Определение по в. ч. гр. дело №366/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 642
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20202100500366
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  642

 

гр. Бургас, 18.02.2020г.

 

            БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание, на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                 2.Мл.с. Ваня Ванева

 

             като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №366 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод депозирана частна жалба, с вх. №2272/04.02.2020г., подадена от Р.Н.Д., с адрес: ***, с която се обжалва  Определение10330/02.12.2019г., постановено по гр.д. №6266/2018г., по описа на Районен съд – Бургас.

С обжалваното определение, районният съд е оставил без разглеждане молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, подадена от Р.Н.Д., обективирана в частната ѝ жалба от 14.06.2019г., за изменение на Решение №358/15.02.2019г., постановено във втората делбена фаза по гр. д. №6266/2018г. на БРС.

В жалбата се твърди, че държавната такса, която е определена от страна на Районен съд – Бургас за внасяне възлиза на 9 134,30 лв., а жалбоподателката дължи сума в по-нисък размер, т.е. – определена ѝ е държавна такса в повече от дължимата от нейна страна. Претендира се да бъде определен действителният размер на дължимата такса.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страната, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, частната жалба се преценява като процесуално допустима от настоящия състав. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: 

С Решение №358 от 15.02.2019г., постановено по гр.д №6266/2018г. по описа на Районен съд Бургас са разпределени допуснатите до делба недвижими имоти между съделителите Р.Д. и С.Д., като е поставен в дял на съделителя Р.Д. конкретен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.608.8.1.1, находящ се в ****, а в дял на С.Д. е поставен самостоятелен недвижим имот с идентификатор 07079.608.8.1.5, находящ се в гр. Бургас, ул. „Оборище“ №120, ет.3, ап.5. Със същото решение е постановено изнасянето на публична продан на следния, съсобствен между страните, недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 07079.3.568, находящ се в гр. Бургас, м. „Курт тепе“ с площ от 2 366 кв.м.

С горепосоченото решение е осъдена Р.Н.Д. да заплати на С.Н.Д. сума в размер от 74 000 лева, представляваща парично уравнение на дела му в жилището, поставено в дял на Р.Д., а С.Д. е осъден да заплати на Р.Д. сума в размер на 107 475 лева, представляваща парично уравнение на дела ѝ в жилището, постановено в дял на С.Д.. Определени са и дължимите държавни такси от страна на Р.Д. и от страна на С.Д., като съдът е постановил Р.Д. да заплати сума в размер от 9134,30 лв., за извършване на делбата, а С.Д. да заплати държавна такса в размер на 6268,30 лв., за извършване на делбата.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частите, с които са разпределени допуснатите до делба недвижими имоти, постановено е изнасянето на публична продан на конкретен недвижим имот и са определени суми за заплащане от страна на всеки един от съделителите за уравнение на дела на другия съделител, от което следва, че в тези части решението е влязло в законна сила.

На 14.06.2019г. е депозирана частна жалба срещу първоинстанционното решение в частта относно определената държавна такса върху дела на Р.Д., по която е образувано ч.гр.д. №1371/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд.

С Определение №2328/28.11.2019г., Бургаският окръжен съд е приел, че частната жалба следва да се счита като молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Поради това е прекратил производството по ч.гр.д. №1371/2019г. по описа на Бургаски Окръжен съд и е върнал делото на Районен съд – Бургас за произнасяне по молбата на Р.Н.Д., съдържаща се в депозираната частна жалба, за изменение на Решение №358 от 15.02.2019г., постановено по гр.д. №6266/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта му относно определяне размера на държавната такса по реда на чл.248 от ГПК.

С обжалваното в настоящото производство определение, съдът е оставил без разглеждане депозираната молба, като е приел, че е подадена извън предвидения за това срок.   

Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В настоящия случай, съобщението до Р.Д. за изготвеното решение, ведно с препис от съдебния акт, ѝ е връчено лично на 27.02.2019 год. /л. 104 от първоинстанционното производство/ и от тази дата за нея е започнал да тече 2-седмичният срок за обжалване на решението, съответно за изменението му в частта за разноските, в това число и за определената като дължима държавна такса. Молбата за изменението, обективирана в частната жалба на Р.Д., е подадена на 14.06.2019 год., след изтичане на преклузивния 2-седмичен срок, т. е. същата е просрочена и като такава е недопустима.

След служебно извършена справка, съдът констатира, че срещу първоинстанционното решение е била подадена въззивна жалба от Р.Д., в частите, с които: е присъдено обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС в полза на съделителя С.Д. в размер на 3796,50 лева, както и в частта, в която изцяло е отхвърлен иска за заплащане на направени подобрения от нейна страна в апартамент 1, находящ се на ет. 1 в размер на 8 000 лева. Въззивната жалба е с вх. №11423/14.03.2019г. на БРС, п.к. от 12.03.2019г., т.е. била е подадена в законоустановения двуседмичен срок за обжалване на първоинстанционното решение и по нея е образувано в.гр.д. №628/2019г., по което е постановено Решение №50/02.08.2019г. на Бургаски окръжен съд.

Депозираната частна жалба, която съдът е приел като молба по чл.248 от ГПК не е била подадена с въззивната жалба, нито в предвидения за това срок, а е подадена на 14.06.2019г., т.е. няколко месеца след преклузивния двуседмичен срок, поради което е процесуално недопустима и като следва да бъде оставена без разглеждане.

Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да се потвърди.

На основание чл. 248, ал.3 от ГПК определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №10330/02.12.2019г., постановено по гр.д.№6266/2018г. по описа на Районен съд Бургас.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.