Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                №

                                    ………………….. г., гр.Ловеч

 

                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, на десети юли две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:        СЕВДА ДОЙНОВА

 

                        1.НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА                          ЧЛЕНОВЕ:  

                                                                        2.ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА

в.гр.д.№ 255 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, съобрази:

             Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 Постановено е съдебно решение № 79/12.03.2018 г. по гр.д.№ 433/2017 г. по описа на РС-Ловеч, с което съдът отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения от М.П.Д. и К.И.Д.,***, против Б.П.Н. *** владелчески иск с правна квалификация по чл.76 от ЗС – за възстановяване на отнето чрез насилие владение върху имот, находящ се в с.Шипково, Ловещка област, който по кадастралната карта на селото е отразен като четири поземлени имота, съответно с идентификатори № 83212.501.1074, 83212.501.11191, 83212.501.1070 и 83212.501.993, а по регулационния план от 1978 г., действащ към момента на изработване на ККР е отразен като имот пл.№ 993, в кв.43 по плана на с.Шипково, целият с площ от 983 кв.м., за който е отреден парцел VІ, при съседи: от три страни улиции имот 994 по плана на 1978 г. на с.Шипково, Ловешка област. Със същото решение съдът осъдил на основание чл.75 от ЗС, Б.П.Н. да предаде на М.П.Д. и К.И.Д., владението на имот,  находящ се в с.Шипково, Ловещка област, който по кадастралната карта на селото е отразен като четири поземлени имота, съответно с идентификатори № 83212.501.1074, 83212.501.11191, 83212.501.1070 и 83212.501.993, а по регулационния план от 1978 г., действащ към момента на изработване на ККР е отразен като имот пл.№ 993, в кв.43 по плана на с.Шипково, целият с площ от 983 кв.м., за който е отреден парцел VІ, при съседи: от три страни улиции имот 994 по плана на 1978 г. на с.Шипково, Ловешка област. Със същото решение осъдил на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Б.П.Н. да заплати на ищците разноски по делото в размер на 1230,00 лева.

            Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му частта, с която е уважен евентуалния иск останал въззивника Б.П.Н., чрез пълномощника адв.К.Н. от ЛАК, който подал въззивна жалба с вх.№ 3303/30.03.2018 г. с пощенско клеймо от 28.03.2018 г.  В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано и моли въззивния съд да го отмени и отхвърли предявения иск с правно основание чл.75 от ЗС. Претендира присъждане на разноски по делото. Въззивникът твърди, че от фактическа страна се установява, че между страните имало правен спор относно процесния имот. С решение на ОС Ловеч от 27.04.2012г. по в.гр.д.№ 384/2011 г е отхвърлен предявения от Д. срещу Б.Н. иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, който включва и установителен иск за собственост. По цитираното дело праводателките на Б.Н. се легитимирали като собственици с решение на ОСЗ за възстановяване на имот по ЗСПЗЗ, впоследствие конкретния имот й е прехвърлен с нотариален акт. Счита, че с отхвърлянето на иска по чл.53,ал.2 от ЗКИР, предявен от Д.  със сила на присъдено нещо са признати правата на собственост на Н.. Твърди, че не е спорно между страните, че през пролетта на 2016г. Н. повикала геодезист да й трасира границите на имота /което обстоятелство е станало известно на ответниците по жалбата/, и през есента на същата година Н. предприела действия по ограждане на имота. По повод ограждането Д. предизвикал скандал, който довел до намеса на органите на Полицията.

От правна страна изразява следното становище: Районния съд приел, че е налице: владение на ищците върху процесния имот, което е продължило непрекъснато много повече от изискуемите по закон 6 - месеца и нарушение, изразяващо се в безспорно установени действия, осъществени в полза на ответницата и насочени към отстраняване на владелеца/ищец от фактическа власт. Счита, че въз основа на събраните доказателства съдът е стигнал до неправилни изводи. Твърди, че не е налице владелец и владение  по смисъла на закона. С решаване на предходния спор между същите страни за същия имот Д. вече знаят, че със сила на присъдено нещо тe вече не са собственици на имота – т.е.вече не са владелци,  а държатели  на имота. Посочва, че няма пречка държането да премине във владение, но следва да бъдат доказани пред съда съответните елементи, промяната на намерението, как и пред кого е демострирано, кога е започнало и колко време е продължило. Предходно владение от 1956г. е без значение за спора. Няма събрани доказателства след 2015г. Д. да са променили държането във владение. На следващо място счита, че не е доказано отстраняване на Д. от имота. След решаване на съдебен спор за собственост между страните са налице три възможности: 1.Загубилия делото доброволно да предаде владението на действителния собственик; 2. Загубилия да изостави имота, да престане да упражнява фактическа власт, без формално да има предаване от единия на другия, и 3. Да откаже да предаде владението, при което coбственика - ако има осъдително решение-да иска съдебен изпълнител да го въведе, или ако няма осъдителна част да заведе иск за предаване на владението. В случая не е налице първия вариант, защото няма предаване от единия на другия; но твърди, че е налице втората хипотеза: след предходното дело Д. е престанал да обработва имота. Необходимо ли е действителния собственик, като вижда, че опонента му е освободил имота, да образува изпълнителни или граждански дела? Спечел е делото, вижда, че никой не му пречи, и се настанява в имота.

На следващо място посочва, че видно от материалите по делото основните възражения на Д. са не че е собственик на имота /за да е ,.владелец", трябва да е със съзнанието че е собственик/, а основните му претенции са срещу наличие на ограда, която му пречи да влиза в своя имот със селскостопанска техника. С тази цел беше допусната и ненужната по делото експертиза, и разпита на свидетелите бе в тази насока, Фактическите възражения на Д. са не срещу факта, че ние сме се настанили в нашия си имот, а срещу поставянето на оградата. А тази ограда не засяга собствеността върху неговия имот в същата местност. Поради това счита, че липсва и владение, и нарушение. При уважаване на въззивната жалба моли да му се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.

 В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни М.П.Д. и К.И.Д..

            В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, чрез пълномощника си адв.Кр.Н. ***, поддържа въззивната жалба по изложените в нея правни доводи и доразвити в представени писмени бележки.

           За въззиваемите страни, редовно призовани, не се явяват, представляват се от пълномощника си адв.Ст.С. ***, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение като излага подробни съображения. В дадения от съда срок представя писмени бележки.

            Ловешкият окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в процеса, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.

            От представените доказателства по гр.д.№ 433/2017 г. на РС-Ловеч, становището на въззивника по делото във въззивната жалба, както и заявените пред настоящата инстанция и депозирани писмени бележки, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

             Решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлил предявения  иск с правно основание чл.76 от ЗС не е обжалвано и е влязло в законна сила.

            Предмет на съдебното производство пред настоящата инстанция е заявеният евентуален иск с правно основание чл.75 от ЗС.

            Ловешкият районен съд е сезиран с искова молба от М.П.Д. и К.И.Д.,***, против Б.П.Н. *** с посочено правно основание чл.76 във вр. с чл.75 от ЗС. Уточняват, че предявяват при условията на евентуалност иск по чл.75 от ЗС като заявяват, че са владелци на процесния имот. Твърдят, че направата на ограда от циентови колове и мрежа била извършена на 20.11.2016 г. под надзора на представители на органите на реда, като първия ищец сега въззимаем бил заплашен, че ако попречи на изграждането на оградата, ще му бъде съставен акт и ще носи отговорност и ще му бъде наложена глоба. Ищите посочват на следващо място, че отнемането на владението засяга всичките четири имоти по КККР на с.Шипково, Ловешка област, така както са посочили в петитума на исковата молба и същите са с идентификатори № 83212.501.1074,  № 83212.501.1119, № 83212.501.1070 и  № 83212.501.993.

              В срока по чл.131 от ГПК, отговор на исковата молба е постъпил от ответника Б.П.Н., чрез пълномощника адв.Кр.Н.  от ЛАК, с който счита предявения иск за недопустим и неоснователен и го оспорва изцяло. Възразява, че ищците с решението на спора по съдебен ред в производство по чл.53,ал.2 от ЗКИР, след изменението чл.53,ал.4 от ЗКИР през 2012 г. са загубили правото си да владеят процесния имот и владение е установено от праводателите й. Твърди, че при поставяне на оградата на 20.11.2016 г. потърсили съдействие от полицията, защото ищецът дошъл и започнал да отправя заплахи и обиди по техен адрес. Считат, че претенцията на ищците е предявена извън преклузивния срок по чл.75 от ЗС, тъй като част от правото си на собственост са установили най-късно през месец март 2016 г.

                От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че първоначално исковата молба е депозирана пред РС-Троян и е образувано гр.д.№ 128/2017 г. по описа на същия съд, но поради отвод на всички съдии при РС-Троян, с определение от 01.03.2017 г. постановено по ч.гр.д.№ 115/2017 г. по описа на ОС-Ловеч делото е изпратено на основание чл.23,ал.3 от ГПК на РС-Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия.

             От удостоверение за наследници изх.№ 3/31.01.2017 г. на Кметство – с.Шипково, Ловешка област, е видно, че ищците М. П.Д. и К. Ив.Д. са наследници по закон на П. С. Д.,***, починал на 21.06.2002 г., като първият е негов син, а втората  -съпруга.

             Видно от нотариален акт № 176, т.І по нот.дело № 597/1968 г. на Троянския народен съдия, се установява, че общия наследодател на ищците П. С. Д. е признат за собственик на парцел Х, пл.№ 7 в кв.5 по плана на с.Шипково, от 525 кв.м., при граници: улици от три страни, И. Р. Ш.и Г. П. Г.. 

            С Решение № 208/17.04.1956 г. по гр.д.№ 208/1056 г. на Тр.Н.С, влязло в сила на 25.04.1956 г., е обявен за окончателен писмен предварителен договор с дата 16.12.1955 г. , по силата на който И. К. Ш. от гр.Ловеч е продал на П. С. Д. *** следния недвижим имот, селице в с.Шипково, при граници: държавно шосе, улица, н-ци на М. Цв.К., селище в с.Шипково, с площ от 525 кв.м., при граници: държавно шосе, н-ци на  М. Цв.К., улица, И. Р. Ш.. и Г.П. Г. и селице в с.Шипково, от 340 кв.м., при граници: улица, Ц. К., от две страни мера и улица.

            По искане на страните първоинстанционния съд е назначил съдебно-техническа експертица с вещо лице инж.К.К., който след геодезическо заснемане на гореописаните имоти е изработил комбинирана скица, на която са показани четирите имоти по КККР на с.Шипково с идентификатори №  83212.501.1074,  № 83212.501.1119, № 83212.501.1070 и  № 83212.501.993 / с черен цвят имотите по действащия кадастрален план на селото/, имот № 993 по кадастралния план на селото от 1978 г. /със син цвят/, съществуващата ограда от бетонови колове и мрежа / с лилав цвят/, като за имот № 993  по кадастралния план на селото от 1978 г. вещото лице е установило идентичност с четирите имота по КККР на селото от 2009 г. и идентификатори № 83212.501.1074,  № 83212.501.1119, № 83212.501.1070 и  № 83212.501.993.

           С констативен нотариален акт № 48, т.ІV, рег.№ 6121, дело № 556/2009 г. на нотариус М. Г., с район на действие района на РС Троян, са признати за собственици  по наследство с равни права П. Д. М. и В. Н. С. на поземлен имот с идентификатор №  83212.501.1070 по КККР на с.Шипково, с площ от 132 кв.м. с административен адрес: с.Шипково, ул.”Г.Димитров”, с трайно предназначение на територията урбанизирана, и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м.

            С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 56, том ІV, рег.№ 3949, дело № 462/2015 г. на нотариус Б.К., с район на действие района на РС Троян, П. Д. М. и В. Н. С.  са дарили посочения по-горе имот с идентификатор №  83212.501.1070 на П. П.Н. и ответницата Б.П.Н. – внучки на първата дарителна и племеннички на втората.

            Страните не спорят, че поради наличие на спор за мателриално право ищците, сега въззиваеми са предявили пред съда иск по чл.53,ал.2 от ЗКИР, като искът е с ответници Б.П.Н., ответник и в настоящото производство и срещу други физически лица. С влязло в сила съдебно решение № 169/02.07.2012 г. по в.гр.д.№ 384/2011 г. по описа на ОС Ловеч, съдът е отменил като неправилно и незаконосъобразно решение № 162/29.04.2011 г. на РС Ловеч в атакуваната част и е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск за установяване, че към момента на одобряване на сега действащата КККР на с.Шипково, М.П.Д. и К.И.Д. са собственици на поземлен имот с идентификатор 83212.501.1070 по КККР на селото, с площ от 132 кв.м., запасан на н-ци на В. Д. К. и поземлен имот с идентификатор 83212.501.1119 по КККР на селото, с площ от 132 кв.м., запасан на н-ци на М. Т. Р. , представляващи части от поземлен имот с идентификатор 83212.501.993 в кв.43, целият с площ от 983 кв.м. по кадастралния и регулационен план на с.Шипково, Ловешка област от 1978 г., при граници на имота: от три страни улици и имот с пл.№ 994 в кв.43 като се извърши поправка на грешка  в кадастралната карта от 2009 г. и върху трите имота бъде нанесен ПИ с пл.№ 993 в кв.43 по по кадастралния и регулационен план на с.Шипково, Ловешка област от 1978 г. 

             Безспорно е установено, че с Разпореждане от 20.11.2016 г. на основание чл.64 от ЗМВР, съставено от Л.З.– полицай при РУ Троян, разпитан като свидетел по делото от първоинстанционния съд, че на ищеца М.П.Д. е разпоредено „...да не отправя заплахи спрямо лицето Б.П.Н.” /ответница и въззивник по делото/ ... както и да разрушава чуждо движимо и недвижимо имущество, а спорните въпроси да разрешат по законоустановения ред”.

              Първоинстанционния съд е събрал гласни доказателства като е разпитал посочените от страните свидетели, които са роднини и са заинтересовани от изхода на спора. Показанията на двете групи свидетели са противоречиви, но въззивния съд на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

              За настоящата инстанция от значение са показанията на свидетеля Л. З. – полицай при РУ Троян, които съдът възприема като обективни и безпристрастни. Същият е дал показания пред първоинстанционния съд, че към датата 20.11.2016 г. е работил като мл.инспектор Охранителна полиция при РУП Троян и на същата дата е изпратен от ОДЧ по сигнал за скандал в с.Шипково, Ловешка област като при пристигането си видял ищеца и ответницата да спорят  относно собствеността на процесния имот – обрботваема площ-нива. Същият изготвил протокол за предупреждение и на двете страни, като ищецът първоначално отказал да подпише, но впоследствие го подписал. ...”Казахме им да преустановят дейности, включая и поставяне на оградата, докато не се установи на кой е собствеността. Моето задължение бе недопускане на нарушение на обществения ред”.  

             При така установената фактическа обстановка, въззивният съд направи следните правни изводи: 

               Искът с правно основание чл.75 от ЗС, е владелчески иск и е процесуално допустим. Исковата молба е подадена в рамките на предвидения в чл.75 от ЗС шестмесечен преклузивен срок, считано от датата на твърдяното нарушение – 22.11.2016 г. Нарушение по смисъла на чл.75 от ЗС е всяко действие, с което се отстранява или затруднява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за спокойното упражняване на тази фактическа власт. Ответницата не оспорва твърденията в исковата молба, относно действията й по поставяне на ограда с циментени колове и мрежа, с което е нарушила владението на ищеца. По аргументите, че същите са законосъобразни първоинстанционния съд изложи мотиви, като ги отхвърли. За уважаването на иска с правно основание чл.75 от ЗС следва да бъде установено, че ищецът е осъществявал непрекъснато владение повече от шест месеца/считано от момента на твърдяното нарушение – 20.11.2016 г., назад във времето/ по отношение на процесния имот, както и фактът на нарушението, като не се изследва въпросът относно това кой е титуляр на правото на собственост върху имота. За да разполага владелецът със защита е без значение основанието, на което е придобил фактическата власт върху имота, както и дали владението е добросъвестно или недобросъвестно, тъй като в чл.75 от ЗС не са установени ограничения.

             Съгласно даденото в чл.68 от ЗС определение владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя. Относно субективния признак на владението в чл.69 от ЗС е установено, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за друг. В настоящия случай от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищците са владяли явно, спокойно, непрекъснато и несмущавано повече от шест месеца и в цялост процесните четири имота с идентификатори № 83212.501.1074,  № 83212.501.1119, № 83212.501.1070 и  № 83212.501.993, които съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза са идентични с имот № 993 по КККР на с.Шипково от 1978 г. Установява се, че владението е продължимо много повече от шест месеца като първоначално е упражнявано от общия наследодател на ищците -  П. С. Д.,***, починал на 20.06.2002 г., а след неговата смърт владението е продължило от неговите наследници – ищците по делото, сега въззиваеми до построяване на оградата от циментени колове и мрежа на 20.11.2016 г. от ответницата. Установено е също, че през пролетта на 2016 г. ответницата предприела действия по трасиране на имота, с определяне на граници и забиване на колчета, но същите били извадени от първия ищец. Така реално ответницата не е установила своя фактическа власт, а фактическо владение върху имота продължил да има първия ищец. Неговото владение е отблъснато с изграждане на оградата на 20.11.2016 г. Липсват убедителни доказателства по делото, че ответницата е владяла спорния имот с идентификатор № 83212.501.1070 след като баба й го е дарила през 2015 г. с нотариален акт за даренение № 56, т.4,рег.№ 3949, дело № 462/2015 г.  

             Неоснователни са възраженията на въззивника, релевирани във въззивната жалба и представените писмени бележки, тъй като съобразно посоченото по-горе от значение е единствено обстоятелството дали ищците са владяли процесните имоти в рамките на шест месеца от момента на нарушението назад във времето.

               Основателността на предявения иск по чл.75 от ЗС предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: ищецът да е бил владелец на процесния недвижим имот, владението му да е продължило непрекъснато повече от шест месеца и владението да е нарушено от ответника, чрез действия, които ограничават или изключват фактическата власт на владелеца. В настоящия случай въззивния съд счита за доказани от ищците, сега въззиваеми, в улсовията на пълно и гладно доказване елементите на фактическия състав, включително и двата признака на владение: обективния – упражняване на фактическа власт и субективен – намерение да се владее за себе си.

            При тези правни изводи настоящата инстанция приема, че искът с правно основание чл.75 от ЗС е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Достигайки до същите правни изводи Ловешкия районен съд в обжалваното решение е осъдил ответницата, сега въззивник на основание чл.75 от ЗС, да предаде владението на ищците на процесния имот, находящ се в с.Шипково, Ловешка област, който по КККР на селото от 2009 г. е отразен като четири поземлени имота, с идентификатори 83212.501.1074,  № 83212.501.1119, № 83212.501.1070 и  № 83212.501.993, а по регулационния план на селото от 1978 г. е отразен като имот 993 в кв.43, целият с площ от 983 кв.м., за който е отреден парцел VІ, при съседи: от три страни улици, и имот 994 по плана от 1978 г. на с.Шипково, Ловешка област.    Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на Ловешкия районен съд изложени в обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Атакуваното решение на ЛРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

             При този изход на процеса на въззиваемите страни следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция в размер на 400,00 лева видно от представения договор за правна защита и съдейстрие приложен на стр.17 от настоящото дело. Въззивникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците.

             Воден от горното съдът,

 

РЕШИ:

 

            ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 79/12.03.2018 г. постановено по гр.д.№ 433/2017 г. на Районен съд - Ловеч.

           ОСЪЖДА Б.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.П.Д., ЕГН ********** и К.И.Д., ЕГН **********, двамата от с.****, сумата 400,00 /четиристотин/ лева – сторени разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 от ГПК. Срокът за обжалване спира да тече по реда на чл.61,ал.2 от ГПК във вр. с чл.329,ал.1 от ЗСВ.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: