, ал. 13 от Общите условия в тежест на потребителя е да уведоми В и К оператора за настъпилата промяна. По делото не са наведени твърдения ответникът да е заявил различен от констатирания брой обитатели на имота, нито са ангажирани доказателства за подобно уведомяване, поради което и начисленото количество вода на база двама живущи в имота е съобразено с разпоредбите на Наредба № 4/2004г.

Същевременно съдът намира, че ищецът не ангажира доказателства за начина, по който са начислени потребените от ответника услуги за периода от 20.12.2012г. ( началния момент на исковата претенция) до 17.01.2013г. ( датата на съставяне на процесното предписание). За посочения период видно от приетото по делото заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ищецът е начислил потребление от 15 куб.м. Съдът също така намира, че исковата претенция се явява неоснователна и за цената на доставени от ищеца В и К услуги за разликата над 468 куб.м. до начислените съгласно заключението на съдебно – техническа експертиза 716 куб.м, от което количество следва да бъде извадено посоченото по – горе количество от 15 куб.м. Разпоредбите както на Общите условия, така и на Наредба № 4/2004г. касаещи начисляване на допълнителни по 1 куб. м. за всеки обитател, така както са формулирани не дават основание да се направи извод, че всяко тримесечие следва да се натрупват допълнителни кубици вода към вече натрупаните по предходното тримесечие. От разпоредбата на ал. 7 и чл. 23 от Общите условия на ищеца може да се направи извод в обратната насока, а именно, че начислените количества вода на потребителите без водомери сумирани с количествата, отчетени по индивидуалните водомери на останалите потребители в етажната собственост не могат да надвишават количествата, отчетени по общия водомер на етажната собственост. По делото не се представени никакви доказателства и абсолютно неясно остава по какъв начин евентуално е направено от страна на "В и К" увеличение по реда на чл. 39, ал.6 от посочената наредба, за да се изчисли ползвано количество вода по този ред. При съобразяване на дължимите от ответника месечно 12 куб.м и броя на месеците в процесния период, съдът намира, че ответникът дължи заплащане единствено на 468 куб.м. В действителност целта на разпоредбата на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4/2004г. е да мотивира потребителят да постави своевременно годен индивидуален водомер, но това не означава, че следва бъде игнориран общия принцип, залегнал в останалите текстове на подзаконовия нормативен акт за заплащане на реално доставена услуга. Предвид изложеното и при съобразяване на цените на предоставените от ищеца В и К услуги за процесния период, съдът по реда на чл. 162 ГПК намира, че цената на услуга за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 17.01.2013г. до 14.04.2016г. за процесния имот възлиза на 842.40 лева, от която сума на основание чл. 30, ал. 3 ЗС ответникът дължи заплащане на ½ част или сумата в размер на 421.20 лева.

 Съдът намира за частично основателно заявеното от ответника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и чл. 131 ГПК възражение за погасяване по давност на процесното вземане за главница. С Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на комунални услуги, представляват задължения за периодично плащане, поради което се погасяват с изтичането на 3 – годишен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В Общите условия на ищеца за предоставяне на В и К услуги е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В съответствие с разпоредбата на чл. 422 ГПК погасителната давност е прекъсната на 14.11.2016г. когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за процесните вземания. Предвид изложеното, съдът намира, че са погасени по давност тези задължения за главница, които са станали изискуеми преди 14.11.2013г., а именно месечните задължения за периода от 17.01.2013г. до 30.09.2013г., чиято стойност съдът на основание чл. 162 ГПК намира, че възлиза общо на 183.60 лева, като задължението на ответника следва да бъде намалено с ½ част от сумата съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ е основателен за сумата в размер на 329.40 лева за периода от 01.10.2013г. до 14.04.2016г., като за разликата до пълния заявен размер от 1376.27 лева и за периода от 20.12.2012г. до 30.09.2013г. исковата претенция е неоснователна.

По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:

            Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.

Съгласно от Общите условия на предоставяне на В и К услуги на потребителите на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. От приетото по делото заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът на начислената законна лихва за забава върху главницата от 1376.27 лева за периода от 04.03.2013г. до 11.05.2016г. възлиза на 195.99 лева. Съдът от една страна като съобрази размерът, за който намира, че искът с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ е доказан и намери за частично основателно наведеното от ответника възражение за погасяване на вземането с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за основателно установителният иск за законна лихва за забава е основателен за сумата в размер на 47 лева за периода от 01.12.2013г. до 11.05.2016г., като за разликата до пълния претендиран размер от 195.99 лева и за периода от 04.03.2013г. до 30.11.2013г. исковата претенция е неоснователна.

Съгласно указанията дадени с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора, разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложено заплащането на сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от исковата претенция в размер на 31.46 лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на дружество.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство съразмерно на уважената част от исковата претенция в размер на 136.45 лева, представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на спора, заплатени такси за издаване на съдебни удостоверения, депозити за изслушване на съдебни експертизи и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК заявителят следва да заплати сторените от длъжника съдебни разноски в заповедното производство съразмерно на отхвърлената част от претенцията в размер на 304.23 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД следва да заплати направените от ответника съдебни разноски в настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от предявените искове в размер на 334.66 лева, представляваща внесен депозит за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя си Иван Несторов Витанов против М.Д.Б., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на ищцовото дружество на основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ сумата в размер на 329.40 лева, представляваща незаплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. **** за периода от 01.10.2013г. до 14.04.2016г., ведно със законна лихва за забава върху вземането от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.11.2016г. до окончателното му изплащане и сумата в размер на 47 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2013г. до 11.05.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3920/14.11.2016г. по ч.гр.д. № 5170/2016г. по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО ОХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 1376.27 лева и за периода от 20.12.2012г. до 30.09.2013г. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 195.99 лева и за периода от 04.03.2013г. до 30.11.2013г., като неоснователни.

ОСЪЖДА М.Д.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя си Иван Несторов Витанов на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 31.46 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА М.Д.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя си Иван Несторов Витанов на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 136.45 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

            ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя си Иван Несторов Витанов да заплати на М.Д.Б., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 304.23 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

            ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя си Иван Несторов Витанов да заплати на М.Д.Б., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 334.66 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 5170/2016г. по описа на Районен съд – гр. Перник да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

Районен съдия:

 

 

 

            Дата на обявяване на Решението: 27.11.2017г.

           Съдебен деловодител: