№ 63
гр. Русе, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трИ.десети май през
две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20244500900107 по описа за 2024 годИ.
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „Уникредит Булбанк“ АД ЕИК
***919536 гр. София, действащо чрез пълномощника адв. И. С. И. – АК Стара
Загора против И. В. Г. от гр. Русе, с която са предявени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК – за съществуване на вземане, оспорено по реда
на чл. 414 и чл. 415 ГПК. Вземането е основано на извлечение от
счетоводните книги на банката по отпуснат Договор за банков кредит за
оборотни средства № 0150/601/14112019 от 14.11.2019 г., изменен и допълнен
с 8 бр. анекси към него, кредитополучател по който е „Велмик Агро“ ЕООД
гр. Русе, а И. В. Г. - солидарен длъжник.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
съществуването на вземането му по отношение ответника, произтичащо от
процесния договор за кредит и анекси към него в качеството му на солидарен
длъжник, както следва: - вземане за просрочена главница по кредита в размер
на 33 844,81 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 15.02.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата; 812,91 лв – възнаградителна лихва
върху редовна главница за периода от 20.05.2023 г. до 24.01.2024 г., 2 265,85
лв – лихва за забава за периода от 20.05.2023 г. до 14.02.2024 г., 338,45 лв –
дължими такси по тарифата на банката към 15.02.2024 г., както и направените
1
в заповедното производство разноски по ч.гр.д. № 875/2024 г. по описа на
РРС в размер на 2 528,52 лв, от които 745,24 лв за държавна такса и 1 783,28
лв за адвокатско възнаграждение.
Постановено е връчване на препис от исковата молба с приложените
към нея писмени доказателства на ответната страна, с указание да подаде
писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора
и последиците от неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
отговор, в който са развити доводи за неоснователност на ищцовата
претенция. Ответникът прави възражение, че не притежава качеството на
солидарен длъжник по процесния договор за кредит, сключен между ищеца и
кредитополучателя „Велмик Агро“ ЕООД гр. Русе, чийто управител е бил до
2021 г., и не е към настоящия момент, както и, че е сигурен, че на
приложените анекси към договора от № 2 от 05.01.2021 г. до № 8 от 06.02.2022
г. почеркът и подписите не са изпълнени от него. Освен това сочи, че от
материалите по изпълнителното дело с № 2024***0400339 по описа на ЧCИ
ММ с рег. № *** на КЧСИ, образувано въз основа на издаден изпълнителен
лист и ЧГД № 875/2024 г. по описа на РРС е видно, че размера на вземането се
признава от дружеството кредитополучател и не е оспорено като към датата
на подаване на исковата молба дори цялото задължение е покрито. B този
смисъл доколкото дружеството кредитополучател не оспорва размера на
задължението към ищцовото дружество, счита, че назначаването на исканата
съдебно – счетоводна експертиза се явява излишно. Моли съда да отхвърли
претенцията изцяло като неоснователна.
Депозирана е допълнителна искова молба, в която ищецът поддържа
първоначално изложените от него доводи и доказателствени искания. Моли
съда да задължи ответника И. В. Г. от гр. Русе да направи изрично изявление
дали оспорва размера на вземанията на банката по процесния договор за
кредит, след което ще вземе становище по направеното възражение за
неназначаването на съдебно-счетоводна експертиза.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответната
страна заявява, че в случая не е спорен размерът на задължението му, а
оспорва само наличието на солидарност в заплащането му.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и
доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите,
2
визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна.
Съдът определя правната квалификация на предявените искове като
такива – чл. 422, ал.1 ГПК – иск за съществуване на вземане, оспорено по реда
на чл. 414 и чл. 415 ГПК.
Вземането е основано на Договор за банков кредит, който е абсолютна
търговска сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената на иска е над 25 000 лв. Искът е
подсъден на окръжен съд и редът за разглеждане е особеното производство по
търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.
Видно от представения по делото Договор за стандартен кредит за
оборотни средства № 0150/601/14112019/14.11.2019 г. и 8 бр. Анекси към
него, кредитополучател по същия е „Велмик Агро“ ЕООД гр. Русе, а И. В. Г.
солидарен длъжник. В условията на солидарност Г. е поел задължение да
върне ползвания от дружеството кредит, ведно с начислените лихви, такси,
комисионни и други разходи в предвидените в договора за кредит срокове с
първоначално определен краен срок за издължаване /погасяване/ на кредита
съгласно чл. 7.2. от договора – до 14.11.2020 г.
Със сключените впоследствие анекси към дoгoвopa зa кредит са
променяни сроковете на усвояване и погасяване на кредита, лихвени и други
условия, както и са продължавани сроковете зa ползване и издължаване
/погасяване/ нa кредита като на 06.02.2022г. е сключен последният анекс № 8
към Дoгoвopa за кредит, като считaнo oт датата на влизането му в сила,
страните се съгласяват и приемат, че установеното в договора зa кредит и
анексите към него ce изменя и се приема съдържанието и параметрите,
установени с този анекс, кoйтo peгулира всички отношения между страните до
окончателното събиране вземанията на Банката по договора за кредит в пълен
размер /главница, лихви, комисионни, разноски, такси и др./.
Съгласно т.2.8 oт анекса, редовният дълг, считано oт датата на анекса,
формиран от редовна главница по т.2.4, неиздължена, просрочена и изискуема
част от главницата по т.2.5, начислена, неизискуема лихва по т.2.6 и начислена,
просрочена и изискуема лихва по т.2.7, е в размер на 34 344,81 лева, като
погасяването е договорено да се извършва съгласно договорен погасителен
план по т.7.1 от анекса, на вноски, дължими на 20-то число oт месеца.
3
Съгласно т.7.2 от анекса е определен нoв краен срок за издължаване
/погасяване/ на кредита - 30.06.2024г.
Не е спорно обстоятелството, че предоставеният банков кредит е
усвоен съгласно условията на договора за кредит и анексите към него.
Видно oт извлечението oт счетоводните книги на ищеца, приложено
както по делото, така и към заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПK, oт 20.05.2023г. кредитополучателят и ответникът -
солидарен длъжник са изпаднали в забава за плащанията по договора за
кредит, като дo 24.01.2024 г. не са платили дължимите суми за девет вноски по
текущо дължимата главница, и десет вноски пo текущо дължимата
възнаградителна лихва /лихва върху редовна главница/, осем вноски по
текущо дължимата лихва за просрочена главница по чл.4.2 от договора,
наказателната лихва при просрочие пo чл.4.3 oт договора и девет вноски по
просрочена лихва /миграция/ по §3 oт Анекс № 04 oт 04.11 .2020 г. към
договора, посочени по вид, размер и падеж в приложената към исковата молба
справка по чл.366 oт ГПK. Поради забавата на кредитополучателя и ответника
- солидарен длъжник за плащане на посочените дължими суми, на основание
чл.17.2 във вр.с чл.17.1 от Анекс № 08 от 06.02.2022 г. към Договор за
стандартен кредит за оборотни средства № 0150/601/14112019 oт 14.11.2019 г.,
вземането на банката е обявено за изцялo предсрочно изискуемо и банката е
подала заявление по чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу „Велмик Агро“ ЕООД гр. Русе, ЕИК ********* –
кредитополучател и И. В. Г., ЕГН: ********** - солидарен длъжник.
Със Заповед № 450 oт 15.02.2024 г. за изпълнение на пapичнo
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПK съдът е разпоредил
ответникът да заплати солидарно с кредитополучателя на кредитора сумата от
33 844,81 лева - главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 15.02.2024 г. дo окончателното изплащане на вземането, сумата oт 338,45
лева - дължими такси пo тарифата на банката към 15.02.2024 г., сумата oт
812,91 лева - възнаградителна лихва за периода oт 20.05.2023 . дo 24.01 .2024
г., сумата от 2 265,85 лева - лихва за забава за периода от 20.05.2023 г. дo
14.02.2024 г., както и разноски пo делото за държавна такса в размер на 745,24
лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1 783,28 лева, като е издаден
и изпълнителен лист №395/15.02.2024 г. за посочените суми.
4
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 2024***0400339 по описа на ЧCИ ММ, peг. №*** в
KЧCИ. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК от получаване на поканата за доброволно
изпълнение е подадено възражение само от И. В. Г., ЕГН: ********** -
солидарен длъжник за недължимост на вземането, въз основа на което е
образувано настоящото дело.
За изясняване на спорните въпроси по делото, които основно се
свеждат до това, че подписите върху договора за кредит и анексите към него,
не са положени от лицето И. В. Г. е назначена съдебно – почеркова експертиза,
по която е депозирано заключение.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от правна страна следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет
установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на
ищеца, които са предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу
заповедта.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на
абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск,
която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съществуването на интерес от положителен установителен иск е свързано с
оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението
на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е
изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от
установяване на вземанията.
Същественият материално правен въпрос, от отговора на който зависи
правилното решение на делото, се свежда до това дали ответникът И. В. Г. е
поел солидарна отговорност към задълженията на кредитополучателя
„Велмик Агро“ ЕООД гр. Русе, ЕИК ********* по процесния Договор за
банков кредит за оборотни средства № 0150/601/14112019 от 14.11.2019 г.,
изменен и допълнен с 8 бр. анекси към него – положил ли е подписа си върху
банковите документи като солидарен длъжник и в случай, че не е солидарен
длъжник, а поръчител – погасена ли е отговорността му по чл. 147, ал.1 ЗЗД.
По отношение на първият въпрос – относно авторството на
положените подписи.
5
Видно от приетата съдебно почеркова експертиза положените във
всеки от анексите - № 2/05.01.2021 г.; № 3/13.08.2021 г.; № 4/03.09.2021 г.; №
/13.10.2021 г.; № 7/29.11.2021 г. и № 8/06.02.2023 г. към Договор за стандартен
кредит за оборотни средства № 0150/601/14112019 oт 14.11.2019г., подписите
на първа и втора страница, в реквизита „Солидарен длъжник“ са изпълнени от
И. В. Г., ЕГН: **********. Положеният в Анекс № 5/13.10.2021 г. подпис за
солидарен длъжник се различава по общ вид и съдържание на
транскрипцията, като не може да бъде съпоставен с подписите на И. В. Г.,
ЕГН: **********,и към момента на изготвянето на експертизата авторът му не
може да се установи, а по отношение на подписа положен в Анекс №
6/12.11.2021 г. вещото лице допуска, че вероятно е изпълнен от И. В. Г., ЕГН:
**********. Уточнява, че в случая положените подписи в сравнителните
материали са от лице, което е използвало три различни вида на подписване, но
като крайно заключение са положени от едно и също лице. Акцентира, че ако
се окаже, че използваният сравнителен материал е положен от друго лице, а
не от това, което е изследвано, това означава, че документите, подадени в
Търговския регистър и документите, описани от банката са изпълнени
/подписани/ от едно и също лице.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за да изготви
заключението си основно е ползвал сравнителни образци от почерка и
подписа на лицето И. В. Г., ЕГН: ********** от документи, полагането на
които е изпълнено пред длъжностно лице при подаването на заявление за
издаване на документи за самоличност и такива депозирани в Търговския
регистър, включително с нотариална заверка на подписа. В сравнителния
материал за изготвяне на заключението е ползвал представения в Търговския
регистър Договор за покупко-продажба на дружествени дялове, счетоводни
баланси, протоколно решение на едноличен собственик на фирмата,
Учредителен акт на дружеството и ги е посочил в експертизата. Съобразно
този представен сравнителен материал заключението на вещото лице
категорично е, че подписите, положени за „солидарен длъжник“ са изпълнени
от същото лице, което е подписало и сравнителния материал.
При анализа на подписите, обекти на експертизата е използвал
специализиран видеоспектрален компаратор с УВ и ИЧ филтри във видимата
и невидимата част на спектъра, представляващ уред с различно настройване
6
на светлинните източници – пряко, косо и с различни филтри в диапазона на
инфрачервения спектър и ултравиолетовия, който се използва за установяване
на технически подправки върху документите – пренасяне на подписи и
всякакъв вид фалшификация, като в случая няма установено някакво
вмешателство по документите.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема заключението на
вещото лице, като компететно и обосновано и приема за безспорно доказано
полагането от страна на ответника И. В. Г., ЕГН: ********** на подписите в
Анекс № № 2,3,4,7 и 8 към договора да кредит, като вероятността за
полагането на подписите в анекс № 5 и № 6 не разколебава крайното
заключение. С Анекс № 8/06.02.2023 г. към Договор за стандартен кредит за
оборотни средства № 0150/601/14112019 oт 14.11.2019 г., който безспорно е
подписан от Г. са преуредени изцялo отношенията между страните и този
анекс съдържа всички елементи на договора за кредит – предоставена сума на
кредита, срокове, дължими възнаградителни лихви, неустойки, както и и
изрично изявление на солидарният длъжник И. В. Г., ЕГН: **********, че
поема задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на задълженията по този анекс, както и по договора за кредит.
Видно от чл.16.3 от анекса ответникът И. В. Г. е встъпил в дълга на
кредитополучателя на основание чл.101 oт З3Д и при условията на чл.121-127
oт ЗЗД се е задължил да отговаря за дълга солидарно с кредитополучателя в
качеството си на солидарен длъжник, a не като поръчител пo чл.138 и
следващите от Закона за задълженията и договорите.
Дори да се приеме, че някой от предходните анекси не може с
категоричност да се твърди, че е бил подписан от ответника, то с
подписването на Анекс № 8/06.02.2023 г. Г. е встъпил като солидарен длъжник
в задълженията на кредитополучателя и се е задължил да отговаря солидарно
за погасяването на този кредит пред ищеца.
По отношение възражението, че И. В. Г., ЕГН: ********** не е
солидарен длъжник, а поръчител и евентуалното погасяване на
отговорността му по чл. 147, ал.1 ЗЗД, съдът намира същото за неоснователно.
Дори и ответникът да има качеството на поръчител по договора за
кредит и анексите към нeгo, което обстоятелство не е налице, отговорността
му по договора и анексите към нeгo, не е отпаднала и по отношение на нeгo
7
очевидно не e изтекъл шестмесечният срок по чл.147 oт ЗЗД. C Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. пo тьлк.дело № 4/2013 г. на OCГTK на BKC в т.18 е
прието, че вземането, произтичащо oт договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, нo след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. Трайната практика на BKC
постановява, че отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен
с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 oт ГПK е изтекъл 6-
месечният срок по чл.147, ал.1 oт 33Д, чийто начален момент се определя от
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до поръчителя. Видно oт представените по делото
писмени доказателства - уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено
на ответника на 10.11.2023г., а на кредитополучателя „Bелмик Агро“ ЕООД на
01.12.2023 г. Към датата на подаване за Заявлението за издаване за заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПK - 24.01.2024 г., очевидно нe e изтекъл
срокът по чл.147, ал. 1oт 33Д и съответно отговорността на ответника по
договора за кредит и анексите към него не е погасена.
Водим от горното, настоящият съдебен състав счита иска за
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените по делото разноски от ищцовата страна следва да бъдат
възложени в тежест на ответника съобразно представената справка по чл. 80
ГПК.
Съгласно ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, в
производството по чл. 422 ГПК с решението по установителния иск съдът се
произнася и по дължимостта на разноските за заповедното производство -
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 422, ал.1 ГПК Русенският окръжен
8
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА съществуването на вземането на „Уникредит Булбанк“
АД ЕИК ***919536 гр. София, седалище и адрес на управление гр. София,
район възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, действащо чрез пълномощника
адв. И. С. И. – АК Стара Загора по отношение на И. В. Г., ЕГН: ********** от
с. *** за съществуване на вземане, произтичащо от Договор за банков кредит
за оборотни средства № 0150/601/14112019 от 14.11.2019 г., изменен и
допълнен с 8 бр. анекси към него, кредитополучател по който е „Велмик
Агро“ ЕООД гр. Русе, а И. В. Г. - солидарен длъжник, както следва: - вземане
за просрочена главница по кредита в размер на 33 844,81 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 15.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата; 812,91 лв – възнаградителна лихва върху редовна
главница за периода от 20.05.2023 г. до 24.01.2024 г., 2 265,85 лв – лихва за
забава за периода от 20.05.2023 г. до 14.02.2024 г., 338,45 лв – дължими такси
по тарифата на банката към 15.02.2024 г.
ОСЪЖДА И. В. Г., ЕГН: ********** от с. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Уникредит Булбанк“ АД ЕИК ***919536 гр. София, седалище и адрес на
управление гр. София, район възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7 сумата от
3 359,52 лв разноски в производството пред РОС, от които 745,24 лв заплатена
държавна такса и 2 614,28 лв – адвокатски хонорар; както и направените в
заповедното производство разноски по ч.гр.д. № 875/2024 г. по описа на РРС в
размер на 2 528,52 лв, от които 745,24 лв за държавна такса и 1 783,28 лв за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9