РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Пловдив, 24.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, I състав в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от председателя адм.
дело № 959 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.226 от АПК във връзка с чл. 215
от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Настоящото
дело е образувано след постановяване на решение
№3717 от 22.03.2018г. по адм д.№ 8289/2018г. на Върховния административен съд,с
което е отменено решение №821 от 18.05.2017г.,постановено по адм. дело
№2273/2016г. на Административен съд Пловдив и делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав при
спазване на задължените указания,дадени от касационната инстанция.
Първоначално
производството е образувано по жалба вх.№ 15436/28.09.2016г. на „О. 8“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Густав Вайганд“ №
14, представлявано от *** Г.Н.Б., срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-47/19.08.2016г. на Началника на
РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 216,ал.6,
във връзка с чл. 149, ал. 5 от АПК е прогласена нищожността на Разрешение за
строеж № 377/15.12.2010г. на Главен архитект на Община Пловдив заедно с
одобрените инвестиционни проекти и извършената със Заповед № 2/06.01.2014г.
презаверка на разрешение за строеж, за строеж „Многофункционална сграда с
офиси, хотел и бизнес апартаменти, общежития, хранителен магазин и подземен
паркинг“ , находящ се в УПИ VI-522.3589-обществено
обслужващи дейности,хотел, кв.165 – нов /279-стар/ по плана на Централна
градска част, гр.Пловдив, с възложител на строежа „О. 8“ ЕООД.
Жалбоподателят ,при първоначалното
разглеждане на делото,поддържа,че следва да бъде прогласена нищожността на оспорената заповед и
евентуално да се отмени като незаконосъобразна. Прави възражения за нарушение
на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл.26 от АПК
протестът не бил връчен на дружеството жалбоподател и така то било лишено от
възможност за защита. Самият протест твърди да е недопустим поради липсата на
обоснован важен държавен или обществен интерес, а от тук и поради липса на материална
легитимация за прокурора да започне производство по чл.216 от ЗУТ. Твърди
липсата на компетентност на органа издал акта, по аргумент от разпоредбата на
чл.156 от ЗУТ и наличието на влязло в сила разрешение за строеж.
В настоящото производство,в представените
писмени бележки, процесуалните представители на жалбоподателя поддържат,че към
момента на издаване на оспорената заповед административният орган не е разполагал и не е събрал каквито и да е
доказателства,въз основа на които да направи извод,че обектите в собствения му
недвижим имот,имат статут и попадат в защитена територия за опазване на
културното наследство. Твърди се,че началникът на РДНСК-ЮЦР безкритично е преписал
съдържанието на протеста,като горното е самостоятелно основание за отмяна на
оспорения административен акт,представляващо съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.От тук ,налице е липса на
мотиви,администратвният акт се явявал незаконосъобразен поради неспазване на
установената форма в производството по издаването му.
В
жалбата се навеждат и доводи за материална незаконосъобразност на заповедта.
Оспорват се констатациите на
административния орган и се твърди, че имотът, по отношение на който е издадено
разрешението за строеж не е недвижима културна ценност.Оспорва се ,че сградите
в имота на „О. 8“ ЕООД имат статут на единична недвижима културна
ценност/НКЦ/,както и че същите попадат в границите и в охранителната зона на групови
паметници:Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив „ в гр.Пловдив-групов паметник на
културата-исторически, архитектурно-строителен,на урбанизма и културния пейзажи
ансамбли,включени в обхвата на Историческата зона с техните граници,както и с
охранителните им зони с техните ансамбли.Поддържа се,че Протокол № 5/22.05.2000г.
на Националния съвет за опазване на паметниците на културата/НСОПК/,ведно с
приложените към него текстова и графична част ,с който са обявени групови
паметници на културата не е индивидуален административен акт по чл.21 от АПК,с
който приключва производството по обявяване на един имот за НКЦ.
Твърди, че дори и да са налице описаните
в оспорената заповед пороци при издаване на разрешението на строеж и
одобряването на инвестиционните проекти, то те не са непреодолими и не водят до
нищожност. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Ответникът-Началник на РДНСК-Пловдив,към
Главна Дирекция „Строителен контрол“ , чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Излага подробни съображения за
неоснователност на възраженията на жалбоподателя. Представя писмена защита.Претендира
разноски.
Заинтересованата страна -Главен архитект
на Община Пловдив ,чрез процесуалния си представител,поддържа,че жалбата е основателна. Излага доводи, че
спорното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган в
законоустановената форма, при спазване на материалния закон и при правилно
прилагане на административнопроизводствените правила. Моли да се отмени
оспорваната заповед.
Окръжна прокуратура Пловдив застъпва
становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Пловдив,Първо
отделение,І състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните,
след преценка на събраните по делото писмени доказателства, по допустимостта на
жалбата констатира следното:
Жалбоподателят
е възложител на строежа и като адресат на заповедта разполага с право на жалба.
Спазен
е 14-дневния срок за обжалване. Заповедта е връчена на 14.09.2016г.,видно от
приложените към преписката известия за доставяне, а жалбата е подадена на
16.09.2016г. чрез администрацията на ответника.
Ето
защо жалбата се
явява ДОПУСТИМА.
От фактическа страна се установява следното с оглед
представената административна преписка по издаване на Заповед № ДК-10-ЮЦР-47/19.08.2016г. на Началника на
РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл.
216,ал.6, във връзка с чл. 149, ал. 5 от АПК е прогласена нищожността на Разрешение за
строеж № 377/15.12.2010г. на Главен архитект на Община Пловдив заедно с
одобрените инвестиционни проекти и извършената със Заповед № 2/06.01.2014г.
презаверка на разрешение за строеж, за строеж „Многофункционална сграда с
офиси, хотел и бизнес апартаменти, общежития, хранителен магазин и подземен
паркинг“ , находящ се в УПИ VI-522.3589-обществено
обслужващи дейности,хотел, кв.165 – нов /279-стар/ по плана на Централна
градска част, гр.Пловдив, с възложител на строежа „О. 8“ ЕООД;приобщена към доказателствения материал по адм
д.№ 2273/2016г.,като част от доказателствата са приложени отново и по
настоящото дело.
Видно от нотариален акт № 192, т. III, рег. № 6261, нот. дело № 558/2009г., вписан с вх.
рег. № 1791 от 10.07.2009г., акт № 184, том 47, дело № 8909/2009г. на Служба по
вписванията – Пловдив,/л.120 и сл./, „О. 8“ ЕООД е придобило собствеността
върху дворно място, находящо се в гр. Пловдив, община Пловдив, с
административен адрес: ул. „Одрин“ № 8, цялото с площ от 3072, 50 кв.м.,
съставляващо УПИ – II, отреден за п.и. № 610, в кв. 165 по план на гр.
Пловдив, Централна Градска част, утвърден Заповед №1155/29.11.1982г., при
съседи: от две страни ул. „Г.М.Димитров“ и ул. „Одрин“, УПИ – I – болница и УПИ III
– 634 – за ЖСК и магазини, заедно с построените върху имота тютюнев склад на
четири етажа, застроен върху 1050 кв.м. от към ул. „Одрин“, тютюнев склад на
четири етажа, застроен върху 760 кв.м. от към ул. „Г.М.Димитров“, с предишно
наименование ул. „Н. Гълъбов“, и заедно с всички подобрения и приращения в
имота.
Съгласно скици, издадени от СГКК –
Пловдив /л. 125-129/, в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, са
нанесени: 1) поземлен имот с к.и. 56784.522.3592 /стар
3590/, номер по предходен план 522.3590, кв. 165, парцел II – ри, с площ 370 кв.м., отразен като собственост на „О. 8“ ЕООД по н.а. № 184, том
47, дело № 8909/2009г. на СВ – Пловдив; 2) поземлен имот с к.и. 56784.522.3593
/стар 3589/, номер по предходен план 522.3589, кв. 165, парцел IV – ти, с площ 2565 кв.м., отразен като собственост на „О. 8“ ЕООД по н.а. № 184, том
47, дело № 8909/2009г. на СВ – Пловдив.
В имот с к.и. 56784.522.3592 е нанесена
една четириетажна сграда к.и. 3592.1, застроена площ от 303 кв.м. и
предназначение: „Складова база“, а в имот с к.и. 56784.522.3593 са нанесени две
сгради: двуетажна сграда к.и. 3593.6 със застроена площ от 21 кв.м. и
четириетажна сграда к.и. 3593.7 със застроена площ от 1464 кв.м. и двете с
предназначение: „Складова база“. Посочените сграда също са вписани като
собственост на „О. 8“ ЕООД по н.а. № 184, том 47, дело № 8909/2009г. на СВ –
Пловдив.
Основният спор по делото се
концентрира досежно обстоятелствата дали обекти в имота на дружеството -жалбоподател
са със статут на недвижима културна ценност в защитена територия, за които при
издаване на разрешение за строеж се изисква съгласуване с Министерство на
културата, а такова в настоящия случай не е налице.
Ето защо съдът излага фактическата
обстановка досежно тези факти в следната последователност.
Според писмо изх. № 6600/25.11.1975г. на
Националния институт за паметниците на културата и приложения към него Списък на
декларираните архитектурни паметници на културата от периода 1880 – 1920 г. в
гр. Пловдив /л.200 и сл/ като паметник на културата и част от ансамбъла на ул.
„Иван Вазов“ е посочен: „Тютюнев склад на ул. „Одрин“ и ъгъла на ул. „Н.
Гълъбов“.В списъка/л.205/в т.32 е
посочен този тютюнев склад.
С писмо изх. № 395/13-032-1985г. на
Националния институт за паметниците на културата /л. 210 и сл./ е изпратен рекапитулационен списък на
декларираните паметници на културата в гр.Пловдив,като в същият под №362 е посочен
тютюневият склад на ул. „Одрин“ и ъгъла на ул. „Н. Гълъбов“ ,но е посочен в кв.
284/620.
Министърът на културата с Протокол №
5/22.05.2000г. от заседание на НСОПК /л.219 и сл./е приел предложението за
обявяване на групови паметници на културата – ансамбли, включени в обхвата на
Историческата зона с техните граници, както и охранителните им зони с техните
граници по Приложение № 2/л.228 и сл./.
Според текстовата част на приложението /л. 233
и сл./ под буква „Д“ е обявена система от улични ансамбли по ул. „Иван Вазов“ и
ул. „Цанко Дюстабанов“ в гр. Пловдив – групов архитектурно – строителен
паметник на културата. Териториалният обхват на ансамбъла е застройката по ул.
„Иван Вазов“ двустранно и застройката на ул. „Цанко Дюстабанов“ в гр. Пловдив.
В южната зона са разположени три и четириетажни тютюневи складове. Обособена е
също и Охранителна зона „Д-1“ към ул.
„Цанко Дюстабанов“ с териториален обхват: от ул. „Г.М.Димитров“ по ул. „Одрин“
и ул. „Цанко Дюстабанов“ до ул. „Екзарх Йосиф“.
Посоченият групов ансамбъл е отразен и в
писмо изх. № 0800-481/16.08.2013г. на Националния институт за недвижимо
културно наследство при Министерство на културата и приложения към него списък
/л.236 и сл/, според които Системата от улични ансамбли „Д“ по ул. „Иван
Вазов“ и ул. „Цанко Дюстабанов“ е
съставен елемент от групов паметник на културата – Историческа зона „Филипопол
– Тримонциум – Пловдив, категория ГПК – архитектурно строителен по Наредба № 5
на МК (обн. ДВ. бр. 60/98г.).
На заседание на Експертния съвет на
НИНКН по протокол № 10 от 07.10.2014г. е разгледано предложение за деклариране
на единична недвижима културна ценност „Тютюнев склад Ориент табако“ с адрес
ул. „Одрин“ - ул. „Д-р Г.М. Димитров, пл. № 610, кв. 279 по плана на ЦГЧ
-Пловдив. /л.261 и сл./
По делото са представени различни по
съдържание протоколи с посочения номер и дата: 1) протоколът на л.261 –л-262/
по делото отразява решение, на основание чл. 58 от ЗКН директорът на НИНКН да
предложи на министъра на културата да декларира като единична архитектурно –
строителна и художествена недвижима културна ценност и да определи временен
режим за опазване на обект: „Тютюнев склад Ориент табако“ с адрес ул. „Одрин“,
ъгъл с ул. „Д-р Г.М. Димитров, пл. № 610, кв. 279, гр. Пловдив; 2) протоколът
на л.263-265 по делото отразява решение да се изготви заповед за поправка на
фактическа грешка, тъй като поради констатирана фактическа грешка в
декларационния списък на НКЦ в гр. Пловдив, писмо на НИПК изх. №
395/13.02.1985г., обект „Тютюнев склад Ориент табако“, с адрес ул. „Одрин“ -
ул. „Д-р Г.М. Димитров, пл. № 610, кв. 279 по плана на ЦГЧ – Пловдив, притежава
статут на декларирана единична архитектурно - строителна НКЦ.
Последвало е издаването на Заповед №
РД-4/28.01.2016г. на Директора на НИНКН/л.242/,като е одобрен списък с
регистрираните и декларирани обекти на недвижимото културно наследство на
гр.Пловдив-бележки по данни от декларационни писма ,както и констатирана
фактическа грешка“.
Заповедта е обжалвана от „О. 8“ЕООД и
с Решение № 4841/18.07.2017г. по адм д.№
3561 по описа на АССГ,Второ отделение,41 състав/л.246 и сл./ същата е отменена.Последвало
е обжалване пред ВАС и със свое Решение № 11698/02.08.2019г. е отменено Решение
№ 4841/18.07.2017г. по адм д.№ 3561 по описа на АССГ,Второ отделение,41 състав
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ.
Последвало
е издаването на Протокол № 20/16.03.2016г. от заседание на ЕС на НИНКН/л.267 и сл./,като е взето решение да
се коригира фактическа грешка в списъка на НКЦ в гр.Пловдив по отношение на обект:“Тютюнев
склад“,ул.“Одрин“ и ул.“Д-р Г.М.Димитров“,кв.284,пл.№ 620,декл.писмо №
6600/25.11.75г.,включен под №362 в „Обобщения рекапитулационен списък на
декларираните паметници на културата в
гр.Пловдив.централна градска част,изпратен на общинските власти с писмо №
395/13.02.1985г. на НИПК,като обектът следва да бъде описан по следния начин:“Тютюнев
склад /сграда на „Ориент табако“/,ул.“Одрин“ и ъгъла с ул.“Н.Гълъбов“/сега
ул.“Одрин“ и ъгъла с ул.“Д-р
Г.М.Димитров“/,кв.279,пл.№610, декл.писмо
№ 6600/25.11.75г. на НИПК,с настоящ адрес:***.
Като
констатации в посочения по-горе протокол експертите са посочили следното:“На
кръстовището на ул.“Одрин“ и ул.“Н.Гълъбов“/сега ул.“Д-р Г.М.Димитров“/ има два
тютюневи склада,на два съседни ъгъла.Единият е на „Ориент табако“,построен
преди 1920 г. и участващ активно със своя обем в изграждането на ансамбъла по ул.“Иван Вазов“.Другият е построен много
по-късно /след 1938г./,разположен е в отдалеченост от ул.“Иван Вазов“ и почти
не се възприема от нея,т.е. не принадлежи към ансамбъла по тази улица…Видно
е,че само сградата на „Ориент табако“ отговаря на условията на декларационно
писмо изх.№ 6600/25.11.1975г.-период на
изграждане 1880-1920г. и принадлежност към ансамбъла на ул.“Иван Вазов“…С писмо
изх.№ 395/13.02.1985г. на НИПК до ОДКИН-Пловдив и ОбНС Пловдив е изпратен
„Обобщен рекапитулационен списък на декларираните паметници на културата в
гр.Пловдив-централна градска част“В този списък под №362 фигурира следния обект:“Тютюнев склад“, ул.“Одрин“
/ул.“Н.Гълъбов“, кв.284/620,декл.писмо №6600/25.11.1975г.“Посочените
кадастрални данни не са от деклр.писмо от 1975г.,тъй като в него изобщо няма
кадастрални данни….В опорния план от 1981г. е отбелязан тютюневия
склад,разположен в имот с пл.№ 620 в кв.284 и тази неточност е повторена в
плана,отразяващ списъка от 1985г.От горните констатации става ясно,че
експертите на НИПК в своите проучвания от 70-те и 80-те години на ХХ век са
имали предвид точно сградата на „Ориент табако“ като отговаряща на критериите
за придобиване статут на паметник на културата
и грешката в кадастралната й идентификация ,произтича от неточното
отразяване на обекта в опорните планове.В годините след 1985 г. не е извършвана
актуализация на списъка на НКЦ и грешката не е била установена.“
Изложеното
по –горе е мотивирало ЕС на НИНКН да вземе решението по Протокол
№20/16.03.2016г. за поправка на фактическа грешка в списъка на НКЦ по отношение
на обект:“Тютюнев склад“,ул.“Одрин“ и ул.“Д-р Г.М.Димитров“,кв.284,пл.№
620,декл.писмо № 6600/25.11.75г.,включен под №362 в „Обобщения рекапитулационен
списък на декларираните паметници на културата
в гр.Пловдив.централна градска част,изпратен на общинските власти с
писмо № 395/13.02.1985г. на НИПК,като обектът следва да бъде описан по следния
начин:“Тютюнев склад /сграда на „Ориент табако“/,ул.“Одрин“ и ъгъла с
ул.“Н.Гълъбов“/сега ул.“Одрин“ и ъгъла с
ул.“Д-р Г.М.Димитров“/,кв.279,пл.№610, декл.писмо № 6600/25.11.75г. на НИПК,с
настоящ адрес:***.
Съгласно спорното Разрешение за
строеж № 377/15.12.2010г. и комплексен инвестиционен проект,/ видно от
приложената преписка по адм дело № 2273/16 ,Адм.съд Пловдив/ , се предвижда изцяло
ново строителство – „Многофункционална сграда с офиси, хотел и бизнес
апартаменти, общежития,хранителен магазин и подземен паркинг“, което
строителство да се изпълни на мястото на съществуващи в УПИ IV – 522.3589 сгради. Тези сгради, както вече се
посочи,видно от скицата на СГКК № 35238/13.12.2010г са заснети като кадастрални
обекти, общо четири са на брой, като едната от тях е със застроена площ от 1464
кв.м., брой етажи 4, предназначение: Складова база, склад. Запазване, пълно или
частично на тези сгради не е предвидено.
Между страните няма спор,
че не е налице съгласуване на одобрените инвестиционни проекти и разрешението за
строеж с Министерство на културата по реда на чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 83,
ал. 1, т. 2 ЗКН.
По протест на Окръжна
прокуратура Пловдив с изх №
3435/01.06.2016г. е постановена оспорената Заповед № ДК-10-ЮЦР-47/19.08.2016г.
на Началника на РДНС Южен Централен район на основание на чл.216,ал.6 от ЗУТ
във връзка с чл.141, ал.7, чл.143, ал. 1,т.5, чл.144, ал.1, т.4 и чл.148, ал.4
от ЗУТ във връзка с чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН ,с която е прогласена нищожността
на издаденото от гл.архитект на Община Пловдив Разрешение за строеж
№ 377/15.12.2010г. на Главен архитект на Община Пловдив заедно с одобрените
инвестиционни проекти и извършената със Заповед № 2/06.01.2014г. презаверка на
разрешение за строеж, за строеж „Многофункционална сграда с офиси, хотел и бизнес
апартаменти, общежития, хранителен магазин и подземен паркинг“ , находящ се в
УПИ VI-522.3589-обществено обслужващи дейности,хотел, кв.165 – нов /279-стар/
по плана на Централна градска част, гр.Пловдив, с възложител на строежа „О. 8“
ЕООД,тъй като се касае за обекти със статут на групова недвижима културна
ценност в защитена територия, за които при издаване на разрешение за строеж се
изисква съгласуване с Министерство на културата, а такова няма.
Следователно, в случай, че кадастралните
обекти,в имота на жалбоподателя, представляват архитектурно-строителна културна
ценност, то предвиденото изцяло ново строителство предполага
преустановяване съществуването на
въпросната културна ценност, нейното премахване. което няма как да се санира с последващо издаването
на разрешението за строеж съгласуване с МК.
В този смисъл, констатираният порок от
Началника на РДНСК Южен централен район на процесното Разрешение за строеж №
377/15.12.2010г. и комплексен инвестиционен проект не е поправим и при всички
случаи ще води до нищожност на разрешението за строеж и на комплекния
инвестиционен проект, тъй като за реализирането на разрешеното строителство
предпоставка ще е премахването на материално недвижимо наследство, носител
на историческа памет, национална идентичност и имащо
научна или културна стойност, по смисъла на
чл.2 от ЗКН и съгласуването на подобно строителство би било в противоречие с
целта на ЗКН.Това са били мотивите на органа да
прогласи нищожността на Разрешение за строеж №
377/15.12.2010г. и комплексен инвестиционен проект.
Остава въпросът дали действително
въпросните, предвидени за премахване обекти са със статут на недвижима културна
ценност.
При първоначалното разглеждане на делото
жалбоподателят се позовава на удостоверение № 5578/09.08.2010г. издадено от
И.Д.Директор на дирекция ИРДАПК/лист 1844 от адм д.№ 2273/2016г,АдмС Пловдив//,
според което сградата на ул.“Одрин“ № 8, кв.165, пл.№ 610 в гр.Пловдив не
притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл.59,
ал.4 и чл.65 от ЗКН/ДВ бр.19 от 2009г./ В същото е посочено още, че сградата е
извън охранителната зона на архитектурно-строителна недвижима ценност „Тютюнев
склад“ на ул.“Одрин“/ул.“Н.Гълъбов“, кв.284, пл.620, декларирана с писмо № 6600
от 25.11.1975г. на НИПК като архитектурно-строителен паметник на културата.
Посочено е и, че обектът е извън обхвата на територията със статут на групов
археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на
урбанизма и културния пейзаж по смисъла на чл.12,т.2 от ЗПКМ/отм./ -
Историческа зона „Филипопол-Тримонциум – Пловдив“, обявен с протокол № 5 от
22.05.2000г. на НСОНПК.
На основание на това удостоверение
именно е направена и презаверка на визите за проучване и проектиране от
Главният архитект на община Пловдив, с която е премахнато изискването на
представяне на становище от НИНКН към МК/лист 66 от делото/.
В
настоящото съдебно производство жалбоподателят чрез процесуалните си
представители по делото застъпи становище,че няма да се ползва от представеното
и коментирано по-горе удостоверение № 5578/09.08.2010г. издадено от
И.Д.Директор на дирекция ИРДАПК.
В
мотивите на Решение №3717 от 22.03.2018г. по адм д.№ 8289/2018г. на Върховния
административен съд,с което е отменено решение №821 от 18.05.2017г.,постановено
по адм. дело №2273/2016г. на Административен съд Пловдив и делото е върнато за
ново разглеждане от друг съдебен състав, е посочено ,че при първоначалното
разглеждане на делото не е установено кой е действащият подробен устройствен
план за УПИ, собственост на жалбоподателя и какви са предвижданията за него. В
зависимост от предвиденото строителство – изцяло ново с премахване на
съществуващите сгради или със запазването им, следва да се извърши преценка за
тежестта на пороците, констатирани в оспорената заповед.Освен това спорът е
досежно статута на съществуващите в УПИ сгради, които при реализирането на
разрешеното строителство ще бъдат премахнати,като не е установено по безспорен
начин наличието на идентичност между някоя от находящите се в имота на
жалбоподателя сгради с описаната в представените по делото декларационни актове
и писма с оглед твърденията в жалбата, че липсва такова съответствие с
посочения в тях „тютюнев склад с местонахождение кв. 284/620”,както и дали установеното
противоречие относно данните за местонахождението на сградата, декларирана като
недвижима културна ценност попада или не в границите или в охранителна зона на
единична или групова недвижима културна ценност.
Във връзка с установяване
на обстоятелствата кой е действащият подробен устройствен план за УПИ,
собственост на жалбоподателя и какви са предвижданията за него,по делото са
приети и представени административните преписки по приемане на Заповед № ОА-1155 от 29.11.1982г.,извадка от
ЗРП-ПЗ;Заповед № 10ОА-1165 от 04.06.2010г. на Кмета на Община Пловдив,с която е
одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв.165 нов,279 стар по плана
на ЦГЧ;Заповед № 10ОА-1826 от 18.08.2010г. на Кмета на Община Пловдив,с която е
одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв.165 нов,279 стар по плана
на ЦГЧ;документация по издаване на скици-визи;Заповед № ОА-2047 от 15.07.2008г.
В настоящото съдебно производство ,с оглед дадените задължителни указания на
ВАС по адм .д.№ 8289/2018г., е допусната съдебно-техническа експертиза със
следните задачи,допълнени и със задачи,формулирани от процесуалния представител
на ответната страна: 1.да се проследи
кадастралния и регулационен статут на имота по нот. Акт №192, том III, рег. 6261, нот. Дело № 558/2009 г. ; 2.да се посочи кой е действащия ПУП /влязъл
в сила/ към момента на издаване на РС № 377/15.12.2010 г .;3. какви са
предвижданията на действащия ПУП към
момента на издаване на РС № 377/15.12.2010 г .4.да се проследи
регулационния статут на имота, по отношение на който е издадено процесното Разрешение за строеж и да
се очертае графично, като се посочи дали сградата попада в очертанията на
групов паметник на културата -археологически, архитектурно-строителен,на
урбанизма и културния пейзаж “Историческа зона Филипопол Тримонциум -Пловдив ;
да се изследва дали сградата се намира извън или в охранителна зона на
архитектурно-строителна ценност „Тютюнев склад“ на ул. „Одрин“ /ул.
„Никола Гълъбов кв.284, пл. № 620; попада ли в границите или в охранителната
зона на единична или групова недвижима ценност.5.да се очертае графично зоната
и да се посочи до къде се разпростират границите на паметниците на културата по
обобщен рекапитулационен списък на декларираните паметници на културата в
Пловдив -Централна градска част, издаден от Комитет за култура, Национален институт
за паметници на културата / лист 1000 и следващи от дело №2273/2016 г по описа
на АС и по- специално на паметник под номер 362-“Тютюнев склад“.;6.идентичен ли
е паметник на културата под номер 362-“Тютюнев склад“ от посочения по- горе
списък с описания в РС № 377/15.12.2010 г.; 7.посочения
в удостоверение № 5557/09.08.2010 г
обект на кой кадастрален обект от действащата кадастрална карта на
Пловдив отговаря.Задачите на процесуалния представител на ответника,най-общо
посочени, са във връзка с установяване кой е действащия ПУП към момента на
издаване на РС № 377/15.12.2010 г.
По делото са приети две основни и две допълнителни
заключения,като съдът не кредитира заключението на вещото лице Б.Й..
Съдът кредитира заключенията на вещото лице В.Г.,което
в пълнота и в цялост е отговорило на поставените задачи,като същите са
компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От експертизите се установява следното.
Относно кадастралния и регулационен статут на процесния имот вещото лице констатира, че за процесната територия към датата на съставяне на нотариален акт № 192,том III,рег. 6261, дело №558/2009 г e действал oдобрения със заповед № 1155/29.11.1982 г Кадастрален , регулационен и застроителен план „Централна градска част”, гр. Пловдив.
На лист 303 и 304 по делото са приложени цветни извадки от плановете посочени по- горе, като застроителния план е на отделно платно -лист 303 а КРП на друго платно -лист 304.На лист 304 по делото е представена извадка от плана одобрен със заповед № 1155/29.11.1982 г с граници на имот № 610, изчертани с черни линии.Имот № 610 е включен в УПИ II-за НИВО и институт,биомат,аптека , кв. 165 нов, 279 стар .Регулационните линии съвпадат с имотните граници.
В имота са заснети четири сгради , като
тютюневия склад „Ориент табако” /
съгласно заповед № РД-4 от 28.01.2016 г
на НИНКН / е най- голямата сграда
с площ 1788 кв м. по последни данни от
кадастрална карта .
Застроителният план предвижда запазване
на съществуващия тютюнев склад „Ориент табако” като пет етажна сграда както е
означено в цветното копие на този план приложено на лист 303 по делото .
В нотариален акт № 192,том III,рег. 6261, дело №558/2009 г закупения от „О. 8” ЕООД имот е описан като УПИ II-за НИВО и институт,биомат,аптека ,кв.165 нов, тоест съответен на описания по- горе УПИ по плана ЦГЧ ,гр. Пловдив одобрен със заповед № 1155/29.11.1982 г.
Съседни на УПИ II-за НИВО и институт,биомат,аптека ,кв.165 нов са УПИ I-Болница – от запад и УПИ III-634 и магазин-от север .
Със заповед № 10 ОА-1165/04.06.2010 г на Кмета на Община Пловдив е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ като от УПИ II-за НИВО и институт,биомат,аптека ,кв.165 нов се образуват нови УПИ II-522.610, обществено обслужващи дейности и УПИ ІV-522.610, обществено обслужващи дейности, хотел без изменение на застрояването в тези УПИ .С това изменение на регулацията е направена промяна предназначението на УПИ тъй като посочените предназначения- научен институт, аптека и хотел са с различни кодове в приложение № 3 към чл.14,ал.4-Класификатор за начините на трайно ползване на поземлените имоти към Наредба №РД 02-20-5/15.12.2016 г на АГКК .
С
тази заповед е разделена и сграда-тютюнев склад „Ориент табако” на две отделни
сгради .За това разделяне по делото е представено конструктивно становище ,но
липсват одобрени известиционни проекти съгласно изискванията на чл. 202 ЗУТ .
Относно обявяването на заповед № 10 ОА-1165/04.06.2010 г се установи, че
заинтересованите лица са определени по чл. 131,ал.2,т.4 ЗУТ / собствениците на
имота предмет на изменението и на съседните имоти/.
При направената проверка по приложената преписка се
констатира ,че е приложен разписен лист /стр. 314, 315 по делото/ по обявяване
на заповедта / разписен лист / стр. 344 и 345 по делото/ по обявяване на
изготвения проект ПУП-ПРЗ и делба и в забележки към двата разписни листа е
отбелязано ,че заинтересованите лица са определени по данни от кадастрален
регистър/КР/ - лист 325 по делото , разписна книга към ПУП от сектор КРВП на
р-н Централен / не е приложен/.Имената на заинтерисованите лица са описани на лист 314,315.
По данни на СГКК към настоящия момент
не може да се направи справка за КР към определена стара дата.Следа за такава информация са записите за собственост в
заповедите към процедирана в СГКК
преписка за изменение на КК за имота.
В приложение № 1 към настоящата СТЕ е приложено копие
на заповед № КД-14-16-1441/09.07.2010 г на Началник СГКК Пловдив за имот ИД
56784.522.610.В точка „Заличени обекти от КККР“ са посочени собствениците на
имот ИД56784.522.610 и сградите в него- „О. 8“ ЕООД . Сграда-тютюнев склад
„Ориент табако” с ИД 56784.522.610.2 преди изменението е една сграда с площ
1731 кв м.
В приложение №
2 към настоящата СТЕ е приложено копие на заповед № КД-14-16-2415/08.12.2010 г
на Началник СГКК Пловдив за имоти ИД 56784.522.3590 и ИД 56784.522.3589 .В точка „Заличени обекти
от КККР“ са посочени собствениците на имоти ИД56784.522.3589 , ИД
56784.522.3590 и сградите в него - „О. 8“ ЕООД . Сграда-тютюнев склад „Ориент
табако” вече е разделена на две отделни сгради
ИД 56784.522.3590.1 с площ 299 кв м
и ИД 56784.522.3589.7 с площ 1432 кв м
преди изменението.
В приложение № 3 към настоящата СТЕ е приложено копие
на заповед № КД-14-16-166/28.02.2011 г
на Началник СГКК Пловдив за имот ИД 56784.522.634.В точка „Заличени обекти от
КККР“ са посочени собствениците на имот ИД56784.522.634 и сградата в него.
Сравнението на описаните собственици от приложения № 1, №2 и №3 с приложения списък от разписен лист на стр. 314, 315 показва, че не всички собственици на имот 56784.522.634 и сградата в него по кадастрален регистър са включени в разписения лист по обявяване на заповед № 10 ОА-1165/04.06.2010 г. Като пропуснати собственици на имот ИД 56784.522.634 и СО на сградата в него установих :В.Т.Т.-К.и Б.А.Д.посочени в заповед № КД-14-16-166/28.02.2011.
Заповед № 10 ОА-1165/04.06.2010 г. е съобщена на собствениците на имота и на самостоятелни обекти в сградата в УПИ ІІІ -634 и магазин,кв. 165 нов тогава имот по КК с идентификатор 56784.522.634 /по-късно ПИ 56784.522.3588 /.Идентификаторът на сградата е бил 56784.522.634.1, а сега е 56784.522.3588.1 и същата е с адм. адрес: град Пловдив, ул. „Иван Вазов” № 57-57А. Сграда ИД 56784.522.634.1 е жилищна, на 5 етажа и с 25 самостоятелни обекта, със ЗП – 341 кв. м.
Вещото лице констатира ,че е пропуснато уведомяване на
„ЕВН България –собственик на съоръжение Трафопост в сградата на тютюнев склад
„Ориент табако“,като за това обстоятелство са налични документи ,предоставени
от електроразпределителното дружество.
Експертът сочи още,че със заповед № 10 ОА-1826/18.08.2010 г на Кмета на Община Пловдив е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ II,УПИ ІV и УПИ І-болница ,кв.165 нов, кв.279 стар .
В част „План регулация“ се предвижда преотреждане на
УПИ ІІ и УПИ ІV в съответствие с
актуалните имотни ИД по действащата КК а именно от УПИ ІІ-522.610, обществено обслужващи
дейности в УПИ ІІ-522.3590, обществено обслужващи дейности и от
УПИ ІV-522.610, обществено обслужващи дейности, хотел в УПИ ІV-522.3589,
обществено обслужващи дейности, хотел без промяна на предназначението.
В план застрояване се предвижда:
-В УПИ ІІ-522.3590, обществено обслужващи дейности се предвижда ново ниско, средно и високо застрояване свързано със застрояването в УПИ ІV и ново подземно застрояване на четири нива .
-В УПИ ІV-522.3589, обществено обслужващи дейности,
хотел се предвижда ново ниско, средно и високо застрояване свързано със
застрояването в УПИ І и ІІ и ново
подземно застрояване на четири нива .
-В УПИ І-болница се предвижда запазване на съществуващото застрояване по ул Иван Вазов и ново средно застрояване по ул. Г.М.Димитров свързано със застрояването в УПИ ІV и ново подземно застрояване .
В обяснителната записка на проекта , както и в самата заповед няма данни за разработка при условията на чл. 36 от ЗУТ допускащ отклонение от правилата и нормативите за застрояване - допускане на намалени отстояния между сгради в съседните имоти, включително имотите през улица.
Вещото лице констатира,че в графичната част на проекта не са обозначени отстояния между сгради ,с изключение на две отстояния-17 м и 21 м на новото застрояване в ІV-522.3589, обществено обслужващи дейности, хотел от съществуваща сграда 4МСБЖ в УПИ IX-620,обсл. дейности, кв. 174.
.Не са спазени и изискванията на чл. 60, 61 и 62 от Наредба № 8/2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, относно изискването графичните материали към РУП да съдържат : допълнително геодезическо заснемане на поземлените имоти и съществуващите сгради, както и план за застрояване, в който се определя точното разположение и очертанието на сградите и минималните разстояния между тях и до имотните граници, в т.ч. и през улиците, в М 1:250 или М 1:500.
Графичната част на проекта одобрен
със Заповед № 10ОА-1826/18.08.2010г не обхваща в цялост и в пълнота всички съседни
имоти, в това число и имотите през улица, както и съществуващите и предвидените по ПУП в тези
имоти сгради.
Тези констататации на вещото лице
съдът няма да коментира,тъй като са извън предмета на настоящото делото,но имат
отношение при изследване на въпроса кой е действащия ПУП към момента на
издаване на Разрешение за строеж № 377/15.12.2010г.
В тази връзка вещото лице дава
следното заключение:
„В графичната част на ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед № 10 ОА-1826/18.08.2010г. на кмета на община
Пловдив, като извлечение от действащия регулационен и застроителен
план е показана регулацията и
застрояването одобрено със заповед № 10 ОА-1165/04.06.2010 г., която към
онзи момент за административния орган е
влязла в сила Преценката дали това е действащия план-ПУП не е само техническа а
и правна , поради което не мога да дам категорична оценка по въпроса отговаря
ли извлечението на действащия ПУП за територията.
Графичната част на проекта е изготвена върху актуално извлечение от Кадастралната карта на град Пловдив към датата на одобряването на ПУП-ПРЗ /18.08.2010г./. Не са налице в преписката данни за ползваната извадка от КК предоставена от СГКК – Пловдив.
Заповед №
10ОА-1826/18.08.2010г. на кмета на община Пловдив е обявена на собственици в УПИ ІІ-522.3590, УПИ
ІV-522.3589 и УПИ І-Болница, описани в разписния лист, приложен на стр 376,377
по делото .
В този списък не са включени всички заинтересовани
лица по чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ -собственици и носители на ограничени вещни
права според данните от кадастрален
регистър на съседните имоти, включително имотите през улица,
когато се допускат намалени разстояния.“
Като констатации вещото лице
извежда,че са налични три заповеди с
които е одобряван ПУП ПРЗ преди момента на издаване на РС № 377/15.12.2010
г., а именно: заповед № 1155/29.11.1982 г, заповед №10 ОА-1165/04.06.2010 г и
заповед № 10 ОА-1826/18.08.2010 г.За всички тях в Община Пловдив има данни че
са влязли в сила.От друга страна се оспорва
обявяването на двете заповеди от 2010 г на заинтерисованите лица , за
което се представят и доказателства, установява се наличие на намалени
отстояния на новотозастрояване , за което няма данни в проекта . Преценката кой е действащия план-ПУП не е само техническа а
и правна , поради което вещото лице не дава категоричен отговор за действащия
ПУП за територията.
С разрешение за строеж № 378/15.12.2010г. на главен
архитект на община Пловдив, се разрешава на „О. 8” ЕООД да извърши
строителството на обект „Общежития”, в УПИ ІІ-522.3590, кв. 165-нов /279-стар/
по плана на Централна градска част на град Пловдив, презаверено със Заповед №
3/06.01.2014г. на главен архитект на община Пловдив.
С разрешение за строеж №
377/15.12.2010г. на главен архитект на община Пловдив се разрешава на „О. 8”
ЕООД да извърши строителството на обект „Многофункционална сграда с офиси,
хотел и бизнес апартаменти, общежития, хранителен магазин и подземен паркинг”,
в УПИ ІV-522.3589 - обслужващи дейности, кв. 165-нов /279-стар/ по плана на
Централна градска част на град Пловдив, презаверено със Заповед №
2/06.01.2014г. на главен архитект на община Пловдив.
Двата УПИ в които е разрешено
строителството по- горе попадат в очертанията на групов паметник на културата
-археологически, архитектурно-строителен,на урбанизма и културния пейзаж
“Историческа зона Филипопол Тримонциум -Пловдив -приложение № 8.
Вещото лице не е открило данни за
графично очертаване на зоната до където се разпростират границите на
паметниците на културата по обобщен рекапитулационен списък на декларираните
паметници на културата в Пловдив -Централна градска част, издаден от Комитет за
култура, Национален институт за паметници на културата.
В писмо изх. № 395/13.02.1985 г на
Комитета за култура при НИПК до ОбНС Пловдив е изпратен обобщен
рекапитулационен списък на декларирани паметници на културата-Централна градска
част и е поискано нанасянето им в действащите регулационни и градоустройствени
планове . В т.362 от приложения
списък е описан „Тютюнев склад” на ул.”
Одрин” и ул. „Никола Гълъбов”, деклариран с писмо №6600/25.11.1975 г с посочени
индивидуализиращи белези –кв.284,имот пл. № 620.
Предприети са последващи действия по
поправка на неточности в описанието на"тютюнев склад „Ориент табако”"
,подробно описан в протокол № 10/07.10.2014 г на ЕС на НИНКН, като находящ се в
имот пл. № 610, кв.279 стар .Същото съдържание е пренесено и в заповед №
РД-04/28.01.2016 г на Директор НИНКН.
Паметник на културата под номер 362-“Тютюнев склад“ от посочения по-
горе списък с описания в РС № 377/15.12.2010 г.
Относно наличието на идентичност между някоя от находящите се в имота на жалбоподателя сгради с описаната в представените по делото декларационни актове и писма екпертът сочи:“ УПИ ІІ-522.3590, обществено обслужващи дейности и УПИ ІV-522.3589, обществено обслужващи дейности, хотел, попадат в границите на групова недвижима културна ценност, както и намиращата се в тях сграда "тютюнев склад „Ориент табако”" с ИД 56784.522.3593.7 и ИД 56784.522.3592.1 е недвижима културна ценност по смисъла на ЗКН, съгласно заповед № РД-4 от 28.01.2016 г на Директор НИНКН .
Под единична или групова недвижима културна ценност се има в предвид обявената в Протокол № 5/22.05.2000г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата /НСОПК/, утвърден от Министъра на културата , с който „Историческа зона „Филипопол – Тримонциум – Пловдив” е обявена по реда на ЗПКМ за групов археологически и архитектурно – строителен паметник на културата и паметник на урбанизма и културния пейзаж.
Границите на този групов паметник на културата са определени съгласно приложение /графична част/ неразделна част от Протокол № 5/22.05.2000г. на НСОПК утвърден от Министъра на културата, в което приложение границите на Система от улични ансамбли по ул. "Иван Вазов" и ул. "Цанко Дюстабанов" - групов архитектурно – строителен паметник на културата е графично обозначен чрез защриховане с наклонени черти и буква "Д" и отразен в легендата към графичната част на приложението към Протокол № 5/22.05.2000 г.
Констатациите в т.9 /разбирай изложеното по-горе/са в противоречие с удостоверение на НИНКН № 5578/09.08.2010 г приложено в преписката на Община Пловдив по издаване на ПУП-ПРЗ на лист 383 по делото, според което сградата на ул. Одрин №8, кв. 165, пл. № 610 , гр. Пловдив не притежава статут на единична недвижима културна ценност.В същото е посочено още, че сградата на ул. Одрин №8 е извън охранителната зона на архитектурно-строителна ценност „Тютюнев склад” на ул. Одрин /ул. Никола Гълъбов, кв. 284 ,пл.№ 620 декларирана с писмо № 6600/25.11.1975 г на НИПК като архитектурно-строителен паметник на културата.Сочи се също че обектът е извън обхвата на територия със статут на групов археологически и архитектурно–строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж-Историческа зона „Филипопол – Тримонциум – Пловдив” –система от улични ансамбли по ул.” Иван Вазов” и ул. „Цанко Дюстабанов”, обявен с протокол №5/22.05.2000 г на НСОНПК , утвърден от МК.
Преценка на
относимост на цитираните документи към казуса по делото не е от компетентност
на техническата експертиза,предвид оспорването на истинността им, установената
грешка,поправена със заповед № РД-4 от 28.01.2016 г на Директор НИНКН / по
време след датата на удостоверение на НИНКН № 5578/09.08.2010 г приложено в
преписката на Община Пловдив/.
В писмо изх. № 395/13.02.1985 г на Комитета за култура
при НИПК до ОбНС Пловдив е изпратен обобщен рекапитулационен списък на
декларирани паметници на културата-Централна градска част и е поискано
нанасянето им в действащите регулационни и градоустройствени планове . В т.362
от приложения списък е описан „Тютюнев
склад” на ул.” Одрин” и ул. „Никола Гълъбов”, деклариран с писмо
№6600/25.11.1975 г с посочени индивидуализиращи белези –кв.284,имот пл. № 620.
Предприети са последващи действия по поправка на
неточности в описанието на"тютюнев склад „Ориент табако”" ,подробно
описан в протокол № 10/07.10.2014 г на ЕС на НИНКН, като находящ се в имот пл.
№ 610, кв.279 стар .Същото съдържание е пренесено и в заповед №
РД-04/28.01.2016 г на Директор НИНКН.“
По искане на жалбоподателя вещото лице е следвало да
даде отговор на въпросите като
съобрази,че е налице Решение № 4841/18.07.2017г.на АССГ София по адм д.№
3561/17,с което е отменена Заповед № РД-4/28.01.2016г. на Директора на НИНКН,с
която е одобрено Приложение № 1-Списък с регистрираните и декларирани обекти на
недвижимото културно наследство на гр.Пловдив-бележки по данни от декларационни
писма,както и констатирана фактическа грешка в т.362 от съществуващ списък на
недвижимите културни ценности на гр.Пловдив.
Освен това експертът е следвало да съобрази и
представените от НИНКН доказателства с писмо с вх.№522/18.03.2019г. /л.493 и
сл./ и тези,представени с тписмо с вх.№ 13349/11.07.2019г./л.575 и сл./на
Министерство на културата/л.575 и сл./
Отговорът на вещото лице в представено допълнително
заключение /л.644/е,че решението по казаното дело на АССГ не е взето предвид ,но от представените доказателства и графични части към тях,приложения към
посочените по-горе писма на НИНКН и МК ,не се установява разлика в текста на
протокол №5/22.05.2000г. и графичните части към него-две скици.
Последвало е и още едно допълнително заключение от
вещото лице В.Г.,което представлява уточнение на изведените от него изводи,че
същите са направени въз основа на Протокол №5/22.05.2000г. на НСОПК,без да се
вземе предвид дали този документ има
качеството на административен акт,както и че това е правен въпрос извън компетнтността
на експерта.Посочено е още,а и по делото е налично Писмо
№24-08-49/05.07.2019г.на МК/лист 578/,че липсва издадена нарочна заповед или
писмен административен акт от МК, с който се обявяват и се определят граници на групови паметници
на културата Историческа зона “Филипопол –Тримонциум-Пловдив“,гр.Пловдив и
ансамбли.
В
настоящото производство се събраха писмени доказателства, изискани и
представени от Агенцията по вписванията,
въз основа на които се установи, че не са изпращани данни към АВ гр. Пловдив за процесните имоти като за недвижима
културна ценност;писмени
доказателства, изискани и представени от СГКК-гр. Пловдив, въз основа на които се установи, че в СГКК - гр.
Пловдив няма данни и информация за статута на имотите и построените в него
складове , като недвижими културни ценности.
При така установената
фактическа обстановка разгледана по същество, съдът в настоящия си състав,
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съобразно изискванията
на чл. 168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ, при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съдът
и при повторното разглеждане на делото констатира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган в обема на правомощията му,като подробни
съображения относно валидността на оспорената заповед,компетентността на органа
са подробно изложени в отменителното
решение на ВАС,а така също и в Решение № 821/18.05.2017г. по адм д.№
2273/2016г.,АдмС Пловдив.В настоящото производство тези съображения на
жалбоподателя не се поддържат,но за пълнота на изложението следва да се
посочи,че подаденият от Окръжна прокуратура - Пловдив протест е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да
се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Действително разрешението за строеж се ползва със стабилитет след изтичане на
сроковете за оспорването му съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ и не подлежи на отмяна
по реда на извънредните способи. В случая то не е отменено служебно от
началника на РДНСК – Южен централен район или по искане за заинтересовано лице
по реда на чл. 156 във вр. с чл. 149, ал. 5 ЗУТ. Принципът за стабилност на
разрешенията за строеж не изключва общите правила на АПК. В правомощието на
контролния орган за отмяна на акта, предоставено му съгласно чл. 216, ал. 6 във
вр. с чл. 156 ЗУТ, се обхваща и преценката за нищожност на същия при наличие на
основанията за това. В случая е прието, че разрешението за строеж е издадено
при пълна липса на условията и предпоставките, предвидени в приложимите
материално-правни норми, лишено е от законово основание, поради което не може
да породи предвидените правни последици. Компетентността на органа не е
ограничена със срок на основание чл. 149, ал. 5 АПК в хипотезата на нищожност
на строителното разрешение.
Оспорената
заповед е издадена в предвидената от закона форма и настоящият състав на съда
не констатира нарушения на административнопроизводствените правила,така както
се твърди в жалбата на „О. 8“ЕООД.Твърдението,че в оспорената заповед липсват
фактическите и правни основания за издаването,липсват мотиви не отговаря на
истината.Администратвният акт е подробно мотивиран,отговаря на изискванията за
форма съгласно чл.59,ал.2,т4 от АПК .Тези съображения за незаконосъобразност на
заповедта се поддържат от жалбоподателя едва в представените писмени бележки.Не
се доказва и твърдението,че административният орган при постановяване на
заповедта не е събрал всички относими
към случай доказателства,тъй като същите са били приложени към протеста на ОП
Пловдив.Тези доказателства отново бяха представени и пред настоящата
инстанция ведно със становището на ОП
Пловдив.
Основният
спор по настоящото дело е относно правилното приложение на материалния закон .
Изискване за законосъобразност на
одобрения инвестиционен проект и разрешението за строеж е съответствието им с
подробния устройствен план съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1, т. 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл.180 от ЗУТ правото на
строеж в поземлен имот се учредява в съответствие с влязъл в сила ПУП или виза
за проектиране, издадена от главния архитект на общината. Видно от преписката
е, че със Заповед № 10ОА-1826/18.08.2010г. на кмета на община Пловдив е одобрен
ПУП, въз основа на който е и разрешеното строителство. Този ПУП не е влязъл в
сила, защото не е съобщен на всички заинтересовани по смисъла на чл.131 от ЗУТ
лица и това се установява от заключението на вещото лице В.Г.. Видно от
представените с писмо изх.№ 10080/22.12.2016г. на ЕВН България доказателства е,
че са налице сервитутни права в полза на ЕВН България в единия от имотите,
предмет на изменението. А съобщаване на одобреното изменение на ПУП на това
заинтересовано лице несъмнено няма.
При извършените проверки вещото лице сочи,че Заповед №
10ОА-1826/18.08.2010г. на кмета на община Пловдив е обявена на собственици в УПИ ІІ-522.3590, УПИ
ІV-522.3589 и УПИ І-Болница, описани в разписния лист, приложен на стр 376,377
по делото .
В този списък не са включени всички
заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ -собственици и носители на
ограничени вещни права според данните от кадастрален регистър на
съседните имоти, включително имотите
през улица, когато се допускат намалени разстояния,каквито експертът е
констатирал.
За общинската администрация така
посочения ПУП е влязъл в сила.
Вещото лице не е
констатирало съществени несъответствия на процесното разрешение за строеж с предвижданията
за него,но е предвидено строителство –
изцяло ново с премахване на съществуващите сгради .
Дори и да беше налице
несъответствие на строителното разрешение с предвижданията на ПУП ,то това би
било основание за унищожаемост на административния акт, но не и за неговата
нищожност.
И тъй като с оспорената
заповед е прогласена нищожността на Разрешение за строеж № 377/15.12.2010г.
на Главен архитект на Община Пловдив заедно с одобрените инвестиционни проекти и
извършената със Заповед № 2/06.01.2014г. презаверка на разрешение за строеж,то
такава ще е налице при разрешен строеж в защитена територия, в терен за
озеленяване,в чужд имоти и др.
Според § 5, т. 82 ДР ЗУТ
"защитени територии за опазване на културното наследство" са
единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и
охранителни зони, съобразно режимите за опазване, определени с акта за тяхното
деклариране или за предоставяне на статут.
Между страните няма спор, че не
е налице съгласуване на одобрените инвестиционни проекти и разрешението за
строеж с Министерство на културата по реда на чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 83,
ал. 1, т. 2 ЗКН.
Какво се установява от събраните по
делото доказателства относно статута на сградите,намиращи се в имота на
жалбоподателя-дворно място, находящо се в гр. Пловдив, община Пловдив, с
административен адрес: ул. „Одрин“ № 8, цялото с площ от 3072, 50 кв.м.,
съставляващо УПИ – II, отреден за п.и. № 610, в кв. 165 по план на гр.
Пловдив, Централна Градска част
По делото е налично удостоверение №
5578/09.08.2010г., издадено от И.Д.Директор на дирекция ИРДАПК/лист 1844 от
адм.д.№ 2273/2016г.АдмС Пловдив/, според което сградата на ул.“Одрин“ № 8, кв.165,
пл.№ 610 в гр.Пловдив не притежава статут на единична недвижима културна
ценност по смисъла на чл.59, ал.4 и чл.65 от ЗКН/ДВ бр.19 от 2009г./ В същото е
посочено още, че сградата е извън охранителната зона на архитектурно-строителна
недвижима ценност „Тютюнев склад“ на ул.“Одрин“/ул.“Н.Гълъбов“, кв.284, пл.620,
декларирана с писмо № 6600 от 25.11.1975г. на НИПК като архитектурно-строителен
паметник на културата. Посочено е и, че обектът е извън обхвата на територията
със статут на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на
културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж по смисъла на чл.12,т.2 от
ЗПКМ/отм./ - Историческа зона „Филипопол-Тримонциум – Пловдив“, обявен с
протокол № 5 от 22.05.2000г. на НСОНПК.
На основание на това удостоверение
именно е направена и презаверка на визите за проучване и проектиране от
Главният архитект на община Пловдив, с която е премахнато изискването на
представяне на становище от НИНКН към МК/лист 66 от делото/.
Също така, видно от това удостоверение е,
че на ул.“Одрин“ има „Тютюнев склад“, който е деклариран като архитектурно-строителен паметник на
културата, но казано е, че сградата в имота на жалбоподателя не попада в
охранителната зона на същия.
По делото видно от представеното писмо №
6600/25.11.1975г. от НИПК до Управление на старинния Пловдив и до ГНС на
гр.Пловдив, е,че се изпраща списък и се
уведомява, че визираните в него имоти са декларирани архитектурни паметници на
културата за периода 1880г. – 1920 г. Указано е, че на основание чл. 12 от ЗПКМ
собствениците и ползвателите на същите следва да бъдат уведомени, че обектите
са декларирани като паметници на културата и предстои тяхното подробно
проучване. Същите следвало да бъдат уведомени, че всякакво изменение,
преустройство и ремонти са строго забранени и се наказват съгласно ЗПСМ и НК.
Посочено е още, че всяко ново строителство в близост до тези обекти може да
става само със съгласието на НИПК.
Под № 32 в списъка е посочен „Тютюнев
склад на ул.“Одрин“ и ъгъла на ул.“Н.Гълъбов“. Новото име на ул.“Н.Гълъбов“ е
ул.“Г.М.Димитров“.
На
кръстовището на ул.“Одрин“ и ул.“Н.Гълъбов“/сега ул.“Д-р Г.М.Димитров“/ има два
тютюневи склада,на два съседни ъгъла.
По
данни от Протокол № 20/16.03.2016г. от заседание на ЕС на НИНКН/л.267 и сл./ единият тютюнев
склад е на „Ориент табако“,построен преди 1920 г. и участващ активно със своя
обем в изграждането на ансамбъла по
ул.“Иван Вазов“.Другият е построен много по-късно /след 1938г./,разположен е в
отдалеченост от ул.“Иван Вазов“ и почти не се възприема от нея,т.е. не
принадлежи към ансамбъла по тази улица.Само сградата на „Ориент табако“
отговаря на условията на декларационно писмо
изх.№ 6600/25.11.1975г.-период на изграждане 1880-1920г. и принадлежност
към ансамбъла на ул.“Иван Вазов“
Тъй
като в декларационното писмо няма никакви кадастрални данни относно сградата на
„Ориент табако“ ,а и с писмо изх.№ 395/13.02.1985г. на НИПК до ОДКИН-Пловдив и
ОбНС Пловдив е изпратен „Обобщен рекапитулационен списък на декларираните
паметници на културата в гр.Пловдив-централна градска част“,в който под №362
фигурира следния обект:“Тютюнев склад“,
ул.“Одрин“ /ул.“Н.Гълъбов“, кв.284/ 620,декл.писмо №6600/25.11.1975г.“,е налице
неяснота кой е декларирания склад и дали това е този в имота на жалбоподателя
или този,който се намира на срещуположния ъгъл на казаните улици.
Тук
обаче следва да се посочи,че кадастралните данни в рекапитулационния списък от 1985г. не
са от деклр.писмо от 1975г.,тъй като в него изобщо няма кадастрални данни.
От всички събрани по делото доказателства / Протокол № 10/07.10.2014г. на Експертния съвет на НИНКН,Заповед №
РД-4/28.01.2016г. на Директора на НИНКН,Протокол №20/16.032016г. на Експертния
съвет на НИНКН,заключението на вещото лице/,се установи, че се касае за грешка,
тъй като имот с такива кадастрални данни няма, но такъв Тютюнев склад на ъгъла
на двете посочени улици има. Тази грешка е констатирана след издаване на
спорното разрешение за строеж или може би по-повод на него. Така или иначе,
видно от описаното до тук е, че още през 1975г. е налице деклариран паметник на
културата под № 32 в списъка, посочен като „Тютюнев склад на ул.“Одрин“ и ъгъла
на ул.“Н.Гълъбов“ с ново име на улицата “Г.М.Димитров“.
Предприетите последващи разрешението за
строеж действия по изправяне на неточностите в описанието на въпросния обект
дават яснота относно идентичността на спорния тютюнев склад, подробно описан в
Протокол № 10 от заседание на ЕС на НИНКН от 07.10.2014г. и разглеждан като
единична културна ценност. Обектът е разглеждан като намиращ се в кв.279/стар/
в имот пл.№ 610.
Представено е и писмо от директора на
НИНКН до кмета на община Пловдив, в което последователно и точно са описани
посочените по-горе декларационни писма и се дава яснота относно обекта,
представляващ единична недвижима културна ценност.
Налага се извода, че именно складът,
намиращ се на ъгъла между ул.“Одрин“ и ул.“Г.М.Димитров“ е деклариран като
недвижима културна ценност за периода 1880г. – 1920 г. и с оглед разпоредбата
на чл. 12, т.2, от Закон за паметниците
на културата и музеите/отм./ е недвижим паметник на културата. А съгласно §12
от ПЗР на ЗКН заварените декларирани по досегашния ред недвижим паметници на
културата запазват своя статут, т.е. представлява единична недвижима културна
ценност по смисъла и на сега действащия ЗКН.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя,че към
07.10.2014г. сградата на „О. 8“ЕООД все още не е била декларирана като НКЦ,за
да запази своя статут към днешна дата по силата на ПЗР на ЗКН.
Процесната сграда
,находяща се в имота на жалбоподателя е
декларирана като архитектурен паметник на културата за периода 1880- 1920г. с
писмо № 6600/25.11.1975г. от НИПК до Управление на старинния Пловдив и ГН Съвет
на изкуството и културата- Пловдив, поради което и се явява паметник на
културата по смисъла на отменената норма на чл.12, т.2, пр. последно от
отменения Закон за паметниците на културата и музеите(обн., ДВ, бр. 29/1969 г.,
отм. ДВ бр.19/2009 г.). В тази разпоредба изрично е записано, че "статут
на паметник на културата" придобиват както обявените по реда на чл.4, ал.1
от ЗПКМ недвижими паметници на културата, които подлежат на обнародване, така
също и "декларираните от НИПК". Съгласно чл.16 от Наредба № 5 от
14.05.1998г. за обявяване на недвижимите паметници на културата /обн. ДВ бр.
60/1998г./., декларираните обекти на недвижимото културно- историческо
наследство подлежат на заключителна комплексна оценка за придобиване статут на
паметник на културата по смисъла на чл.12 от ЗПКМ , която оценка доказва
културно-историческата стойност и обществена значимост на декларираните обекти
на недвижимото културно-историческо наследство
Незавършването на процедурата по установяване на културната ценност в тригодишен срок (ал.2 на § 12 от ПЗР на ЗКН) не може да промени извода относно статута на сградите като паметници на културата.
В настоящият случай е
налице "деклариран обект" по смисъла на ЗКН, а не за регистриран
такъв, като съгласно чл.59, ал.4 от ЗКН декларираните недвижими обекти имат
статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда
на този закон (последното именно ще бъде предпоставка за категоризация на
обекта по критериите на чл.45 от ЗКН след извършване на заключителна оценка по
смисъла на чл.61 от ЗКН/
Ето защо и неотразяване на данни, че сградата е
културна ценност в Агенцията по кадастъра и Агенцията по вписванията не е довод
в полза на защитната теза на жалбоподателя.
Действително, както
твърди жалбоподателят, в обобщен рекапитулационен списък на декларираните
паметници на културата в гр.Пловдив- ЦГЧ към Писмо № 395/13.02.1985г. на НИПК
на ОД на КИН гр.Пловдив], под т362 е посочен Тютюнев склад“, ул.“Одрин“
/ул.“Н.Гълъбов“, кв.284/ 620 съгласно декларационно писмо № 6600/25.11.1975г.
Несъмнено обектът Тютюнев склад“, ул.“Одрин“ /ул.“Н.Гълъбов“, кв.284/ 620, по
визирания рекапитулационен списък не е процесната сграда, но същественото в
случая е, че именно процесната сграда е тази, която фигурира в Писмо №
6600/25.11.1975г. от НИПК. Именно по тази причина и с писмо изх. №
0401-1007/14.12.2013г./л.240/ на Директора на НИНКН е установено, че статут на
единична НКЦ притежава сградата тютюнев склад „Ориент табако“", находящ се
на ъгъла на „Одрин“и ул.“Д-р Г.М.Деимитров“, кв279, пл. № 610, за което
Директорът на ГД ИОКН е уведомил Кмета на Община Пловдив. В последното писмо е
посочено още, че съгласно чл.83, ал.1 от ЗКН инвестиционните проекти и искания
за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се
одобряват и проектите се изпълняват след съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и
ал.2 ЗКН.
Ирелевантно за спора е,че Заповед
№ РД-4/28.01.2016г. на Директора на НИНКН, с която е извършена поправка в
„Списъка на недвижимите културни ценности в гр.Пловдив" относно
кадастралните данни на обекта, не е влязла в сила. Статутаът на посочения
административен акт е без съществено значение за разрешаването на настоящия
правен спор,тъй като както вече се посочи процесната сграда е декларирана като
архитектурен паметник на културата с писмо № 6600/25.11.1975г. на НИПК, като в
списъка на декларираните архитектурни паметници на културата от периода
1820-1920 г. е посочена под № 32 В този смисъл същата се явява недвижим
паметник на културата по смисъла на чл. 12, т.2 от ЗПКМ
Съгласно нормата § 12, ал.1 от ПЗР на ЗКН декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата, запазват
своя статут като декларирани обекти по този закон, като в тригодишен срок от
влизането в сила на закона Директорът на НИНКН предлага по реда на чл. 64 за
регистриране или за отписване на заварените декларирани недвижими паметници на
културата . Въпреки че не са налице данни за това, че процедурата по
установяване на статут на паметник на културата е завършила в предвидения от §
12, ал.2 от ЗКН срок и имотът не е бил регистриран по реда на чл. 64 от ЗКН, не
следва да се приеме,че процесната сграда е изгубила своя статут на деклариран
обект по ЗКН. Създаването на задължение за министъра да предложи заварените
декларирани паметници за регистриране или отписване по реда на действащия закон
не означава, че след изтичане на определен срок те автоматично губят статута си
на декларирани, а следователно- и защитени обекти. Напротив, в ал.1 е обявен
принципът, който всъщност е и проявление на принципа на правна стабилност:
запазването на статута до изрично произнасяне от министъра дава възможност да
се осъществят при внимателно и надлежно събиране на необходимите доказателства
всички дължими в с тези случаи производства. Тълкуването на приложимите норми
следва да се извършва в духа на закона, чиято цел е да бъде защитено културното
наследство.
Съдът намира за неоснователни
доводите на жалбоподателя, че процесната сграда не е част от територия с
културно-историческо наследство със статут на групов архитектурно-строителен
паметник на културата.
Съгласно Протокол № 5 от заседание на
НСОПК от 22.05.2000г. - същият е „одобрен" от Министъра на културата, с
което фактическият състав по чл.4 на Закона за културата и музеите (отм.) е бил
изпълнен в неговата цялост. Със същия Протокол са
приети: предложението на НИПК за обявяване на Историческа зона
"Филипопол-Тримонциум-Пловдив" в гр.Пловдив - групов паметник на
културата - археологически, архитектурно-строителен, на урбанизма и културния
пейзаж, и режим за опазването му, като границите му бъдат коригирани в
съответствие с Приложение № 1; предложение за обявяване на групови паметници на
културата - ансамбли, включени в обхвата на Историческата зона с техните
граници, охранителните им зони с техните граници, както и това приетите режими
да послужат като основа за изработването на специфични правила и норми при
актуализацията на ЗРП на гр.Пловдив. Съгласно т.Д от
Приложение № 2 Групови паметници на културата - ансамбли /съставни елементи на
Историческа зона "Филипопол-Тримонциум-Пловдив"/ за групов паметник
на културата е обявена система от улични ансамбли по е обявена
система от улични ансамбли по ул. „Иван Вазов“ и ул. „Цанко Дюстабанов“ в гр.
Пловдив – групов архитектурно – строителен паметник на културата.
Териториалният обхват на ансамбъла е застройката по ул. „Иван Вазов“ двустранно
и застройката на ул. „Цанко Дюстабанов“ в гр. Пловдив. В южната зона са
разположени три и четириетажни тютюневи складове. Обособена е също и Охранителна зона „Д-1“ към ул. „Цанко
Дюстабанов“ с териториален обхват: от ул. „Г.М.Димитров“ по ул. „Одрин“ и ул.
„Цанко Дюстабанов“ до ул. „Екзарх Йосиф“.
Посоченият групов ансамбъл е отразен и в
писмо изх. № 0800-481/16.08.2013г. на Националния институт за недвижимо
културно наследство при Министерство на културата и приложения към него списък
/л.236 и сл/, според които Системата от улични ансамбли „Д“ по ул. „Иван
Вазов“ и ул. „Цанко Дюстабанов“ е
съставен елемент от групов паметник на културата – Историческа зона „Филипопол
– Тримонциум – Пловдив, категория ГПК – архитектурно строителен по Наредба № 5
на МК (обн. ДВ. бр. 60/98г.).
В тази връзка напълно
несъстоятелно се поддържа в писмените бележки на жалбоподателя, че тъй като Протокол № 5/2000г. не представлява краен
индивидуален административен акт , въз основа на него не може да се приеме , че някоя от сградите на ул.“Одрин“ попада в
обхвата на територия с културно- историческо наследство със статут на групов
археологически и архитектурно- строителен паметник на културата, паметник на
урбанизма и културния пейзаж по смисъла на чл.12, т.2 от ЗПКМ (отм.). Такова
интерпретиране на закона е в противоречие с ясната и точна формулировка на
относимите разпоредби, като по логиката
на жалбоподателя нито един от посочените обекти в Протокол № 5 от заседание на НСОПК от
22.05.2000г. не попада в границите и
обхвата на Историческа
зона“Филипопол-Тримонциум-Пловдив „ в гр.Пловдив-групов паметник на културата –исторически,архитектурно-строителен,на
урбанизма и културния пейзаж;ансамбли,включени в обхвата на Историческата зона
с технически граници,както и охранителните им зони с техните граници./В този
смисъл Решение № 2608 от 28.02.2018г. по адм д.№2346/2017г.,ВАС,докладчик с.
М.Р./
При така изложеното ,съдът намира,че
именно въпросният склад е било предвидено да се премахне, предвид разрешеното
спорно ново строителство и същият несъмнено се намира в имота на дружеството
жалбоподател. Горното се установява от представения по делото нотариален акт
№192, том 3, рег. № 6261, нот. Дело 558/10.07.2009г., в който е обективиран
договор за покупко-продажба на дворно място, съставляващо УПИ II, поземлен имот № 610, кв.165 по плана на гр.Пловдив,
ЦГЧ, утвърден със Заповед № 1155/29.11.1982г., заедно с построените върху имота
тютюнев склад на четири етажа, застроен върху 1050 кв.м. откъм ул.“Одрин“и
тютюнев склад на четири етажа, застроен върху 760 кв.м. откъм ул.“Г.М.Димитров“,с
предишно наименование „Н. Гълъбов”.
Премахването му всъщност е несъвместимо
с установения статут на недвижима културна ценност и прави липсата на
съгласуване с МК на издаденото в тази връзка разрешение за строеж и одобрени
инвестиционни проекти, да е непоправимо несъответствие със закона, т.е.
неподлежащо на саниране.
Безспорно се установи по настоящото дело,че
поземленият имот, в който се намира въпросния Тютюнев склад попада в
очертанията на групов паметник на културата – археологически,
архитектурно-строителен, на урбанизма и културния пейзаж „Историческа зона
„Филипопол-Тримонциум-Пловдив“, като видно от представената скица/лист 1997 по
адм д № 2273/2016г.,АдмС Пловдив/ е част от система от улични ансамбли по
ул.“Иван Вазов“ и ул.“Ц.Дюстабанов“.
В решението на НСОПК, обективирано в
протокол № 5 от 22.05.2010г за обявяване на историческата зона за групов
паметник на културата е предвидено изработване на специфични правила и норми
при актуализацията на ЗРП на гр.Пловдив.
В посоченото решение, по
отношение на Охранителна зона „Археология“ към Групов паметник на
културата „Историческа зона Филипопол-Тримонциум–Пловдив“ няма конкретно
установени правила и предписания, свързани със застрояването. Следователно, спрямо
тази охранителна зона, следва да се приложат правилата,
установени в Приложение № 2 към Протокол № 5 от 22.05.2000г, „Общи предписания
за опазване и представяне на историческа зона „Филипопол-Тримонциом-Пловдив“,
Раздел IV „Предписания за изграждане на ново строителство“
според които: „1. Новото строителство да се съобрази с културно-историческата и
етно-културна специфика и архитектурно-художествения образ на околната
застройка, както и с функционалния и смислов контекст на прилежащата среда,
изведен на базата на общата градоустройствена идея за опазване и развитие на
зоната, а за територията в обхвата на груповите паметници на културата и с
индивидуалните режими за тяхното опазване. 2. При издаване на виза за
проектиране и изграждане на ново строителство в границите на историческа зона
„Филипопол-Тримонциум-Пловдив“ да се изискват предварителни археологически
сондажи и становища на НИПК и Археологическия музей в гр. Пловдив за
културно-историческата стойност на находките.“
Тоест, налице е „…определено друго….“, по смисъла на чл. 83,
ал. 1, т. 3 от ЗКН и това са правила, изискващи новото строителство да се
съобрази с културно-историческата и етно-културна специфика и
архитектурно-художествения образ на околната застройка, както и с функционалния
и смислов контекст на прилежащата среда, като съответно при издаване на виза за
проектиране и изграждане на ново строителство в границите на историческа зона
„Филипопол-Тримонциум-Пловдив“ да се изискват предварителни археологически
сондажи и становища на НИПК и Археологическия музей в гр. Пловдив за
културно-историческата стойност на находките. Последното също не е спазено на
фаза идеен проект, което е в противоречие с императивната норма на чл.142, ал.2
от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж след предварителна оценка за
съответствие с предвижданията на ПУП, с правилата и нормативите по устройство
на територията .
Налице е несъответствия и нарушаване на
императивни норми на закона ,които дават основание да се приеме, че спорното
разрешение за строеж е административен акт, с издаването на който законността е
накърнена радикално, поради което същото е нищожно.
Нищожни са тези административни актове, които поради
радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като
административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото
като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици.Издаденото Разрешение за строеж № № 377/15.12.2010г.
на Главен архитект на Община Пловдив заедно с одобрените инвестиционни проекти
и извършената със Заповед № 2/06.01.2014г. презаверка на разрешение за строеж,
за строеж „Многофункционална сграда с офиси, хотел и бизнес апартаменти,
общежития, хранителен магазин и подземен паркинг“ , находящ се в УПИ
VI-522.3589-обществено обслужващи дейности,хотел, кв.165 – нов /279-стар/ по
плана на Централна градска част, гр.Пловдив, с възложител на строежа „О. 8“ ЕООД,е именно такъв административен акт.
Ето защо оспорената в настоящото
производство заповед, с която е прогласена неговата нищожност, е правилна и
законосъобразна,а жалбата неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143,ал.3
от АПК, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ
/обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, възнаграждението се определя в размер на 200
лева.
Водим от горното, Административен съд
Пловдив ,Първо отделение
,I състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на „О. 8“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Густав Вайганд“ № 14, представлявано от *** Г.Н.Б., срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-47/19.08.2016г. на Началника на
РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 216,ал.6,
във връзка с чл. 149, ал. 5 от АПК е прогласена нищожността на Разрешение за
строеж № 377/15.12.2010г. на Главен архитект на Община Пловдив заедно с
одобрените инвестиционни проекти и извършената със Заповед № 2/06.01.2014г.
презаверка на разрешение за строеж, за строеж „Многофункционална сграда с
офиси, хотел и бизнес апартаменти, общежития, хранителен магазин и подземен
паркинг“ , находящ се в УПИ VI-522.3589-обществено
обслужващи дейности,хотел, кв.165 – нов /279-стар/ по плана на Централна
градска част, гр.Пловдив, с възложител на строежа „О. 8“ ЕООД.
ОСЪЖДА „О. 8“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Густав Вайганд“ № 14, представлявано от *** Г.Н.Б., да заплати
на РДНСК-Пловдив,към Главна Дирекция „Строителен контрол“ сумата от 200
/двеста/лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
СЪДИЯ: