Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 17.07.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на 17.06.2019година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 8722 по описа за 2008 год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по искове
с правно основание чл.405 и чл.409 от КЗ.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. С.К.Ч., адрес: ***
против З. „А.Б.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от О.Ц.П.и А.Б.А., в която се твърди следното : между страните е
сключен Договор за застрахователна полица „Каско” №17-0300/140/5001054, касаещ
собствения на ищеца лек автомобил BMW Х6М, с регистрационен номер ***.
Процесната полица е със срок на валидност от 07.10.2017г. до 06.10.2018г.
Приетата и от двете страни застрахователна сума е 65 000,00 лева. Дължимата по
полицата премия като първа вноска в размер на 2906,85лв. е заплатена по банков
път от В.Н. на 06.10.2017г. и договорът е породил валидно действие в
отношенията между страните.
Излага се, че съгласно чл.7.1.4 от Общите
условия на застрахователя, приложими към така сключената полица, покритият риск
включва и злоумишлени действия /вандализъм/ от трети лица. На 15.01.2018г. в
гр.Плевен е настъпило именно такова застрахователно събитие. Собственият на
ищеца автомобил бил паркиран на паркинга на II-ра Клинична база – Плевен, на ***
в града, като станал обект на злоумишлени действия от неизвестно лице. Около
17:30 часа на посочената дата ищецът установил, че застрахованият автомобил е
надраскан с остър предмет от двете страни, а в двата фара са забити големи види.
Подобни били забити също така в левия стоп, а десният стоп бил надраскан по
протежение на автомобила от калника. Надраскани били също така предна броня,
задни калници и врати.
След регистрирано обаждане на тел.112,
ищецът подал сигнал до II РПУ-Плевен (вх. №339100-507/16.01.2018 г.), с
посочени основните обстоятелства около инцидента. Образувана е преписка, като
същата е изпратена по компетентност на РП-Плевен, за което ответното дружество
е надлежно уведомено. Към настоящия момент производството по същата е
неприключило с влязъл в сила акт на прокуратурата и/или съда.
На 16.01.2018 г., в изпълнение на
договорните си задължения по полицата, ищецът предявил пред застрахователя
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпилото ден
по-рано застрахователно събитие. Завеждането е удостоверено от З. „А.Б.” с
№0300/18/140/500047. В уведомлението до застрахователната компания отново са
посочени основните обстоятелства около настъпването на щетата така, както и пред
органите на МВР. Предоставената информация в сигнала и уведомлението е напълно
идентична. В.Н. предоставил също така на ответника всички изискани от
дружеството писмени доказателства, необходими за установяване размера на
дължимото обезщетение.
На 17.01.2018г. представител на З. „А.Б.”
извършил оглед на увредения автомобил. Изготвен бил и опис на констатираните
увреждания. Съгласно същия застрахователят
потвърдил повредите по двата предни калника и предния капак, като на
този етап не била призната претенцията за нови детайли. Признат бил също така
ремонт на фаровете, включително подмяна на стъклата, 4 работни часа за
подмяната им и разходи по лепенето им.
На 13.02.2018г. пред З. „А.Б.” са
депозирани 2 броя становища от сервиз „М.К.” гр.София, в който междувременно е
оставен за ремонт процесният автомобил, според които предният капак на лекия
автомобил BMW с рег. № *** не подлежи на ремонт, а е необходима подмяната му,
така както двата предни калника, за да бъде възстановен оригиналния вид на
автомобила.
На 21.02.2018г. В.Н. е подал възражение (вх. №5/21.01.2018г.) срещу
признатите от застрахователя щети, обективирани в опис от 17.01.2018г. На
09.03.2018г. ответното дружество е уведомило ищеца с писмо (Изх. №310-2-2041),
че след извършен допълнителен оглед и преразглеждане на щетата признава в
допълнение към първоначално описаните щети - разходите за подмяната на фарове,
както и 2 работни часа за предния капак. Към отговора е приложен детайлен опис
на увредените детайли, както и за кои от тях се признава подмяната им с нови,
респективно колко работни часа труд се признават за детайлите, подлежащи на
ремонт. Видно от изготвения от ответното дружество опис, увредените детайли
включват броня (облицовка), преден капак, фар-блок - комбинирани светлини
(преден ляв), калник (преден ляв), фар-блок комбинирани светлини (преден
десен), преден десен калник, капак (заден), заден ляв калник, стоп-блок,
комбинирани светлини (заден ляв външен), заден десен калник, стоп блок
комбинирани светлини (заден ляв външен), заден десен калник, стоп блок
комбинирани светлини (заден десен външен), 4 бр. врати и стоп-комбинирани
светлини (заден ляв външен). Посочено е също така, кои от увредените детайли се
нуждаят от боядисване, за кои е необходимо ремонт и за кои - подмяна с нови,
както и признатите работни часове труд (вж. Описание на щета
0300/18/140/500047.
Във връзка с така признатите от
застрахователя щети, за последния е възникало задължение за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение по реда на процесния договор и общите
условия към същият. Поради забава от страна на ответника, ищецът е възложил на
сервиз „М.К.” отстраняването на щетите по фаровете и стоповете. Следва да се
има предвид, че на основание чл.97.2 от Общите условия на застрахователя за
автомобили не по-стари от 8 години, какъвто е и процесният, застрахованият може
да отстрани щетите в автосервиз в България по свой избор в рамките на определени
от застрахователя лимити. Ето защо, на 19.03.2018 г. на застрахователя е
представена Фактура № **********/15.03.2018 г. от посочения по-горе сервиз за
сумата от 8 848,80 лв., (осем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и
осемдесет стотинки), ведно с преводно нареждане за заплатената от В.Н. сума по
банкова сметка ***. Действията от страна на застрахования са с цел съдействие
на застрахователя при процедурата по ликвидация на така заведената щета.
По отношение на останалите
увредени детайли, признати от застрахователя, В.Н. е уведомил ответното
дружество на 26.03.2018г., че желае боядисването и отремонтирането им да му
бъде изплатено на база експертна оценка по посочена от него банкова сметка. ***,
на 27.03.2018 г. застрахователят отново е извършил оглед на процесния
автомобил. ЗАД „А.Б.“ АД обаче, не е изпълнило договорното си задължение да
изготви експертна оценка, на базата на която да бъде определен и пълният размер
на дължимото застрахователно обезщетение.
Вследствие пасивността на
застрахователната компания, доверителят се е възползвал от предоставената му с
Общите условия към процесния договор опция, като е възложил ремонтирането на
останалите увредени детайли на сервиз на „Г.Г М.“ ЕООД гр. Перник. По този
начин за него е възникнало задължение за заплащане на допълнителна сума в
размер на 4 839.21 лева (четири хиляди осемстотин тридесет и девет лева и
двадесет и една стотинки). Същото е установено по размер, съгласно фактура от
16.11.2018 г., като дължимата за ремонта сума е заплатена при предаването на
автомобила на 16.11.2018 г., установено със съставянето на изричен протокол.
Съгласно раздел VIII, чл.35 от
Общите условия на застрахователя - при настъпване на застрахователно събитие,
същият е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. За ищеца
размерът на кумулативно понесените вреди включва заплатената от него сума за
ремонт на увредените фарове и стопове към сервиз „М.К.” - в размер на 8848.80,
както и допълнително възникналото задължение към сервиз на „Г.Г М.“ ЕООД в
размер на 4 839.31 лева или общо дължимо от застрахователя обезщетение е в
размер на 13 688.11лв.
В разрез с процедурата по вече
установените и признати от застрахователя щети, с писмо изх. №310-02-3775 от
18.05.2018г. З. „А.Б.” се е произнесло с отказ от изплащане на застрахователното
обезщетение на В.Н.. Като мотив на отказ е посочено, че от всички събрани по
претенцията доказателства дружеството било установило „пълно несъответствие
между вида, мехазнизма и степента на уврежланията на автомобила” и начина, по
който е описано тяхното възникване. “
Твърди се, че отказът е бланкетен,
необоснован и без излагането на каквито и да е аргументи, обосноваващи
наведените твърдения за несъответствие. На 04.06.2018г. ищецът подал жалба пред
застрахователната компания, в която
възразил срещу така постановения отказ, но на 15.06.2018г. ответното
дружество отговорило, като потвърдило
същия. В проведената кореспонденция, включително дадени пред Комисията за
финансов надзор (КФН) обяснения, след подаден от застрахования сигнал,
застрахователят реферирал към издадено на 11.05.2018г. Постановление на
РП-Плевен по преписка 4999/2018 за отказ да се образува досъдебно производство
по подадени от ищеца сигнал, поради това, че било налице „малозначителност на
деянието”, съгласно чл.9 ал.2 от НК.
Посочва се, че от една страна ЗАД „А.Б.“
АД обвързва по недопустим начин ангажирането на договорната си отговорност с
производството по реда на НПК, независимо че извършването на деянието е
безспорно установено. От друга се твърди, че от юридическа гледна точка некоректно се смесват основни понятия на
наказателния процес като ”малозначителност“ и „малаважност“.
Излага се, че
Постановлението на РП-Плевен по пр. пр 4999/2018 е обжалвано пред ОП-Плевен и
отменено с нейно Постановление от 01.10.2018г. След настъпването на тези нови
обстоятелства, от името на В.Н. е изпратена покана до З. „А.Б.“ (вх.
№200-00-4186/09.10.2018г.) за преразглеждане на отказа и за доброволно
изпълнение, изразяващо се в изплащане на дължимото обезщетение.
В разрез с основните принципи на
облигационното право и в пълно противоречие с добрите търговски практики, от
застрахователя отново е получен бланкетен отговор, в който напълно необосновано
се отказва изплащането на дължимото застрахователно обезщетение.
По този начин, за ищеца
остава единствено възможността за защита на правата му по съдебен ред, чрез
предявяването на осъдителен иск за заплащане на дължимото застрахователно
обезщетение, ведно с дължимата върху същото законна лихва за забава, считано от
18.05.2018г. (датата на отказа), до датата на завеждане на исковата молба.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 13688.11лв., ведно със законната лихва за забава върху
същото за периода от 18.05.2018г. до 28.11.2018г., включително - в размер на
742.92лв. за периода от 18.05.2018г. до 28.11.2018г.
Претендира се и законната лихва
върху главницата (дължимото обезщетение), считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответното дружество, чрез Адвокатско дружество „А, Д,, Р, Г,
и с.", с адрес: ***, адв. С.М. - член на САК, съдебен адрес: ***, в който
се твърди следното : направено и искане
за оставяне на исковата молба без движение поради непосочване на датата, на
която е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие. Искането е
неоснователно - в исковата молба е посочено, че застрахователното събитие е
настъпило на 15.01.2018год.
Заявява се, че исковете са допустими,
но неоснователни. Не се оспорва, че е сключена Застрахователна полица №
17-0300/140/5001054 от 0б.10.2017г., оспорва се в цялост иска за обезщетение за
имуществени вреди, поради неоснователност на същия.
Оспорва се причинната връзка между вида,
механизма и степента на уврежданията по процесния л.а. „БМВ Х6" и
механизма на тяхното получаване.
Заявява се, че е налице съществено
несъответствие между констатираните увреждания по автомобила, описани в Опис на
щета №0300/18/140/500047 (представен към исковата молба), и начина, по който е
описано тяхното възникване съгласно Уведомление за щета от 16.01.2018г. (док. №
3 от ИМ).
Излага се, че съгласно т.85 от
Общите условия към застрахователния договор („ОУ“): „Застрахованият носи
тежестта за доказване на настъпило застрахователно събитие...". Ищецът не
е доказал начина (механизма), по който е настъпило застрахователното събитие, кога
точно е настъпило то и причинната връзка с констатираните увреждания по
процесното МПС. Тези обстоятелства не са изяснени в хода на производството по
претенцията пред Застрахователя, в това число и в хода на образуваното
наказателно производство по пр. пр. № 1838/2018г. по описа на РП - Плевен,
поради което Застрахователят напълно основателно е постановил мотивиран отказ
да изплати претендираното застрахователно обезщетение.
Заявява се, че предвид уговореното
между страните, при липса на избран начин за отстраняване на щети при сключване
на застрахователния договор, щетите се отстраняват в зависимост от възрастта на
автомобила (в случая под 8г.) по реда, посочен в т. 97.1. и т.97.1. от ОУ, а
именно след предварително писмено съгласие на Застрахователя в посочен от него
автосервиз (97.1) или в избран от застрахования автосервиз след предварително
определен от Застрахователя лимит на цени, резервни части, материали и труд
(97.2).
Противно на горното ищецът е
отремонтирал процесното МПС в автосервиз „М.К." ЕООД (съгласно Фактура №
**********/15.03.2018г. (док. № 10 от ИМ)), който автосервиз нито е бил посочен
от Застрахователя по смисъла на т.97.1. от ОУ, нито Застрахователят е бил
уведомен от ищеца за избора на автосервиз, съответно не е имал възможността
предварително да определи лимити, до които би покрил размера на щетите по
смисъла на т.97.2. от ОУ. Впоследствие отново в нарушение на горецитираните
разпоредби на ОУ, ищецът е възложил допълнителен ремонт на процесното МПС в автосервиз
„Г.Г. М." ЕООД, за което е издадена Фактура №122/16.11.2018г.(док. № 11 от
ИМ). За последното Застрахователят не е дори и уведомен. Следва да се вземе
предвид, че искането за изплащане на обезщетение по експертна оценка изобщо не
е предвидено за коли на възраст под 8г. (така и т.97.3 от ОУ). Ищецът е
възложил и заплатил гореописаните ремонтни дейности, извършени по процесното
МПС, без съгласието и представянето на възлагателно писмо от страна на
Застрахователя, което изискване е предпоставка за основателност на
застрахователната претенция.
С гореописаните недобросъвестни
действия ищецът не само е направил опит да ощети Застрахователя, но е нарушил
конкретни разпоредби на застрахователната полица. На общо основание
неизпълнението на задължения на страната по застрахователната полица е
освободило от отговорност Застрахователя, което обосновава и направеният от
негова страна отказ за изплащане на обезщетение.
Твърди се, че е налице груба
небрежност от страна на ищеца, което представлява самостоятелно основание за
отказ от изплащане на обезщетение, съответно обосновава неоснователност на
иска.
В т.126.0 от ОУ е дадена дефиниция
на термина груба небрежност, а именно „неполагането на дължимата грижа в голяма
степен, несъобразяване с това, което всеки в дадена ситуация би съобразил.
Грубата небрежност е налице тогава, когато виновното лице не е положило тази
грижа, която всеки на негово място би положил".
Съгласно т.78.3. от ОУ
застрахованият е длъжен да полага грижата на добър стопанин. Както ищецът е
посочил в Уведомление за щета от 16.01.2018г. л.а. „БМВ Х6" е бил паркиран
на неохраняем паркинг, като за период повече от седмица автомобилът е бил
оставен без надзор. Макар за ищеца да не е вменено законово или договорно
задължение, вземайки предвид високата стойност на процесното МПС, подобни
действия говорят за неполагане на достатъчна грижа от негова страна.
Същевременно не е изяснено кога точно е настъпило застрахователното събитие,
което допълнително индикира, че автомобилът е бил оставен без надзор за
продължителен период от време.
