МОТИВИ към ПРИСЪДА № 293 по НОХД № 573/2019 г. на БОС
ПРОЦЕДУРА
И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Съдебното производството е образувано по повод внесен от Окръжна
прокуратура – Бургас обвинителен акт против подсъдимия Ж.Т.П. с ЕГН **********
за извършено престъпление по чл. 152 ал.4, т.1, вр.
ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2, предл.
първо, вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Съдебното производство се разви по реда на глава ХХVІІ от НПК. В
разпоредителното заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК,
подсъдимият и неговият защитник изразиха желание да се приложи разпоредбата на
чл. 371 т.2 от НПК. Направеното от подсъдимия признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, бе
одобрено с определение на съда по чл. 372 ал.4 от НПК.
В съдебно заседание, назначеният от съда особен представител на
пострадалата Ж.М.Т. поиска същата да бъде конституирана като частен обвинител и
граждански ищец. Съдът отказа да допусне съвместното разглеждане на
гражданската претенция за обезвреда, като прецени, че искът, така както е
предявен, не съдържа всички изискуеми законови реквизити, посочени в чл. 85 НПК.
Съдът конституира като частен обвинител малолетната пострадала, която да
осъществи своите права в процеса чрез назначения й особен представител.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
поддържа обвинението така, както е предявено на подсъдимия, като го намира за безспорно
доказано предвид събраните по делото доказателства. Предлага, с оглед постигане
на целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК, съдът да наложи на
подсъдимия наказание, определено по реда на чл. 54 от НК. Представителят на
прокуратурата акцентира на високата степен на обществена опасност на престъплението
предвид твърде ранната възраст на пострадалото лице на фазата на малолетието, фактът,
че тя е и д. на подсъдимия, а също и обстоятелството, че са били осъществени множество
съвкупления в един доста съществен период от време, дори в един от случаите – в
присъствието на майката. Прокурорът изразява становище, че направеното от
подсъдимия самопризнание следва да се разглежда само като предпоставка за
прилагане на благоприятната за него съдебна процедура, но не и като разкаяние, нито
като съжаление, трайно проявено във времето, като този си извод аргументира с
цялостното процесуално поведение на подсъдимия. Предвид всички тези
обстоятелства, прокурорът предлага на подсъдимия да бъде определено наказание при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, над средния размер,
предвиден от наказателния закон, а именно 18 години „лишаване от свобода“,
което да бъде редуцирано с 1/3, тоест с 6 години до наказание 12 години
„лишаване от свобода“.
В съдебно заседание, особеният представител и повереник на частния
обвинител определя извършеното от подсъдимия Ж.П. като деяние с особено висока
обществена опасност. Подкрепя становището на прокуратурата, че самопризнанието
му е единствено способ за преминаване към благоприятна за него съдебна
процедура и налагане на по-ниско наказание, но не и признание за вината и
съжаление за стореното. Иска най-тежкото наказание за П. и в тази връзка
подкрепя предложението на прокуратурата, наказанието на подсъдимия да се
определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като намира
наказание от 12 години и четири месеца, след редукцията по чл. 58А ал.1 от НК,
за справедливо.
Упълномощеният защитник на подсъдимия, в съответствие с процедурата по
глава ХХVІІ от НПК, не оспорва изложената в обвинителния акт фактическата
обстановка, както и възприетата от прокуратурата правна квалификация на
деянието на подсъдимия. Моли съда да определи наказанието на подсъдимия като се
съобрази с обстоятелството, че на пострадалата, от деянието, не са причинени
някакви сериозни психологични травматични увреждания, тоест липсва някаква
трайна последица в съзнанието на детето, което да се цени като тежка последица
от самата деятелност. Акцентира се и върху чистото съдебно минало, като
защитникът на подсъдимия се аргументира и с заключението по комплексната
психиатрична и психологична експертиза, според която П. не е личност, която е
склонна да нарушава правовия ред, както и да се отличава с някакви
характеристики на жестокост и агресивност в себе си. Защитникът прави извод, че
подсъдимият не е човек, който в съзнателния си живот е склонен да нарушава
правовия ред в държавата, с изключение на инкриминираното деяние, което поради
това следва да се разглежда като изолирана криминална проява. Твърди, че
подсъдимият е с трудови навици, с труд изкарва прехраната си и се грижи за
семейство си.
По отношение на самото деяние, защитникът на подсъдимия акцентира върху
друга част от заключението на комплексната експертиза на П., според която сексуалността
му е на биологичното и нагонно равнище на неговите
схващания предвид примитивизма на средата, в която е израсъл. Според защитника,
налице са личностови изменения, които могат да бъдат
възприети и като болестни схващания, когато става въпрос за такова неправилно и
изкривено възприятие на сексуалността. В обобщение, защитникът на подсъдимия П.
моли съда да определи размерът на наказанието „лишаване от свобода“ при
условията на чл. 55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи
отговорността
В с.з. подсъдимият редовно призован, се явява.
Признава всички факти и обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като не желае да се
събират допълнителни доказателства за тях. Моли за минимално наказание.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият Ж.Т.П. е роден на ***** г. в гр. Б., живее в с. К., Община А., б. г. е, има завършен ***** клас, не е ж., не е о., към настоящия момент не р..
Пострадалата – свидетелката Ж.М.Т. е родена на *** г., по време на
съвместното съжителство на майка й – св. М.Н.Т. с подсъдимия Ж.Т.П..
През инкриминирания период от време – от месец ноември 2017 г. до
17.03.2018 г. св. Ж.Т. е била на * (***) години. Пострадалата е малолетна и към
момента на постановяване на съдебния акт по настоящото дело.
Пострадалата св. Ж.Т. е б. д. на подсъдимия Ж.П., но не е припозната от него.
Няколко месеца след раждането й, родителите на Ж. – св. М.Т. и подсъдимият се
разделили.
След раздялата майката и детето живели в къщата на св. Е.И.Р. (м. на св.
М.Т. и съответно б. на св. Ж.Т.) до около началото на учебната 2017/2018 г. Тогава
св. М.Т. отново забременяла от подсъдимия Ж.П.. Двамата решили отново да се
съберат след дългогодишната раздяла и да заживеят заедно. Поради тази причина,
около началото на учебната година, М.Т., заедно с три от децата си – М. и Е. (чиито
биологични бащи били други мъже, а не подсъдимия) и пострадалата Ж.Т., се
преместили в дома на П.,***.
От средата на месец септември 2017 г., до задържането му по настоящото
дело, подсъдимият П. и св. М.Т. живели на семейни начала. Те, заедно с децата,
обитавали една от стаите във фамилната къща на П., където в друга стая, живеела
и майката на подсъдимия – св. Ж. М. С., а долепена до нея пристройка къща била
обитавана от с.-б. на П. – св. П. Т. П., заедно със с. й – Ж. П. Т.. В
съседната до тях къща, живеело семейството на б. на подсъдимия – св. Д. Т. А.,
съжителстващата с него на семейни начала - св. В. Р. Д. и двете й деца.
Основната сграда на къщата се състояла от две стаи и малък салон, като
двете стаи ги деляла обща стена. В едната стая спели св. Ж. М. С. и в. й М., когато
бил в селото, а другата била обитавана от семейството на св. М.Т. и подсъдимия Ж.П..
Стаята, в която се помещавало въпросното семейството не била голяма, като в нея
имало две легла на срещуположните стени, гардероб, телевизор, печка на дърва и
прозорец. Св. М.Т. и подсъдимия Ж.П. спели на едното легло, а трите деца – М.,
Е. и пострадалата св. Ж.Т. на другото.
Като баща на пострадалата, подсъдимият се ползвал с доверието на детето,
като отношенията на близост между тях били допълнително обусловени от
съжителството им в общо домакинство.
През по-голямата част от времето подсъдимият П. работел без трудов
договор, където бивал повикан. В последните години, от месец май до края на
летния сезон, работел в хотел „Ф. л.“ в к. к. „С. б.“, общ. Н.. През 2017 г. подсъдимият,
заедно с б. си Д. А., започнали работа в посочения хотел още от 05-06.05.2017 г.
Работели всеки ден, като почивали само в изключителни случаи. Когато не бил на
работа, подсъдимият пребивавал преимуществено в дома на м. си в с. К..
Св. М.Т. работела като о. р. в „А. г.“ ***. Работното й място се
намирало в град. А..
През инкриминирания период, св. Ж.Т. била ученичка в * - ти клас в *У „***“,
находящо се в с. П., общ. А., обл. Б., Класен
ръководител на пострадалата през учебната 2017/2018 г. била св. М. Н.. Ж.Т.
оставила впечатление у св. Н. като ученолюбива и старателна, като детето
контактувало предимно със съучениците си В. и Г.. През учебната година,
пострадалата нямала отсъствия за дълъг период от време, което да стане повод
класния ръководител да посети дома й. Пострадалата не е споделяла на св. Н. да
има конкретни проблеми. Пострадалата Ж.Т. участвала и в т. с. към ч. в с. К., чийто х. и р. била св. Н.Д.П. а. От началото на
учебната 2017/2018 година, пострадалата редовно вземала участие в репетициите,
но в края на месец октомври - началото на месец ноември 2017 г. тя изведнъж престанала да ги посещава. Това
провокирало св. П. да посети дома й. Успяла да се срещне единствено с б. на
пострадалата – свидетелката Ж. С.. Същата уведомила св. П., че подсъдимият е
забранил на детето си да ходи на танци. Въпреки опитите на р. на т. а. да
осъществи контакт и с родителите на детето, това не се случило, като до края на
учебната година, пострадалата не посещавала репетициите на д. т. с.. През 2018
г., Ж.Т. отново била в с. и репетирала с децата, изцяло променена, но
амбицирана да т..
През месец ноември 2017 г., на неустановена при разследването дата, подсъдимият
Ж.П. за пръв път осъществил съвкупление с пострадалата Ж.Т., въпреки
несъгласието й, като това деянието било реализирано в споменатата вече къща в
с. К., общ. А.. Късно вечерта, когато Ж. вече била в леглото и спяла, в
определен момент тя се разбудила, тъй като усетила, че подсъдимият премества по
– малката й сестра М. от леглото й, в което спели двете, в леглото на майка им
- св. М. Т.. После, подсъдимият П. се върнал при пострадалата, отместил завивката,
с която била завита и й свалил долното й бельо (къси гащи. След това, той
легнал върху нея, притискайки я с тежестта на тялото си, като по този начин
осуетил възможността й да окаже съпротива. След това, подсъдимият П., без
съгласието на малолетната си д. проникнал с половия си член във влагалището й,
осъществявайки по този начин съвкупление с нея. Неразбираща какво точно се
случва, св. Ж.Т. усетила силна болка в областта на слабините и започнала да
вика „мамо, мамо“. През цялото време на осъществяване на половия акт, подсъдимият
П. притискал детето с тежестта на тялото си, като наред с това държал и
натискал ръцете й към леглото, така че да не може да стане. След като приключил
половия акт, обвиняемият станал от леглото, отново преместил М. при
пострадалата и си легнал в леглото, в което била св. М.Т..
След този случай, подсъдимият П., въпреки несъгласието на малолетната си
д., продължил многократно да се съвкуплява с нея до
началото на месец февруари 2018 г. Тези съвкупления били осъществявани през
интервали от по два - три дни. Всяко едно от тези съвкупления, били осъществявани
в къщата в с. К., общ. А., в която П. и пострадала Ж.Т. живеели заедно. Всяко
едно от съвкупленията било осъществено по механизъм, идентичен с този на
първото съвкупление – подсъдимият се съвкуплявал с д.
си през нощта, като предвид несъгласието й, я принуждавал към това със сила – лягал
върху нея, притискал я с тежестта на тялото си, като същевременно държал и
натискал ръцете й към леглото. По този начин той парирал възможността на детето
за съпротива.
В началото на месец февруари 2018 г., когато св. М.Т. била в напреднала
бременност (в 6-ти – 7-ми месец) с второто дете от подсъдимия, тя станала пряк
свидетел на едно от неговите съвкупления с малолетната им дъщеря, осъществено въпреки
несъгласието на последната. В конкретната вечер, подсъдимият П. бил заедно с
пострадалата Ж.Т., с. й – М. и майка й - св. М.Т. в обитаваната от тях стая в дома
им в с. К., общ. А.. Късно вечерта, около 00:00 ч., когато П. мислил, че всички
спят, той станал от леглото и отишъл до това, в което спели св. Ж.Т. и с. й М..
Подсъдимият повдигнал М., която спяла до пострадалата и я преместил на другото легло,
полагайки я да легне в краката на майка й. В този момент, спящата М.Т. усетила,
че нещо се случва, но тъй като била бременна и се страхувала от П., който често
я биел, не казала нищо. Решила да остане пасивна и само да наблюдава отстрани
случващото се.
Въпреки, че стаята била осветена само от светлината на работещия
телевизор, св. М.Т. видяла, как П. отишъл до леглото където спяла малолетната
му д. Ж.Т.. Той започнал да съблича късите й, връхни гащи, с които била
облечена. След като ги свалил, подсъдимият започнал да сваля и долните гащи, с
които пострадалата била облечена. Несъгласна със случващото се и в опит да се
противопостави на подсъдимия, пострадалата се опитала да се облече. Независимо
от съпротивата й, П. дръпнал долните й гащи и успял да ги свали. Реагирайки на
случващото се, детето продължило да се съпротивлява, разревало се и започнало
да бутало баща си по гърдите. Заедно с това, Ж., неколкократно, изрично и
недвусмислено, заявила на баща си да я остави, тъй като „такива неща не иска“. Опитът
на пострадалата да стане от леглото и да отблъсне П., използвайки ръцете и
краката си се оказал безуспешен, тъй като подсъдимият я притиснал с тежестта на
тялото си към кревата. Успявайки да разтвори леко краката на пострадалата на
широчината на раменете й, П. се съвкупил с д. си, като половият му член
проникнал във влагалището й. Половият акт продължил около двадесет минути, като
накрая подсъдимият еякулирал върху корема на
пострадалата. След това, П. станал и както и друг път правил, върнал М. на
леглото при с. й, а той си легнал при св. М. Т..
Заради видяното, на следващия ден св. М.Т. била много ядосана. Поискала
от подсъдимия лично обяснение, питайки го какво се е случило предходната вечер
и къде е спал. П. отрекъл да е спал другаде, освен при св. М.Т.. Нещо повече,
поискал да разбере, защо Т. му задава такива въпроси, като я попитал и „има ли
нещо?“, след което се развикал и излязъл навън.
Тогава М.Т. започнала да пита д. си – св. Ж.Т., за случилото се вечерта,
като й заявила, че всичко е видяла. Пострадалата първоначално отричала, но след
заплахите на майка й, че ще я набие с „клещите“ на печката, признала, че
случилото се предната вечер не било за първи път, а се случва в продължение на
няколко месеца. Детето споделило още, че е било заплашено от П. да не разказва
на М.Т. за осъществените противно на волята й съвкупления с б. й.
По време на тази разпра с майка й, пострадалата започнала толкова силно
да вика и да ридае, че при тях се събрало почти цялото семейство на подсъдимия.
Ж.Т. разказала за случилото се и на л. си – св. В. Р. Д., а тя на свой ред
споделила узнатото със свидетелите Ж. М.
С., П. П. и Д. А.. Всички те, заплашили М.Т. и пострадалата, че ако кажат на
някого за съвкупленията на подсъдимия с пострадалата, ще ги убият.
Впоследствие, такава закана към св. М.Т. и пострадалата св. Ж.Т. отправил и самия П..
Малко по – късно, през месец февруари 2018 г., непосредствено преди
термина й на раждане, св. М.Т. била изгонена от дома на подсъдимия. Това я
принудило, заедно с децата си, да потърси подслон при своя приятелка – свидетелката
М. Д. В.. Докато била в дома й, М.Т. й разказала за насилственото съвкупление
на П. с дъщеря й Ж., на което тя станала свидетел, като майката уточнила пред
св. В., че това не е единичен случай, а продължава от два - три месеца.
Ден след престоя в дома на св. В., св. М.Т. се сдобрила с подсъдимия П.
и заедно с децата се прибрали в дома му. Пострадалата Ж.Т. заживяла отново в
жилището на баща си в с. К., а той продължил да се съвкуплява
с нея, въпреки нейното несъгласие. Деянията отново се осъществявали в тъмната
част на денонощието, през интервал от няколко (два – три) дни и по начин, сходен
с описания по – горе, а именно – чрез употреба на сила от страна на подсъдимия,
който лягал върху д. си, натискайки я с тежестта на тялото си, държал и
притискал ръцете й към леглото, така че да не може да стане, като същевременно
прониквал с половия си член във влагалището й.
На 14.03.2017 г., св. М.Т. била хоспитализирана в „УМБАЛ - Бургас“ АД за
раждане на общия им с П. с. – Т.Ж.П.. По време на престоя на М.Т. в болничното
заведение, пострадалата спяла в къщата в с. К., общ. А., но в стаята на б. си –
св. Ж.М.С.. В периода от постъпването на М.Т. в болницата до изписването й с
бебето, подсъдимият не предприел посегателства срещу половата неприкосновеност на
пострадалата. На 17.03.2018 г., вечерта след завръщането на св. М.Т. и
новороденото в семейното жилище в с. К., общ. А., пострадалата Ж.Т. била
повикана от майка си да се върне в тяхната стая, където трябвало да спи на
съседното легло със с. си М.. По – късно вечерта на същата дата, подсъдимият Ж.П.,
с нетърпящ възражение тон, наредил на пострадалата да
легне на леглото при него. Когато тя се подчинила, той й свалил гащите, като се
„качил върху нея“, притискайки я по този начин с тежестта на тялото си.
Същевременно, подсъдимият хванал Ж.Т. за ръцете, като ги стискал и я притискал
към леглото. Като ответна реакция на упражнената спрямо нея сила, пострадалата
започнала да бута подсъдимия, но въпреки съпротивата й, П. успял да проникне с
половия си член във влагалището й.
Точният брой на съвкупленията, осъществени от обв.
П. с низходящата му сродница – с д. му Ж.Т., в рамките на инкриминирания от
обвинението период, не е установен в хода на разследването по досъдебно
производство. Въпреки това, може да се твърди от доказателствата по делото, че
те са били десетки, а от показанията на пострадалата Ж.Т., броят им възлиза на
около 30-35.
На 28.06.2018 г., св. М.Т. била хоспитализирана заедно с новороденото в
„УМБАЛ - Бургас“ АД. В същия ден, свидетелката Ж.Т. и с. й М. отишли в дома на
б. им – св. Е. Р., м. на св. М.Т.. Там отскоро живеели и свидетелката С.Н.Д. със
с. си – св. Н.Р.Д. и децата им. На 01.07.2018 г. св. М.Т. и бебето й били
изписани от болницата, като тя отишла до дома на м. си - св. Е. Р., за да си прибере
децата. Пострадалата Ж.Т. отказала да тръгне с майка си и отишла да си легне.
Св. М.Т. се видяла принудена да се върне без дъщеря си. След като майка й си
тръгнала обаче, свидетелката Ж.Т. много се разстроила, започнала истерично да
плаче, да се тресе и да повтаря, че не иска да се прибира вкъщи с майка си.
На следващия ден, 02.07.2018 г., още рано сутринта, свидетелката М.Т.
отново отишла до жилището на майка си, за да прибере пострадалата. Ж. отново
започнала да плаче истерично и избягала при б. си Е., която в този момент била
на работа и почиствала ц. на с. К.. Когато се видяла с б. си Е., св. Ж.Т. й
разказала, че б. й, подсъдимият П. „ходи“ с нея, имайки предвид съвкупленията
му с нея. Като чула думите на пострадалата, св. Е. Р. се скарала на д. си – св.
М.Т. и притеснена отишла при другата си д. – св. С. Д.. Последната, по-късно
разпитала подробно Ж., за да се увери в правдоподобността на твърденията й, че
б. й се е съвкупявал с нея противно на волята й. След това, св. С.Д. позвънила
на с. си - св. Н.Д., като двамата, придружени от св. Е.Р., съпроводили
пострадалата до гинекологичен кабинет в гр. А.. Там, свидетелката д-р М.Д.
прегледала пострадалата Ж.Т. и установила стара (непрясна) дефлорация, чиято
давност не могла да посочи. При прегледа на пострадалата, лекарят не
констатирала разкъсвания и видими травматични увреждания по половите органи на
детето. В издадения от д-р Д. Амбулаторен лист № *** от 02.07.2018 (л. 28, т. 1
от ДП) като основна диагноза бил вписан код МКБ Z044 с текст: „изследване и
наблюдение при съобщаване за изнасилване и прелъстяване“.
Още в същият ден, 02.07.2018 г., св. С.Д. подала сигнал до Дирекция
„Социално подпомагане“ - гр. А., както и в РУ на МВР – А..
На 10.07.2018 г., пострадалата свидетелка Ж.Т. била прегледана от д-р П.
П., с.л. в „УМБАЛ - Бургас“ АД – гр. Б., който
впоследствие изготвил писмено заключение по назначената в досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза (л. л. 128 – 129, т.1 от ДП). Съдебният
лекар не е установил по тялото на пострадалата видими белези от травматични
увреждания. При гинекологичния преглед, съдебният лекар е установил стара дефлорационна щърбина на хименалния пръстен, без видими външни и вътрешни увреждания
по половите органи на детето.
Видно от писменото заключение по назначената в хода на разследването
съдебно-биологична експертиза (л. л. 45-47, т. 2 от ДП), при гранични стойности
от 0 до 1, вероятността подсъдимият Ж.П. да е б. б. на св. Ж.Т. е равна на 0.***.
Според експертното становище, тези данни „осигуряват убедително доказателство,
че Ж.Т.П., ЕГН: ********** е б.б. на Ж.М.Т., ЕГН: **********“.
В хода на досъдебното производство е била назначена комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза. Видно от представеното писмено заключение (л. л.
90-98, т. 4 от ДП), към момента на проведеното експертно изследване,
пострадалата Ж.Т. не е страдала от психично заболяване, което да изключва
вменяемостта. Вещите лица не са открили психотична
мотивация в постъпките на Т. и/или умствена недоразвитост към периода на
извършване на инкриминираното престъпление, както и към момента на провеждане
на експертното изследване. Според експертите, пострадалата е в състояние да
дава, макар и сравнително елементарно, обяснение на общочовешки понятия, и че
въпреки своето малолетие и липса на социален опит, тя е способна да възприема и
запаметява факти и обстоятелства, включително и такива, които имат отношение
към настоящото досъдебно производство и да дава достоверни показания за тях.
В хода на досъдебното производство е била назначена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Видно от представеното писмено
заключение (л. л. 64- 98, т. 3 от ДП), по отношение на П. липсват данни,
подкрепени от съответната медицинска документация, за наличие на някакво
обременяване в наследствеността с психични заболявания или зависимости към
психоактивни вещества. Липсват сведения за отклонения в биологичното или
психологично развитие в ранното му детство. При катамнезното
проследяване, вещите лица са установили изразена семейна, социална и трудова дезадаптация. В заключението се сочи, че подсъдимият не е
посещавал редовно учебни занятия, не е усвоил и на елементарно ниво училищни
умения. Заявено е, че може да чете на срички, но трудно разбирал прочетеното.
При проведения преглед на подсъдимия П., вещите лица са установили нормален
неврологичен и соматичен статус, като по време на престоя му в отделението не
са наблюдавали абстинентни симптоми, имащи
доказателствена стойност за наличие на синдром на зависимост към алкохол и/или
психоактивни вещества.
При проведеното съдебно-психиатрично освидетелстване и извършеният
психиатричен преглед на подсъдимия П. в психиатричното отделение към Затвора в
гр. Ловеч, вещите лица не са установили качествени нарушения в отделните сфери
на психичния му живот – във възприятно – представната дейност, в емоционалната сфера, в мисловната
дейност, във волевата сфера, в психомоториката, в яснотата
на съзнанието и т.н. Експертите не са установили обективни, т.е., изводими от
поведението на подсъдимия симптоми, за негови халюцинаторни
изживявания и други разстройства във възприятийно-представната
му дейност.
При проведеното психологично изследване експертите установяват, че
интелектът на подсъдимия П. е на ниво, отговарящо на лека умствена
изостаналост, като той има развит под средното ниво за възрастта понятиен
апарат, който е съответен и на учебната му успеваемост, както и на социалната и
езиковата среда, в която се е развивал и живял до момента. Вещите лица
констатират повишено чувство за собствено достойнство у подсъдимия П., който се
стреми да запази своята социална позиция и съхрани реномето си, изпитвайки
потребност от силна и взаимна междуличностна връзка, емоционален комфорт,
защита от външни въздействия. Според експертите, макар в съдебната психиатрия да
е възприето становището, че лицата с умствена изостаналост, извършили неправомерни
действия, се признават за невменяеми, това не се отнася за разглеждания случай поради
няколко причини. От една страна, подсъдимият П., още от ранна детска възраст,
не е бил подпомаган от родителите си в обучение в социални и училищни умения,
поради което той е усвоил моделите за справяне, характерни за най-близкото си
обкръжение. Следователно, недостатъчното обучение е резултат на социалната
среда, като липсата на образование се компенсира с придобитите социални умения
- усвоил е устната реч до степен да води диалог, да участва в клиничното
интервю, познава парите, знае цените на различни хранителни и нехранителни
продукти, достигнал е пълна независимост в самообслужването си – това му е
помогнало да установи задоволителни контакти в социума, да извършва трудова
дейност и да заработва свои материални средства, като на практика води
самостоятелен и автономен живот, съзвучен на социума. От друга страна, ниският
коефициент на интелигентност, както и нарушенията в абстрактното му мислене са
предпоставка за по-лесна внушаемост при подсъдимия П.,
но не и до степен, водеща до отпадането на медицинските или юридически критерии
за вменяемост.
В заключение, вещите лица приемат, че подсъдимия П. страда от лека степен
на умствена изостаналост, но не се води на отчет към психиатрично здравно заведение.
Има нисък праг на самокритичност. Интелектуалното и психологичното му развитие
не съответства на календарната му възраст, но изоставането е в лека степен.
Моралните устои на П. се основават на вътрешните му морални принципи и
ценности, и са независими до голяма степен от външните правила и закони.
Моралните устои на подсъдимия се различават от общоприетите в частта за
семейство и семейни отношения, като той е податлив на външно влияние. Вещите
лица са категорични, че към инкриминирания период подсъдимият П. не е страдал
от психическо заболяване в тесния смисъл на това понятие, което да не му е
позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Експертите изрично посочват, че подсъдимият е запознат, макар и примитивно,
но точно с междуполовите различия, и разбира смисъла
на основните понятия, касаещи сексуалността, като се уточнява, че в тази връзка
у П. влияние оказват и примитивизма на средата, в която е израснал, както и
възрастта, характеризираща се с високо ниво на половите хормони, обуславящи
предимно биологичното (нагонно) равнище на неговите
схващания. Това обаче, според вещите лица, не му пречи правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Установените
психо – соматични характеристики на личността на подсъдимия П., според вещите
лица позволяват пребиваването му в следствен арест, изтърпяването на мярка за неотклонение „Задържане под стража“
или наказание „Лишаване от свобода“, както и участието в досъдебното
производство в качеството на обвиняем, респ. в съдебното производство, като
подсъдим.
Видно от писменото заключение по назначената при разследването комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л. л. 101 – 109, т. IV от ДП), към
инкриминирания период от време, св. М.Т. е била напълно способна да разбира
същността на деятелността на подсъдимия, относно която свидетелства,
включително и извършените сексуални действия с пострадалата Ж.Т.. Според вещите
лица, психическото и психологическото състояние на св. М.Т. й е позволявало
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях.
