№ 966
гр. Сливен, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230105081 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.
415 от ГПК и цена на иска 10038,38 лева.
В исковата молба се твърди, че на 11.03.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” и Г. И. Г. е сключен договор за потребителски паричен кредит № ****,
посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер на 7100,00 лева за срок от 72 месеца, обхващащ
периода от подписване на договора до 20.03.2022 г., съгласно погасителен план включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, техният размер и размер на оставащата
главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 72 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 191,82 лева, като в договора била посочена и общата стойност на
плащанията по кредита.
Твърди се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил
определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса
ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на § I. т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора.
Сумата предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника,
декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
На основание на чл. 3, във връзка с чл. 4 от договора, за ответника възникнало
1
задължението да погаси заема на 72 месечни вноски, всяка по 191,82 лева, като в чл. 5 от
договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата.
Сочи се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на
20.11.2017 г., като към тази дата били погасени 19 месечни вноски.
Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга, от
кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 285/2021 г. и е
издадена Заповед за изпълнение № 260047 от 28.01.2021 г., с която се приема за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва:
- 6014,06 лева – главница;
- 2222,94 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.03.2022
година;
- 1801,38 лева - мораторна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 15.01.2021 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 26.01.2021 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България съществува вземане по Договор за потребителски
паричен кредит № ****, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК издадена по ЧГД № 285/2021 г. по описа на Районен съд Сливен, а именно:
- 6014,06 лева - главница по договора за кредит;
- 2222,94 лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
20.11.2017 г. до 20.03.2022 г.;
- 1801,38 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
20.12.2017 г. до 15.01.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначен
особен представител, в който счита предявения иск за недопустим и неоснователен, като
прави възражение за настъпила погасителна давност. Сочи, че по представените
доказателства липсва такова за валидно обявена предсрочна изискуемост, договорът
съдържа нищожни клаузи, което противоречи на добрите нрави.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи исковите
2
претенции на ищеца за неоснователни.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В с.з. ответникът се представлява от назначения особен представител, който счита
иска за допустим, но неоснователен и моли съда да се произнесе с решение в тази насока и
предвид съображенията изложени в отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 11.03.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” и Г. И. Г. е сключен
договор за потребителски паричен кредит № ****, посредством който страните са
постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на
7100,00 лева за срок от 72 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до
20.03.2022 г., съгласно погасителен план включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, техният размер и размер на оставащата главница. Договорено било
паричният кредит да бъде изплатен на 72 броя равни месечни вноски, всяка в размер на
191,82 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.
Сумата предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника,
декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
На основание на чл. 3, във връзка с чл. 4 от договора, за ответника възникнало
задължението да погаси заема на 72 месечни вноски, всяка по 191,82 лева, като в чл. 5 от
договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата.
Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.11.2017 г., като
към тази дата били погасени 19 месечни вноски.
Тъй като от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга, от
кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 285/2021 г. и е
издадена Заповед за изпълнение № 260047 от 28.01.2021 г., с която се приема за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва:
- 6014,06 лева – главница;
- 2222,94 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.03.2022
година;
- 1801,38 лева - мораторна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 15.01.2021 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 26.01.2021 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно, че сумата по кредит № **** е усвоена чрез платежно нареждане за кредитен превод
3
по сметка с титуляр Г. И. Г., открита при Райфайзенбанк АД, в размер на 6851,50 лева, на
12.03.2016 г.
Размерът на задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението по
чл. 410 от ГПК е 10 113,20 лева.
Към момента на изготвяне на заключението:
Общо задължение: 8237 лева, мораторна лихва до 14.11.2022 г. 2992,23 лева, или
обща сума в размер на 11 229,23 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи по следните
съображения:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422 ал.1 от ГПК е установяване
вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи
претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че между страните е сключен договор за
потребителски паричен кредит № ****/11.03.2016 г., по силата на който страните са
постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на
7100,00 лева за срок от 72 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до
20.03.2022 г., съгласно погасителен план включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, техният размер и размер на оставащата главница.
На 28.01.2021 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, № 260047, с която се приема за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите както следва:
- 6014,06 лева – главница;
- 2222,94 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.03.2022
година;
- 1801,38 лева - мораторна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 15.01.2021 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Видно от заключението на вещото лице, размерът на задълженията на ответника към
4
датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК е 10 113,20 лева, от които 5974.30
лева главница, непогасена главница застраховка кредит- 39.76 лева, мораторна лихва за
периода от 20.12.2017 г. до 15.01.2021 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в размер на 1876.20 лева
Съдът намира, че вземането на ищцовото дружество, представляващо договорно
задължение съществува.
Настъпил е крайния падеж на вземанията. Видно от договора и погасителния план
към него, всички погасителни вноски са с настъпил падеж към 20.03.2022 г., т. е. към
момента на приключване на съдебното дирене, падежът за всички вноски е настъпил. При
тези данни и тъй като вземането което е в предмета на иска е формирано от вноските с
настъпил вече падеж, приложение намират разясненията дадени в ТР № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираната съдебна практика,
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки,
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
В хода на производството не се ангажираха доказателства от ответника, от които да
се установи, че е заплатил дължимите суми.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в производството в размер на 200,77 лева д.т., 100 лева юриск.
възнаграждение, 450 лева възнаграждение за особен представител и 250 лева
възнаграждение за вещо лице, както и разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение в размер на 200,77 лева д.т. и 50 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. И. Г. с ЕГН ********** от
********, че ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № **** чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14, както следва:
- сумата 6 014,06 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за
потребителски паричен кредит № **** от 11.03.2016 г.;
- сумата 2 222,94 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.11.2017 г. до 20.03.2022 г.;
- сумата 1 801,38 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.12.2017 г. до 15.01.2021 г.,
5
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
26.01.2021 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260047 от
28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 285/2021 г. на СлРС.
ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН ********** от ********, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № **** чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14 разноски в производството в общ размер на сумата
1000.77 лева и разноски по ч.гр.д. № 285/2021 г. в размер на 250,77 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6