Грубата небрежност, изразяваща се в
неполагане на дължимата грижа, както и неизпълнение на поети по полицата
задължения в тази връзка, е самостоятелно основание за отказ за изплащане на
обезщетение.
При условие на
евентуалност се възразява срещу размера на претендираното обезщетение за
имуществени вреди, като прекомерно завишен.
След извършения ремонт от автосервиз „М.К.“
ЕООД на процесното МПС са поставени нов комплект фарове и стопове (видно от
представена фактура), чиято стойност е в размер на 8 848,80 лева. Поставените
фарове и стопове не са от същия вид, модел и качество като увредените, а от
по-нов, чиято стойност е в пъти по-висока. Излага се, че целта на
застрахователното обезщетение е да репарира претърпените имуществени вреди като
вместо увреденото имущество се закупи друго от същия вид и качество, а не да
облагодетелства неоснователно застрахованите. Относима за определяне на размера
на застрахователното обезщетение е действителната стойност на увреденото
имущество към момента на застрахователното събитие. В нарушение на чл.400 ал.1
от Кодекса за застраховане застрахованият недобросъвестно претендира суми,
които многократно нахвърлят реално претърпените вреди.
Въз основа на Фактура №
122/16.11.2018г., издадена от автосервиз „Г.Г. М." ЕООД, ищецът претендира
сумата от 4 839,31 лв. с ДДС. Нито във фактурата, нито в приложение към нея са
описани извършените ремонтни дейности, поради което не е изяснено за какви
точно е осъществен този разход. В представения Приемо - предавателен протокол
от 16.11.2018г. (док. № 22 от ИМ) е посочено, че процесното МПС е върнато „след
извършен пълен ремонт на база предоставена проформа калкулация от нашия сервиз
от дата 08.09.2018г...”. В представената към ИМ калкулация от 08.09.2018г. са
описани ремонтни дейности, включително подмяна с нови фарове и стопове (т.3,
т.5, т.9, т.11, т.16 от описа), които се припокриват с дейностите, извършени
по-рано от автосервиз „М.К." ЕООД. Общата стойност на калкулацията е 2
947,21 лв., т.е. налице е съществено разминаване със стойността на
горепосочената фактура. Следва да се отбележи, че тази фактура е издадена след
постановяване на отказа на застрахователя и същата не му е представена.
Оспорва се и акцесорният иск за
лихва.
В о.с.з. ищцовата страна
се представлява от адв. Ч., който поддържа исковете и навежда подробни доводи в
представена писмена защита.
Ответната страна, редовно призована, се
представлява от адв.М., който оспорва исковете и навежда подробни доводи в
представена писмена защита по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Предявениге искове са допустими и по същество
– основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Не е спорно, че е сключена Застрахователна
полица №17-0300/140/5001054 от 0б.10.2017г. по отношение процесния автомобил,
както и че застрахователното събитие е настъпило през време на действие на
процесната застраховка. Съдът приема за безспорно, а това се установява и от
заключението на ВЛ /становище вкл. в последното проведено по делото о.с.з/, че
към датата на застрахователното събитие процесното МПС е било около 8 години от
периода на въвеждане в експлоатация.
Ответната страна оспорва причинната връзка
между застрахователното събитие и вредоносния резултат; оспорва се предприетото
от ищеца отремонтиране на процесното МПС в избрани от него сервизи за ремонт.
Твърди се от страна на ответника, че ищецът е проявил груба небрежност по
отношение стопанисването на МПС в деня на настъпилото застрахователно събитие и
не е проявил грижа на добър стопанин; посочва се, че подменените части на МПС
били нов модел, което неправомерно завишило претенцията за обезщетение.
По делото се установява, че собственикът на
застрахования автомобил работи в ***и е ***.
Установява се, че вандалският акт, извършен спрямо лекия автомобил, е настъпил
на паркинга на ***, където е и работното място на ищеца. Това, че повредите по автомобила произтичат именно от
такъв акт на вандализъм /макар и извършен от страна на неустановени понастоящем
лица или лице/ се доказва от депозирания от ищеца Сигнал в тази връзка до ОД
МВР-Плевен, още на 16.02.2018год. Видно е, че е образувано съответно
наказателно производство в тази връзка. Не са налице доказателства за това в
деня на настъпване на застрахователното събитие ищецът да не е проявил грижата
на добър стопанин по отношение притежавания от него автомобил, респ. не са налице
доказателства за това да е проявил груба небрежност в тази връзка. В случая
автомобилът е бил паркиран на паркинга на здравно заведение в града, обособено
за това, а престоят му е бил свързан с обстоятелството, че ищецът е изпълнявал
трудовата си функция. Автомобилът не е бил паркиран нито на забранено място,
нито на безлюдно и/или необозначено за това място, което да е индиция за това ищецът
да е могъл или да е бил длъжен да предвиди
настъпването на процесните вреди по автомобила. Впрочем, характерът на
същите е от такова естество, че биха могли да бъдат нанесени от всеки и по
всяко време на денонощието. С оглед установената възраст на процесното МПС
съдът приема, че ищецът, извършвайки ремонта на
същия в избраните от него автосервизи, не е нарушил Общите условия по
договора за застраховка/ОУ/ – чл.97.2. Нанесените по автомобила му щети са
покрит риск съгласно чл.7.1.4 от същите, поради и което ответникът неправилно е
отказал заплащане на сумите, заплатени впоследствие от ищеца за извършения
ремонт и претендирани в настоящото производство – чл.35, раздел VIII от ОУ. По делото са
приети две заключения, изготвени от ВЛ В.И., като съдът приема, че следва да
приеме за относимо към предмета на делото
второто, изготвено такова – л.295 и сл. от делото – с оглед проверените
документи и книжа, отразени в същото и представения Договор за извършване на
автосервизни услуги от 15.09.2015год., сключен между ответното дружество и „В.И.“
ООД-Плевен, автокомплекс БМВ - л.267 и сл. от делото. Съгласно това
заключение стойността на нанесената щета
по процесното МПС при възстановяване с оригинални нови части в сервиз „В.И.“ ООД
съобразно процесната опис-щета и наличие на възлагателно писмо от ответника,
възлиза на сумата 7 840,26лв. Т.к. е направено своевременно изменение на
размера на главния иск, то същият се
явява изцяло основателен и доказан, следва да се уважи. Следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда.
С оглед основателността
на главния иск, основателен и доказан се явява и
акцесорният – за лихва за забава, по който след допуснатото изменение на
размера на този иск, се претендира сумата 424,69лв. за периода от
18.05.2018год. до 28.11.2018год. Този
иск също следва да се уважи.
При този изход на делото ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по
делото в размер 1488,39лв. Не следва да се присъждат разноските, претендирани
за транспортни разходи на адвоката на
ищеца за три о.с.з. В тази връзка съдът приема, че волята на ищеца е била да
упълномощи адвокат от САК, респ. уговореното възнаграждение като хонорар е следвало да включи и такива разходи.
По изложените съображения съдът ,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.405 от КЗ „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. С.К.Ч., адрес: ***
сумата 7840,26лв., представляваща
неизплатено застрахователно
обезщетение по Договор за
застрахователна полица „Каско” №17-0300/140/5001054 на лек автомобил BMW Х6М, с
регистрационен номер ***, за настъпило на 15.01.2018год. в гр.Плевен
застрахователно събитие, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2018год. -
датата на подаването на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.409 от КЗ „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. С.К.Ч., адрес: ***
сумата 424,69лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 18.05.2018год. до 28.11.2018год.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, пълномощник адв. С.К.Ч., адрес: *** разноски по делото в общ размер
1488,39лв.
Решението може да бъде обжалвано чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: