Решение по дело №796/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Цветалина Михова Дочева
Дело: 20193330100796
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                      №491, 06.11.2019г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                        състав

На двадесет и четвърти октомври                            две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Пенка Тоцева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 796 по описа за 2019г. на РРС

 

            Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

           Депозирана е искова молба от „Банка ДСК“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв.С. М. А., че дължи на ищеца сумата от 152.31лв.- главница, сумата 6.77лв.-договорна лихва от 10.05.18г. до 06.09.18г., сумата 1.62лв. лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода от 11.05.18г. до 23.08.18г., сумата от 120лв. дължими такси, в едно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.18г., както и разноските по заповедното и исковото производства. Праводателят на ищеца е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№1730/18г. на РРС. Издадена е заповед за незабавно изпълнение №3713/11.09.18г. за горепосочените суми срещу ответника. С връчването на заповедта за изпълнение при условията на чл.47 ал.5 ГПК и на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е даден срок да предяви иск за установяване на вземанията си. Това е сторил частният правоприемник на заявителя. В условията на евентуалност предявяват осъдителен иск за същите суми.

            Ищецът твърди, че на 12.02.16г. е сключи с ответника договор за издаване и обслужване на кредитна карта с кредитен лимит от 1000лв., с месечна падежна дата на всяко 20-то число. ГПР е 24.30%.

             Поради забава в плащанията, страните са подписали и допълнително споразумение от 23.08.16г. към договора, с което са приели, че остатъкът по дълга е в размер на 1072.24лв., като остатъкът от кредита се преструктурира като стандартен кредит за текущо потребление, със срок от 24месеца и с краен падеж 23.08.18г. Уговореният ГПР е 17.57%.Поради поредна забава в плащанията банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е уведомила ответника на 26.03.18г.. 

             Ищецът представя писмени доказателства: договор за издаване и обслужване на кредитна карта, допълнително споразумение, уведомление за предсрочна изискуемост извлечение от счетоводните книги, погасителен план и ГПР, ОУ, молба до ЧСИ. Има искане за прилагане на гр.д.№1730/18г. на РРС, назначаването на ССЕ, както и заверен препис от преписката по връчването на нот.покана.

            Ответникът С.А.А. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният му особен представител счита ,че е неясна причината за преструктурирането на дълга на 23.08.18г. Тъй като този договор се явява по-обременителен, то същият е нищожен на основание чл.143 т.18 във вр. с т.10 и т.11 от ЗЗП във вр. чл.146 ал.2 пр.1 ЗЗП във вр. с чл.24 ЗПК. Така при недействителност на договора ответникът дължи само чистата стойност на кредита.  На основание чл.21 ал.1 вр. с чл.10а вр. с чл.10 ал.2 ЗПК твърди и нищожност на уговорката  за заплащане на такси за действия, свързани с усвояването на кредита. Нищожни са т.8 и т.9 .1 б.“б-г“ от ОУ във вр. с т.11 от договора за кредит. Тези разпоредби са нищожни и като неравноправни.

           Ответникът твърди, че не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като уведомлението е връчено на неговата майка, а не лично на него. Счита текста на чл.18.2 от ОУ, както и препращащия т.19.2 за противни на закона и оттам нищожни-чл.21 ал.1 вр. с чл.33 ал.1 и 2 ЗПК и като неравноправни-чл.146 ал.2 пр.1 вр. чл.143 т.5 ЗЗП, като се позовава и на ТР№3/27.03.19г., т.2 относно изменението на договора и невъзможността на кредитора да получи занапред уговореното възнаграждение за ползване.

            Оспорва и представителната власт на Д. Н.

             Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

             Видно от приложеното ч.гр.д. №1730/2018г. по описа на РРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за незабавно изпълнение.

                На 12.02.16г. страните са сключили договор за издаване и обслужване на кредитна карта с кредитен лимит от 1000лв., с месечна падежна дата на всяко 20-то число. ГЛП от 21.95% и ГПР от 24.30%. Общата дължима сума на връщане за една година е 1122.84лв. Според вещото лице ответникът е усвоил кредитния лимит от 1000лв. до 07.03.16г., като е внесъл по сметка 02/3295334 на два пъти общо 63лв./33+30лв./. Със сумите 32.83лв. и 29.89лв. е извършено револвиране на кредита, а със сумите 0.17лв. и 0.11лв. е погасена част от кредитния лимит. В периода 24.02.16г.-09.08.16г. банката е събрала по този кредит такси в размер на 63.50лв., които според вещото лице не са включени в ГПР по договора за кредитна карта с револвиращ кредит.

             Поради забава в плащанията, страните са подписали и допълнително споразумение от 23.08.16г. към договора, с което са приели, че остатъкът по дълга е в размер на 1072.24лв., като кредита се преструктурира в стандартен кредит за текущо потребление, със срок от 24 месеца от по 52.65лв. и е с краен падеж 23.08.18г. Уговореният ГЛП е 13.45%, а ГПР е 17.57%. Ответникът е подписал е погасителен план. Поради поредна забава в плащанията банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е уведомила ответника на 26.03.18г., чрез неговата майка. 

              По делото е назначена ССЕ според, която ответникът е направил плащания  по договора за потребителски кредит общо в размер на 1080.35лв., от които 919.93лв. за главница, 155.09лв. за лихва/договорна/ и 5.33лв. наказателна лихва.   

              Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

              От приложените писмени доказателства, е видно, че страните по делото са сключили валиден договор за револвиращ кредит  от 12.02.16г. /договор за издаване и обслужване на кредитна карта с кредитен лимит от 1000лв./, който поради липсата на редовно обслужване и по искане на ответника, считано от 23.08.16г. е преструктуриран в стандартен договор за потребителски кредит. Съгласно чл.13 ал.1 от Наредба №9/03.04.08г. на БНБ /отм./ една експозиция се счита за преструктурирана, когато първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълния размер на дълга. В ал.2 на същия член е направено примерно изброяване на финансови отстъпки. От него е видно, че отстъпката към длъжника намира израз в намаляване на дълга-главница и/или лихви, а не в увеличаването на същия, в замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни условия В случая в споразумението страните са приели, че неплатената редовна лихва се капитализира към остатъка на главницата и става от 1000лв. на 1072.24лв. Налице е анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 ЗЗД, като уговорките в допълнителното споразумение, по което страна е физическо лице- потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл.26 ал.4 във вр. с чл.10 ал.3 ЗЗД. В този смисъл решение №66/29.07.19г. на ВКС по т.д.№1504/18г. 2 т.о., ТК. Ето защо съдът намира, че договорът за потребителски кредит е сключен при главница 999.72лв., а не при 1072.24лв. Сумата 999.72лв. съдът установи от заключението на вещото лице / на л.128 от делото/, където е посочило, че със сумите от 0.17лв. и 0.11лв. е погасена част от кредитния лимит. Пак вещото лице в таблица на л.129-130 от делото е посочило размера на направените плащания от ответника по договора за потребителски кредит /1080.35лв./. От тях 919.35лв. е погасената главница. Следователно ответникът остава да дължи на ищеца главница от 79.79лв., а не претендираният размер от 152.31лв.

          Пак вещото лице е установило, че ответникът е заплатил договорна лихва в размер на 155.09лв., а видно от приложения погасителен план, ответникът дължи 156.65лв. Следователно ответникът дължи редовна лихва в размер на 1.56лв.

          Поради забава в плащанията на месечните вноски ищецът е начислявал обезщетение по чл.18.1 от ОУ до 16.05.18г. в размер на 5.33лв., което ответникът е заплатил. След 16.05.18г. ответникът е престанал да обслужва кредита, който по погасителен план е до 10.08.18г., поради което му е начислена наказателна лихва за забава в размер на 1.62лв., която същият дължи.

          Претендираната такса разходи, съдът намира за недължима. Съгласно разпоредбата на чл.10а ал.2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.            .

            Нито законът, нито договорът и общите условия дават легално определение на понятието „управление на кредита”, но изхождайки от общоприетия му смисъл, както и от целта на самия закон, както и това какво е основното право на банката по договора за кредит, съдът намира, че то следва да се схваща като дейност, извършвана от банката по фактическото реализиране на задължението по договора за кредит, дейност за събиране и осчетоводяване на вземането и събиране на информация за движението на сумите по сметката на кредитополучателя, проследяване на постъпленията и други подобни дейности, свързани с обслужването на задължението и събирането на вземането. Като се има предвид това, следва да се приеме, че и таксата за разходи при изискуем кредит е такава по управление на кредита, без значение е, че е наименувана по този начин. Всъщност става дума за едно и също нещо. Друг е въпросът, че нито в тарифата, нито в общите условия на договора е посочено изрично какво точно включва тази такса за разходи при изискуем кредит, както и какво включва понятието изискуем кредит-предсрочно изискуем или изискуем на краен падеж. В тарифата, графа „Пояснения” е непопълнена.  Такса за управление на кредита ищецът вече е събирал месечно в размер на 1.45лв. с  погасителната вноска. В заявлението по чл.417 ГПК и в исковата молба ищецът е посочил, че кредитът е изискуем на краен падеж.

            По съществото си действията на банката при изискуем кредит /предсрочно изискуем или изискуем на краен падеж/ са идентични по вид с тези при редовен и няма никакво основание тези действия да се възприемат като нещо различно от действия по управление /разбира се - извън действията по събиране, за които такси се дължат по реда на ГПК и се възстановяват от длъжника отново на основание ГПК/.

             Не на последно място следва да се отбележи, че чл.58 ал.2 от ЗКИ  изрично предвижда разходите по кредита да бъдат изрично и изчерпателно определени с договора за кредит. В конкретния случай е нарушено императивното изискване на цитираната разпоредба, тъй като в договора за кредит и анексите към него се съдържа само обща препратка към тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които “Банка ДСК” ЕАД прилага по отношение на извършваните услуги на клиентите. В тази връзка клаузата от Общите условия– чл.23 създава за банката възможността за едностранно изменение на дължимите такси и комисионни на непредвидено в договора основание, поради което е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

             Ищецът е направил съдебни разноски общо от 725лв. /125лв. д.т., 150лв. за особен представител, 300лв. за вещо лице и 150лв.-юк.възнаграждение/. От тях съразмерно на уважените претенции ме су следват 275.70лв.  

      По заповедното производство на ищеца се дължат разноски в размер на 75лв./д.т.+юк.възнаграждение/, които са в минимално определените от закона размери.

              По гореизложените съображения, съдът:

 

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, адрес за кореспонденция гр.Р., ул. Кв.Св.К. и М.“ №***, че  С.А.А., ЕГН ********** ***.св.К. и М. №*** дължи  сумата 79.79лв./седемдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/ главница по преструктуриран договор за револвиращ кредит в договор за кредит за текущо потребление, сумата 1.56лв./един лев и петдесет и шест стотинки/ договорна лихва, сумата 1.62лв./един лев и шестдесет и две стотинки/ лихвена надбавка върху просрочена главница от 11.05.18г. до 23.08.18г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.18г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №3713/11.09.18г. по гр.д.№1730/18г. на РРС.

             ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по чл.422 ГПК за главница над 79.79лв. до 152.31лв.; за договорна лихва над 1.56лв. до 6.77лв. и за сумата от 120лв. дължима такса КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

              ОСЪЖДА  С.А.А. ДА ЗАПЛАТИ на  „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК **********  сумата 275.70лв./двеста седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ съдбени разноски, както и сумата 75лв /седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д.№1730/2018г. на РРС.

           Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: