Р Е Ш Е Н И Е
№...../......г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното
съдебно заседание на единадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ при
ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря КАЛИНА КАРАДЖОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 1403 по
описа на ВРС за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на ЕТ „Дани М 65- Й. К.“, представлявано от Й. Г. К.,против
НП № 16- 209697/ 22.08.2016г. на Директора на ТД-НАП- Варна, с което на
търговеца, за нарушение на чл.25 ал.1 вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г.
на Министъра на финансите и чл.118 от ЗДДС, е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв/
петстотин /лева, на основание чл.185ал.1 от ЗДДС.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в
законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното
връчване на НП. Съгласно доказателствата по преписката- НП е издадено на
22.08.2016г., като посещения на адреса на ЕТ са направени на 03.10.2016г. и на
07.10.2016г. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН датата, отбелязана върху НП доказва, че органът е
извършил опит да го връчи на наказаното лице, респективно от тази дата започва
да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред
въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано
от нарушителя, НП влиза в сила. Съгласно
нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, отбелязването следва да касае освен факта, че лицето не е намерено на
посочения от него адрес, но така и че
новият му адрес е неизвестен, каквито отбелязвания в случая не са налични.
Посочената правна норма съдържа две кумулативни
предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за
да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е осъществен. В
конкретния случай, видно от съдържанието на оригинала на обжалваното НП, в
същия фигурира единствено отбелязването, че същото е влязло в законна сила на
31.08.2017г., като изобщо не е ясно кой е направил съответното отбелязване и
защо се приема, че НП е влязло в сила на тази дата, след като доказателства за
опити същото да бъде връчено са ангажирани едва през месец октомври 2016г.
Освен липсата на надлежно отбелязване върху
НП, каквито са изискванията на ЗАНН в процедурата на чл.58 ал.2 от закона, по преписката липсват доказателства, че
адресът на лицето е неизвестен. Фактът, че при тези две посещения на
адреса не е открито лице, на което да бъде връчено НП, не води до единствено
възможния и категоричен извод , че адресът на нарушителя не е известен.Освен
горното следва да се отбележи, че в двата протокола за посещение на адреса е
вписан адрес гр.Ямбол, ул.“Г.Бенковски“ №14, като не става ясно точно къде е
бил търсен нарушителя, тъй като известният адрес е гр.Ямбол, ул.“Г.Бенковски“
№14, вх.Г, ет.5 , ап.68, което води до несъмнение извод, че посетеният адрес
касае жилищен блок с най малко четири входа и множество апартаменти и точно къде е бил издирван нарушителя- не е
ясно. Предвид горното съдът намира, че в
случая не е спазена процедурата по чл.
58, ал. 2 от ЗАНН , до датата на
съдебното заседание не са ангажирани доказателства за връчване на НП по реда,
предвиден в ЗАНН, поради което въззивната
жалба не се явява просрочена, същата е подадена от надлежна страна, поради което като допустима е
приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано, издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.Твърди се, че нарушението не е описано пълно и точно, не
са посочени обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават, оспорва се часът на извършената продажба и се твърди, че е бил
издаден касов бон, като се твърди, че има направени възражения в тази насока,
твърди се, че АУАН не е бил прочетен на нарушителя, , че АНО се е произнесъл
при неизяснена фактическа обстановка, визира се подадено възражение срещу АУАН,
което не е било отчетено от АНО, като се иска отмяна на НП и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззивникът,
редовно призован, се явява лично в с.з.,
като се представлява и от адв.Г.,
надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП и
присъждане на направените по делото разноски, като депозира писмено становище,
съгласно което в хода на АНП са нарушени нормите на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН и
чл.42 т.4 от ЗАНН, касаещи липса на описание на нарушението и не са посочени
доказателствата, които го потвърждават.Твърди се, че не е посочено от кого е
извършена контролната покупка, приема се, че покупката е извършена преди часа,
посочен в протокола за проверката, твърди се, че за процесната
покупка е издаден фискален касов бон в 13,25ч., отново се твърди, че е било
депозирано възражение, а АНО е приел липса на спорни обстоятелства и по тази
причина не е извършил проверка по чл.52 ал.4 от ЗАНН преди да издаде НП.Твърди
се, че АНО не е описал доказателствата, потвърждаващи нарушението, приема се,
че е нарушена и нормата на чл.57 ал.1т.6 от ЗАНН по отношение на посочените
като нарушени норми, твърди се, че АУАН не е бил връчен, оспорва се процедурата
по връчване на НП и в заключение се иска отмяна на НП и присъждане на
направените по делото разноски.
Представителят на органа, издал
НП, оспорва жалбата, а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на нарушението и моли за
потвърждаване на НП.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 04.08.2016г., Д.Б.-инспектор по приходите в ТД
на НАП-Варна, съвместно с колегата си- св.Атанасов, извършили проверка в търговски обект по смисъла на
параграф1 т.41 от ДР на ЗДДС- щанд за сладолед, находящ се в кк“Камчия, бунгала „Рай“, стопанисван от ЕТ „ДАНИ М 65-Й. К.“.В
хода на проверката било установено, че при извършена в 13,20ч. продажба на 1бр. сладолед на стойност 0,80лв.
в хода на контролна покупка, не е бил издаден фискален бон от монтирания в обекта и въведен в
експлоатация ЕКАФП. Плащането било извършено в брой и сумата била приета от
въз.К.. В същия час - 13,20ч. започнали
извършването и на същинската проверка, за което бил изготвен и протокол с
начален час 13,20ч., като в хода на проверката бил изведен междинен финансов
отчет от монтираният в търговския обект ЕКАФП, от който се установило, че в
действителност не е регистрирана продажба на стойност 0,80лв. в горепосочения
час.След съпоставка на фактическата наличност на паричните средства в обекта и
регистрираните средства от ФУ се установила разлика в размер на 21,80лв. в
повече във фактическата наличност.
Резултатите от проверката били отразени
съставен на место Протокол в присъствието на представляващия ЕТ, като протоколът
бил подписан от въз.К. без възражения.
Във връзка с резултатите от извършената
проверка, на 04.08.2016г. Десислава Б./ живееща към момента извън пределите на РБългария/ съставил АУАН
срещу ЕТ „ДАНИ М 65-Й. К., представлявано от въз.К., в който било
описано нарушението, констатирано по време на проверката, квалифицирано като
такова по чл.25ал.1 от Наредба Н 18/2006г. на МФ във вр. с чл.185 ал.1 и чл.186ал.1т.1б.”А” от ЗДДС. АУАН бил надлежно
връчен на представляващия ЕТ, който го
подписала без възражения.
В законоустановения срок били
депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, но АНО приел липса на
спорни обстоятелства, въз основа на АУАН
и останалите събрани доказателства, на
22.08.2016г. Директорът на ТД НАП-Варна издал НП, предмет на настоящата
въззивна проверка.
Със същото е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на
основание чл.185ал.1 от ЗДДС.
Съдът кредитира твърденията на
св.А., че няма конкретен спомен за проверката, предвид изминалият дълъг период
от време и естеството на работата му, свързана с много на брой проверки.
Съдът не кредитира показанията на
св.М., дадени в с.з. в частта, в която същата сочи, че за извършената от
проверяващата покупка е бил издаден касов бон, но същата не го е взела, тъй
като видно от доказателствата по делото в 13,20ч. няма маркирана продажба на
стойност 0,80лв., такава е маркирана едва в 13,25ч., а видно от протокола за
проверка, началото на същата е поставено в 13,20ч., непосредствено след
извършената покупко-продажба на процесния сладолед,
за която не е бил издаден фискален бон, свидетелката не посочва и конкретна
цена, заплатена от проверяващата, като освен горното следва да се отбележи, че
като живуща на съпружески начала с представляващия ЕТ, тази свидетелка е пряко
заинтересована от изхода на делото. Съдът не кредитира показанията на
горепосочената свидетелка и в частта, в която същата сочи, че въз.К.
първоначално е отказал да подпише АУАН, тъй като не му е било ясно съдържанието
му, тъй като ако това е така не е имало никаква пречка да впише възражения в
съставения АУАН, а и видно от приложения по делото АУАН, съдържанието му е
достатъчно разбираемо и четливо.В останалата им част съдът кредитира
показанията на св.М., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира и
писмените материали от АНП, приобщени към доказателствата по делото, тъй като
същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка.
Гореизложеното се установява
от показанията на св.М.,/ доколкото св.А.
няма конкретен спомен за тази проверка/ в кредитираните от съда части, протокол
за проверка, АУАН, дневен финансов отчет, опис на паричните средства и от
останалите приетите писмени доказателства по делото, съдържащите се в АНП.
Като прецени изложената фактическа
обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Актът за установяване на
нарушението, както и издаденото, въз основа на него НП/ съгласно приложената в
материалите по делото заповед/, са издадени от оправомощени
лица и са законосъобразни от формална страна.
В хода на АНП не са допуснати
процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП.Същото е издадено в
срок, съдържа всички необходими реквизити. Както в АУАН, така и в НП
нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са посочени дата и място на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които потвърждават нарушението, като възраженията в тази насока не се споделят.Въпросът
кое лице е извършило покупката не е елемент от състава на нарушението.Безспорно
АУАН е подписан от нарушителя, видно от съдържанието на акта, същото е
достатъчно четливо, не е имало никаква пречка въз.К. да прочете съдържанието
му, същият го е подписал без възражения и без да отрази, че не е прочел
съдържанието на акта, очевидно предвид депозираните възражения е разбрал, за
какво нарушение му се съставя АУАН, ЗАНН не вменява задължение за
актосъставителя да прочете съдържанието на акта на нарушителя в случай, че той
е грамотен, поради което съдът не споделя и тези възражения.Вярно е, че в НП е
отразено, че не е депозирано възражение срещу съставения АУАН, при наличие на
такова, но това нарушение не е съществено в конкретния случай и не е
самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като по преписката са били
ангажирани достатъчно доказателства за извършването на
нарушението.Неоснователни са възраженията, че протоколът от проверката е
издаден в по-късен час, а не при извършване на твърдяната покупка, тъй като
безспорно в протокола е посочен час- 13,20ч., като възражения в тази насока не
са вписани в протокола.
В АУАН е посочена и разпоредбата на
чл.186ал.1 т.1 б.”А” от ЗДДС, предвиждаща налагането на ПАМ за съответното
нарушение, което по никакъв начин не би могло да ограничи правото на защита на
нарушителят, тъй като нарушителят се защитава срещу фактите, посочени в АУАН и
НП, като в НП изрично фигурират като нарушени и нормите на чл.25 ал.1 вр. чл.3
ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на Министъра на финансите и чл.118 от ЗДДС, поради което и възражението за нарушение на чл.57 ал.1т.6 от НПК.
От събраните гласни и писмени
доказателства, които съдът по-горе е посочил, че кредитира, се установи,
че при проверката, извършена в
съответния търговски обект, стопанисван от въззивника, на 04.08.2016г., не е
издаден касов бон за извършена продажба на стока на
стойност 0,80 лв., извършена в 13,20ч. с което търговецът не е изпълнил фискалните си
задължения по Наредба №Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, като възраженията, че нарушението
не е доказано, не се споделят- същото се доказва от всички ангажирани по
преписката писмени доказателства- протокол за проверка, дневен отчет, опис на
паричните средства и липсата на възражения както в протокола от проверката,
така и в АУАН, непосредствено след връчването им за запознаване и подпис.Не е
посочено изрично, че се касае за чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/ 13.12.2006г.
на МФ , но изрично е посочена връзката с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/
13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС и тъй като нарушителят се защитава срещу
фактите, посочени в НП, съдът не констатира наличие на съществено процесуално
нарушение.В този смисъл правилно е било прието, че в обекта на търговеца е
извършено нарушение на чл.25 ал.1вр.чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/ 13.12.2006г. на
МФ и чл.118 от ЗДДС, както и че нарушението е извършено за първи път, тъй като
липсват доказателства за други такива.
Ирелевантни
са възраженията, че касов бон на стойност 0,80лв. е издаден в 13,25ч., тъй като
очевидно този фискален бон е издаден след началото на проверката и не касае процесната продажба, за която има достатъчно писмени
доказателства по преписката, като възражения, че часът на извършване на
продажбата и часът на началото на проверката не са отразени правилно, не са вписани нито в протокола от проверката,
нито в АУАН.Следва да се отбележи, че е установена и разлика между
регистрираната сума от продажби във ФУ и фактическата наличност и то са били
установени парични средства в размер на 21,80лв. в повече, като доказателства,
че се касае за внесена сума в касата, без да е регистрирана не са ангажирани и
очевидно се касае за суми от нерегистрирани продажби.
Съдът намира че не е допуснато
нарушение на чл.53ал.1 от ЗАНН, като намира, че в конкретния случай нарушението не е маловажно по смисъла на ЗАНН, тъй като
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обичайната за съответния вид, а и законодателят не е разграничил нарушенията
в зависимост от стойността на нерегистрираната продажба, респективно тази
стойност по-скоро касае размера на наказанието, което следва да се наложи на
нарушителя.
Правилно АНО е ангажирал
отговорността на търговеца и е наложил административно наказание на основание
чл.185 ал.1 от ЗДДС, визираща налагане на санкция за гореописаното нарушение и
тъй като наложеното административно наказание е в минималния предвиден от ЗДДС
размер, съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
При цялостната служебна проверка на акта, на
основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, съдът не установи пороци
на НП, които да налагат отмяната му.
По гореизложените съображения, съдът намира,
че издаденото Наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, поради което
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
16- 209697/ 22.08.2016г. на Директора на ТД-НАП- Варна, с което ЕТ „Дани М
65- Й. К.“, представлявано от Й. Г. К.,, за нарушение на чл.25 ал.1 вр. чл.3
ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на Министъра на финансите и чл.118 от ЗДДС, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 500 лв/ петстотин /лева, на основание
чл.185ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на
касационна проверка пред Административен съд- Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След влизане в сила на решението,
АНП да се изпрати на АНО по компетентност.
СЪДИЯ при ВРС: