Решение по дело №271/2018 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 19 февруари 2020 г.)
Съдия: Росица Стоянова Стоева
Дело: 20182300100271
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     31.01.2020 год.            гр.Ямбол

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,          ІII-ти  граждански състав

На      15     януари     2020  година

В публично заседание, в следния състав:

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

 

секретар   Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

гражданско дело №  271  по описа за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:      

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по искова молба на Д.И.К. *** против Т.П.Г. и И.В.Г.,***. Иска се съдът да постанови решение, с което на осн. чл.87, ал.3 ЗЗД да развали сключеният между ищцата и ответника Г. Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нот.акт №003, том Х, рег. №13535, дело №1342/23.12.2004 г. на Нотариус Т, Д., рег.№243 на НК.

Исковата си претенция ищцата  основава на следните обстоятелства: С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт №3, том Х, рег. №13535, нот. дело № 1342/ 23.12.2004 г., ищцата Д.К.  прехвърлила на сина си Т.Г. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ул."Гр.Игнатиев" бл.62, вх.Б, ет.7, представляващ апартамент №41, със застроена площ от 94 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение №16 с площ от 4,72 кв.м., при граници на апартамента и мазето, подробно описани в нотариалния акт, както и 0,90% ид.ч. от общите части на сградата и общите помещения и съответна идеална част от правото на строеж върху мястото срещу задължение, той да поеме гледането и издръжката  й, занапред и пожизнено, като й осигури спокоен и нормален живот, а прехвърлителката да запази правото да ползва пожизнено и безплатно кухнята и детската стая на апартамента. Към момента на прехвърляне на недвижимия имот ответника Т.П.Г. е бил в брак с ответницата И.В.Г.. В исковата молба и с уточненията, направени с допълнителни молби и в с.з., ищцата твърди, че от момента на сключване на процесния договор и по настоящем, ответниците не са изпълнявали задълженията си по него, като нито са й осигурявали грижи, нито са й предоставяли средства за издръжка. До 2015 г., ищцата с помощта на съпруга си, починал същата година, успявала сама да се справи с грижите и издръжката си, но след посочения момент предвид преклонната си възраст, наличието на множество заболявания, ниската си пенсия, същата не е в състояние да се издържа сама, нито да закупува необходимите за лечението й лекарства, да плаща консумативите за ток, телефон и вода, среща и затруднения самостоятелно да се справя с ежедневието си. Сочи още, че няколкократно провела разговори с ответника Г. да изпълнява поетите с договора задължения и за това, че същата имала нужда от финансова и морална помощ, но такава и била отказана.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Т.Г. и И.Г., чрез особения представител адв.Е., депозирали писмен отговор, с който оспорили предявения иск. Считат иска за допустим, но неоснователен. Сочат, че според тях кредитора, в случая ищцата, може да развали договора само в случай, че е дала на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след това договора ще бъде развален.

В о.с.з. по същество ищцата, редовно и своевременно призована, се явява лично, като чрез процесуалния си представител – адвокат С. от ЯАК, поддържа иска така, както е предявен и иска уважаването му. Поддържа и претенцията  за присъждане на направените по делото разноски. Допълнителни съображения са изложени в представена писмена защита.

В о.с.з. по същество ответниците, редовно и своевременно призовани, не се явяват, но чрез особения си представител – адвокат Е. от ЯАК поддържат заявеното становище за неоснователност на предявения иск и искат отхвърлянето му. Допълнителни съображения са изложени в представена писмена защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото, съдът квалифицира предявеният иск като такъв, с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД - претенцията е за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, по който задължени са приобретателя - ответник и неговата съпруга, като ползващо се от договора лице, а правото да получава издръжка и грижи е на прехвърлителката - ищца. Развалянето се претендира поради неизпълнение от момента на сключване на договора и понастоящем, тъй като предмет на договора са бъдещи грижи и издръжка - за време след сключването му.

Поначало правата на прехвърлителя по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за грижи и издръжка се основават на прехвърленото право на собственост, а правата на приобретателя по такъв договор - на изпълнението на задълженията за гледане и издръжка, затова в тежест на приобретеля е да докаже, какво е изпълнил по договора. Задълженията на прехвърлителя по алеаторния договор за издръжка и гледане се изчерпват със сключването на сделката и преминаване на собствеността в полза на преобретателя. Прехвърлителят няма друго задължение, поради което не може да изпадне в последваща забава. След сключването на договора, задължения се пораждат само за приобретателя. Той дължи изпълнение на ежедневни грижи и издръжка със собствени средства и труд, съобразно нуждите на прехвърлителя. Задължението на длъжника по договор за издръжка и гледане е неделимо и следва да се изпълнява през цялото време на действието на договора точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава. То трябва да се извършва цялостно, системно и непрекъснато. Ако приобретателят не престира ежедневно, той изпада в забава, което е основание кредиторът-прехвърлител да иска разваляне на договора.

Не е спорно по делото, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №3, том Х, рег. №13535, нот. дело № 1342/ 23.12.2004 г., ищцата Д.К. прехвърлила на сина си Т.Г. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ул."Гр.Игнатиев" бл.62, вх.Б, ет.7, представляващ апартамент №41, със застроена площ от 94 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение №16 с площ от 4,72 кв.м., при граници на апартамента и мазето, подробно описани в нотариалния акт, както и 0,90% ид.ч. от общите части на сградата и общите помещения и съответна идеална част от правото на строеж върху мястото срещу задължение, той да поеме гледането и издръжката й, занапред и пожизнено, като й осигури спокоен и нормален живот, а прехвърлителката да запази правото да ползва пожизнено и безплатно кухнята и детската стая на апартамента. Не се спори и че към момента на прехвърляне на недвижимия имот ответника Т.П.Г. е бил в брак с ответницата И.В.Г., което е довело до възникване на съсобственост върху прехвърления имот в полза на ответниците, при условията на семейна имуществена общност.

Относно предоставянето на престацията за гледане и издръжка: Приобретателите по процесния договор не доказват при условията на пълно и главно доказване изпълнението на задължението за предоставяне на издръжка и гледане на ищцата-прехвърлителка.

Прието е, че съдържанието на насрещните права и задължения по алеаторен договор се определя по съгласие на страните, които съгласно чл.9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При тълкуването на волята на страните, в съответствие с чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. След като в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, то издръжката включва изцяло храна, режийни разходи, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си) и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите да се справя сам. За да е налице точно изпълнение на договора от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем. В обобщение, при всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението. Константната съдебна практика приема, че дори и в договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане да липсва клауза, с която приобретателят се задължава да осигури помощта на домашните си при престиране на дължимия облигационен резултат, той отговаря за тяхното поведение, когато същото не хармонира със задължението му да осигури на прехвърлителя спокоен и удобен живот съобразно неговите, т.е. домашните, а в случая съпругата И.Г. също следва да осигури на прехвърлителката спокоен и удобен живот.

Съгласно ТР №6/2011 г. от 15.05.2012 г. на ОСГК, ако недвижимият имот е прехвърлен на две, или повече лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник, като на кредитора се предоставя дължимата престация в пълен обем само от единия длъжник, неизпълнението от другия не води до разваляне на договора. По аналогия разрешението е напълно приложимо и при прехвърляне на недвижим имот на едно лице, което се намира в брак с друго лице. 

В случая по делото не се доказва осигуряване на необходимите грижи и издръжка на ищцата от нито един от двамата съпрузи -приобретатели.

Св.М.Г. (съседка на ищцата) заявява, че ищцата живее сама в процесния апартамент, като ответника не е виждала да идва при нея поне от три години, а съпругата му изобщо не е виждала. Тъй като живее сама, на ищцата и е много трудно да се справя с ежедневието си, парите не й стигат и свидетелката редовно и давала в заем - по 50 - 100 лв. Ответника заедно със семейството си живеел в Испания от дълго време. Сочи, че ищцата е ходила за по месец-два в Испания, но в последните две години не е ходила. Св.Т.А. (дъщеря на ищцата и сестра на ответника) заявява, че майка й прехвърлила апартамента на брат й през 2004 г., като още към този момент той не живеел там, а в Испания. Заявява, че брат й никога не е полагал някакви грижи за майка им, не й е носил продукти, не знае да й е давал пари. Докато бил жив мъжа, с който живеела майка й, двамата се оправяли сами, но след като той починал се наложило м.декември 2018 г. майка й, да замине за Испания, защото не може да се справя сама с ежедневието си. От майка си знае, че на първата седмица се скарали със снаха си, тя и казала да се маха от къщата й, не искала да я гледа, след което внука й я довел в България. След този момент свидетелката започнала да се грижи за ищцата - да плаща тока, водата, дърва и въглища да й осигурява, храна, когато е необходимо, тъй като пенсията й е малка и не може да се справя сама. Заявява, че брат й рядко се прибира от Испания, като в последните 2-3 години нито си е идвал, нито са се чували по телефона. Твърди още, че преди да заминат за Испания брат й и семейството му живеели в апартамента при майка им. Брат й заминал за Испания 2000 г., а съпругата му малко след него - може би месец, месец и половина след него. Майка й ходела на гости в Испания, заедно с мъжа с който живеела, били в добри отношения и това било така, докато дошло време майка им да има нужда от грижи.

С оглед изложеното по-горе задължението по договора за издръжка и гледане е единно, неделимо и продължително. Установено по делото е, че ответниците трайно живеят в Испания, като ирелевантно за изпълнение на поетите с процесния договор задължения е в случая дали ищцата е ходила периодично, но кратковременно, на гости при тях. Необходимите грижи и издръжка са дължими ежедневно, а както вече се посочи по делото е безспорно  установено, че ответниците трайно живеят в Испания. Липсват твърдения и доказателства на ищцата да е осигурявана каквато и да е издръжка. Напротив свидетелите сочат, че ответника не е пращал пари на майка си, нещо повече свидетелката Г. редовно и давала в заем по 50 - 100 лв., защото парите не й стигали.

От доказателствата по делото категорично се установява, че алеаторният договор не е бил изпълнен в уговорения обем, тъй като на прехвърлителката не са били осигурени грижи и издръжка, съобразно нуждите й.

Относно нуждите на ищцата съда е допуснал съдебна експертиза, от заключението, на която се установява, че необходимите средства за издръжката на ищцата, съобразени с нейните потребности са в размер на 400 лв., а получаваната от нея пенсия е в месечен размер от 200 лв. От писмените доказателства по делото се установява, че ищцата е пенсионер по болест и е във влошено здравословно състояние - страда от хипертония със сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет, хипотиреоидизъм, преживяла е два мозъчни инфаркта през 2009 г. и през 2012 г. със засягане на крайниците. В тази връзка ищцата освен, че се нуждае от средства за да преживява, се нуждае и от такива за закупуване на лекарства, а и от непосредствени грижи и подкрепа. В този аспект са и показанията на разпитаните свидетели, които от една страна описват нуждите от грижи, внимание и средства на ищцата, а от друга – обстоятелството, че такива не са и предоставяни от ответниците, доколкото именно тези свидетели в последните години били опора на ищцата, като нейни съседка и дъщеря.

С отговора на исковата молба ответниците са заявили възражение, че ищцата може да развали договора само в случай, че е дала на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след това договора ще бъде развален. Така заявеното възражение е с правно основание чл.87, ал.1 ЗЗД и се прецени от настоящия съд за неоснователно. По общо правилно двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря, с едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Затова с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок.

При изложеното до тук предявения иск се прие за основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, като процесния договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се развали.

При този изход на делото ищцата има право да й се присъдят разноски. Съдът присъжда разноски на ищцата в размер на 1650,70 лв. (в т.ч.: 800 лв. - възнаграждение за адвокат, 698 лв. - възнаграждение за особен представител на ответниците и 152,70 лв. - възнаграждение за вещо лице), предвид наличието на надлежно искане за присъждане на разноски и на доказателства за направени такива.

На осн. чл.78, ал.6 ГПК и тъй като ищцата е освободена от внасяне на държавна такса за производството, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯОС, държавна такса в размер на 288,82 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

 

 

Р Е Ш И :

 

РАЗВАЛЯ, на осн. чл.87, ал.3 ЗЗД, договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №003, том Х, рег.№13535, нот.дело №1342/23.12.2004 г. на Нотариус Т. Д., рег.№243 на НК, вписан вх.рег.№8614/23.12.2004 г., акт №41, том ХХIХ, дело №6208/2004 г., сключен между Д.И.К. с ЕГН **********, като прехвърлител и Т.П.Г. с ЕГН **********, като приобретател, който към момента на прехвърлянето е бил в брак с И.В.Г. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА Т.П.Г. с ЕГН ********** и И.В.Г. с ЕГН ********** да заплатят на Д.И.К. с ЕГН ********** сумата 1650,70 лв. - разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Т.П.Г. с ЕГН ********** и И.В.Г. с ЕГН ********** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯОС, държавна такса в размер на 288,82 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС - гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: