Решение по дело №572/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Г. против Решение №180/15.05.2024 год., постановено по АНД №1233/2024 год. на Районен съд Стара Загора. Не се споделят изводите на съда за маловажност на установеното административно нарушение. Към датата и часът на извършване на нарушението, е безспорно установено, че за процесния автомобил не е налице надлежно заплатена винетна такса. От материалите по делото се установява, че такава е заплатена за лек автомобил с рег. №***, вместо за МПС с рег.№[рег. номер]. По тази причина на 21.06.2020 год. е генерирано извършеното нарушение. Цитираните са разпоредбите на чл.10а, ал.3 от ЗП, чл.10а, ал.3б от същия закон и чл.179, ал.4 от ЗДвП. След направен анализ на приложимата законова уредба се навеждат доводи за неправилно приложение от страна на районният съд на приложимия материален закон, а самото нарушение е такова на просто извършване, формално и не е необходимо настъпването на вредни последици за неговата съставомерност. Приложима се явява разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, която предвижда, че за нарушения по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН. Иска се съдът да отмени съдебното решение и бъде постановено решение, като бъде потвърден обжалваният електронен фиш, както и се претендират направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба Г. К. Т. от гр. Стара Загора, чрез процесуалния се представител адв. Т. Т., в представеният отговор на касационната жалба оспорва същата и излага доводи за правилност на съдебното решение.

Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че касационната жалба е основателна и съдебният акт следва да бъде отменен, както и потвърденият с него електронен фиш.

Старозагорският административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното Решение №180/15.05.2024 год., постановено по АНД №1233/2024 год., Районен съд Стара Загора е отменил електронен фиш №********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата на Агенция Пътна инфраструктура, с който на Г. К. Т., на основание чл.179, ал.3 във вр. чл.187а, ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 300.00 лева за нарушение по чл.139, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.102, ал.2 от същия закон. В електронния фиш е посочено, че на 21.06.2020 год., в 11:51 часа е установено нарушение с ППС лек автомобил Ф. П. с рег. №[рег. номер], с обща допустима техническа маса 2190, брой оси 2, категория на ППС ЕВРО 4, в община Стара Загора, по път I–5 км. 239+292 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Нарушението е установено с устройство №20811, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I – 5 км. 239+292. Собственик, на когото е регистрирано ППС е Г. К. Т..

За да отмени електронния фиш въззивният съд установил, че е налице безспорна установеност на административното нарушение, електронния фиш е издаден в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Изложил е доводи също така и за наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. С оглед гореизложеното е направен извод, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен.

Така постановеното решение е правилно.

Административнонаказателната отговорност на Г. К. Т. е ангажирана за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, да се наказва с глоба в размер на 300.00 лв. Съгласно чл.187а, ал.1 от същия закон, При установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. Съгласно чл.179, ал.3 от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.. Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане – ал.2. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Електронен фиш №********** е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл.10, ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия по чл.10, ал.10 от ЗП Агенция Пътна инфраструктура е установила, като е и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗП, нарушение по чл.179, ал.3 – 3б, поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган за налагане на съответното наказание в размер, определен за съответното нарушение - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. В настоящия случай, по делото са приложени доказателства, за лек автомобил с рег. номер *** е била заплатена винетна такса, вместо правилният рег. номер [рег. номер]. Заплащането на винетка е положителен факт от обективната действителност, като тежестта на доказване е за лицето което го твърди, в случая касатора. В този смисъл, в хода на съдебното производство са представени доказателства, от които да се направи категоричен обоснован извод, че на посочената в електронния фиш дата, процесното МПС е било със заплатена винетна такса по реда на Закона за пътищата. При визуален оглед на представената електронна винетка е трудно различимо че вместо 6 е изписана буквата б.

Съгласно чл.5, ал.3 от Наредбата, в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за ППС не е заплатена дължимата винетна такса. От друга страна, незнанието, че винетната такса не е заплатена, не изключва отговорността и не може да бъде квалифицирана като извинителна грешка по смисъла на чл.14, ал. 2 от НК, като изключващо вината обстоятелство.

Настоящият съдебен състав споделя изводите, изложени в решението на старозагорският районен съд относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

Няма спор между страните, че е заплатена пътна винетна такса за лек автомобил с регистрационен номер [рег. номер], но с погрешно посочен номер с период на валидност от 27.10.2019 год. до 26.10.2020 год.. От страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ е прието, че е налице невярно декларирани данни при деклариране на регистрационния номер на автомобила.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Целта на закона с въвеждането на пътните такси е да се заплаща такса за ползването на пътя. С разпоредбата на чл. 10 от Закона за пътищата е разписано, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал. 7, при което заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. В случая няма спор, че за това превозно средство, след като е установено същото и е установен и собственикът му, винетната такса е заплатена.

Наистина с разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредбата отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е вменена на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса, но като се съобрази, че от това формално нарушение не са настъпили никакви вредни последици, то същото е с явно незначителна обществена опасност. Разпоредбата на чл.5, ал. 3 от Наредбата обаче не може да дерогира правило, установено в закон, а именно, че наказание се налага ако не е заплатена съответната винетна такса, а не когато е налице невярно деклариране на данни на МПС. С подзаконовата разпоредба не може да се допълни законовата такава.

Вярно е, че формално деянието изпълнява обективните признаци на административно нарушение по чл.179, ал.3 във връзка с чл.139, ал.6 от ЗДвП, доколкото е налице невярно деклариране на националността на автомобила., Системата отчита липса на винетка, но това обстоятелство не сочи, че е нарушена целта на закона и че МПС се движи, уврежда с движението си пътя, без да е заплатило такса за това. С оглед на това, вмененото нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, подбуди, вид и стойност на предмета му, вредни последици, степен на обществена опасност, морална укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществена опасност и характера на засягане на обществените отношения. По делото безспорно е доказано, че касаторът е заплатил винетна такса за ППС, но при изписването на регистрационния номер, е допуснал грешка. В крайна сметка има заплатена винетна такса и това е от съществено значение, тъй като не може да се третира по един и същи начин лице, което не е заплатило такса, с лице, което я е заплатило, но неволно е посочило грешно някой от индивидуализиращите белези на регистрационния номер . Въпросната грешка е допусната неволно. Ето защо, с оглед характера на грешката и ненакърнеността на фиска, нарушението съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради което реализираната спрямо касатора административнонаказателна отговорност се явява незаконосъобразна. В тази връзка следва да се подчертае, че, при преценката за маловажност на случая, незначителността на вредните последици се отразява не само при резултатните, но и при формалните нарушения, по аргумент от чл.93, т.9 от ДР на НК, където законодателят не прави разлика между видовете престъпления. В конкретния случай наистина е налице формално нарушение, но крайната цел на административнонаказателната отговорност за това нарушение е да защити фиска от ощетяване, което настъпва като последица от нарушението. В този смисъл липсата на противоправен резултат от процесното деяние е от значение за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Като е съобразил конкретния случай с разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и с целта на Закона за пътищата с въвеждането на винетни такси, Старозагорският районен съд е постановил правилно решение.

Съдът не споделя наведеното касационно основание, че приложение намира разпоредбата на чл.189з от Закона за движение по пътищата, съгласно която за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания. Същата е в сила от 23.12.2021 год., докато санкционираното нарушение е извършено на 21.06.2020 год. – година и половина преди приемането. Ето защо законосъобразността на едно наложено административно наказание се преценя към момента на неговото налагане и действащите към него момент материално-правни разпоредби. В случая към него момент не е била действаща разпоредбата на чл.189з от ЗДвП и е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН.

Не на последно място, ответника по касация не е извършил вмененото му административно нарушение виновно. Същият е заплатил дължимата винетна такса, поради което е бил убеден, че е изпълнил задължението си за заплащането на дължимата винетна такса и не съществуват законови пречки за движението на собствения му автомобил по републиканската пътна мрежа. Липсата на вина под каквато и да е била форма, изключва наличието на фактическия състав на административното нарушение, наказуемо по реда на чл.179, ал.4 от ЗДвП.

По делото и от двете страни е направено искане за присъждане на направените разноски по делото, като с оглед на неговият изход основателно е това на ответника по касация. По делото са представени договори за правна защита и съдействие, депозирани в развилото се пред районният съд производство, като съдът се е произнесъл по тях. В касационното производство не са представени доказателства за други разноски, освен тези претендирани съгласно договора за правна защита и съдействие от 08.05.2024 год. Ето защо в настоящето производство не следва да се присъждат разноски в полза на ответника по касация.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №180 от 15.05.2024 год., постановено по АНД №1233/2024 год. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.