Решение по дело №563/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №105

 

гр.ВРАЦА,13.04.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на 18.12.2019 год. в състав:

 

Председател:  ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА                                                   Членове:  МИРОСЛАВ ДОСОВ

               мл.с.  ИВАН НИКИФОРСКИ   

                                                                                  

при секретаря Миглена Костадинова, като разгледа докладваното от  съдия ДОСОВ възз.гр.дело №563 /2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.      Производството е по реда на чл.258 и сл.от  ГПК.

С решение №683/29.07.2019 год. по гр.дело №1060/2019 год. на Районен съд-Враца състав на съда е отхвърлил предявения от В.Е.Г. *** против "ЧЕЗ Разпределение България"АД-гр.София осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 13990.00 лв., представляваща договорна неустойка за периода от 20.03.2018 г. до 04.03.2019 г. за оставането без електрическа енергия по вина на електроразпределителното предприятие в неин имот, находящ се в гр.Враца, ул."***" №25, ет.1, ап.3.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищцата В.Г. е осъдена да заплати на ответника "ЧЕЗ Разпределение България"АД-гр.София съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство от 300.00 лева.

Решението е постановено при участието на "ЧЕЗ Електро България"АД- гр.София като трето лице-помагач на страната на ответника "ЧЕЗ Разпределение България" АД.

Решение №683/29.07.2019 год. е обжалвано от В.Е.Г.. Въззивницата поддържа,че същото е неправилно,като постановено в нарушение на материалния и процесуални закон, и необосновано, тъй като изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Излага много подробни доводи и съображения, като прави анализ на действащата  правна уредба и се позовава на относима според нея съдебна практика. Твърди, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а исковата й претенция уважена изцяло.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемото  "ЧЕЗ Разпределение България" АД-гр.София е депозирало отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата

              Третото лице-помагач "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София не е депозирало отговор. Заявило е подробно становище за неоснователност на въззивната жалба с писмена защита.  

              Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не на събирани.

              Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен  интерес в установения от ГПК преклузивен срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

              За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав взе предвид следното:

              Гражданско  дело №1060/2019 год. по описа на РС-Враца е образувано по искова молба на В.Е.Г. ***,с която ищцата е предявила против "ЧЕЗ Разпределение България"АД-гр.София осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал.1 ЗЗД  и чл.44,ал.1 от ОУ на "ЧЕЗ Разпределение България"АД-гр.София за заплащане на сумата от 13990.00 лв., представляваща обезщетение за лишаването на неин собствен имот на адрес гр.Враца, ул."***" №25,ап.2 от доставка на ел.енергия за битови нужди в периода 20.03.2018 год.- 04.03.2019 год. - 348 дни.

Според изложеното в исковата молба и в допълнителни такива, ищцата е собственик на жилище, находящо се в гр.Враца, ул.“***“ № 25, ет.1, ап.3, за което е открита партида на абонат към "ЧЕЗ Електро България" на нейно име, като имотът е присъединен към електропреносната мрежа. Електроенергията се доставя от "ЧЕЗ Разпределение България"АД чрез собствените си ел. съоръжения за битови нужди съгласно §1 т.42 от ЗЕ - кл. № 300305841489, аб. № **********, ИТ № **********. От "ЧЕЗ Електро България" АД- гр.София била уведомена с писмо  изх. № ********** от 19.01.2018 год., че на основание и по реда на чл.98а, ал.2 т.6 от Закона за енергетиката и въз основа на предоставен им от "ЧЕЗ Разпределение България" АД Констативен протокол № 3021623/15.01.2018 год., след извършена проверка й е начислена сума в размер на 760.01 лв. за консумирана, но незаплатена на "ЧЕЗ Електро България" АД електрическа енергия. За това, че е била извършена проверка на СТИ, партидата на което се води на нейно име, била уведомена с писмо с изх. № NTZ87068/16.01.2018 год. Заедно с писмото получила от "ЧЕЗ Електро България" АД и 1 брой данъчна фактура № ********** от 18.01.2018 год., с която била остойностена извършената корекция на сметката й за консумирана електрическа енергия, като й била начислена сума в общ размер на 760.01 лв.

На 16.02.2018 год. ищцата предявила отрицателен установителен иск пред PC-Враца за недължимост на посочената сума. С Решение № 537/04.07.2018 год. по гр.дело №604/2018 год. по описа на РС-Враца искът бил уважен. Първоинстанционното решение било потвърдено с Решение № 379/06.12.2018 г. по в.гр.дело № 546/2018 год. по описа на ОС Враца.

На 20.03.2018 год. електрозахранването в имота било прекъснато. Електрозахранването било възстановено на 05.03.2019 год, като вследствие на прекъсването и по вина на ответника ищцата и семейството й останали 348 дни без електрозахранване в жилището си. Излага твърдения, че в процесния период с ответника по делото "ЧЕЗ Разпределение България" АД се намирала в облигационно правоотношение по силата на предоставяне на услуга от обществен интерес по смисъла на ЗЕ. Ето защо намира,че в отношенията между страните следва да намери приложение разпоредбата на чл.44, ал.1 от Общите условия на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Въз основа на посочената разпоредба, ищцата намира, че ответникът следва да бъде осъден да й заплати договорна неустойка в размер на сумата от 13 990,00 лева, дължима както следва: за периода от 20.03.2018 - 21.03.2018 година в размер на 30 (тридесет) лева и за периода от 21.03.2018 - 04.03.2019 год. в размер на 13 960 лева (тринадесет хиляди деветстотин и шестдесет лева) за 348 денонощия без електрическа енергия в процесния имот,ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът "ЧЕЗ Разпределение България"АД-гр.София е депозирал отговор, с който е оспорил изцяло предявения иск като  неоснователен. Сочи, че по искане на  "ЧЕЗ Електро България" АД през март 2018 год.  действително е прекъснато електрозахранването на ап. № 3. На 05.03.2019 год., отново по искане на "ЧЕЗ Електро България" АД, захранването било възстановено. Твърди, че в случая се касае за преустановяване снабдяването с ел. енергия към процесния имот на осн. чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ – по искане на доставчика, отправено към ЕРП. Сочи, че електроразпределителното предприятие е било длъжно да изпълни това искане, поради което самото ЕРП не носи отговорност за вредите, причинени от това преустановяване. При неправомерно преустановяване имуществена отговорност носи това предприятие, по чийто почин то е извършено. Следователно, ЕРП може да отговаря, ако по свой почин е преустановило снабдяването, без да са налице основанията на чл. 73 и чл. 122 ЗЕ, а доставчикът може да отговаря само ако не са налице основанията по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ и е поискал от ЕРП да преустанови преноса до определен потребител. Сочи, че прекъсването на електрозахранването е извършено законосъобразно, по искане на "ЧЕЗ Електро България" АД - в съответствие с цитираните текстове от Закона за енергетиката, подзаконовите актове и ОУ на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "ЧЕЗ Електро България"АД. Поради тези и останалите подробно развити съображения, счита, че разпределителното дружество не носи отговорност за вредите, причинени от това преустановяване. Намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 44 от ОУ на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, на която ищцата основава иска си, доколкото същата касае нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването, каквото не е налице спрямо ищцата. Намира, че искът за заплащане на неустойка, дължима по реда на чл. 44 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е изцяло неоснователен и моли да бъде отхвърлен.Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираната неустойка.

По искане на ответника като трето лице-помагач на негова страна е конституирано  "ЧЕЗ Електро България" АД ,което също е заявило становище за неоснователност на иска, излагайки подробни съображения.

По делото са събрани писмени доказателства.

С проекта за доклад на делото, обективиран в Определение № 1400/10.06.2019 г., съдът на осн. чл.146, ал.1, т. 3 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните фактите, че снабдяването с електрическа енергия на обект, находящ се в гр.Враца, ул.“***“ № 25, ет.1, ап. 3 е преустановено от ответника по делото на 20.03.2018 год., като е възстановено на 05.03.2019 г.

В проведеното открито съдебна заседание на 12.07.2019 г. проектът за доклад е приет за окончателен доклад по делото без възражения от страните, като съдът е допълнил доклада по делото, отделяйки като безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните и факта, че прекъсването на ел. захранването на потребителя за посочения в исковата молба период в процесния имот е извършено от ответника по направено искане от третото лице – помагач "ЧЕЗ Електро България" АД.

Установена е следната фактическа обстановка:

От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за строеж № 67, том Х, рег. № 10910, дело № 1346/2007 г. по описа на нотариус В.В. с район на действие – РС Враца, се установява, че ищцата В.Е.Г. е придобила собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. Враца, ул. ”***” № 25, ет. 1, ап. 3.

 Видно от приетия по делото констативен протокол № 3021623/15.01.2018 г. /л. 21-23/, съставен от служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в присъствието на свидетелите И. Д. И. и К. К. Й., на 15.01.2018 год. е извършена проверка на абонат с клиентски № 300305841489 и електромер с фабричен № 3094072 на адрес в гр. Враца, ул. ”***” № 25, ет. 1, ап. 3 с титуляр В.Е.Г., при която е установено, че в момента на проверката е пломбата на щита на ел. таблото е отваряна; констатирана е промяна в схемата на свързване, състояща се в следното: изходящият проводник за абоната е прерязан на две части, като парчето, което отива към абоната е присъединено към вход на главно АП 63 ампера. Направен е извод в констативния протокол, че по този начин цялата ел. енергия по този кабел не се измерва от електромера на абоната и количеството енергия не се заплаща. Протоколът е подписан от съставителите му и свидетелите.

С оглед така съставения констативен протокол, "ЧЕЗ Електро България" АД издало фактура № **********/18.01.2018 г. за сумата от 760,01 лв. с вкл. ДДС с получател – В.Г. /л. 26/. Като основание за издаването на фактурата е посочено "сума по констативен протокол съгласно приложението".

На 16.02.2018 год. ищцата предявила отрицателен установителен иск пред PC-Враца за недължимост на посочената сума. С Решение № 537/04.07.2018 г. по гр. дело № 604/2018 г. по описа на РС Враца е признато за установено по отношение на "ЧЕЗ Електро България"АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” №159, че В.Е.Г. *** НЕ ДЪЛЖИ сумата 760.01 лева за корекция на сметка при неточно измерване на ел.енергия, обективирана във фактура № *********/18.01.2018г. за имот, находящ се в гр.Враца, ул.”***” №25, ет.1, ап.3. Първоинстанционното решение е влязло в сила на 06.12.2018 год.,на която дата е потвърдено с окончателно Решение № 379/06.12.2018 г. по в.гр.дело № 546/2018 год. по описа на ОС-Враца.

След влизане на решението в сила  със становище, адресирано до третото лице – помагач  "ЧЕЗ Електро България“ АД и достигнало до адресата на 22.02.2019 г. /л. 107/, ищцата В.Е.Г. е отправила искане прекъснатото електроснабдяване в процесния имот незабавно да бъде възстановено.

Електрозахранването е възстановено на 05.03.2019 год. от служители на ответника "ЧЕЗ Разпределение България"АД-гр.София.

При така установената и възприета фактическа обстановка РС-Враца е постановил обжалваното решение,с което е отхвърлил изцяло предявения пред него иск,приемайки го за неоснователен, излагайки задълбочени правни изводи..

Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се възприемат изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което  и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като  въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт, които не е необходимо да бъдат преповтаряни. 

В отговор на изложените в жалбата оплаквания към мотивите на районния съд могат да бъдат добавени следните съображения:

За да отхвърли иска,първоинстанционният е направил анализ на цялата нормативна уредба и се е позовал на законови норми - чл.123,ал.5 и ал.6 от ЗЕ  във връзка с ал.1, а не на норми от Общите условия на "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София и "ЧЕЗ Разпределение България" АД-гр.София, чиято неравноправност да бъде преценявана.

Съгласно чл.123,ал.1 от ЗЕ, Доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.

Съгласно чл.123,ал.5  от ЗЕ /Предишна ал.3, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., предишна ал. 4, изм., бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018г./, В случаите по ал.1 и 3 операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да преустанови преноса на електрическа енергия към крайните клиенти по искане на съответния доставчик.

Съгласно чл.123,ал.6 от ЗЕ /Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., предишна ал. 5, изм., бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г./ При изпълнение на задължението си по ал. 5 операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа,  не носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване преноса на електрическа енергия.

В конкретния случай е налице именно тази законова хипотеза.

Третото лице-помагач ЧЕЗ "Електро България" АД-гр.София е доставчик и краен снабдител на електрическа енергия, ищцата В.Е.Г. е краен клиент и потребител на електрическа енергия за битови нужди, а ответникът "ЧЕЗ Разпределение България"АД-гр.София е оператор на електроразпределителна мрежа.

По искане на ЧЕЗ "Електро България"АД-гр.София  електроснабдяването на имота на ищцата В.Г. е прекъснато от служители на "ЧЕЗ Разпределение България"АД-гр.София  на 20.03.2018 год. и отново по искане на ЧЕЗ "Електро България“ АД-гр.София е възстановено от служители на  "ЧЕЗ Разпределение България"АД-гр.София  на 05.03.2019 год.

Искането на крайния снабдител за прекъсване на електроснабдяването е било мотивирано с неплащане на дължими суми за електрическа енергия от страна на крайния клиент, поради което и действията на оператора на разпределителната мрежа са правомерни, тъй като са в съответствие и в изпълнение на законови разпоредби, съответно не може да бъде отговорен за вреди от преустановяване на електроснабдяването.

Той не е уведомяван от ищцата за инициираното исково производство с предявен отрицателен иск,с който е оспорено претендираното от "ЧЕЗ Електро България"АД вземане, не е  сезиран от нея с възражение по реда на чл.39,ал.2 от ОУ след прекъсване на електроснабдяването, не е уведомяван и за резултата от исковото производство, поради което и прекъсването на електроснабдяването за целия период не може да бъде определено като неправомерно и по смисъла на чл.42,ал.2 от ОУ.

При всичко гореизложено настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, право на разноски за въззивната инстанция има само въззиваемия, поради което и на основание чл.78,ал.1 и ал.8 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да му заплати деловодни разноски в общ размер от 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд

  

                                                           Р Е Ш И :

 

              ПОТВЪРЖДА решение №683/29.07.2019 год. по гр.дело №1060/2019 год. на Районен съд-Враца. 

  ОСЪЖДА В.Е.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк, Бизнес Център сумата от 150.00 лв. разноски по делото /юрисконсултско възнаграждение/.

Решението е постановено при участието на  "ЧЕЗ Електро България" АД като трето лице – помагач на страната на "ЧЕЗ Разпределение България" АД.

  Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.