Предвид подадените сигнали до Отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Айтос,
спрямо Ж.Т. била приложена мярка за закрила по чл. 26 ал. 1 от Закона за
закрила на детето - „Настаняване на дете в семейство на близки и роднини“
(л. 30, т. І от ДП). Впоследствие, с Решение № 145 от 06.08.2018 г.,
постановено по гр. д. № 681/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Айтос, на
основание чл. 26 ал. 2, вр. чл. 25 ал. 1, т. 1 и т. 3
и чл. 28 от Закона за закрила на детето, пострадалата Ж.Т. била настанена в
семейството на свидетелите С.Н.Д. и Н.Р.Д., до навършване на пълнолетие, а ако
учи - до завършване на средното образование, но не повече от 20 – годишна
възраст, с цел осигуряване най – добрия интерес на детето и опазване на неговите
здраве и живот. На основание чл. 4 ал. 1
от Закона за закрила на детето – „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна
среда“ от Дирекция „Социално Подпомагане“ – Айтос било издадено Направление №
НП /Д-А-К/ от 10.07.2018 г. за предоставяне на дългосрочна услуга
„Психологическо консултиране и подкрепа“ в ЦОП – Карнобат (л. 241, т. І от ДП).
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Изложената фактическа обстановка бе изведена от съда въз основа на
признанието на подсъдимия и на доказателствения материал по делото, събран в
хода на разследването по досъдебното производство.
Съдът се съобрази с обстоятелството, че подсъдимият признава фактите и
обстоятелствата изложени в обвинителния акт и не желае събиране на допълнителни
доказателства за тях, поради което не извърши допълнителни следствени действия
по събиране на други доказателства, касаещи фактологията в обвинителния акт. Съдът
прецени, че може да се ползва от признанието на фактите и обстоятелствата по
обвинителния акт, направено от подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие, при постановяване на присъдата си, тъй като същото се подкрепя от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, които съдът
кредитира, а именно: справка за съдимост (л. 10, т. І от ДП); показания на
свидетелите С.Н.Д., Н.Р.Д., Е.И.Р., Ж.М.Т., М.Т.Н., М.Д.В., М.С.Д.-Г., Н.Н. и М.Н.,
закрепени в протоколи за разпити от досъдебното производство (л. л. 16-25, 80-83,
85-86, 88-91, 93-95, 97-99, 112-115 – разпит на пострадалата в „Синя стая“, л.
л. 183-184, 186-187, 251-253, 263-269, 301-305, т. І от ДП); амбулаторен лист №
*** от 02.07.2018 г. (л. 28, т. І от ДП); писмо от Дирекция „Социално
подпомагане“ с изх. № СГ/Д-А-А/129-009 от 06.07.2018 г. (л. 30, т. І от ДП); справка
за не приключили наказателни дела срещу подсъдимия (л. л. 137-139, 144, 146, т.
І); медицински справки (л. л. 149-151, 194-198, 260-262, т. І от ДП); справка
от работодател „А.Г.“ *** (л. л. 153-154, 192-193, т. І от ДП); справки от ** „***“
с. П., общ. А. (л. л. 189-191, т. І от ДП); решение по гр. Д. № 681/2018 г. на
РС – Айтос (л. л. 238-240, т. І от ДП); писмо от Център за
Обществена подкрепа – Айтос (л. 241, т. І от ДП); протокол за очна ставка (л.
л. 254-256, т. І от ДП); протокол за обиск на лице от 04.07.2018 г. (л. 4, т.
ІІ от ДП); протоколи за вземане на образци за сравнително изследване (л. л. 39,
42 и 43, т. ІІ от ДП), както и веществено доказателствено средство – диск,
съдържащ запис от проведения в „Синя стая“ разпит на малолетната пострадала в
присъствието на съдия (л. 213, т. І от ДП).
Посочените доказателства и доказателствени средства бяха анализирани от
съда в тяхната съвкупност и поотделно и ценени като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото, а така също и като
изготвени и приобщени към доказателствения материал при спазване изискванията
на НПК.
За изграждане на фактическата обстановка по делото и преценка
достоверността на признанията на подсъдимия, съдът се възползва и от специалните
знания на вещи лица, представени по делото под формата на писмени заключенията
по назначени в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза (л. л. 128-129,
т. І от ДП); съдебнобиологична ДНК – експертиза (л.
л. 45-47, т. ІІ от ДП); комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на подсъдимия (л. л. 64-98, т. ІІІ от ДП); комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на
пострадалата (л. л. 90-98, т. ІV от ДП) и комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на свидетелката М.Т. (л. л. 101-109, т. ІV от ДП). Тези
експертни становища не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се
съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на вещите лица.
Съдът прецени, че не следва да кредитира като относими
към предмета на доказване, а и на самото дело, приложените към него веществени
доказателства, а именно един брой мобилен телефон „Н.“, модел ** ****, с б. на
цвят панел с ИМЕЙ ******/**/******/*, ведно със СИМ карта на мобилен оператор
„А1“ (Мтел) с номер *********** и с абонатен номер **********, както и микро СД „Т.“ 8 ГБ. Съдът не кредитира като неотносимо към предмета на доказване писменото заключение
по назначената в досъдебното производство съдебно – техническа експертиза (л.
л. 21-32, ведно с диск, т. ІІ от ДП), доколкото обект на изследване е
посоченият мобилен телефон. Съдът не кредитира като писмено доказателство по
делото справка за не приключили наказателни дела (л. л.140-142, т. І от ДП),
тъй като същата не се отнася до подсъдимия, а до друго лице. Съдът не кредитира
и приложения по делото протокол за очна ставка (л. л. 120-122, т. І от ДП), тъй
като показанията на свидетелките, между които очната ставка е проведена, не
съдържат относими към предмета на доказване факти и
обстоятелства.
Предвид установената по делото родствена връзка на свидетелите П.Т.П. , Ж.П.Т.,
Д.Т.А. и В.Р.Д. с подсъдимия П. и логичната заради това тяхна заинтересованост
от изхода на делото, съдът принципно кредитира показанията им, освен в частта,
касаеща съставомерните факти и обстоятелства, още
повече, че в тази им част, тези показания имат и характера на оценки и догадки.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
І. По обвинението
:
С деянието си подсъдимият Ж.Т.П. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 152, ал. 4, т.
1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал.
1, т. 2, предложение първо от НК, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, тъй като в периода от неустановена дата през месец ноември 2017 г. до
17.03.2018 г. в с. К. , община А.,
област Б., в условията на продължавано престъпление многократно се съвкуплявал с лице от женски пол, ненавършило 14 години и
негова низходяща сродница – д. му Ж.М.Т., ЕГН **********, родена на *** г.,
принуждавайки я към това със сила.
Събраните по делото доказателства
дават основание на съда да направи извода, че обвинението, така както е
предявено на подсъдимия, е доказано по несъмнен начин.
За съставомерността на деянието по чл. 152 от НК е необходимо да се установи по несъмнен начин, че между субекта на
престъплението и жертвата е бил осъществен полов акт, при който пенисът на
дееца е проникнал във вагината на жертвата (в този смисъл напр. Решение № 122
от 25.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 772/2009 г., III н. о., НК). В конкретния
случай, кредитираните от съда доказателства позволяват да се направи извод, че
през инкриминираният период от време, подсъдимият П. е осъществявал многократно
полови актове с пострадалата Ж.Т.. Основно
доказателство в тази насока са показанията на пострадалата и на нейната майка, дадени
в хода на досъдебното производство, вкл. и пред съдия, които съдът кредитира,
признанията на подсъдимия и най-вече съдебномедицинската експертиза,
потвърждаваща наличието на дефлорация у пострадалата, с давност много преди
извършения от експерта преглед.
Налице е посоченият от прокуратурата
квалифициращ белег по чл. 152 ал.4 т.1 от НК. Предвид приложените писмени
доказателства по делото, установяващи
датата на раждане на пострадалата Ж.Т., следва да се приеме безспорно, че към
инкриминирания период от време тя не е имала навършени 14 години, тъй като е
била на *** години към момента на извършване на съвкупленията.
Предвид резултатите от извършената в
досъдебното производство съдебно-биологична ДНК – експертиза, според които вероятността
подсъдимият Ж.П. да е б.б. на св. Ж.Т. е равна на 0.***,
следва да се приеме за безспорно доказано, че той е б.б.
на пострадалата, следователно, налице е и квалифициращото обстоятелство по ал.
2 т.2 на чл. 152 от НК – изнасилената е низходяща сродница на подсъдимия.
Предвид обстоятелството, че към момента на
извършваните с пострадалата съвкупления тя не е имала навършени четиринадесет
години, за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия принципно е
без значение дали Т. е участвала доброволно в тях или насила. В конкретният
случай обаче, налице са достатъчно доказателства, от които може да се направи
основателен извод, че пострадалата не е желаела престъпните съвкупления и ясно
и категорично е показала това. Видно от показанията й, както и от показанията
на нейната майка, детето се е съпротивлявало, доколкото възрастта и физическите
му възможности са му позволявали, на престъпните действия на П., като се е
дърпало, бутало го, молило го да спре. Тези действия на Ж.Т. са били възприети
правилно в техния контекст от подсъдимия, който, за да сломи съпротивата й,
използвал сила. Съдът приема за доказано твърдението на Окръжна прокуратура –
Бургас, че престъплението, извършено от подсъдимия П., следва да бъде
квалифицирано и по т.2 на ал.1 на чл. 152 от НК, тъй като той, видно от
свидетелските показания, при осъществяване на престъпните си посегателства
против половата неприкосновеност на детето, е притискал ръцете на пострадалата
към леглото, а в последствие я е притискал с тежестта на цялото си тяло към
леглото, сломявайки по този начин окончателно съпротивата й.
Правилна е и възприетата от Окръжна
прокуратура – Бургас квалификация на инкриминираните действия на П. като едно
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК. Видно от
свидетелските показания на пострадалата, които се потвърждават косвено от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, установяваща наличието на дефлорационна щърбина т.е. стара
дефлорация, между подсъдимият и пострадалата е имало множество принудителни
съвкупления в рамките на един сравнително непродължителен период от време. Престъпните
съвкупления са били осъществявани при идентични обстоятелства, при наличието на
едни и същи квалифициращи обстоятелства, и при една и съща форма на вината,
така че за всяко едно от престъпните деяние може да се твърди, че е логична
последица от предшестващото го.
Престъплението е извършено от
подсъдимия П. при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Този извод на съда се основава както на
събраните по делото доказателства, така и на цялостното поведение на подсъдимия
преди и по време на извършване на престъплението, което от своя страна обективира умисъла. Видно от заключението на вещите лица по
назначената комплексна психологическа и психиатрична експертиза, подсъдимият П.
е вменяемо лице, не страда от психично заболяване, което да му пречи да разбира
свойството и значението на извършеното и да контролира постъпките си, не са
налице психологични състояния или сексуални отклонения, които да са улеснили
или провокирали извършването на конкретното престъпно деяние. От друга страна,
както бе посочено, подсъдимият е знаел, че пострадалата е негова дъщеря и на
каква възраст е; действията на Ж.Т., непосредствено преди съвкупленията, са
били ясни и категорични, и достатъчни за демонстриране на явното й нежелание да
се съвкупи с подсъдимия; въпреки това, подсъдимият П. е решил да извърши
съвкупление с нея, като реализирал взетото си решение прилагайки сила, целяща
сломяване съпротивата на пострадалата и улесняване извършване на сношението.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението – ниска обща и правна култура, примитивизъм в
разбирането за междуполовите различия.
ІІ. По наказанието
:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, съдът
прецени чистото съдебно минало на подсъдимия П., добрите му характеристични
данни (липса на криминалистични регистрации,
утвърдени трудови навици), както и обстоятелството, че същият е израстнал и е бил възпитан в примитивна среда,
предопределила леката степен на умствената му изостаналост, без да е налице
болестно изменение на психиката, а оттук - твърде ниската му степен на обща и
правна култура. В този контекст, съдът не приема за основателно възражението на
защитата, че примитивизма в взаимоотношенията и сексуалното общуване с лица от женски
пол, установени от вещите лица, могат да се разгледат като болестно състояние.
Видно от заключенията на експертите, действията на подсъдимия са резултат не от
болестно изменение на психиката на П., а от примитивизма на средата, в която е
израснал, от изградените в рамките на тази среда представи за добро и зло, т.е.
моралните критерии, които обаче се различават от общо приетите, както и от възрастта
му, която принципно се характеризира с по-високо ниво на половите хормони.
Всички тези обстоятелства обуславят предимно биологичното (нагонно)
равнище на неговите схващания при общуването с представители на другия пол.
Следователно, не е налице твърдяното от защитата изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, което да обоснове прилагането на чл. 55 от НК.
Съдът не отчете самопризнанията на подсъдимия за смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като те са предпоставката за разглеждане на
делото по благоприятната за подсъдимите процедура по глава ХХVІІ от НПК.
Извън обстоятелствата, квалифициращи по-тежко инкриминираните действия
на подсъдимия, като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени
установените множество съвкупления с пострадалата, включени в инкриминираната с
обвинението продължавана престъпна деятелност, което сочи за упоритост и
трайност в действията на подсъдимия, и поради това водещи до повишаване на
обществената опасност не само на престъплението, но и на самия деец. Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът прецени,
съществувалото към момента на извършване на престъплението отношение на доверие
и зависимост между пострадалата и извършителя на престъплението. Тези
отношения, градени при съвместното съжителстване имат всички белези на
отношенията дете-родител. Тези отношения на доверие към неговите действия, са
използвани от подсъдимия при извършване на престъплението и до голяма степен са
го улеснили при повишава степента на обществена опасност на извършеното
престъпление. Обществена опасност
на престъплението е по-висока от обичайната за този вид престъпления и поради
други, извън посочените причини. Известно е, че всяко престъпление, свързано с
половата неприкосновеност на личността, оставя траен, доживотен отпечатък в
психиката на жертвата и до голяма степен предопределя последващият й обществен,
личен и социален живот. В конкретния случай, жертва на престъплението е момиче,
което поради своята твърде ниска възраст се намира едва в началото на процеса
на психическо, физическо и полово съзряване. Неминуемо, извършените от
подсъдимия сексуални посегателства върху нея, предвид и средата в която расте, тепърва
ще проявяват влиянието си върху последващото й развитие. Обществената опасност
на конкретното престъпление, доколкото е осъществено във възраст, в която все още
не са изградени базови понятия и критерии за взаимоотношения между половете, не
само оказва пряко влияние върху възможността пострадалата да изгради у себе си
една общоприетата ценностна система и норми, но и драматично поставя на
изпитание вече формираните у нея представи за отношения между родител – дете,
както и за семейни и роднински отношения. Не без помощта и на майката, която е
наблюдавала едно от престъпните сношения, но не е взела бързи, решителни и
адекватни мерки да защити детето си, пострадалата в момента се намира в среда,
която макар и да прилича на семейна, не е изградена чрез любовта, вниманието и
протекцията на нейните родители. Нещо повече, пострадалата е въведена
принудително в тази нова среда, единствено с цел да бъде предпазена от
безотговорните действия на родителите си – обстоятелство, което неминуемо ще се
отрази на представите й за семейни и роднински отношения.
Предвид изложеното, съдът прие, че следва да определи вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съблюдавайки разпоредбата
на чл. 54 от НК, доколкото не констатира многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, с които задължително да
се съобрази, за да не постанови прекомерно тежко наказание. При това положение,
съобразявайки се с констатираните и посочени по-горе смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, а също и с обществената опасност на подсъдимия и
на извършеното от него деяние, както и с причините, мотивите и условията за
извършване на престъплението, съдът намери, че следва да наложи на подсъдимия Ж.Т.П.
наказание „лишаване от свобода“ в размер около средния, определен съгласно
дадената от съда правна квалификация на деянието по чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 2,
предложение първо от НК. Определяйки конкретния размер на посоченото наказание,
съдът се съобрази с посочените индивидуализиращи обстоятелства, характеризиращи
деянието и неговия извършител и предвид установения баланс между отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства намери, че за постигане целите на
генералната и специална превенция и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 2,
предложение първо от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК, следва да определи на подсъдимия Ж.П. наказание
„лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години. Това наказание, съдът
намира за справедливо и за отговарящо на обществената опасност на подсъдимия и
на извършеното от него престъпление.
Съобразно правилата на чл. 58А ал.1 от НК, съдът редуцира размера на
наказанието, определено на П. и му наложи наказание десет години „лишаване от
свобода“, като определи същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим,
съобразно разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.2 б.А от
ЗИНЗС.
Съобразно данните по делото относно наложената на подсъдимия П., в хода
на досъдебното производство, мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
съдът на основание чл. 59 ал.1 от НК приспадна от наложеното на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ времето, през което П. е бил с такава мярка,
считано от 04.07.2018 г. до 06.03.2019 г.
С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия П. да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас сумата от 3308,47 (три хиляди
триста и осем лева и четиридесет и седем стотинки) лв. за направените по делото
разноски за експертизи.
Съдът разпореди с присъдата си, приложените по делото, но неотносими към предмета му веществени доказателства – един
брой мобилен телефон „Н.“, модел ** ****, с б. на цвят панел, със СИМ карта на
мобилен оператор „А1“ (Мтел), с номер **********, с абонатен номер **********,
с ИМЕЙ ******/**/******/*, с микро СД „Т.“ 8 ГБ, да
се върнат на подсъдимия Ж.Т.П. след влизане в сила на присъдата.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: